Определение № 301 от 26.02.2026, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 301 гр. Велико Търново, 26.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Георги Драгостинов

Радка Цариградска като разгледа докладваното от Радка Цариградска Въззивно частно гражданско дело № 20264100500172 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 83, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс.

С Определение № 271 от 11.02.2026 година, постановено по гр. д. № 278/2026г. по описа на Районен съд – Велико Търново, е оставено без уважение искането на Б. И. Х. да бъде освободен от внасяне на сумата от 78,56 евро – държавна такса по иск за прогласяване нищожността на договор за заем и иск по чл. 55 ЗЗД.

Постъпила е частна жалба от ищеца в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. В жалбата чрез процесуалният си представител развива съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Излага, че домакинството на жалбоподателя се състои от съпругата му и две малолетни деца, разполагаемият му доход е нисък, предвид удръжки по запор и същевременно семейството обслужва значителен брой кредити – над 40, като изпаднал в дългова спирала. Сочи, че по други от делата по повод договори за кредит е освободен от държавна такса без да има разлика в обстоятелствата.

Великотърновският окръжен съд, като съобрази твърденията на жалбоподателя и развитите от него доводи, и след като прецени данните по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Велико Търново е образувано по искова молба, подадена от Б. И. Х., срещу „Креди Йес“ ООД – град Хасково, с която е предявен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 22 ЗПК, във връзка с чл. 11, ал. 1, т.

9, 10 и 20 ЗПК, и обусловен от него иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД с цена на иска 1332,94 евро и на обусловения иск 639, 11 евро. По предявения в условията на евентуалност иск за нищожност не се дължи самостоятелна ДТ.

С исковата молба е направено искане за освобождаване на ищеца от задължението за внасяне на държавна такса за производството по делото, като е приложена декларация за материално и гражданско състояние. В последната е посочено, че ищецът получава доходи от 1500 лева месечно – нето по трудов договор, живее на семейни начала, като издържа двама души, доходът на жена му е в размер на 1077 бруто. Декларирал е, че не притежават 1 недвижими имоти, суми по банкови сметки, и приходи от търговска дейност, не страдат от заболявания, свързани с постоянни разходи. Притежава л.а. „Пежо 307“.

За да постанови обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд е приел, че доходите на семейството и липсата на значителни текущи разходи, съпоставени с размера на дължимата ДТ от 78,57 евро не обосновават извод за наличие на предпоставките по чл. 83, ал.2 от ГПК за освобождаване на ищеца от заплащане на ДТ и разноски.

Въззивният съд приема, че изводът на Районен съд – Велико Търново е правилен и законосъобразен.

Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК се освобождават от такси и разноски физическите лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, т. е. не разполагат с достатъчно средства, както и с възможност за набавяне на такива от притежавано имущество и получавани доходи. При подадена молба за освобождаване от държавна такса съдът следва да извърши преценка налице ли са предпоставките за това въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса и разноски за производството по делото. След изясняване на общото материално състояние на страната и останалите относими обстоятелства съдът е длъжен да ги съпостави с размера на дължимите такси или разноски.

Едва с въззивната жалба ищецът е представил доказателства за образувано срещу него изпълнително дело – за сумата от 999 лева, за събирането на която е наложен запор върху трудовото му възнаграждение, но не е доказателства за размера на вноската и дали задължението не е погасено , ако действително се удържа по 549,38 евро месечно от м. декември 2025г. с оглед посочения размер на общото задължение по изпълнителния лист.

Не са представени доказателства в подкрепа на другите твърдения: че са налице множество кредити, по които всъщност не се твърди да се извършват плащания, че има заведени множество дела и т.н. Видно е от приложените преписи от съдебни актове на други състави на ВТРС по реда на чл. 83, ал.2 ГПК, че има няколко такива дела на същия ищец, по които съдът е преценил да го освободи от заплащане на ДТ. По този повод следва да се отбележи, че ако тези твърдения са верни, то ищецът сам се поставил в ситуация на финансово затрудение, и последното не е резултат от обективни обстоятелства, каквито има предвид чл. 83, ал.2 ГПК, а от субективни решение на ищеца.

При съобразяване на размера на дължимата по делото държавна такса и относимите към искането обстоятелства съдът намира, че не са налице предпоставките чл. 83, ал. 2 ГПК за освобождаване на ищеца от внасянето на така посочената държавна такса, която е към минималния размер по закон.

Водим от горното, Великотърновският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 271 от 11.02.2026 година, постановено по гр. д. № 278/2026г. по описа на Районен съд – Велико Търново, с което е оставено без уважение искането на Б. И. Х. да бъде освободен от внасяне на държавни такси и разноски по делото на основание чл. 83, ал.2 ГПК.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2

2. _______________________

3