Решение № 258 от 17.06.2024, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 258 гр. ХАСКОВО, 13.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря В. И. К. като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20245600500202 по описа за 2024 година

Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №26003/27.11.2023г., постановено по гр.д.№1118/2020г. Районен съдХарманли: ПРИЗНАВА за установено по отношение на Д. Т. Х. ЕГН ********** и Т. Х. Т.

ЕГН ********** от ****, че Г. Г. Й. ЕГН ********** и И. Г. Й. ЕГН *** - двамата от ****, са собственици на недвижим имот - Сграда с идентификатор *** по Кадастралната карта и кадастралните регистри на ***, одобрена със Заповед №РД-***/23.III. 2006г. на Изпълнителния директор на Агенция по кадастъра - София, с администрати вен адрес: **** , разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ - 21кв.м., брой етажи - 1, предназначение - хангар, депо, гараж ; ОТМЕНЯ, на основание чл. 537 ал.2 от Гражданско процесуален кодекс Нотариален акт по обстоятелствена проверка №*** том *** рег. № *** дело ** от 06.08.2020г. на Нотариус рег.№463 - Адриан Проданов, с който А.

К. Х. и Д. Т. Х. са признати за собственици на: Сграда с идентификатор **** по кадастралната карта и кадастралните регистри на *****, одобрена със Заповед № РД****/23.III.2006г. на Изпълнителния директор на Агенция по кадастъра - София, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, застроена площ - 21 кв.м., брой етажи 1, предназначение -хангар, депо, гараж, с адрес на сградата: ****, като ОТХВЪРЛЯ искането за отмяна на Нотариален акт №*** том *** рег. №***, дело *** от 06.08.2020г. на 1

Нотариус рег.№ 463 Адриан Проданов, вписан в Агенция по вписванията - Служба по вписванията - Харманли вх. рег. № *** дв.вх.р.*** акт *** том ** дело ****, за покупкопродажба на недвижим имот, като НЕОСНОВАТЕЛНО; ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. Х.

Т. ЕГН ********** от ****, насрещен иск за признаване за установено по отношение на: Г.

Г. Й. ЕГН ********** и И. Г. Й. ЕГН **********, двамата от ***, че е собственик на недвижим имот, а именно: СГРАДА с идентификатор № **** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град *****, одобрена със Заповед №РД-*** /23.Ш.2006г. на Изп.

Дирек-тор на Агенция по кадастъра- град София, с административен адрес: ***, разположена в ПИ е идентификатор №***. с застроена площ от 21кв.м. брой етажи -1, е предназначение - хангар, депо, гараж, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН ; ОСЪЖДА Д. Т. Х. ЕГН ********** и Т. Х. Т. ЕГН ********** от ***, за заплатят на Г. Г. Й. ЕГН ********** и И. Г. Й. ЕГН ********** - двамата от ***, сумата от 650лв. разноски по делото.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Д. Т. Х., който чрез пълномощника си го обжалва в законоустановения срок с оплаквания за неправилност, незаконосъобразност, немотивираност и постановяване в противоречие със съдебната практика. Твърди, че съдът се е произнесъл по нередовна искова молба, доколкото със същата се претендирало промяна в собствеността и исковата молба е следвало да бъде вписана. От друга страна поддържа,че страната не е длъжна да посочва правното основание на предявения иск, но ако като основание се сочи чл.537 ал.1 от ГПК, а в петитума чл.537 ал.2 от ГПК това противоречие следва да се отстрани. Поддържа още,че като правно основание на иска се сочи чл.124 ал.4 от ГПК, а съдът се е произнесъл по иск с правно основание чл.124 от ГПК, което затруднява правото на защита на страната. Нередовностите в исковата молба не били отстранени и поради невнесена в пълен размер дължима държавна такса, тъй като се касаело за два обективно съединени иска. Изложени са и съображения относно обстоятелството,че ищците не са придобили процесния имот по давност, тъй като намерението им за своене не било доказано, а по делото била представена декларация от наследодателя на ищците от 1972г., съгласно която същият е дал съгласието си за построяване на гараж от другия съсобственик на имота, който гараж в последствие бил реализиран, в каквато насока са и гласните доказателства по делото. Претендира от въззивната инстанция да отмени обжалваното решение на РС-Харманли е вместо него да постанови ново по съществото на спора, с което да отхвърли предявения установителен иск за собственост на процесния имот. Претендира и присъждане на разноски по делото.

В срока по чл.263 от ГПК не е депозиран писмен отговор по тази жалба от въззиваемите Г. Г. Й. и И. Г. Й.. В съдебно заседание чрез пълномощника си я оспорват и излагат доводи за нейната неоснователност. Правят искане въззивната инстанция да потвърди обжалваното решение на РС-Харманли.

Недоволен от така постановеното решение е останал и въззивникът Т. Х. Т., който го обжалва в законоустановения срок с оплаквания за недопустимост, неправилност, незаконосъобразност и немотивираност. Поддържа, че самоволно съдът определил

2 началната дата на претендираната от ищците давност, без да има направено искане в посочения смисъл. Поддържа също, че съдът не кредитирал показанията на свидетелите разпитани в нотариалното производство, но кредитирал показанията на свидетелите разпитани по друго дело, а именно: дело №61/2012г. по описа на РС-Харманли. Изложени са и съображения относно обстоятелството, че ищците не са придобили процесния имот по давност, тъй като намерението им за своене не било доказано, а по делото била представена декларация от наследодателя на ищците от 1972г. съгласно която същият е дал съгласието си за построяване на гараж от другия съсобственик на имота , който гараж в последствие бил реализиран, в каквато насока са и гласните доказателства по делото. Претендира от въззивната инстанция да отмени обжалваното решение на РС-Харманли е вместо него да постанови ново по съществото на спора, с което да отхвърли предявения установителен иск за собственост на процесния имот на ищците и да уважи предявения насрещен иск.Претендира и присъждане на разноски по делото.

В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа подадената въззивна жалба и доразвива оплакванията си относно постановеното от РС-Харманли решение.

В срока по чл.263 от ГПК е депозиран писмен отговор по тази жалба от въззиваемите Г. Г. Й. и И. Г. Й., които чрез пълномощника си я оспорват и излагат доводи за нейната неоснователност. Правят искане въззивната инстанция да потвърди обжалваното решение на РС-Харманли.

Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност,приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Районен съд-Харманли е бил сезиран с обективно съединени искове, с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК и чл.537 ал.2 от ГПК предявени от ищците Г. Г. Й. и И. Г. Й. срещу ответниците Д. Т. Х., А. К. Х. и Т. Х. Т.. В хода на производството ответницата А.К.

Х., б.ж. на *** е починала на 07.08.2022г. и по делото като ответници са били конституирани нейните наследници. Тъй като един от наследниците е бил вече посочен като ответник по делото-Д. Т. Х., на основание чл.227 от ГПК, като ответник по делото е била конституирана А. Т. Х. , дъщеря на починалата. Посоченото лице се е отказало от наследството на А. К. Х., б.ж. на *** , починала на 07.08.2022г., но по отношение на същата производството не е било прекратено, а само е била заличена от списъка за призоваване на лицата по делото и решението на РС-Харманли е било постановено, без новоконституираната страна да е била включена в диспозитива. Пред въззивната инстанция, след изрични указания към ищците производството по делото по отношение на А. Т. Х. е прекратено поради отказ от иска на ищците спрямо нея, направено по смисъла на чл.233 от ГПК. Определението на въззивната инстанция за прекратяване на делото спрямо посочената страна към момента на постановяване на настоящето решение е влязло в законна сила. В този ред на мисли ответници по обективно и субективно съединени искове са Д. Т. Х. и Т.

Х. Т..

Предмет на предявения установителен иск за собственост е следния недвижим 3 имот, а именно: Сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на ****, одобрена със Заповед № РД-***/23.III.2006г. на Изпълнителния директор на Агенция по кадастъра - София, е административен адрес: ****, разположена в поземлен имот е идентификатор ****, застроена площ - 21 кв.м., брой етажи - 1, предназначение хангар, депо, гараж, за който имот ищците твърдят , че са го придобили на три отделни основания, посочени в обстоятелствената част на исковата молба-договор за дарение, по приращение и давностно владение, продължило повече от 10 години.

От своя страна ответникът Т. Х. Т. е предявил насрещен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК за описания в първоначалната искова молба недвижим имот спрямо ищците Г. Г. Й. и И. Г. Й., като е твърдял, че е придобил този имот по силата на договор за покупко-продажба.

По делото са събрани многобройни писмени и гласни доказателства, обсъдени поотделно и взети в тяхната съвкупност от първоинстанционния съд, поради което установената по делото фактическа обстановка не следва да бъде приповтаряна. Пред настоящата инстанция не са представени други доказателства, поради което събраните от първоинстанционният съд такива ще следва да бъдат обсъждани при необходимост във връзка с оплакванията на въззивниците обективирани във въззивната жалба.

Съгласно разпоредбата чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение на районен съд-Харманли е валидно.Решението е и процесуално допустимо, като наведените в тази връзка оплаквания в двете въззивни жалби настоящият съдебен състав намира за неоснователни.

По допустимостта на обжалваното решение

На първо място съдът счита,че първоинстанционният съд се е произнесъл по редовна искова молба, тъй като както от обстоятелствената част на същата, така и от нейния петитум по несъмнен начин се установяват основанията на исковите претенции, такива каквито са били приети от първоинстанционния съд. В тази връзка очевидно от посочените от ищците правни основания на предявените искове-“ чл.124 ал.4 вр. чл.537 ал.1 от ГПК“ е, че е допусната техническа грешка , а не такава, която да води до нередовност на исковата молба. Нещо повече посочването на правното основание на предявените искове не е задължение на страната, а определянето на тези основания е задължение на съда, което задължение е изпълнено от първоинстанционния съд с изпращането на препис от определение №260423/03.06.2021г. по чл.140 от ГПК. В посоченото определение е посочена правната квалификация на предявените искове, а именно: по чл.124 ал.1 от ГПК и чл.537 ал.2 от ГПК, с която страните са запознати и в хода на развитието на процеса са могли да организират защитата си. Именно и по така определената правна квалификация на исковете е разпределена доказателствената тежест, поради което настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционният съд не е допуснал съществено процесуално нарушение, водещо до 4 недопустимост на постановения от него съдебен акт и съответно до обезсилване на този акт от въззивната инстанция. Същата правна квалификация се съдържа и в доклада на съда по чл.146 от ГПК, поради което следва да се приеме,че РС-Харманли в обжалваното решение се е произнесъл по предявените искове, с оглед определената от него правна квалификация.

Друг е и въпроса, че нередовността на исковата молба води до оставянето на същата без движение, а не до недопустимост на постановеното решение по делото. Искане в смисъл за оставяне на исковата молба без движение пред въззивната инстанция не е обективирано пред съда, а и твърдяната нередовност не се констатира при преценка на обжалвания съдебен акт.

На второ място настоящият съдебен състав счита, че недопустимост на обжалвания съдебен акт не е налице и поради факта, че ищците са заявили три основания за собственост на процесния имот- дарение, приращение и давност. Тези твърдения за придобито право на собственост не са взаимно изключващи се, а такива направени в условията на евентуалност, поради което и така са били разгледани последователно от съда при постановяването на съдебния акт. Т.е. в случая не е налице конкуренция на придобивни основания, а на различни основания в условията на евентуалност, поради което не е налице нарушение на процесуалните правила водещо до недопустимост на постановения съдебен акт и произнасяне по недопустим иск за собственост. Не би могло да се говори и за невъзможност на ответниците на проведат защитата си по делото с оглед на предявените срещу тях искове, тъй като са им били дадени изрични указания при разпределяне на доказателствената тежест, а единия от тях е предявил насрещен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, като основанието на първоначалните ищци по отношение на същия имот. Искът за установяване на собственост е такъв с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, а всеки който твърди, че е собственик на един имот следва да установи фактическите си твърдения, от които черпи права по отношение на този имот в последователност на основанията, така както същите са заявени.