Определение № 1389 от 12.05.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1389 гр. Пловдив, 12.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно частно гражданско дело № 20255300501154 по описа за 2025 година Производство по реда на чл.413, ал.1 от ГПК.

Образувано е въз основа на частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д- р Петър Дертлиев” № 25, офис – сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, чрез процесуалния представител юрисконсулт Д., против Разпореждане № 8972/25.03.2025г. постановено по ч.гр.д.№ 4627/2025 г., ПдРС, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение срещу З. И. З.-Ж., ЕГН ********** с адрес гр. П., ул. П.С.М. № 2, ет. 3, ап. 4, за сумата от 2960,86 лева главница, 116,60 лв. –договорна лихва и 661 лв. - обезщетение за забава, както и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане и разноски.

Частният жалбоподател излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Поддържа, че процесният договор съдържа всички задължителни реквизити относно цялата необходима информация, касаеща условията за издължаване на кредита и не противоречи на ЗПК. Оспорват изводите на районния съд за нарушение на чл.11, т.10 от ЗПК по отношение на ГПР.Възразява, че районният съд неправилно не е приложил разпоредбата на чл.23 ЗПК. Моли съда да отмени обжалваното разпореждане и да постанови издаване на заповед за изпълнение по подаденото заявление по чл.410 ГПК.

На основание чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не е връчван на ответната страна.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима. Разгледана по същество се явява неоснователна.

Първоинстанционното производство е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против З. И. З.-Ж., за следните вземания: 2 960, 86 лв. - главница; 116, 60 лв. 1 договорна лихва; 661 лева - обезщетение за забава, ведно със законната лихва от подаване на заявлението, дължими по договор за потребителски кредит CARD -19467383/ 25.07.2022 г. между БНБ Париба Пърсънъл Файненс С А., клон България като кредитор и З. И. З.-Ж. като кредитополучател, което вземане е прехвърлено по силата на договор за цесия между кредитора и Агенция за събиране на вземания ЕАД с Рамков договор за продажба на вземания от 15.02.2022 г. и Приложение №1 от 27.07.2023г. към него.

За да постанови обжалваното разпореждане, заповедният съд е приел, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправни и нищожни клаузи в договора, което е пречка да се определи съществуването на притендираните вземания, в частност съобразно чл. 23 от ЗПК, и на заявената главница към момента на издаване на заповедта. Предвид изложеното съдът е отхвърлил заявлението.

Съгласно чл. 410, ал. 3 ГПК, когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилагат договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива.

Със заявлението от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД са представени сключения договор между длъжника и БНБ Париба Пърсънъл Файненс С А., клон България, но не и посочените в него рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, приложение № 1 към него и уведомление до длъжника за извършената цесия.

Съгласно задължителните разяснения в т. 4г от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д.

№ 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК при настъпило преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение частно правоприемство, каквото в случая се претендира, заявителят трябва да представи доказателство за същото. Когато частното правоприемство се основава на договор за цесия, на общо основание трябва да са представени доказателства за уведомяване на длъжника, тъй като в противен случай прехвърлянето на вземането няма действие по отношение на него /чл. 99, ал. 4 ЗЗД/.

В разглеждания случай заявителят „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД твърди, че е придобил претендираните вземаня преди подаване на заявлението по чл.

410 ГПК, поради което задължителните разрешения на т. 4г от посоченото по-горе тълкувателно решение следва да намерят приложение в настоящото производство.

Настоящият въззивен състав намира, че заявителят е следвало да представи със заявлението както договора за цесия и приложението към него, така и доказателство за уведомяването на длъжника за прехвърляне на вземането. В този смисъл е и съществуващата съдебна практика на ВКС /определение № 50079/20.02.2023 г. по гр. д.

№ 2864/2022 г. на ВКС, III г. о. /, според която т. 4г от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д.

№ 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК се отнася за хипотези, при които прехвърлянето на вземането е извършено след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение от цедента или когато е подадено заявление по чл. 410 ГПК, респ. чл. 417 ГПК, от цесионера, който е придобил вземането в един предходен момент.

По делото не е удостоверено твърдяното от заявителя частното правоприемство относно вземанията, както и липсва доказателство за уведомяването на длъжника за тяхното прехвърляне, поради което следва да бъде отхвърлено заявлението. Предвид изложеното е безпредметно да се обсъждат клаузите на договора за потребителски кредит, доколкото не се установява материалната легитимация на заявителя - цесионер да търси претендираните суми.

2

Ето защо обжалваното разпореждане, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател, следва да се потвърди по гореизложените съображения.

По изложеното съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 8972/25.03.2025г. постановено по ч.гр.д.№ 4627/2025 г., ПдРС, с което е отхвърлено заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение срещу З. И. З.-Ж., ЕГН ********** с адрес гр. П., ул. П.С.М. № 2, ет. 3, ап. 4, за сумата от 2960,86 лева главница, 116,60 лв. –договорна лихва и 661 лв. - обезщетение за забава, както и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане и разноски.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3