Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 7 от 05.04.2023, Районен съд - Разлог

Съд
Районен съд - Разлог
Дело
Наказателно дело от общ характер 32/2023
Вид
Присъда № 7
Подписан
05.04.2023
В сила
20.04.2023
Състав
Александър Трионджиев

Цитирани разпоредби

МОТИВИ от 13.04.2023 г. към Присъда № 7 от 05.04.2023 г. по НОХД № 32 от 2023 г. по описа на Районен съд - Разлог

Производството е по реда на чл.375 и следващите от НПК. Инициирано е въз основа на постановление на РП-Б., ТО-Р., с което е поискано обвиняемият Х.И.Л., ЕГН*, роден на *, в г.Р., с адрес: с.Е., о.Р., о.Б., у.„В.“№9, българин, български гражданин, неженен, със средно образование, неосъждан, да бъде признат за виновен в това, че на 26.11.2021 г. в с.Е., о.Р., о.Б., у.„В.“№9, като пълнолетно лице без да е сключил брак, заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 14-годишна възраст, а именно с И.Р.З., 12-годишна към онзи момент, от г.Б., о.Б..

В проведеното на 05.04.2023 г. открито съдебно заседание представителят на държавното обвинение заявява, че от събраните доказателства и доказателствени средства безспорно се установява, че обвиняемият е извършил престъпление, което следва да бъде квалифицирано като такова по чл.191, ал.3 от НК. Настоява да му бъде наложено наказание в минимален размер.

Обвиняемият заявява, че не желае да даде обяснения. В хода по същество също отказва да пледира. С последната си дума моли за по-леко наказание.

Относно установената от съда фактическа обстановка.

Настоящият съдебен състав след като се запозна с материалите по делото, в това число и събраните доказателства и след като изслуша доводите на страните и съобразявайки разпоредбите на чл.14, чл.18 и чл.19 от НПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Х.И.Л., ЕГН*, е роден на *, в г.Р., с адрес: с.Е., о.Р., о.Б., у.„В.“№9, българин е, български гражданин, неженен, със средно образование, неосъждан е.

Свидетелката И.Р.З. е родена на *, в г.Р.. Към 26.11.2021 г. тя не била навършила 14годишна възраст, като на посочената дата била на навършени 12 години.

И.З. и подсъдимият Л. се запознали през 2021 г. Двамата започнали често да излизат заедно, като през м.11.2021 г. съвместно взели решение да заживеят заедно. На 26.11.2021 г. И.З. се преместила да живее в къщата на обвиняемия в с.Е., о.Р., о.Б., у.„В.“№9, като тогава същият бил пълнолетен. Двамата заживели като съпруг и съпруга в къщата, намираща се на горепосочения адрес, без да сключват брак, като на 06.09.2022 г. им се родило дете - И.Х.Л..

Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от следните доказателства и доказателствени средства, събрани в хода на наказателното производство:

От изготвена справка в НБД Население се установява, че И.Р.З. е родена на *. В същата справка е посочено, че И.З. е неомъжена.

Като доказателство по делото е прието и удостоверение за раждане на детето И.Х.Л., родено на *. Като негови родители са посочени И.Р.З. – майка и подсъдимият Х.И.Л. – баща.

В хода на съдебното следствие са разпитани свидетелите И.Р.З., Р.П.З. /майка на И.З./ и Н.И.Н. /майка на Х.Л./.

Свидетелката Р.З. заявява, че И. и Х. от около година са заедно и че през м.05.2022 или 2021 г. са заживели заедно. Сочи, че когато заживели, И. била навършила 12 години и карала 13та си година, а Х. бил на 20-21 г. и допълва, че Х. е знаел на колко години е И.

Свидетелката Р.З. твърди, че с подсъдимия се познава от около 2 години. Уточнява, че заживели заедно на 26.11.2021 г., когато тя била на 12 години, а той на 18-19 години. В тази вр. допълва, че когато заживели заедно, тя му казала на колко години е и въпреки това продължили да съжителстват. Свидетелката сочи, че тя и Х. имат общо дете и че Х. полага грижи както за нея, така и за детето.

От показанията на свидетелката Н.Н. става ясно, че подсъдимият и И. са започнали да живеят заедно през 2021 г. Твърди, че в началото помислила И. за по-голяма, но след започване на съвместното им съжителство разбрала за възрастта й.

1

От приобщена по делото справка за съдимост е видно, че Х.Л., до изготвяне на справката, не е осъждан.

Показаният на всички разпитани свидетели са ясни и последователни, същите кореспондират помежду си и с останалия доказателствен материал.

От правна страна

Въз основа на изложеното може с категоричност да се приеме, че обвиняемият Х.И.Л. е извършил престъпление по чл.191, ал.3 от НК. Съгласно разпоредбата на чл.191, ал.1 от НК, пълнолетно лице което без да е сключило брак, заживее съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16-годишна възраст, се наказва с лишаване от свобода до 2 години или с пробация, както и с обществено порицание, а съгласно ал.3 на същия член, ако деянието по ал.1 е извършено с лице ненавършило 14 години, наказанието е лишаване от свобода от 2 по 5 години.

В случая от доказателствата и доказателствените средства се установява, че обвиняемият на 26.11.2021 г. в с.Е., о.Р., о.Б., у.„В.“№9, като пълнолетно лице без да е сключил брак, заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 14-годишна възраст, а именно с И.Р.З., 12-годишна към онзи момент.

От субективна страна, привлеченото към отговорност лице е действало при форма на вината пряк умисъл, тъй като е съзнавало общественоопасния характер на деянието, предвиждал е опасните последици и е искало тяхното настъпване. Обвиняемият е знаел и за възрастта на момичето, с което е заживял на съпружески начала, но въпреки това е продължил съвместното съжителство с нея.

Относно вида и размера на наказанието:

За престъплението по 191, ал.3 от НК, законът предвижда наказание "лишаване от свобода" от 2 години до 5 години.

Съгласно текста на чл.54, ал.1 от НК, съдът определя наказанието в пределите предвидени в закона, като взема предвид степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Видът и размерът на наложеното наказание трябва в максимална степен да спомогнат за поправяне и превъзпитаване на осъдения, за предупреждаването на подсъдимия, че при извършване на друго престъпление ще понесе наказателна отговорност, за отнемане възможността на подсъдимия да върши други престъпления и за възпитателно и предупредително въздействие върху другите членове на обществото. Всяко наложено наказание следва да е съответно на извършеното престъпление и на обществената опасност на деянието и дееца.

Смекчаващи отговорността обстоятелства в случая са чистото съдебно минало на подсъдимия, доброто му процесуално поведение в досъдебното и съдебното производство, оказаното от него съдействие на разследващите органи, фактът че той и момичето с което е заживял на съпружески начала към настоящия момент имат дете, за което полагат грижи. С оглед на горното, настоящият съдебен състав приема, че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства. В същото време и най-лекото предвидено в чл.191, ал.3 от НК наказание – „лишаване от свобода“ от 2 година се явява несъразмерно тежко спрямо характера на деянието и степента на неговата обществена опасност и степента на обществената опасност на дееца. Това обуславя прилагането на чл.55, ал.1, т.1 от НК. При това положение съдът приема, че адекватно наказание в случая е „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца.

Това наказание отговарят на обществената опасност на извършеното деяние и на обществената опасност на дееца и е подходящо с оглед постигане целите, визирани в чл.36 от НК.

Само за пълнота може да се посочи, че не се констатират отегчаващи отговорността обстоятелства.

В настоящия случай са налице и предпоставките по чл.66 от НК, за отлагане изтърпяването 2 на наложеното най-тежко наказание с определяне на изпитателен срок. От данните по делото е видно, че подсъдимият не е осъждан, а наложеното наказание „лишаване от свобода“ е за срок от 3 месеца. В същото време съдебният състав намира, че целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК, могат да бъдат постигнати и без наложеното наказание „лишаване от свобода“ да бъде изтърпяно ефективно. Именно поради тези съображения намира, че следва да отложи изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“ за 3 месеца с изпитателен срок от 3 години.

Тъй като по делото не са сторени разноски, съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

С оглед на изложените по-горе мотиви, съдебният състав постанови присъдата.

Страните по делото да бъдат уведомени за изготвените мотиви.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:.........................................................

3

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№7 гр. Разлог, 05.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александър Трионджиев при участието на секретаря К. И. Т., и прокурора К. И. Ч., разгледа докладваното от Александър Трионджиев, Нак. дело от общ характер № 20231240200032 по описа за 2023 г.

ПРИЗНАВА Х.И.Л., ЕГН*, роден на *, в г.Р., с адрес: с.Е., о.Р., о.Б., у.„В.“№9, българин, български гражданин, неженен, със средно образование, неосъждан, за ВИНОВЕН в това, че на 26.11.2021 г. в с.Е., о.Р., о.Б., у.„В.“№9, като пълнолетно лице без да е сключил брак, заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 14-годишна възраст, а именно с И.Р.З., 12-годишна към онзи момент, от г.Б., о.Б. - престъпление по чл.191, ал.3, във вр. ал.1 от НК, поради което и на основание чл.191, ал.3, във вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК, му НАЛАГА наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца.

ОТЛАГА, на основание чл.66, ал.1 от НК, изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца с изпитателен срок от 3 години.

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред Бл.ОС, чрез РС-Рг, в 15-дневен срок от днес.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

1