Решение № 29 от 10.02.2025, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Смолян, 10.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Сийка Златанова при участието на секретаря Сирма Купенова като разгледа докладваното от Сийка Златанова Гражданско дело № 20245440100063 по описа за 2024 година

Ищцата Е. С. А. с настоящ адрес гр. Смолян, чрез пълномощника си адв. Е. **** е предявил срещу „***“ АД, представлявано от *** обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК и чл. 143, ал. 1 и 146, ал. 1 ЗЗП за прогласяване нищожността на клаузата предвиждаща такса преференциално обслужване в размер на 99,84 лв. и неустойка в размер на 3 216,72 лв. от Договор за потребителски кредит № 587640 от 11.08.2023 г.. Претендира за деловодните разноски.

Фактическите твърдения, на които ищцата основава исковете, се свеждат до следното:

Страна е по Договор за потребителски кредит № 587640 от 11.08.2023 г., сключен с „***“ АД, по който й е предоставен кредит в размер на 2 000 лв., при фиксиран лихвен процент 36,68 % и ГПР - 49 %.

Съгласно клауза от договора за заем, същият следва да бъде обезпечен до края на деня, следващ сключването на договора за кредит с банкова гаранция или поръчителство на поне две физически лица, които следва да отговарят на определени условия. В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията, същият дължи неустойка в размер на 3 216,72 лева, като начислената неустойка се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по кредита съобразно уговорения погасителен план.

Твърди, че клаузата за неустойка е недействителна, тъй като се кумулира към погасителните вноски и скрито оскъпява кредита и създава предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя, което противоречи на добрите нрави и добросъвестността в отношенията между страните и е излязла извън обезпечителната й функция. Кредиторът е поставил ограничения в избора на поръчители и е определил изключително кратък срок за обезпечаването на кредита, в който е невъзможно да се осигури такъв от кредитополучателя и е прехвърлил отговорността за проверката на кредитоспособността на потребителя върху него, възлагайки му допълнителна финансова тежест. По съществото си неустойката представлява добавка към възнаградителната лихва и 1 обогатява заемодателя. Неравноправна и противоречаща на добрите нрави е уговорката за допълнителна услуга преференциално обслужване и възнаграждението за нея и внася неравноправие в кредитното отношение. Клаузата има общ, типов характер и не е индивидуално договорена. Касае се за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита и разхода, свързан с тях не е посочен в договора за кредит, а в договора за допълнителни услуги, което е недопустимо и противоречи на принципа за добросъвестност в отношенията на страните.

Ответникът в срока по чл. 131 ГПК подава отговор, с който оспорва исковете като неоснователни и моли да бъдат отхвърлени.

Моли да се приеме, че твърдението на ищцата за нищожност на клаузите от договора, уреждащи неустойка и такса за преференциално обслужване е неоснователно.

Цялата сума за неустойка не следва да се включва в общата цена, тъй като размерът на неустойката зависи от това за какъв период от време кредитът е бил необезпечен като това бъдещо несигурно събитие зависи единствено от поведението на кредитополучателя.

Видно от приложените по делото доказателства е че процесният договор е сключен на 11.08.2023 г. с краен срок до 11.08.2025 г., а исковата молба е предявена на 22.01.2024 г.

Следователно, за периода от сключването на процесния договор до датата на предявяване на исковата молба, ако бе начислявана неустойка, то тя би била в пъти по-малък размер, за разлика от посочения такъв в исковата молба.

Преди кандидатстване за кредит Е. С. А. е регистрирала свой профил в системата на „***“ АД, чрез него й е предоставена нужната информация, вкл. е декларирала, че се е запознала с общите условия на договора за кредит и й е предоставен СЕФ и погасителен план.

Счита за неоснователни твърденията за недействителност на клаузата за неустойка.

Твърди, че същата касае неизпълнение на задължения по договора и на осн. чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК не подлежи на включване в разходите по кредита. Посоченият ГПР от 49 % е съобразен с изискванията на ЗПК и с предвидените в чл. 19, ал. 2 ЗПК и приложението към него допускания. Неустойката е точно и ясно формулирана и индивидуално уговорена между страните по кредитното отношение, поради което е равноправна. Размерът на ГПР е съобразен със законовите изисквания. Оспорва изобщо твърдението такава такса да съществува, тъй като приложение № 3 към договора въобще няма. Таксата съгласно Приложение № 4 е дължима от всички потребители, които подават заявки за кандидатстване за кредит, независимо от резултата от подадената заявка, а именно дали заявката е приета от „***“ АД, или на потребителя е отказано сключването на договор за кредит с кредитодателя.

В настоящата хипотеза заплащането на таксата по Приложение № 4 е разпредЕ. на равни вноски заедно с вноските по кредита с единствената цел да се улесни кредитополучателят, като не се предвижда в негова тежест да се включи целият размер на това задължение наведнъж.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът е предявил насрещни искове в условията на последващо обективно кумулативно съединяване с първоначалния главен иск срещу първоначалния ищец, съответно с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 240 от ЗЗД срещу Е. С. А. при условията на евентуалност при уважаване на исковете, предявени от ищцата, за сума в размер на 2000 лева, представляваща дължимата главница – с настъпил падеж и обявена за предсрочно изискуема по Договор за потребителски кредит № 587640/11.08.2023 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на насрещната искова молба – 16.07.2024 г. до окончателното изплащане на сумите.

В условията на евентуалност на предявения главен насрещен иск, е предявен иск по чл. 23 ЗПК, вр. чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата от 2 000 лв., представляваща стойността на предоставения кредит, ведно със законната лихва, считано от подаване на насрещната искова молба – 16.07.2024 г. до окончателното изплащане на сумите. Този иск е предявен 2 като евентуален и в случай, че съдът достигне до извод за недействителност на договора за кредит.

Ищцата оспорва като неоснователен основния насрещен иск. Твърди, че ответникът неправомерно е получил без основание по нищожния договор сума в общ размер 3 937,54 лв., включваща възнаградителна лихва в размер на 1 124,34 лв., неустойка в размер на 2 553,20 лв. и такса преференциално обслужване в размер на 260 лв. Прави възражение за прихващане в случай на уважаване на иска със заплатеното от нея по нищожния договор.

В съдебно заседание ищцата не се явява, за нея адв. **** в писмена молба поддържа предявения иск и моли да бъде уважен. Поддържа отговора по насрещния иск.

Ответникът не се представлява, в писмена молба, депозирана чрез адв. *** моли да бъде отхвърлен предявения от ищцата иск и да бъде уважен насрещния иск.

След като обсъди становищата на страните и събраните по делото доказателства, Съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 11.08.2023 г. между „***“ АД като кредитор и Е. С. А. като кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит № 587640, по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 2 000 лева, а кредитополучателят се е задължил да върне кредита на 24 равни месечни вноски, всяка в размер на 122,97 лв., ведно с лихва от 36,68 %, като първата вноска е с падежна дата 11.09.2023 г., а последната е с падеж 11.08.2025 г.. Договорен е ГПР от 49 %. Погасителният план съдържа броя на погасителните вноски, падежните дати, размера на вноската, образувана от главница, договорна лихва и такса размер на вноската с включена неустойка, като при първия вариант с осигурено обезпечение общата сума за плащане е в размер на 2 951,32 лв., а във втория с включена неустойка за неизпълнение на задължението за обезпечение е в размер на 6 168,04 лв..

Съгласно чл. 1 от Приложение № 5 от договора кредитополучателят се задължил да обезпечи кредита до края на следващия работен ден на деня на сключването му с поръчителство две физически лица, отговарящи на условията в чл. 2, ал. 1 или с банкова гаранция в размер на 2 951,28 лв., представляваща сбора от главницата и лихвата по кредита. В чл. 4 от приложението е договорена неустойка при неизпълнение на задължението за обезпечаване на кредита в размер на 4,40 лв. на ден, която се определя индивидуално по всеки договор, като се начислява в началото на всяка вноска и се дължи за периода, през който кредитът не е бил обезпечен и се заплаща с нея. Съгласно погасителния план размерът на неустойката е 3 216,72 лв.

Съгласно приложение № 4 към договора за кредит е предвидена такса в размер на 99,84 лв., платима от кредитополучателя на равни вноски с всяка от вноските по кредита, за разглеждане и оценка на заявката за отпускане на кредита, оценка на кредитоспособността и финансовите възможности на клиента и проверка вероятността за погасяване на кредита.

Погасителният план съдържа броя на погасителните вноски, падежните дати, размера на вноската, образувана от главница, договорна лихва и такса, размера на неустойка, както и два варианта на дължимата вноска - при първия вариант с осигурено обезпечение общата сума за плащане е в размер на 2 951,32 лв., а във втория с включена неустойка за неизпълнение на задължението за обезпечение е в размер на 6 168,04 лв..

Видно от представената разписка на л. 59 /на гърба/ на 11.08.2023 г. ответникът е превел сумата от 2 000 лв. по процесния договор за кредит на ищцата Е. А. чрез системата за електронни плащания ePay.bg

Съгласно заключението по назначената СИЕ ищцата не е извършвала никакви плащания по кредита. В случай, че към ГПР бъдат включени всички разходи по кредита, вкл. и неустойка за непредоставяне на обезпечение, то размерът на ГПР е 289,63 %.

При така установената фактическа обстановка, Съдът направи следните правни 3 изводи:

Предявените от ищцата искове са процесуално допустими, предявени между надлежно легитимирани страни - страните по договорното кредитно правоотношение.

Безспорно се установи, че в случая между страните е бил сключен договор за кредит по реда на ЗПК, по който ищецът е кредитополучател, а ответникът е кредитор. С оглед вида на сключения договор и съгласно § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП ищецът има качеството на потребител.

Съгласно установената съдебна практика съдът следи служебно за неравноправния характер на клаузите в потребителския договор и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и при преценка дали клаузите на договора са нищожни.

Касае се за договор за потребителски кредит, поради което за него са приложими изискванията на ЗПК. Отделно от това сключеният договор за потребителски кредит представлява потребителски договор, по който кредитополучателят има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, тъй като е сключил договора като физическо лице и същият не е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност, поради което за него са приложими и изискванията на ЗЗП.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1; чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 и т.

20, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 ЗПК. Чл. 12 от ЗПК е неприложим за процесния договор, тъй като кредитът не е предоставен под формата на овърдрафт.

Според чл. 143 ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

Относно иска за нищожност на клаузата за неустойка за неизпълнение на задължението за обезпечаване на кредита:

Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК въвежда изисквания за формата на договора договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Съгласно ал. 2 кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане, включително на лихви, такси, комисиони или други разходи, свързани с договора за кредит, които не са предвидени в сключения договор за потребителски кредит.