Решение № 91 от 09.03.2022, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Велико Търново, 09.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ирена Колева при участието на секретаря Валентина В. Чаушева като разгледа докладваното от Ирена Колева Гражданско дело №

20214100100405 по описа за 2021 година за да се произнесе, съобрази следното:

Подадена е искова молба от Г. СТ. Д., ЕГН *******, действащ лично и със съгласието на своя попечител Д.И.С., ЕГН *******, с адрес гр.Б.Ч., ул.“.“ № , чрез пълномощник адвокат Д.Д., срещу ЗАД „ДаллБогг:Живот и здраве“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление град София, район Изгрев, ж.к. Дианабад, бул.“Г. М. Д. “ № 1 . Ищецът твърди, че на 19.02.2020г., около 11.50 часа, в гр.П., на бул. „Р.” № 46, на паркинг пред ПГАТ „Ц.Ц.”, л.а. „Опел Корса” с рег. № ВТ **** КВ, управляван от водача ЗДР. АНТ. М., го ударил, вследствие на което получил фрактура на лявата подбедрица, нарушена била опорно-двигателната функция на левия долен крайник с невъзможност за активни движения и се наложило оперативно лечение и метално остеосинтезирине. В продължение на шест месеца, през които бил с остеосинтезното средство, се придвижвал единствено с помощни средства, а на 12.10.2020г. му била извършена нова оперативна интервенция за премахване на остеосинтезното средство. Твърди, че е изживял силна уплаха от инцидента, като към момента на подаване на настоящата искова молба отново съпреживявал случилото се, изпитвал страх от подобен инцидент, сънувал кошмари и имал нарушения на съня. Посочва, че поради това посетил психиатър, който му предписал медикаменти, които приемал.

Излага, че пради получените увреждания направил и разходи за лечение, изразяващи се в закупуването на медикаменти, медицински изделия, заплащането на потребителски такси.

Твърди, че към датата на събитието гражданската отговорност на виновния за произшествието водач била застрахована при ответника, поради което предявил застрахователна претенция пред него, но в законоустановения срок застрахователят не се произнесъл по нея. Поради това прави искане за осъждане на ответното дружество да му заплати сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него вследствие ПТП неимуществени вреди и сумата от 1 512.50 лв. – обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на поканата за плащане до 1 застрахователя – 09.12.2020г., до окончателното изплащане. Претендира направените по делото разноски.

Съдът, като взе предвид изложените от ищеца фактически обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания петитум, квалифицира правно предявените обективно съединени искове по чл.432 ал.1 от КЗ – пряк иск на увреденото лице, спрямо което застрахованият по застраховка „Гражданска отговорност“ е отговорен.

В срока по чл.131 ГПК ответното дружество е подало писмен отговор на ИМ, в който заема становище за допустимост, но неоснователност на исковите претенции. Признава факта на съществуване на валидно застрахователно правоотношение към датата на събитието по отношение на л.а. „Опел Корса” с рег. № ВТ **** КВ по силата на застрахователна полица, обективираща застрахователен договор, сключен с ответното дружество. Оспорва твърдения в ИМ механизъм на ПТП и наличието на противоправно поведение на водача на застрахования при него автомобил за настъпване на произшествието, както и изключителната му вина за същото. В тази връзка, оспорва КП за ПТП с пострадали лица в частта „обстоятелства и причини за ПТП”. В условията на евентуалност, прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца поради нарушение на разпоредбата на чл.113 ал.1 от ЗДвП – преди да навлезе на пътното платно, не се е съобразил с приближаващото ППС, както и ненужно е удължил пътя и времето си за пресичане, и поради нарушение на чл.114 ал.1 от ЗДвП – внезапно е излязъл на платното за движение. Оспорва твърдените неимуществени вреди по вид, характер и интензитет, както и че всички те са получени именно при процесния инцидент. Оспорва твърденията за провеждано лечение и здравния статус на ищеца в резултат от произшествието, като евентуално твърди, че забавянето на оздравителния процес се дължи на приноса на ищеца, изразяващ се в неспазване на лекарските препоръки за лечение.

Оспорва твърдението на ищеца за наличието на причинно-следствена връзка между произшествието и твърдените вреди. Оспорва исковете по размер. Прави искане за присъждане на разноски.

В съдебно заседание ищецът, чрез своя пълномощник, поддържа исковата молба и предявените с нея искове. Намира за недоказано възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца и моли исковите претенции да бъдат уважени в претендираните размери по съображения, подробно изложени в писмена защита. Претендира се заплащането на адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат за оказаната безплатна адвокатска помощ на основание чл.38 ЗА. Представя списък по чл.80 ГПК. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение и моли за намаляването му.

Ответното дружество, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, поддържа депозирания отговор на ИМ, както и направените в него възражения. Моли за отхвърляне на предявените искове, а в случай, че същите бъдат приети за основателни, да бъде отчетен приноса на ищеца в настъпването на вредоносния резултат. Поддържа се претенцията за разноски съобразно представен списък по чл.80 ГПК.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представения по делото Констативен протокол от 19.02.2020г., съставен от служители на РУ-Павликени, на същата, около 11.50 часа, в гр.П. на паркинг на ПГАТ „Ц.Ц.” е настъпило ПТП с л.а. „Опел Корса” с рег. № ВТ **** КВ, управляван от ЗДР. АНТ.

М., при което пострадал пешеходеца Г. СТ. Д. – същият получил фрактура на лявата подбедрица. В протокола е отразено, че по лекия автомобил са налице видими щети по предна част, предна броня и предно дясно странично огледало на автомобила. В раздел „обстоятелства и причини за ПТП” съставителят на протокола посочил, че при движение с несъобразена скорост водачът на лекия автомобил ударил с предната му дясна част ищеца.

2

По делото е приложен и протокол за оглед на местопроизшествието и участвалия в него автомобил, ведно с фотоалбум. В протокола е отразено, че на мястото на произшествието не са открити спирачни или други следи.

От показанията на св. К. Н. се установява, че на 19.02.2020г., по време на училищно междучасие, на пътното платно пред стадиона в близост до училището се събрали групи от ученици. Там бил и ищецът, но той стоял с гръб към идващия зад него по улицата лек автомобил с водач св. З.М.. Последния бил засилен и виждайки го, намиращите се на платното за движение ученици се отдръпнали встрани, но ищецът останал на място, като само обърнал главата си встрани и назад към автомобила. Според свидетелката е имало достатъчно свободно пространство между струпалите се деца, за да може автомобилът да премине. Посочва, че не е видяла момента, в който автомобилът удря ищеца, но веднага след това той лежал на земята, викал и плачел.

Св. З.М., водач на процесния автомобил, посочва, че на посочената дата и време, отивайки към училището в града, непосредствено преди произшествието, управлявал автомобила си със скорост от около 25-30 км/ч. Видял ищеца, който бил с гръб към колата, от дясната й страна, на средата на пътя и със слушалки в ушите. Около него и от насрещната страна на пътя имало струпани и други деца. Когато минал покрай тях, последните /и от двете страни на автомобила/ се отдръпнали, а ищецът наравил крачка-две назад към автомобила, предната дясна гума на който му приклещила крака. Когато преместил леко назад автомобила, видял, че ищецът е паднал на земята. Свидетелят посочва, че е имал досатъчно място да премине между групичките с деца и че не е имало други автомобили, които да ограничават видимостта му, но не е предполагал, че ищецът ще реагира, като направи движение назад към колата.

Механизмът на настъпване на процесното ПТП се установява както от посочените погоре гласни доказателства, така и от приетото от съда и неоспорено от страните заключение на автотехническата експертиза. Направените от вещото лице констатации са, че ПТП е настъпило в условията на сух асфалт, път с двупосочно движение, през светлата част от денонощието и добра видимост на разстояние не по-малко от 50 м. Управляваният от св. М. автомобил се е движил със скорост по-висока от 36 км/ч, в посока от север на юг, от бул.

„Р.” към и по улица без изход, на която е имало струпване на ученици, включително и на платното за движение. Там се е намирал и ищецът, обърнат с лице на юг и с гръб към идващия автомобил. Според вещото лице, непосредствено преди удара, когато автомобилът се е намирал на около 10 м от мястото на удара, ищецът е извършил движение – обръщане в посока наляво, с лявото си рамо към автомобила, като левият му крак остава в задна позиция и става опорен. При движението си между намиращите се на платното за движение ученици и в непосредствена близост до пострадалия, автомобилът реализирал удар на лявата ъглова страна на предна броня с левия крак на ищеца, при скорост на движение на автомобила от 27.4 км/ч, като впоследствие с тялото му влиза в контакт и дясното странично огледало. Въз основа на показанията на водача на авомобила и посоченото от него място на удара /протокол за оглед и фотоалбум/, той е преустановил движението си 2-3 м след това място. Според заключението причините за настъпване на произшествието са неправилна преценка на пътната обстановка от водача на МПС, който не е спазил безопасно странично разстояние с намиращите се на пътното платно ученици, в т.ч. и ищецът, вместо да сигнализира и ако е необходимо да преустанови движението на автомобила, за което е имал възможност и време, както и престоя на пострадалия върху платното за движение.

По делото е представена медицинска документация от МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“-Велико Търново, видно от която след ПТП ищецът е бил транспортиран до Спешно отделение, където след преглед и консулт е бил приет в Отделение по ортопедия и травматология на болничното заведение. Установена е открита фрактура на лява глезенна става /на малкия пищял или фибула/ и на следващия ден извършена оперативна 3 интервенция с метално остеосинтезиране. Назначена била медикаментозна терапия и същият изписан на 26.02.2020г.

Приложени са амбулаторни листи от 19.05.2020г. и от 12.06.2020г., видно от които са извършвани контролни прегледи на ищеца от ортопед – травматолог, при които са дадени препоръки да не се натоварва крайника. Видно от Епикриза, издадена от Клиника по ортопедия и травматология към УМБАЛ „Д-р Г. Странски”-Плевен, посредством оперативна процедура на 13.10.2020г. е била отстранено остеосинтезното средство, поставено на ищеца. С медицински протокол от 16.10.2020г. същият е бил освободен от часове по физическо възпитание и спорт в училище до края на първи учебен срок на учебната 2020/2021г.

Представено е медицинско удостоверение, издадено от д-р А. Л. – психиатър, видно от което след извършен преглед на ищеца на 23.11.2020г. са установени симптоми на посттравматична реакция – страх, тревожност, нарушения на съня, като е поставена диагноза посттравматично стресово разстройство.

Ищецът е представил по делото рецепти за предписани медикаменти, касови бонове за закупуването им, фактура и касов бон за закупуването на тубуларна плака и стабилизиращи кори.

От показанията на св. Г. С., баба на ищеца, се установява, че ищецът се е оплаквал от много силни болки по време на транспортирането му до болницата веднага след инцидента, лечението му също протекло с много болки, като такива изпитвал и след изписването му от болничното заведение. В продължение на ооло три-четири месеца се придвижвал с помощта на две патерици, а след втората операция – с бастун. След произшествието станал затворен, подтиснат, не говорел много, не искал да излиза навън, което мотивирало свидетелката да го заведе на психиатричен преглед. През м.май или юни 2021г. отново бил извършен преглед от ортопед в болницата във Велико Търново, защото ищецът се оплаквал от болки и схващане в крака, като бърза и бяга, както и когато изстине. След инцидента, а и понастоящем, изпитвал страх на пътя, страхувал се да играе футбол.