Акт № 20373 от 29.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20373 гр. София, 29.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Мария Ст. Танева при участието на секретаря С.М.Д.-И. като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело № ****** по описа за 2024 година

Производството е във втората фаза на съдебната делба.

С влязло в сила Решение № ******** г. по делото е допусната съдебна делба на девет земеделски поземлени имота между петнадесет съделители при определените с решението квоти.

В първото открито съдебно заседание във втората фаза съдът е предоставил възможност на страните да предявят претенции по сметки и да изразят становище по способа за извършване на делбата. Ищците изрично са заявили, че нямат претенции по сметки. Останалите съделители не са заявили претенции, доказателствени искания или становище относно способа за извършване на делбата.

За установяване на актуалната пазарна стойност и поделяемостта на имотите е допусната и приета съдебно-оценителна експертиза. Вещото лице е определило обща пазарна стойност на делбената имуществена съвкупност в размер на 119 975,83 евро.

Съобразно заключението на вещото лице само три от имотите могат да бъдат разделени на по два самостоятелни имота, а именно поземлените имоти с идентификатори ****** ****** и *******. При евентуалното им разделяне могат да бъдат обособени най-много дванадесет самостоятелни реални обекта, докато съделителите са петнадесет. Поради това вещото лице не е изготвило проекти за разпределение.

В проведеното съдебно заседание заключението е прието, като процесуалният представител на ищците е поискал всички имоти да бъдат изнесени на публична продан. Останалите съделители, макар редовно 1 уведомени, не са се явили и не са изразили становище.

Съдът намира следното от фактическа и правна страна:

По способа за извършване на делбата:

Съгласно чл. 69, ал. 2 ЗН всеки наследник може да иска своя дял в натура, доколкото това е възможно, като неравенството на дяловете се изравнява с пари. Водещ при извършването на делбата е принципът за предоставяне на реален дял на всеки съделител. Този принцип обаче намира приложение само когато от включените в делбената маса имоти могат да бъдат съставени самостоятелни реални дялове, съответстващи по възможност на обема на правата на съделителите.

В настоящия случай делбата не може да бъде извършена чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий по чл. 350 и чл. 352 ГПК.

Приложението на този способ предполага възможност да бъдат съставени толкова реални дялове, колкото са съделителите. Такава възможност не е налице, тъй като дори след разделяне на трите поделяеми имота общият брой на самостоятелните реални обекти би останал по-малък от броя на съделителите. Наред с това квотите на съделителите са различни, поради което не биха могли да се образуват еднородни по обем дялове, между които да бъде проведен жребий.

Не може да бъде приложен и способът по чл. 353 ГПК чрез индивидуално разпределение на имотите между съделителите.

Съгласно задължителното разрешение, дадено с Тълкувателно решение № ****** г. на ОСГК на ВКС, за извършването на делбата по реда на чл. 353 ГПК не е необходимо допуснатите до делба имоти да са еднакви по вид и предназначение. Необходимо е обаче от тях да могат да бъдат съставени реални дялове за съделителите, съобразени с обема на правата им. Способът не може да бъде приложен по начин, при който някой съделител получава единствено парично уравнение, тъй като това би представлявало недопустимо принудително отчуждаване на дела му в полза на останалите съделители.

Паричното уравнение по чл. 69, ал. 2 ЗН има за предназначение да компенсира неравенството между стойността на вече образувани реални дялове. То не може да замести изцяло липсващия реален дял на отделен съделител. В случая поради недостатъчния брой самостоятелни обекти поставянето на имотите в дял само на част от съделителите би довело до това останалите да получат единствено паричната стойност на правата си. Подобен резултат е несъвместим с принципа за получаване на реален дял и с равнопоставеността на съделителите.

Относно възможността за извършване на делбата по наследствени колена:

Съдът съобрази формираната практика на състави на ВКС, според която при делба между наследници от различни колена делбата следва да се 2 извърши най-напред между колената, а впоследствие вътре в съответното коляно.

В Решение № ***** г. по гр. д. № ***** г. на ВКС, II г. о. е възприето разбирането, че за извършване на делбата първо по колена не е необходимо съгласието на съделителите, но ако всички сънаследници заявят желание делбата да се извърши пряко, като всеки получи реален дял, независимо от притежаваните права с оглед броя на наследниците в всяко едно от колената , принципът за делба по колена може да бъде преодолян.

В Решение № ***** г. по гр. д. № ***** г. на ВКС, I г. о. е прието, че разликата в стойността на дяловете не представлява сама по себе си пречка за извършване на делбата по колена. Прието е още, че при този способ съсобствеността не се прекратява напълно, а се ограничава до по-малък брой съсобственици, намиращи се в по-близка родствена връзка.

В Решение № ******. по гр. д. № ***** г. на ВКС, I г. о. е посочено, че когато съделителите са поискали делбата да бъде извършена по колена и всяко коляно да получи имоти в общ дял, изразената от тях воля следва да бъде зачетена. Разгледаният с това решение случай обаче се характеризира с изрично заявено от съделителите желание за групиране по колена и с изработен експертен вариант за такова разпределение.

Настоящият съдебен състав не възприема разбирането, че принадлежността на няколко съделители към едно наследствено коляно е достатъчна сама по себе си, за да бъдат те служебно групирани и да им бъде предоставен имот в общ дял независимо от липсата на заявена воля в този смисъл.

Разпоредбите на чл. 69 ЗН и чл. 348-353 ГПК не уреждат „делбата по колена“ като самостоятелен и императивно приложим способ за извършване на делбата. Групирането по наследствени колена представлява възможен подход при образуването на дяловете, но не и законово задължение на съда във всеки случай, при който съделителите черпят правата си от различни наследствени колена.

С влязлото в сила решение по първата фаза на делбата са определени конкретните лица, между които следва да бъде извършена делбата, както и индивидуалната квота на всеки от тях. Поставянето на един или няколко имота в общ дял на членовете на съответното коляно не представлява само технически способ за групиране на квотите им. То поражда конкретен вещноправен резултат, при който съществуващата съсобственост върху всички делбени имоти се заменя с нова съсобственост между членовете на съответното коляно върху поставения им в общ дял имот.

Основната цел на делбеното производство е прекратяване на съсобствеността. При предоставяне на имот в общ дял на няколко съделители тази цел не се постига изцяло. Променят се единствено предметът и персоналният състав на съсобствеността, но имуществената обвързаност между съделителите се запазва.

3

Обстоятелството, че съделителите принадлежат към едно наследствено коляно, не обосновава презумпция, че те желаят да останат съсобственици.

Служебното поставяне на имот в общ дял би означавало съдът да определи не само кой имот да бъде получен от съделителите, но и между кои лица да възникне новата съсобственост. Подобен резултат не следва да бъде постановяван без да е установено, че съответните лица приемат продължаването на имуществената обвързаност помежду им. В противен случай решението по извършване на делбата не би разрешило окончателно отношенията между страните, а би създало предпоставки за ново делбено производство между членовете на всяко коляно. Това би довело до допълнителни разноски, нови оценки на имотите, заплащане на нови държавни такси и неоправдано продължаване на имуществената общност.

В настоящото производство никой от съделителите не е направил искане делбата да бъде извършена по наследствени колена. Не е направено и искане определени лица да получат конкретен имот в общ дял. До първото съдебно заседание във втората фаза съдът изрично е предоставил възможност на страните да изразят становище относно способа за извършване на делбата.

Ответниците не са се явили и не са изразили становище. Те не са участвали и в следващите съдебни заседания, не са предложили проект за разпределение и не са заявили желание да получат имоти в общ дял с останалите членове на съответното наследствено коляно. Тяхната процесуална пасивност не може да бъде тълкувана като съгласие.

Мълчанието на страна в гражданския процес поражда правни последици само в изрично предвидените от закона случаи. Липсва правна норма, която да приравнява неучастието на съделителя във втората фаза на делбата на волеизявление за получаване на имот в общ дял. Още по-малко от липсата на становище може да бъде изведено съгласие съделителят да остане в съсобственост с членовете на своето наследствено коляно. Това би означавало от бездействието на страната да се изведе положително волеизявление с вещноправни последици, каквото действително не е направено.

Не може да не се вземе предвид, че ищците изрично са се противопоставили срещу способа за групиране на имотите по колена.

Следователно по делото не само липсва общо съгласие за групиране по наследствени колена, но единствените съделители, които са изразили конкретно становище относно способа за извършване на делбата, са поискали публична продан и са се противопоставили на образуването на общи дялове.

Освен това, според съда не е установена и обективна възможност за справедливо и икономически обосновано разпределение на имотите в шест общи дяла.

Самото обстоятелство, че съществуващите имоти са девет, а наследствените колена са шест, не доказва възможност за образуване на шест равностойни реални дяла. Численото съотношение между имотите и колената не е достатъчно. Необходимо е образуваните дялове да бъдат съобразени със 4 стойността и стопанските характеристики на имотите, както и с обема на правата на съделителите.

Всяко от шестте наследствени колена притежава общо по 1/6 идеална част от делбената маса. При обща пазарна стойност от 119 975,83 евро стойността на дела на всяко коляно възлиза на приблизително 19 995,97 евро.

Стойността на отделните имоти варира от 7 187 евро до 27 404 евро.

Същевременно някои от имотите са със стойност значително под стойността на дела на едно коляно, поради което предоставянето им самостоятелно би породило значително вземане за парично уравнение в полза на съответната група съделители. Тъй като деветте имота би следвало да бъдат разпределени в шест общи дяла, при запазването им в съществуващия вид най-малко три от дяловете неизбежно биха съдържали само по един имот. Предвид съществените разлики между оценките това би довело до значително несъответствие между стойността на реално предоставеното имущество и стойността на дела на съответното коляно.

Принципно разликата в стойността на дяловете не представлява абсолютна пречка за разпределение, тъй като чл. 69, ал. 2 ЗН допуска парично уравнение. Това обаче не означава, че размерът на уравнението е без значение при избора на способ за извършване на делбата. Паричното уравнение следва да има допълващ характер и да служи за преодоляване на ограничено несъответствие между стойността на реално образуваните дялове. Когато значителна част от стойността на един дял трябва да бъде предоставена или получена в пари, реалното разпределение се превръща във формално, а паричното уравнение се явява основен способ за преразпределяне на стойността на делбеното имущество.

В заключение, при тези обстоятелства групирането по наследствени колена не представлява подходящ и икономически обоснован способ за извършване на делбата. То би заменило съществуващата съсобственост с нова, без да е установено съгласие на лицата, между които тя ще възникне, и би създало предпоставки за последващи спорове и нови делбени производства.

Ето защо съдът приема, че единственият приложим способ, който осигурява окончателно прекратяване на съсобствеността и равнопоставеност на всички съделители, е изнасянето на имотите на публична продан по реда на чл. 348 ГПК.