Решение № 221 от 24.08.2023, Административен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 221 гр. Русе, 24.08.2023 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд-Русе, VІІІ състав, в публично заседание на 22 август през 2023 година, в състав:

Съдия:

РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА при секретаря Цветелина Димитрова като разгледа докладваното от съдията Басарболиева адм. дело №423 по описа за 2023 год., за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл. 38 от Закона за държавната собственост (ЗДС) вр. чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба и молба-уточнение към нея вх.№3276 от 01.08.2023 г. по описа на АС-Русе относно предмета на оспорване, подадени от

Б.Д.С. ***, представляван от адв.Н.Б. ***. Обжалва се Решение на Министерски съвет на Република България № 434 /15.06.2023 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост за държавна нужда за изграждане на обект "Автомагистрала "Русе-Велико Търново“, в частта му, с която е определен размерът на паричното обезщетение на отчуждените поземлени имоти с идентификатори по КККР, съответно: *** и *** /т.209 и т.210 от Приложение към т.1 по оспореното решение/, и двата с местонахождение в землището на с. Ценово, обл. Русе, собственост на жалбоподателя, като е определено обезщетение за това в размер на съответно 20 955 лева за първия имот и 59 653 лева за втория. Оспорващият развива доводи, че определените размери на паричните обезщетения са занижени и несъобразени с нормативните изисквания за определянето им, а освен това не са оценени и намиращите се в имотите овощни насаждения – сливи.

Претенцията е за отмяна на решението на МС в оспорената част, а в условията на евентуалност изменение на размера на обезщетенията. Претендират се разноски, за които е представен списък /л.106 от делото/.

Ответната страна – Министерският съвет на Република България, в придружителното до съда писмо вх.№3117 от 19.07.2023 г., с което е представена административната преписка по издаване на оспореното частично решение, оспорва жалбата като неоснователна с доводи за законосъобразност на решението на МС в оспорената част. Излага допълнителни съображения в представено становище вх.№3516 от 21.08.2023 г. по описа на АС-Русе. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна - Министърът на регионалното развитие и благоустройството, чрез процесуален представител - гл.юрисконсулт П.Пенев, в писмена молба вх.№ 3397/10.08.2023 по описа на АС-Русе, оспорва жалбата, като излага доводи по съществото на спора. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна - Министърът на финансите, в представено писмено становище от пълномощник ст. Юрисконсулт Р. Славчева, с вх.№3388 от 09.08.2023 г. по описа на съда, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна.

Заинтересованата страна - Агенция "Пътна инфраструктура" гр. София, чрез своя пълномощник – юрисконсулт Р.П., в съдебно заседание излага доводи за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на решението на МС в оспорената част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в законоустановения 14 дневен срок от съобщаването – съобщаването е извършено на оспорващия от Агенция "Пътна инфраструктура" гр. София на 06.07.2023 г., видно от представените два броя обратни разписки, а жалбата е входирана на 10.07.2023 г. Оспорването е от лице, притежаващо активна процесуална легитимация и интерес от оспорване, и пред местно компетентния административен съд по местонахождение на отчуждаваните имоти, поради което е процесуално допустима.

По съществото на спора:

Предмет на съдебен контрол е Решение на Министерски съвет на Република България № 434 /15.06.2023 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Автомагистрала "Русе-Велико Търново“, участъци от „Русе-Бяла“ и обход на гр.Бяла от км 0+500 до км 76 +040“ в участък „Обход на гр.Бяла“ от км 49+497 до км 58+122, от км 59+253 до км 65+435 и от км 65+435 до км 69+696, на територията на Община Ценово, обл.Русе, в частта, с която е определен размерът на паричното обезщетение за отчуждените за държавна нужда за изграждане на обекта поземлени имоти с идентификатори съответно *** и *** /т.209 и т.210 от Приложение към т.1 по оспореното решение/, и двата с местонахождение землището на с. Ценово, обл.

Русе, собственост на Б.Д.С. ***, като е определено обезщетение за това в размер на съответно 20 955 лева за първия имот и 59 653 лева за втория.

Посочените два земеделски имота са собственост на жалбоподателя, видно от приложения по преписката Договор за замяна на земеделска земя от ДПФ със земя на граждани и юридически лица, вписан под №225, том II, рег.№ 1044 от 24.04.2003 г. на СВ при БРС и скици на

ПИ от СГКК-гр.Русе /л.201—л.216 от преписката/.

Съгласно разпоредбата на чл. 34а, ал. 1 от ЗДС отчуждаването на имоти и части от имоти – частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите.

Според § 1 от ДР на ЗДС, национален обект е обект, определен като такъв със закон, както и подробно посочени инфраструктурни обекти, определени като национални обекти с решение на Министерския съвет.

С решение № 660 на Министерския съвет от 15 септември 2022 г. Обект „Автомагистрала „Русе – Велико Търново“ е обявен за национален обект по смисъла на § 1 от ДР на ЗДС и за обект с национално значение по смисъла на § 5, т. 62 от ДР на Закона за устройство на територията /л.75 от преписката/. След като обектът, за който се извършва отчуждаването е национален обект, то компетентен да издаде процесното решение е именно Министерският съвет. Оспореният административен акт е издаден от оправомощен за това орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност, чиито режим за издаване е регламентиран със ЗДС.

Решението е издадено в изискуемата от закона форма, като издателят му е посочил наличието на държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението и размерът им, стойността на дължимото обезщетение и собствениците на имотите, с което е изпълнил изискването за съдържание, регламентирано в чл. 34б от ЗДС.

Съдът не констатира при издаване на обжалваното решение да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като са спазени процедурните изисквания за вземане му, регламентирани в чл. 34, чл. 34а и чл. 34б, ал. 2 от ЗДС.

В съответствие на чл.33, ал.1 от закона за обекта, за чиито нужди е извършено процесното отчуждаване, е налице влязъл в сила ПУП - парцеларен план /ПП/, одобрен със Заповед №РД-02-15-110 от

10.10.2022 г., изменена със Заповед №РД-02-15-72 от 30.05.2023 г., двете на Министъра на регионалното развитие и благоустройството /л.76-л.85 от преписката/.

По приложението на материалния закон.

Отчуждаването на имотите, собственост на жалбоподателя, е предприето в съответствие с изискванията на чл. 33, ал. 2 ЗДС – за държавна нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, с оглед влязъл в сила подробен устройствен план за изграждане на национален обект – одобрен парцеларен план /ПУП-ПП/.

Възражението на жалбоподателя за незаконосъобразност на решението в оспорената част, тъй като не е обезщетен с равностойни имоти частна държавна собственост от държавния поземлен фонд, е неоснователно. Действително, разпоредбата на чл. 42а, ал. 1 ЗДС предвижда, че когато за държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, се отчуждават принудително имоти - частна собственост, представляващи земеделски земи или горски територии, като равностойно обезщетение може да се предостави имот - частна държавна собственост, от държавния поземлен фонд и от горските територии - държавна собственост. Този начин на обезщетение е една от възможностите, предвидени от законодателя, за определяне на равностойно обезщетение за отчуждения имот или имоти.

Предвиденият алтернативен вариант е за отчуждените имоти или части от имоти да се определи равностойно парично обезщетение по реда на чл. 32, ал. 2 ЗДС.

В случая, в съответствие с предоставената от законодателя оперативна самостоятелност, органът е предпочел втория вариант за обезщетение и е разпоредил за отчуждените имоти жалбоподателят да получи равностойно парично обезщетение.

Изборът е направен в границите на компетентност на органа, проведен е при спазване на съответната процедура и е законосъобразен.

Съгласно чл. 32, ал. 1 от ЗДС, имоти и части от имоти – собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение. Равностойното парично обезщетение за имотите, предмет на отчуждаване, се определя в съответствие с предназначението, което са имали преди влизането в сила на подробния устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания – чл. 32, ал. 2 от ЗДС.

В § 1а, т. 1 от ДР на ЗДС е дадена легална дефиниция на понятието "равностойно парично обезщетение" – това е цената на отчуждавания имот или част от имот, определена по реда на този закон. Тоест, парично обезщетение е дължимо само за имота или частта от него, която се отчуждава и то се формира от оценката на този имот. Едновременно с това, съгласно § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС,

"пазарни цени" са "осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождение на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните вписани 20 сделки.

Осредняването се извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки.

Целта на посоченото изброяване е да бъде определено справедливо парично обезщетяване за имота и бъдат защитени интересите на засегнатите собственици като същите бъдат възмездени парично с цена близка до цената, която биха получили при свободно договаряне на пазара на недвижими имоти, при отсъствие на каквато и да било принуда. Съгласно § 1а, т. 4, б. "в" от ДР на ЗДС, приложим с оглед изискването на чл. 32, ал. 2 от ЗДС и съотнесен към настоящия случай, "имоти, намиращи се в близост до отчуждавания" са имотите, които са разположени в едно и също землище в земеделските територии.

В хода на административното производство по възлагане от Агенция "Пътна инфраструктура" за имотите – предмет на отчуждаване, е изготвен Оценителски доклад от независим оценител за определяне на равностойно парично обезщетение на поземлени имоти в земеделска територия, засегнати от одобрен ПУП-Парцеларен план. Оценката на отчуждаваните имоти е възложена от АПИ на "Бачовски консулт" ООД с писмо, изведено от агенцията с изх. № 53-00-14574 от 02.12.2022 г. /л.61 от преписката/. От изготвената в хода на административното производство експертна оценка, въз основа на чието заключение е определено обезщетението с оспореното решение, е видно, че оценителят на база вписани сделки за имоти за периода от 02.12.2021 г. до 02.12.2022 г., със сходни характеристики, в същото землище, определя размера на обезщетението по посочения в § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС ред като цената на декар за землището на село Ценово е от 2 036.63 лева. На тази база, за отчуждените собствени на оспорващия земеделски имоти – нива с идентификатор: *** и площ 10,289 дка и нива с идентификатор: *** с площ 29,290 дка /т.209 и т.210 от Приложение към т.1 по оспореното решение/, двата с местонахождение в землището на с. Ценово, обл. Русе, е определено обезщетение в размер на 20 955 лева за първия имот и 59 653 лева за втория.