Решение № 136 от 23.04.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. Пловдив, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Михаела Добрева

Членове:

Атанаска Анастасова

Момчил Найденов при участието на секретаря Гинка Големанска в присъствието на прокурора Костадин Д. Паскалев като разгледа докладваното от Михаела Добрева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20265300600067 по описа за 2026 година С присъда № 97 от 15.05.2024 г. по н.о.х.д. № 6922/ 2022 г., РС Пловдив е признал подсъдимия Д. И. И. , роден на * г. в гр. София, *, български гражданин, разведен, средно образование, работещ, *, неосъждан, с адрес за призоваване в *, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 27.03.2021 г. в гр.

*, обл. Пловдив се заканил с убийство на Д. Х. К. и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК вр. чл. 54 от НК го е ОСЪДИЛ на ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 от НК е ОТЛОЖИЛ с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

Със същата присъда първоинстанционният съд е ОСЪДИЛ подсъдимия Д. И. И. да ЗАПЛАТИ на гражданския ищец Д. Х. К. на основание чл. 45 от ЗЗД сумата от 1500 лева, представляващи обезщетение за неимуществените вреди, причинени от престъплението по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК, ведно със законната лихва от датата на деянието 27.03.2021 г. до окончателно изплащане на сумата, като го е ОТХВЪРЛИЛ за горницата над уважения размер до претендираната сума от 5000 лв.

Срещу присъдата е постъпила жалба от подсъдимия чрез защитника му 1 адв. С. И.. Иска се отмяната й. Твърди се, че присъдата е неправилна, незаконосъобразна и необоснована, постановена при противоречие със събраните доказателства. Иска се и оставяне без уважение на предявения граждански иск. Постъпило е и допълнение на възраженията след изготвяне на мотивите, в което жалбоподателят твърди, че част от изводите на съда не кореспондират със събраните доказателства и съдържат вътрешни противоречия.Отправените думи и изрази от подсъдимия не били установени по категоричен и несъмнен начин. Неправилна била преценката на първоинстанционният съд да даде частична вяра на показанията на свидетелите К.и и на свидетелката * – защитата счита, че предвид установените негативни отношения на тримата с подсъдимия, съдът е следвало да ги приеме за изцяло недостоверни и предубедени. Неправилно съдът бил приел, че показанията на съпрузите К.и са съответни едни на други и не съдържат противоречия – те посочвали по идентичен начин само една единствена реплика на подсъдимия, а всички останали твърдени от тях негови фрази се различавали и не се подкрепяли от нито едно друго доказателство.

Преувеличени били мотивите на съда относно употребата на брадва от подсъдимия – тя не била иззета като ВД, нямало протокол за оглед и фотоалбум – на самата брадва и на следите нанесени с нейна помощ, останало без коментар и обстоятелството, че не пострадалият се е обадил на ЕЕН 112.

Защитата апелира за преценка на показанията на свидетелите *и * като единствени достоверни, безпристрастни и обективни и за кредитиране на преценката им, че разследваното събитие не е престъпление, а битова свада.

Неправилна била и отрицателната комутация придадена от съда на използваната от подсъдимия дума „помак“. Неправилна била преценката на съда за липса на отношение към съставомерността на разследваното деяние на наличието на граждански дела по ЗЗДН и други имуществени спорове – напротив участието на свидетелите К.и и * в настоящия процес било продиктувано не от извършено от подсъдимия престъпление, а от влошените им отношения с него и от имуществени интереси. Противоречие в мотивите на съда било позоваването на съдебна практика, според което заканата можело да се възприеме като безусловно реална и предизвикваща основателен страх, ако е придружена с реални физически действия, които могат да се възприемат като проявна форма на пристъпване към нейното изпълнение, от една страна, а от друга съдът бил приел за установено, че пострадалият не бил изпитал страх от осъществяването на заканата. Недоказано било извършването на реални действия от подсъдимия за осъществяването й – целта на брадвата е била за защита от евентуална агресия от страна на зет му, а не да я използва.

Липсвала следователно и субективната страна на престъплението за което е обвинен подсъдимия.

2

Съдът, след като се запозна с оплакванията в жалбата, при направената служебна проверка установи следното:

Жалбата е подадена в законния срок от оправомощено лице и е процесуално допустима.

Разгледана по същество въззивният съд я намира за неоснователна.

За да постанови атакуваната присъда първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна, въз основа на съдебно следствие, проведено по общия ред, следното:

Подсъдимият Д. И. живеел с майка си * на първи етаж от двуетажна къща с двор в *. Имотът бил ипотекиран в полза на банка по договор за кредит, който бил изтеглен от *, братовчедка на подсъдимия, но парите от кредита използвал подсъдимия и последният изплащал кредита, но изпитвал затруднения.

От брака на подсъдимия с * * двамата имали дъщеря * К.а. Тя била омъжена за пострадалия Д. К. и в периода около инкриминираната дата, 27.03.2021 г., двамата имали дете на около една година. К. имал роднини в смолянския край, които били мюсюлмани.

От началото на 2018 г. К. притежавал и регистриран газов пистолет „Zoraki“ кал. 9 мм.

Пострадалият К. имал метаболитни нарушения и бил диагностициран с други форми на затлъстяване и мастна дегенерация на черния дроб. При постъпване в лечебно заведение за периода 01.06.2020 г. - 04.06.2020 г. му била снета анамнеза, с данни за висока кръвна захар и вредни навици за употреба на алкохол; било констатирано високо кръвно налягане, черен дроб с увеличени размери. В хода на заболяването били констатирани клинични и лабораторни данни за метаболитен синдром с установена базова инсулинова резистентност.

През 2018 г. пострадалия Д. К. и съпругата му * К.а, дъщеря на подсъдимия, живеели в жилище на бащата на пострадалия в гр. Пловдив, ж.к.„*“. Поради неразбирателство между К.а и свекър й, както и между пострадалия и неговата баба (между които се провело и съдебно производство за домашно насилие), се наложило да напуснат обитаваното жилище. Тогава подсъдимият и неговата майка – *, им предложили да се настанят на втория етаж от къщата, който бил с отделен вход, като се изнесат вещите там и се направи ремонт на етажа.

3

В лятото на 2018 г. семейството на пострадалия се преместило да живее на втория етаж на къщата в гр. *, собственост на майката на подсъдимия и започнали ремонтните дейности, при които всеки близък до семейството се стараел да помогне с каквото може. Основните финансови средства осигурил пострадалия и съпругата му, като изтеглили кредит. Подсъдимият осигурявал в по-малка степен пари, включително от продажбата на собствен имот, но помагал с труда си при извършване на ремонта. В хода на ремонта, но и след това подсъдимият и пострадалият, поради избухливостта в характерите си, често влизали в битови конфликти помежду си, но след утихване на емоциите отношенията им се нормализирали. В един такъв случай двамата пренасяли мебел, която паднала върху подсъдимия, скарали се, разменили си обидни реплики, но продължили да си общуват в рамките на добрия тон. Въпреки това подсъдимият заявил на дъщеря си, че не иска да вижда зет си, поради което следвало да се качва до етажа си през самостоятелния вход. След този случай пострадалият и съпругата му решили за известно време да отидат да живеят в гр. Асеновград при бившата съпруга на подсъдимия – * *.

Независимо от този инцидент, те се върнали, а отношенията между всички в къщата се подобрили. Подсъдимият не бил в добри отношения и със своите съседи * и *, които многократно подавали сигнали до органите на реда, в които посочвали като повод негово агресивно поведение.

В началото на 2021 г. бившата съпруга на подсъдимия, * *, започнала преговори с него, за закупуване на втория етаж от къщата. Така тя искала да подсигури жилището на дъщеря си и семейството й и с продажната цена да се погаси кредита на *, който реално бил използван от подсъдимия и който бил обезпечен с ипотека върху имота. Опасявала, че финансовите затруднения на подсъдимия могат да доведат до принудително изпълнение и продажбата на ипотекирания имот, а от друга страна * искала да изтегли друг кредит, с който да обслужи лични семейни нужди. Процедурата била задействана, като в крайна сметка и въпреки първоначалното несъгласие по някои аспекти от сделката в името на общото им дете – * К.а, преговорите напредвали – подсъдимият се съгласил да прехвърли на * втория етаж от къщата, но се усъмнил в намеренията на * относно прехвърлянето на собствеността и върху половината от дворното място, които в по-късен момент трябвало да станат собственост на К.а и семейството й.

На 27.03.2021 г. около 19 ч. подсъдимият Д. И. отишъл в дома на своя приятел * Д.. Там бил и друг негов познат * Тримата употребили неустановено количество алкохол По време на разговора между тях, станало дума за Д. К.. Д. разказал на подсъдимия как няколко дни преди това заедно с * се видели с пострадалия. Последният се отбил в дома на Д., който го поканил да остане и да се почерпи с тях с алкохол. Пострадалият К. се съгласил и пил 4 бира. В разговора между Д., * и пострадалият бил споделил ситуацията със сделката, която подготвяла *, като изказал мнението си за подсъдимия, че бил мързелив и ще отиде на улицата. Подсъдимият силно се афектирал от чутото.

Възприел разказаните му думи на пострадалия като закана, че ще му вземат къщата и ще го изгонят на улицата, като пред приятелите си заявил, че не него, а той ще изгони К. от къщата си.

Подсъдимият И. останал при своите приятели около два часа, след което си тръгнал към дома. Той твърдо бил решил да изгони зет си от имота, който ползвали общо. Прибирайки се вкъщи около полунощ и осезаемо пиян, взел със себе си брадва от двора, тъй като възнамерявал да се разправя със зет си по повод разказаното му по-рано същата вечер. Носейки брадвата се качил до втория етаж от къщата на горепосочения адрес в гр. *.

В това време дъщеря му * К.а, пострадалият Д. К. и едногодишното им дете били вкъщи. Пострадалият тъкмо бил заспал, а К.а била станала и отишла до тоалетна, която се намирала на етажа. Подходът към етажа бил през врата, от която се влизало в къс коридор. В дъното на коридора била вратата на спалнята, а непосредствено преди нея била вратата на банята с тоалетна.

Напред от вратата на спалното помещение се намирало и леглото на К.а и пострадалия. Когато К.а станала, оставила врата на спалнята отворена.

Качването на подсъдимия към втория етаж на къщата било така шумно, че К.а го чула. От шума от отварянето на вратата на втория етаж, която била затворена, се събудил и пострадалия К.. В момента, в който отворил очите си, пострадалият видял подсъдимия в коридора на етажа, запътвайки се към спалнята с вдигната нагоре във въздуха брадва в ръка. Прекрачил прага на спалната стая и тръгнал към вътрешността, когато започнал да вика „Сега ще ви заколя като пилета“. Пострадалият веднага се изправил на леглото.

В същото време К.а излязла от мокрото помещение и се озовала зад баща си, като го видяла вдигнал брадвата да се обръща към пострадалия, казвайки му: „Сега ще го заколя този помак“.

Възникнала с е голяма суматоха. Бебето на К.и се разплакало, а пострадалият се опитвал да успокои подсъдимия. Междувременно К.а също се била разплакала и започнала да дърпа баща си към вратата на етажа и д а го моли да спре. Въпреки че подсъдимият оказвал съпротива и действията му били насочени към доближаване към пострадалия, К.а успяла да го избута извън втория етаж и надолу по стълбите.

През цялото време подсъдимият продължавал да говори, че ще разцепи на две този помак, да си тръгва, да се маха и че иска да му вземе къщата, все визирайки пострадалия, и че самият той (подсъдимият) иска пострадалият да си тръгне и да го изгони.

Разпечатката съдържа 38 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6bd1de43-97b8-494f-9c7c-06fe8b3f1af6