Определение № 1152 от 12.05.2023, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 1086/2023
- Вид
- Определение № 1152
- Подписан
- 12.05.2023
- В сила
- 12.05.2023
- Състав
- Пламен Петров Чакалов, Бранимир Веселинов Василев, Румяна Иванова Андреева Атанасова
Цитирани разпоредби
- чл.248 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.84 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1152 гр. Пловдив, 12.05.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Пламен П. Чакалов
Членове:
Румяна Ив. Андреева Атанасова
Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно частно гражданско дело № 20235300501086 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.248 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба от К. М. Т. ЕГН ********** от гр.Пловдив, чрез пълномощника адв.С. П. от ПАК срещу определение № 3926/30.03.2023г., по гр.д. № 16138/2022г. на РС Пловдив, с което е оставена без уважение молба вх. № 27945/ 23.03.2023г., подадена от К. М. Т., ЕГН: **********, от гр. П., бул. **, №**, чрез пълномощник адвокат С. Ж. П., за изменение на постановеното решение № 1196 от 19.03.2023г. по гр. дело № 16138/ 2022 г. на ПРС, XI гр. с-в, в частта за разноските, чрез отмяната му в частта, в която е осъден ищецът да заплати на ответника сумата от 600 лева, разноски за адвокатско възнаграждение и чрез присъждане на разноските в полза на ищеца.
Твърди се че определението е неправилно. Сочи се, че ответника не е добросъвестен и е знаел, че ищеца претендира разноски по изпълнителното дело, защото е бил взискател по него и е имал достъп до него, могъл е да се запознава с делото. При прекратяването на изпълнителното дело взискателя е трябвало да плати на длъжника разноските му за адвокатска защита, защото е знаел за тях.
Постъпил е в срок отговор на въззивната жалба от „Айгер Инженеринг“ ООД гр.Пловдив, с който жалбата се намира за неоснователна. Сочи се че той като взискател не е знаел за тези разноски в хода на процесното изпълнително дело. Претендират се разноски по делото.
РС Пловдив е приел, че в случая е приложима нормата на чл. 78 ал. 2 от ГПК.
Аргументирано е, че ответникът за пръв път е разбрал по това дело, че в изпълнителния процес длъжникът е направил разноски, като искът веднага е признат и е последвало плащане на сумата. Ответникът не е дал повод за завеждане на делото, защото е бил добросъвествен и нито е знаел, нито е имало как да узнае, че длъжникът претендира от него разходи за адвокатски хонорар в изпълнението. Сочи се че не са представени от ищеца писмени доказателства в подкрепа на противното становище, поради което липсва неправомерно поведение на ответника, за да бъде той санкциониран със заплащане на разноски.
Безспорно е по делото, че ищецът по настоящото дело К. М. Т. е упълномощил 1 адв.С. П. от ПАК да го защитава по изпълнително дело № 524/21г. на ЧСИ Луков, в качеството му на длъжник, по вземане на взискателя „Айгер Инженеринг“ ООД гр.Пловдив. Това изпълнително дело е било прекратено на основание чл.433 ал.1 т.3 от ГПК от ЧСИ Луков, защото изпълнителният лист е бил обезсилен от съда в иска по чл.422 от ГПК, поради отказ от иска на ищеца „Айгер Инженеринг“ ООД. ЧСИ Луков е определил разноските по това изпълнително производство, който са възложени на „Айгер Инженеринг“ ООД, но не е указал на „Айгер Инженеринг“ ООД, че следва да плати на длъжника К. М. Т. и 360 лева за разноски за адвокатската защита платени на адв.П..
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че ответника не е добросъвестен и е знаел, че ищеца претендира разноски по изпълнителното дело, защото е бил взискател по него и е имал достъп до него, могъл е да се запознава с делото. Първо това, че взискателя има достъп до изпълнителното дело, не означава че той непременно е запознат с всички искания на длъжника по него. Второ искането на длъжника за разноски в настоящия казус е следвало да се насочи не към съдия изпълнителя, а към взискателя. Това е така, защото по силата на сега действащия чл.79 от ГПК съдебния изпълнител няма как да задължи взискателя да плати разноските на длъжника по прекратеното изпълнително дело.
Тоест към момента на завеждане на настоящия исков процес за ответника е нямало никакъв съдебен акт или акт на съдебния изпълнител да се платят разноските по прекратеното изпълнително дело № 524/21г. на ЧСИ Луков от взискателя „Айгер Инженеринг“ ООД на длъжника К. М. Т.. Настоящият съд приема, както е и посочил в решение от 21.12.2016г. по гр.д. 2583/2016г. на ПОС, Х гр.с., че в казуса за разлика от непозволеното увреждане обезщетение за забава се дължи не от момента на настъпването на имуществената вреда /плащането на адвокатския хонорар/, а от поканата за изпълнение съгласно чл.84 ал.2 от ЗЗД, като при липса на покана това е датата на подаване на исковата молба. Ето защо доколкото ответника в казуса не е получавал покана да плати адвокатския хонорар в изпълнителното производство, преди завеждане на исковия процес и не е отказвал да го строи, то той не е дал повод за завеждане на делото. Също така ответника веднага е признал иска. Ето защо е налице хипотезата на чл.78 ал.2 от ГПК и правилно разноските са възложени на ищеца.
Ето защо определението е правилно и следва да се потвърди.
По искането за разноски направено от въззиваемата страната съдът съобрази следното. Разноски по делото не следва да се присъждат, защото в производство по спор относно дължимостта на направени разноски в исково производство /чл.248 от ГПК/, разноски не се дължат – така определение № 345/21.05.2015г. по ч.гр.д.
№2664/2015г. на ВКС, ІV г.о.
Водим от горното, съдът:
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3926/30.03.2023г., по гр.д. № 16138/2022г. на РС Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
2
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3