Решение № 2325 от 06.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2325 гр. София, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Б, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветелина Евг. Г.ева

Членове:

Мая Й. Михайлова

Гергана Ив. Кратункова като разгледа докладваното от Гергана Ив. Кратункова Въззивно частно гражданско дело № 20261100502716 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 - 278 вр. чл. 538, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на П. Т. М., действаща като майка и законен представител на И. М. М. и Г. М. М., срещу решение № 2713/13.02.2026г. по гр.д.

53595/2025г. по описа на СРС, 83 състав, с което е оставена без уважение молбата за даване на разрешение за теглене на суми от детски влог на малолетните деца в общ размер от 250 000евро.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението. Посочва, че при вземане на решението районният съд неправилно е приел, че задълженията на починалия наследодател ще бъдат погасени единствено със средствата на децата. Твърди, че още в първата сезираща районния съд молба е описано задължение в разер на 68856,40 евро на „Моли пропърти енд консултинг“ЕООД към НАП, което молителката М. е погасила с припадащата и се част от средствата, въпреки че то не е включено в описа на приетото наследство. Заявява, че погасяването на това задължение е било съществено и в интерес на децата, доколкото домът в който семейството живеело можело да бъде изнесен на публична продан за погасяването на тези задължения. Едновременно с това молителката твърди, че е извършвала и извършва всички необходими плащания за издръжката на децата като самотен родител. Ето защо моли съда да отмени отказа и даде разрешение сумата от в общ размер от 250 000евро /по 125 000 евро за всяко дете/ да бъде изтеглена от детските им влогове.

Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

П. Т. М., действаща като законен представител на майка и законен представител на И.

М. М. и Г. М. М., е поискала от районния съд да й бъде дадено разрешение да се разпореди със 125 000 евро по сметка на И. М. М. и сумата от 125 0000 евро по сметка на Г. М. М. в полза на кредиторите на техния наследодател М. М..

По делото са представени доказателства за приемане на оставеното от М. М. наследство по опис от П. М. и малолетните й деца. Представени са доказателства и за съществуващи задължения в пасива на наследството в общ размер от 254886,35 евро.

1

Установява се по делото, че вследствие на продажба на наследствен имот молителката и двете и деца са получили суми в размер на по 125 000 евро всеки.

ДСП-Лозенец дава становище, че преценка за неглене на описаните суми следва да бъде направена от съда.

С обжалваното в настоящето производство решение от 13.02.2026 г. районният съд не дава поисканото разрешение, като изрично посочва, че макар действително да са налице множество задължения към трети лица, погасяването им би представлявало действие в противоречие с интересите на децата. Аргументира се с това, че общият размер на задълженията е 254 886,35 евро /в молба с вх. № 10458/15.01.2026 г. е посочен размер от 245 337,88 евро/, като при всяко положение се цели погасяване на всички наследствени задължения единствено със средствата на малолетните деца. Макар паричната сума да е получена в резултат на продажба от наследствен актив, то правно и житейски необосновано е единствено делът на децата от получената сума да бъде разпределен към наследствените пасиви, доколкото тяхната майка и законен представител, както се твърди и в молбата, е получила същата сума от продажната цена. Да се приеме обратното би означавало двама от наследниците – при това малолетните деца, да поемат изцяло пасивите от наследството, а другият наследник – тяхната майка, да извлече ползите от активите за тяхна сметка, какъвто не е нито смисълът, нито целта на закона. В случая е налице вероятност да бъде причинена икономическа вреда на всяко от детето чрез разрешаване на исканото разпореждане.

По допустимостта на частната жалба.

Частната жалба е допустима. Същата е подадена от легитимирано лице, в срок, срещу акт, който по силата на изричната разпоредба на чл. 538, ал. 1 от ГПК подлежи на обжалване с частна жалба.

По основателността на частната жалба.

Частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА предвид следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 130, ал. 3 СК, извършването на действия на разпореждане с недвижими имоти, с движими вещи чрез формална сделка и с влогове, както и с ценни книги, принадлежащи на детето, се допуска с разрешение на районния съд по настоящия адрес на детето, ако разпореждането не противоречи на интереса на детето.

Даването на такова съдебно разрешение е свързано с охраняване интересите на детето и създаването на гаранции при извършване на актове на разпореждане, засягащи негово имущество. Съдът може да разреши действието, ако то не противоречи на интересите на детето, като е длъжен да съблюдава неговите интереси и да защити правната му сфера.

Констатацията за липсата на противоречие между искането разрешение и интересите на детето обуславя даването на необходимото съдебно разрешение. В разглеждания случай въз основа на изложеното в молбата и съвкупната преценка на представените по делото доказателства въззивният съд приема, че не са налице предпоставките по чл. 130, ал. 3 СК за даването на исканото разрешение.

Законовото изискване за даване на съдебно разрешение е обусловено от необходимостта да се охрани правната сфера на детето като се създадат гаранции при разпореждане с негово имущество. За да се обезпечи така целената защита на решаващия съд е вменено задължение да проверява във всеки отделен случай дали заявеният акт на разпореждане съответства на интересите на детето като констатацията в този смисъл е абсолютна предпоставка да се разреши извършването му. Затова Съдът следва да съобрази дали разпореждането с притежаваните от детето парични средства представлява действие, с което ще се задоволят единствено негови потребности, без това да доведе до накърняване на интересите му.

В конкретния случай се касае за погасяване на задължения включени в приетото от децата и молителката наследство, като се иска те да бъдат заплатени изцяло с получените от продажбата на актив от наследството средства. Следва да се съобрази обстоятелството, че всяко от децата е приело наследството по опис и отговаря за 1/3 от съществуващите 2 задължения.

Действително малолетните са получили средства в следствие продажба на актив от наследството и доколкото отговарят за задълженията на починалия следва част от задълженията да бъдат покрити с тях, но не повече от това което действително дължат – по 1/3 от тях. Но доколкото молителката цели пълното покриване на тези задължения единствено със средствата на малолетните, съдът счита че същото не е в техен интерес, защото те ще заплатят по-голям дял от тези задължения, отколкото всъщност дължат.

Обстоятелството, че молителката П. М. е е разходила своята част от средствата от продажбата на наследствения имот в погашение на задължения, които не са включени в пасива на наследството, не я освобождава от задължението да заплати припадащата й се част от тях. Ако наследникът, приел по опис, използва средствата от продажбата на наследствен имот за погасяване на задължения на собственото си дружество или за други лични цели, това представлява нарушение на задължението за управление на наследственото имущество в интерес на кредиторите на наследството. В този случай, съгласно чл. 65, ал. 1 ЗН, наследникът губи ползата от ограничената отговорност и отговаря неограничено за задълженията на наследодателя. Освен това заявеното в частната жалба от молителката, че тя се грижи за децата и задоволява техните потребности като самотен родител, съдът не следва да обсъжда и взема предвид при преценката си, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 125, ал. 1 СК, че родителят е длъжен да се грижи за физическото, умствено, нравствено и социално развитие на детето, за неговото образование и за неговите лични и имуществени интереси. т.е. от доходите си той е длъжен да заделя средства, чрез които да осигури нормален стандарт на живот за децата си.

Предвид изложеното, настоящият състав приема, че правилно районният съд е приел, че исканото разрешение не е в интерес на децата, поради което решението му следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, Съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2713/13.02.2026г. постановено по гр.д. 53595/2025г. по описа на СРС, 83 състав.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3