Присъда № 42 от 30.04.2024, Районен съд - Пазарджик

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №42/30.04.2024г. НА РС-ПАЗАРДЖИК

ПО НОХД №75/2024г.

Съдебното производство е образувано по обвинителен акт срещу В. П. Г. от с.Васил Левски, обл.Стара Загора за това, че на 13.05.2023г. в гр.Белово, обл.Пазарджик, от складови помещения на бившето ТКЗС, е отнел чужди движими вещи- 15 бр. железни вилици, 5 бр. лъжици от бял метал - големи, 26 бр. лъжици от бял метал- малки, 19 бр. лъжици от бял метал- средни, 1 бр. брадва с дървена дръжка, 1 бр. тенджера алпака с капак метален, 1 бр. тенджера чугунена, черна със стъклен капак, 1 бр. чопър електрически /пасатор за зеленчуци/, 1 бр. метална скара за печене на жар, 8 бр. чаши за кафе- керамични, на стойност 261.55 лв., от владението на представляващия „М.“ ЕООД гр.Пазарджик с **** С. Х. М. от гр.Пазарджик, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено при условията на повторност и случаят не е маловаженпрестъпление по чл.195 ал.1 т. 7 вр. чл.194 ал.1, вр. чл.28 ал.1 от НК.

По делото е проведено съдебно следствие по реда на Глава XXVII от НПК, в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК по направено искане от подсъдимия и неговия защитник. Подсъдимият Г. е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. Съдът с протоколно определение е одобрил изразеното съгласие на основание чл.372 ал.4 от НПК, след като е констатирал, че даденото признание обхваща всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и че същото се подкрепя в достатъчна степен от събраните в досъдебната фаза по надлежния ред годни доказателства.

В съдебно заседание представителят на РП- Пазарджик подържа обвинението, като намира, че същото е доказано по несъмнен и категоричен начин и самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните доказателства. Моли съдът, поради промяна в настъпилите обстоятелства, свързани със семейството на подсъдимия и очакваното от него дето, да оправдае подсъдимия за това кражбата да е извършена повторно в немаловажен случай. Пледира на подсъдимия да бъде наложено наказание „пробация“, с пробационни мерки за срок от 8 месеца, което да бъде определено съгласно нормата на чл.58а от НК, алтернативно- по чл.55 от НК, при наличие на множество смекчаващите вината обстоятелства.

Служебният защитник на подсъдимия- адв.З. М., счита, че деянието представлява маловажен случай, съгласно нормата на чл.194 ал.3 от НК.

Пледира при определяне на наказанието да бъдат съобразени стойността и вида на откраднатите вещи, както и обстоятелството, че същите са върнати на представителя на ощетеното юридическо лице. Моли съда на подзащитния й да бъде наложено наказание „пробация“, определено при условията на чл.55 1 от НК с оглед наличието на множество смекчаващи вината обстоятелства, и в размер по-нисък от предложения от представителя на държавното обвинение.

Подсъдимият Г. признава всички факти от обвинителния акт. Разбира в какво е обвинен, съзнава последиците от разглеждането на делото по реда на чл.371 т.2 НПК, като изразява съгласие да не се събират доказателства за посочените обстоятелства, а при постановяване на присъдата- съдът да ползва признанието му и инкорпорирания от досъдебните органи доказателствен материал. В последната си дума изразява съжаление за постъпката си и моли съда да му наложи наказание пробация.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл.13 и чл.14 от НПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Подсъдимият В. П. Г. е роден на ****г., в гр.Хасково, живущ в с.Васил Левски, обл.Стара Загора, българин, български гражданин, с начално образование, неженен, безработен, осъждан, ЕГН: **********.

Св. С. М. е управител и представител на ощетеното юридическо лице „М.“ЕООД- гр.Пазарджик.

В края на 2021г. св.С. М. заедно със съпругата си св,Л. М. наели от ДГС- Белово няколко халета, намиращи се в старите сгради на ТКЗС- Белово.

В едно от халетата те държали кухненски прибори и вещи, останали от стопанисвания от тяхната фирма ресторант в Испания. Халето се заключвало с верига и два катинара. През м.05.2023г. подс.Г. пристигнал заедно със семейството си в гр.Белово, за да работят в гората и да добиват дърва за св.И.

М.. Докато се трудели, те живеели в къща, намираща се в близост до наетото от св.М. хале. На 13.05.2023г. подс.Г. видял през процепа на вратата на халето, че вътре има кухненска посуда и решил да влезе вътре и да ги вземе. Халето било заключено с катинар. Подс.Г. успял да проникне в помещението, без да разбива катинара, през отвора, който се получил от предизвиканото от него чрез натиск изкривяване на вратата. От вътрешността на халето подсъдимият взел 15 бр. железни вилици, 5 бр. лъжици от бял метал - големи, 26 бр. лъжици от бял метал- малки, 19 бр. лъжици от бял метал- средни, 1 бр. брадва с дървена дръжка, 1 бр. тенджера алпака с капак метален, 1 бр. тенджера чугунена, черна със стъклен капак, 1 бр. чопър електрически /пасатор за зеленчуци/, 1 бр. метална скара за печене на жар, 8 бр. чаши за кафекерамични. Така откраднатите вещи подс.Г. занесъл в къщата, където живеел със семейството си.

На 18.05.2023г. сутринта, св.М. заедно със съпругата си отишли до наетото от тях хале. Пристигайки на място, те видели на земята пред халето една от чашите за кафе, която преди ползвали в своя ресторант в Испания.

Двамата установили, че катинарът на халето не е разбит, но вратата била изкривена в горната й част. Това ги накарало да проверят в къщата, където живеело семейството на подс.Г.. Вътре св.М. и съпругата му видели откраднатите кухненските прибори, за което веднага подали сигнал в полицията.

По случая било образувано досъдебно производство, в хода на 2 разследването по което с Протокол за доброволно предаване от 18.05.2023г. подс.Г. предал откраднатите от халето 15 бр. железни вилици, 5 бр. лъжици от бял метал- големи, 26 бр. лъжици от бял метал- малки, 19 бр. лъжици от бял метал- средни, 1 бр. брадва с дървена дръжка, 1 бр. тенджера алпака с капак метален, 1 бр. тенджера чугунена, черна със стъклен капак, 1 бр. чопър електрически /пасатор за зеленчуци/, 1 бр. метална скара за печене на жар, 8 б р . чаши за кафе- керамични. С Приемо-предавателен протокол от 18.10.2023г. същите били върнати от разследващия полицай на св.С. М..

Съгласно заключението на вещото лице по изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза, общата стойност на отнетите вещи възлиза на 261.55 лева.

От приобщеното към материалите по ДП свидетелство за съдимост на подс.Г. се установява, че към датата на деянието същият е осъждан с Присъдаспоразумение №260000/14.08.2020г. на РС- Стара Загора, влязло.а в сила на 14.08.2020г., по НОХД №1992/2020г. по описа на същия съд, за престъпление по чл.197 т.3 вр. чл.195 ал.1 т.3 и т.4, вр. чл.194 ал.1, вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1, вр. чл.26 ал.1 НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, изтърпяването на което е отложено по реда на чл.66 ал.1 от НК за изпитателен срок от 3 години.

Така възприетите от настоящата съдебна инстанция фактически констатации са прецизирани, с оглед поставянето на акцент върху меродавните за наказателната отговорност на подсъдимия факти, без това да привнася различно смислово изражение по отношение на очертана от наблюдаващия делото прокурор релевантна фактическа обстановка.

Последната е установена по безспорен и категоричен начин, въз основа на изразеното от подсъдимия цялостно признание на фактите, изложени в обстоятелствена част на обвинителния акт, което се намира в пълна кореспонденция с приобщените от органите на досъдебното производство допустими и относими към предмета на доказване доказателствени източници- протоколи за разпити на свидетели/л.21-23 от ДП/, протокол за разпит на обвиняем /л.46 от ДП/, съдебно-оценителна експертиза /л.26-29 от ДП/, протокол за доброволно предаване от 18.05.2023г. /л.14 от ДП/, предавателно-приемателен протокол от 18.10.2023г. /л.24 от ДП/, справка за съдимост /л.34 от ДП/, характеристична справка /л.43 от ДП/, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние /л.44 от ДП/.

Настоящият съдебен състав не констатира съществени противоречия при съвкупната преценка и интерпретация на приобщения по делото доказателствен материал, поради което не се налага неговото детайлно обсъждане /арг. от чл.373 ал.3 от НПК и per argumentum a contrario от чл.305 ал.3 изр.2 от НПК/.

Безспорно установени по делото са извършеното деяние, неговите времеви и пространствени параметри, индивидуализацията на предметите на престъплението, на пострадалия/ представителите на ощетеното юридическо лице/ и причинените вредни последици, за което са събрани годни гласни 3 доказателства, съдържащи се в проведените в хода на ДП разпити на свидетели и на обвиняемия. Въз основа на справката за съдимост съдът установи, че подсъдимият е осъждан към датата на деянието. Доказателствено обезпечени са и твърденията на представителя на РП- Пазарджик за авторството на престъпното деяние. Съдът кредитира и приобщените по надлежния процесуален ред писмени доказателства, от които се установяват съществените и релевантни по делото факти относно личността на подсъдимия, респ. стойността на откраднатите вещи. Същите кореспондират с останалите доказателства по делото и спомагат за обективното изясняване на делото. Съдът кредитира заключението на вещото лице по изготвената в хода на ДП съдебно-оценителна експертиза, което намира за обективно и професионално изготвено, като същото е от съществено значение за правилното и обективно изясняване на релевантните обстоятелства по делото. Така събраните гласни и писмени доказателства са непротиворечиви, взаимно допълващи се и по категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка.

При така установените фактически обстоятелства съдът намира, че подс.В. Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.194 ал.1 от НК, като на 13.05.2023г. в гр.Белово, обл.Пазарджик, от складови помещения на бившето ТКЗС, е отнел чужди движими вещи- 15 бр. железни вилици, пет /5/ бр. лъжици от бял металголеми, двадесет и шест /26/ бр. лъжици от бял метал - малки, деветнадесет /19/ броя лъжици от бял метал - средни, един /1/ бр. брадва с дървена дръжка, един /1/ бр. тенджера алпака с капак метален, един /1/ бр. тенджера чугунена, черна със стъклен капак, един брой чопър електрически /пасатор за зеленчуци/, един брой метална скара за печене на жар, осем /8/ бр. чаши за кафе керамични, на стойност 261,55 лв. от владението на представляващия “М.” ЕООД гр.Пазарджик, ЕИК: 206341238, С. Х. М. от гр.Пазарджик, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

От обективна страна на посочената дата подс.Г . е осъществил изпълнителното деяние „отнемане“, изразяващо се в прекъсване на досегашната фактическа власт на владелеца върху вещите, предмет на престъплението и установяване на своя фактическа власт върху тях.

Подсъдимият е имал представа за всички обективни елементи на престъплението, като е предвиждал и искал настъпването на общественоопасните последици на деянието си, т.е. действал е с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК. Ето защо съдът приема, че извършеното от подсъдимия деяние е съставомерно, както от обективна така и от субективна страна, и затова го призна за виновен за извършеното от него престъпление по чл.194 ал.1 от НК. В същото време съдът призна за невинен и оправда подс.Г. за това кражбата да е извършена повторно и в немаловажен случай, съгласно квалифицирания състав на чл.195 ал.1 т.7 вр. чл.28 ал.1 от НК. Действително, настоящото деяние е извършено повторно, след като подсъдимият вече е бил осъждан с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, а именно:

4

Присъда-споразумение №260000/14.08.2020г. на РС- Стара Загора, влязла в сила на 14.08.2020г., по НОХД №1992/2020г. по описа на същия съд, като към момента на извършване на деянието не са минали пет години от изтичане на определения изпитателен срок. В същото време обаче, деянието, извършено от подсъдимия не може да бъде квалифицирано като немаловажен случай, доколкото последното е кумулативно предвидено условие наред с повторността при прилагане нормата на чл.195 ал.1 т.7 вр. чл.28 ал.1 от НК. В настоящия случай деянието не разкрива белезите на немаловажност предвид мотивите за извършване на кражбата, ниската левова стойност на инкриминираните вещи, доброволното им предаване на разследващите, оказаното на досъдебната фаза съдействие на полицейските органи от страна на извършителя и проявеното от него съжаление за стореното. Същевременно деянието не може да бъде квалифицирано и като маловажен случай, в какъвто смисъл пледира защитника на подсъдимия, тъй като същото е извършено в изпитателния срок на наказанието, наложено с посочената Присъдаспоразумение №260000/14.08.2020г. на РС- Стара Загора, влязла в сила на 14.08.2020г., по НОХД №1992/2020г. по описа на същия съд, с което подсъдимият е бил осъден пак за престъпление против собствеността на гражданите. Предвид изложеното съдът намери, че в настоящия случай деянието на подсъдимия изпълва съставомерните белези на престъпния състав, визиран в нормата на чл.194 ал.1 от НК, поради което го оправда по първоначално повдигнатото му обвинение кражбата ада е извършена повторно и в немаловажен случай, съгласно чл.195 ал.1 т.7 вр. чл.28 ал.1 от НК.