Решение № 11371 от 12.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11371 гр. София, 12.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20241110101453 по описа за 2024 година

Предявени са от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу ответника Н. М. Р., ЕГН **********, с адрес: ******, за установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата 106,59 лв. дължима главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.5.2019 г. до 28.02.2020 г. за имот с адрес: ******, аб. № *****, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 17.07.2023 г. до окончателното й погасяване и 38,64 лв. обезщетение за забава върху дължимата главница за доставена топлинна енергия за периода от 16.10.2020 г. до 30.06.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 23231 от 07.08.2023 г. по ч.гр.д.№ 39835/2023 г. по описа на СРС, 157 с-в.

Ищецът „Топлофикация - София” ЕАД извежда съдебно предявените права при твърдения, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след датата на публикуване на месечните сметки. Сочи, че до процесния имот е доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 28.02.2020 г. на стойност 426,35 лв.

1

Поддържа, че ответникът отговаря за тези задължения, съобразно квотата в съсобствеността – 1/4, а именно за сумата 106,59 лв. за доставена топлинна енергия за посочения период, което не е заплатил и за това го претендира. Претендира и заплащането на обезщетение за забава в размер на 38,64 лв. върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 16.10.2020 г. до 30.06.2023 г., както и законната лихва върху главниците от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 17.07.2023 г. до окончателното й погасяване.

Ответникът Н. М. Р. в срока по чл. 131 от ГПК е подал отговор на исковата молба, в който оспорва иска по основание и размер. Твърди, че фактурата е издадена извън определените по закон и съгласно ОУ срокове. Възразява и по отношение на съществувалата облигационна връзка за целия период, доколкото на 20.02.2020 г. е прехвърлил собствеността върху отоплявания имот. Релевира възражение за изтекла в негова полза погасителна давност. По отношение на претендираната мораторна лихва поддържа, че доколкото фактурата е издадена извън законово определения срок за издаването й, то длъжникът се освобождава от неговата забава. Оспорва представената с исковата молба счетоводна справка. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Конституираното по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач на страната на ищеца „Бруната” ООД не изразява становище в предоставения от съда срок.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ****, том XIV, дело № ***** от дата 29.07.*****г., въз основа на който трито на спора лице – Мариан Стоянов Р. е придобил собствеността върху недвижим имот, представляващ Апартамент № ***, находящ се в ********

От представената по делото справка за предоставяне на данни по реда на Наредба 14/18.11.2009 г. е видно, че Мариан Стоянов Р. е починал на 29.07.2017 г. и е оставил за наследници ответникът Н. М. Р. (син) и другият длъжник в заповедното производство Зорница М.а Дангълова (дъщеря). Същият е имал и съпруга **** Р.а, която видно от изготвената справка за предоставяне на данни по реда на Наредба 14/18.11.2009 г. (л. 87) е починала на 22.08.2019 г. и е оставила за наследници ответникът Н. М. Р. (син) и другият длъжник в заповедното производство З*** М.а Д (дъщеря).

С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, том*, рег. № *, дело № 25 от дата 20.02.2020 г. ответникът Н. М. Р. е дарил на сестра си и длъжник в заповедното производство собствената си 1/4 ид. част от недвижим имот, представляващ Апартамент № ***, находящ се в гр. *****

По делото е представено и съдебно удостоверение, издадено по гр.д. № 85274/2017 г. по описа на СРС, 84 с-в, видно от което ответникът Н. М. Р. е подал молба, с която се е отказал от наследството на покойния наследодател М* Стоянов Р..

Представен е Договор № 3060/26.09.2011 г., сключен между етажните собственици на сграда, находяща се в гр. София, ****** и третото лице – помагач „Бруната“ ООД за доставка и монтаж на уреди за дялово разпределение, както и протокол от общото събрание на етажната собственост, с което е взето решение дялово разпределение да бъде извършвано от третото лице – помагач „Бруната“ ООД и Договор № Д-0-72 от 09.06.2020 г., сключен между ищеца и „Бруната“ ООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради етажна собственост.

Представена е и обща фактура № 1006696848/31.08.2020 г., извлечение от счетоводната сметка на ищеца, както и изравнителни сметки, изготвени от ТЛП за процесния период и констативен протокол за извършен отчет на уредите за дялово разпределение.

Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София.

2

Според заключението на вещото лице М. А. Т. по допуснатата съдебнотехническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, сумите за топлинна енергия за имота са били начислени в съответствие с изискванията на действащата нормативна уредба – Наредба № 16-334, изменена от 01.06.2014 г. и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. Дяловото разпределение е извършвано от „Бруната“ ООД. Според главните отчети и изравнителните сметки на ФДР за процесния период в имота има 3 бр. радиатори с индивидуални разпределители на разходите за отопление с дистанционно отчитане и 1 бр. щранг – лира в банята без разпределител, за която е начислявана служебна топлинна енергия по максимален специфичен разход на сградата. Абонатът заплаща топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, разпределяна от ФДР между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми, на база пълно отопляема кубатура 189,31 куб.м. Топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване за процесния период е начислявана по показанията на 2 бр. водомери за топла вода в имота. Вещото лице е установило, че общият топломер е преминавал периодична метрологична проверка в законоустановения срок и е бил изправен. За процесния период изравнителната сметка е за връщане 647,84 лв. От заключението на съдебно–техническата експертиза се установява, че стойността на доставената от ищеца топлинна енергия за процесния период е в размер на 417,08 лева.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови нужди.

Предвид изложеното и съобразно представените по делото писмени 3 доказателства може да се направи обоснован извод, че ответникът е бил собственик на имота по силата на наследствено правоприемство от починалата си майка Мария Николова Р.а с дял 1/4 ид. част само за периода от 22.08.2019 г. до 28.02.2020 г. За да достигне до този извод съдът изходи от представените по делото писмени доказателства, от които се установи, че ответникът се е отказал от наследството на наследодателя си Мариан Стоянов Р., който отказ от наследство е уголемил дяловете на другите наследници от първи ред - дъщеря, която е и длъжник в заповедното производство и на преживялата съпруга, и същите са наследили по 1/2 ид. част от процесния имот. Съдът съобрази също така, че придобиването на имота от страна на Мариан Стоянов Р. е по силата безвъзмездна сделка, поради което същото е било негова лична собственост въпреки брака с Мария Николова Р.а. Едва след смъртта на Мария Николова Р.а нейната 1/2 ид.ч. от процесния имот е преминала към нейните наследници, следователно ответникът е станал собственик на 1/4 ид.ч. от процесният имот на дата 22.08.2019 г., когато е починала неговата наследодателка Мария Николова Р.а. След това на дата 20.02.2020 г. е ответникът е дарил на сестра си и длъжник в заповедното производство Зорница М.а Дънгалова придобитата по наследство 1/4 ид.част от имота. Ето защо ответникът отговаря за задълженията във връзка с доставка на топлинна енергия само за периода от 22.08.2019 г. до 20.02.2020 г.

Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока.