Решение № 259 от 26.06.2025, Районен съд - Смолян
- Съд
- Районен съд - Смолян
- Дело
- Гражданско дело 1203/2024
- Вид
- Решение № 259
- Подписан
- 26.06.2025
- В сила
- 26.06.2025
- Състав
- Гергана Кузманова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.238 и 239 · Граждански процесуален кодекс
- чл.238 и 239 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239 ал.1 т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239 т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.81 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 259 гр. *, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – * в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Гергана Кузманова при участието на секретаря Веселина Младенова като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело № 20245440101203 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на „*“ АД против Е. С. А., в която се твърди от ищеца, че на 01.03.2023 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит № *, по силата на който ищецът е предоставил на ответницата сума в общ размер 4600,00 лв. , която сума е усвоена от кредитополучателя. Общата дължима сума от потребителя е разсрочена на 60 погасителни месечни вноски, 59 вноски по 181,78 лева и последна изравнителна вноска в размер на 181,15 лева. Първата погасителна вноска е дължима на 15/05/2023 г., а последната - на 15/04/2028. Така предоставената сума, кредитополучателят е поел задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща 2 /два/ компонента: главница и договорна лихва. Уговореният между страните лихвен процент, с който се олихвява предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент, е в размер на 41,15 %. (чл. 9, ал.1 от Договора). Лихвеният процент е фиксиран, поради което не е приложимо изискването за предоставяне на методика за изчисляването му. Годишният процент на разходите по Договора, съгласно чл. 10 от Договора е 45.89 %, а общата дължима сума по Договора е в размер на 10906,17 лева. В същия член е упоменато и че при просрочие от страна на Потребителя, дължимата от него сума ще се увеличи е дължимите лихви и допълнителни разходи по чл. 15 от Договора. ГПР е изчислен при отчитане на следните допускания: 1/ за начална дата за изчисляване на ГПР се смята датата на подписване на Договора; 2/ Договорът ще остане в сила за целия първоначално уговорен срок, като страните изпълняват точно задълженията си по него; 3/ приема се че годината има 360 дни, 12 месеца всеки, от които е с 30 дни, независимо дали годината е високосно; 4/ приема се че лихвения процент и другите разходи по кредита (такси и комисиони, ако има такива) са неизменни спрямо техния първоначален размер. Договорът не е сключен при Общи условия.
1
Твърди се от ищеца, че длъжникът е допуснал забава при изплащането на три поредни дължими вноски с падеж: 15.08.2023 г.; 15.09.2023 г.; 15.10.2023 г.; поради което като кредитор е изпратил Уведомление за предсрочна изискуемост на договора. Същото е получено от майката на длъжника Кина А. на 23.01.2024 г., видно от представената обратна разписка, считано от която дата договорът е обявен за предсрочно изискуем.
Към дата на входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК (23/02/2024), задължението на ответника към „*” ЕАД по Договора е било в размер на 5570.64 лева, от които: главница 4551.08 лева,договорна лихва 962.56 лева и Обезщетение за забава 57,00 лева.
Моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответницата, че същата дължи на ищеца слединте суми по Договор за потребителски кредит № * сключен на 01.03.2023 г: сума в общ размер на 5570.64 лева, от които: главница - 4551.08 лева, договорна (възнаградителна) лихва за период от 15.08.2023 г. до 23.01.2024 г (датата на предсрочна изискуемост) в размер на 962.56 лева, обезщетение за забава върху просрочената главница за период от 15.08.2023 г. до 13.02.2024 г. (датата на извлечението от счетоводни книги) в размер на 57,00 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на Заявлението по чл. 417 ГПК (23/02/2024), до окончателното изплащане на задължението. Претендира и за разноските в настоящото и в заповедното производства.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата не е подала отговор на исковата молба.
В с..з. ищецът р.пр. не изпраща представител. Поддържа иска с писмена молба, чрез пълномощника си юриск.Д.*, в която прави искане за постановяване на неприсъствено решение, при наличието на предпоставките за това.
Ответницата р.пр. не изпраща представител и не ангажира становище по иска.
Съдът счита, че са налице условията за постановяване на неприсъствено решение, визирани в чл.238 и 239 от ГПК, поради следното:
Ответницата, съгласно чл.238 ГПК не е подала в срок отговор на исковата молба, неин представител не се е явил в първото заседание по делото и ответницата не е направила искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие. В съдебно заседание ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Ответницата, съгласно чл.239 ал.1 т.1 от ГПК е била уведомена за правото си да подаде писмен отговор и за последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването й в съдебно заседание. Налице е и условието на чл.239 т.2 ГПК- искът се явява вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените към исковата молба писмени доказателства. Представените от ищеца писмени доказателства - подробно описаните в исковата молба и представени в заповедното производство договор за потребителски кредит, уведомление за предсрочна изискуемост,ведно с обратна разписка и извлечение от счетоводните книги установяват дължимостта на претендираните суми и техния размер. Предвид посоченото, ще следва да бъде постановено неприсъствено 2 решение, с което предявеният иск бъде уважен, без да се излагат мотиви по съществото на спора.
Ще следва на осн.чл.81 във вр. с чл. 78 ал.1 ГПК ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по водене на делото, както следва: разноски в заповедното производство в размер на 111,41лв. за ДТ и 50,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение и разноски в настоящото исково производство в размер на 170,63 лв. за ДТ и 300,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от изложеното и на основание чл. 239 ГПК съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е. С. А., ЕГН ********** с адрес гр.*, *, че същата дължи на „*“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление * представлявано от * * следните суми по Договор за потребителски кредит № * сключен на 01.03.2023 г: сума в общ размер на 5570.64 лева, от които: 4551.08 лева-главница, 962.56 лева-договорна лихва за периода от 15.08.2023 г. до 23.01.2024 г. , 57,00 лева- обезщетение за забава върху просрочената главница за периода от 15.08.2023 г. до 13.02.2024 г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на Заявлението -23.02.2024г., до окончателното изплащане на задължението, за които суми по ч.гр.д.№219/2024г. на РС-* е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК.
ОСЪЖДА Е. С. А., ЕГН ********** с адрес гр.*, * да заплати на „*“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление * представлявано от * * разноски в заповедното производство в размер на 111,41лв. за ДТ и 50,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение и разноски в настоящото исково производство в размер на 170,63 лв. за ДТ и 300,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
3