Решение № 1272 от 21.06.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1272 гр. Бургас, 21.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА

ЛЕФТЕРОВА при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА като разгледа докладваното от ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА ЛЕФТЕРОВА

Гражданско дело № 20242120100083 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК: 203374133, със седалище и адрес: гр. София, п.к. 1404, р-н Триадица, бул.

“България” № 81 В, представлявано от управителите Х.М. и П.В., чрез пълномощника юрк.

Е.Л., против К. И. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Бургас, кв. Сарафово, ул. „Комсомолска“ 2 8 , ЗА ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на ищеца срещу ответника СЪЩЕСТВУВАТ следните вземания по сключен между ответника и „Кредисимо“ ЕАД договор за потребителски кредит № *** от 13.02.2018г., вземанията по който са погасени от „Ай Тръст“ ЕООД в качеството му на поръчител по силата на договор за поръчителство от 13.02.2018 г. и прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 02.03.2021 г.: 655, 22 лева – главница, 109, 78 лева – договорна възнаградителна лихва за периода от 13.02.2018 г до 20.03.2019 г., 299, 80 лева – обезщетение за забава за периода от 13.02.2018 г. до 02.11.2023 г., ведно със законната лихва за забава от постъпване на заявлението в съда на 03.11.2023 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена по ч. гр. д. № 6687/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3346 от 07.11.2023 г. Претендират се и разноски.

В исковата молба са изложени твърдения, че по силата на сключен по реда на ЗПФУР договор за потребителски кредит № *** от 13.02.2018 г. „Кредисимо“ ЕАД е предоставило на ответника заем в размер на 817, 76 лв., срещу което ответникът се съгласил да върне 13 броя вноски по 76, 50 лева в срок до 20.03.2019 г., при фиксиран лихвен процент в размер на 41, 24 % и годишен процент на разходите по кредита в размер на 50%. Посочва се, че във връзка с договора за кредит между „Ай Тръст“ ЕООД и ответника бил сключен по реда на ЗПФУР договор за предоставяне на поръчителство от 13.02.2018г., а между „Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД бил сключен по реда на ЗПФУР договор за поръчителство от 13.02.2018г. Поддържа се, че на 18.02.2021 г. поръчителят уведомил ответника, че от страна „Кредисимо“ ЕАД е направено искане до „Ай Тръст“ ЕООД да заплати всички просрочени суми по договора за потребителски кредит, както и че сумите ще бъдат заплатени, но 1 въпреки това ответникът не изпълнил задълженията си по договора за кредит и на 23.02.2021 г. те били погасени от поръчителя. Сочи се, че по силата на договор за цесия от 02.03.2021 г. „Ай Тръст“ ЕООД прехвърлило на ищеца вземанията си срещу ответника, произтичащи от договора за потребителски кредит, като го упълномощило да уведоми длъжника за извършената цесия. Твърди се, че ответникът е бил уведомен за цесията на посочената от него в договора електронна поща. Правният си интерес ищецът обосновава с това, че за процесните суми е издадена по ч. гр. д. № 6687/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3346 от 07.11.2023 г., срещу която е постъпило възражение от длъжника.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, чрез пълномощника адвокат В. С., която оспорва предявените искове, моли за отхвърлянето им и за присъждане на разноски. Поддържа се, че договорът за кредит е нищожен поради липса на съгласие за сключването му, включително при условията на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. Сочи се още, че договорът за кредит е сключен в противоречие с изискванията на Закона за потребителския кредит и на ищеца е била предоставена преддоговорна информация.

Излагат се доводи, че кредитът е неоснователно оскъпен с договора за поръчителство и възнаграждението на поръчителя. Счита основния лихвен процент по договора за прекомерно завишен. Намира за нищожна клауза от Общите условия, тъй като е недопустимо да се начисляват лихви върху лихви. Няма представени доказателства какви плащания има извършени от длъжника по договора за потребителски кредит. Оспорват се обстоятелствата относно наличието на Договор за предоставяне на поръчителство с „Ай тръст“ ЕООД, относно поканата от „Кредисимо“ АД към „Ай тръст“ ЕООД да плати всички изискуеми задължения на ответника, както и за извършено плащане от страна на поръчителя.

В съдебно заседание ответникът признава, че е получил сумата по процесния договор за кредит в размер на 817, 76 лева.

В изпълнение на дадените от съда указания, с молби от 30.04.2024 г. и 10.05.2024 г., ищецът прави уточнения с характер на признания, че в периода от 30.07.2019 г. до 25.01.2024 г. ответникът е извършил плащания по кредита в общ размер от 370 лева.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правна квалификация чл. 9 ЗПК вр. чл. 6 ЗПФУР вр. чл. 99 вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗД вр. чл.

415, ал. 1, т. 1 ГПК.

Видно от приложеното ч. гр. д. № 6687/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас, за претендираните с исковата молба суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3346 от 07.11.2023 г., срещу която длъжникът е подал възражение по чл. 414 ГПК в законовия едномесечен срок, а настоящите положителни установителни искове са подадени от заявителя срещу длъжника в едномесечния срок по чл.

415, ал. 4 ГПК, поради което се явяват процесуално допустими.

За уважаване на предявените искове следва да се установи наличието на следните материални предпоставки: 1. Действителен договор за кредит, по силата на който ответникът дължи на кредитодателя претендираните вземания, чиято изискуемост е настъпила, включително постигането на съгласие между страните по реда на ЗПФУР и получаването на заемната сума от ответника; 2. Действителен договор за цесия, по силата на който ищецът е придобил претендираните вземания по договора за потребителски кредит, както и уведомяване на ответника за извършената цесия от цедента; 3. Неизпълнение на задълженията на ответника за заплащане на процесните вземания.

2

Приложен е по делото сключен от разстояние между „Кредисимо“ АД и ответника договор за потребителски кредит № *** от 13.02.2018г., по силата на който кредитодателят „Кредисимо“ АД е отпуснал заем на ответника в размер на 817, 76 лв. срещу задължението за заплащане на 13 броя вноски от по 76, 50 лева в срок до 20.03.2019 г., при фиксиран лихвен процент в размер на 35, 05 % и годишен процент на разходите по кредита в размер на 50%.

По делото ответникът признава обстоятелствата, че е получил от кредитодателя „Кредисимо“ АД сумата 817, 76 лева по договор за потребителски кредит № *** от 13.02.2018 г.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за потребителски кредит, в случай че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще предостави обезпечение на кредита, той следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението: (i) да предостави на „Кредисимо“ ЕАД банкова гаранция съгласно общите условия в срок до 10 дни от подаване на заявлението; или (ii) да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „Кредисимо“ ЕАД юридическо лице („Поръчител“) в срок до 48 часа от подаване на заявлението. Срокът за одобрение на заявлението на кредитополучателя в хипотезата по предходното изречение е 24 часа от предоставяне на обезпечението. В случай че в посочения срок кредитополучателят на предостави съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението не е одобрено от „Кредисимо“ ЕАД, съответно договорът не поражда действие между страните (чл. 4, ал. 2). Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора в случай че кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е 14 дни от подаването му. Ако в същия срок липсва одобряване на заявлението, договорът не поражда действие.

Представен е сключен от разстояние договор за поръчителство от 13.02.2018 г. между кредитодателя „Кредисимо“ АД и „Ай Тръст“ ЕООД като поръчител, по силата на който „Ай Тръст“ ЕООД се задължава да отговаря пред „Кредисимо“ АД солидарно с потребителя за изпълнението на задълженията му по договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението му.

По делото е представен и договор за предоставяне на поръчителство от 13.02.2018 г., сключен от разстояние между „Ай Тръст“ ЕООД и ответника, по силата на който „Ай Тръст“ ЕООД се задължава да сключи с „Кредисимо“ АД договор за поръчителство, съгласно който да отговаря пред него солидарно с потребителя за изпълнението на задълженията му по договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението му. Договорът за предоставяне на поръчителство предвижда, че потребителят заплаща в полза на поръчителя възнаграждение за обезпечаване на задълженията му по договора за кредит в размер и при условия съгласно Приложение № 1 към него. Нито в договора, нито в приложението към него е посочен общ размер на възнаграждението на поръчителя, а в приложението е посочен само месечният му размер – 48, 69 лева на месец за периода на действие на договора за кредит, с падеж на съответното плащане съгласно погасителния план по договора за кредит. Съгласно чл. 8, ал. 4 от договора за предоставяне на поръчителство потребителят има право да заплаща възнаграждението на поръчителя по следните начини: 1. По банкова сметка на поръчителя;

2. По посочена банкова сметка на „Кредисимо“ АД или по начините, установени в ДПК, за заплащане на задълженията по него. Предвидено е, че „Кредисимо“ АД е овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждението му, а когато платената сума е недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на потребителя към „Кредисимо“ АД и поръчителя, с внесената сума се погасяват с приоритет задълженията към поръчителя.

Приложен е също и договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021 г., сключен между „Кредисимо“ АД като цедент 1, „Ай Тръст“ ЕООД като цедент 2 и „АПС 3

Бета България“ ЕООД като цесионер, по силата който „Кредисимо“ АД продава на „АПС Бета България“ ЕООД всички свои парични вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени договори за кредит на физически лица съгласно Приложение № 1 към договора за цесия, а „Ай Тръст“ ЕООД продава на „АПС Бета България“ ЕООД свои парични вземания, произтичащи от встъпването му като поръчител в правата на „Кредисимо“ АД по просрочени и неизплатени договори за кредит на физически лица, както и от договорите за предоставяне на поръчителство по тях съгласно Приложение № 1 към договора за цесия. В посоченото Приложение № 1 под № 763 са включени вземания на цедентите срещу ответника към 23.02.2021 г. на обща стойност от 1411, 31 лева – за главница, за възнаградителна лихва, за лихва за забава за „Кредисимо“ АД, за вземане на поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД и за лихва за забава върху вземането на поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД.

Представени са по делото справки-извлечения системите на „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, изготвени и подписани от тях на 24.04.2024 г. Върху справката на „Ай Тръст“ ЕООД е отбелязано като забележка, че „сумите са прихванати по насрещни разчети между „Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД“.

От публичните вписвания в Търговския регистър е видно, че „Кредисимо“ АД е едноличен собственик на капитала в „Ай Тръст“ ЕООД, чийто основен предмет на дейност е сключване на гаранционни сделки.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът достигна до следните правни изводи:

По първата предпоставка:

На основание чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Сред посочените правила, чието неспазване влече като последица недействителност на договора за потребителски кредит, е и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Тя гласи, че договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.