Определение № 1716 от 24.11.2021, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1716 гр. София, 24.11.2021 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 22 -РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ВАНЯ АНГ. Г. като разгледа докладваното от В. АНГ. Г. Частно наказателно дело № 20211110214273 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 и ал. 6 от НПК, образувано по жалба на АНН.

АЛ. ШМ. в качеството ѝ на майка и законен представител на малолетния й син В. И. Ш. срещу постановление на Софийска районна прокуратура от 13.09.2021 г., с което на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1 и чл. 199 от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 513 ЗМК 13/2020 г. по описа на СДВР, пр.пр. № 1304/2020 г. на СРП.

В жалбата се твърди, че обжалваното постановление на СРП е необосновано и незаконосъобразно. Навеждат се доводи за допуснати съществени процесуални нарушения както по време на воденото разследване, така и в процесното постановление на СРП с необосновани и незаконосъобразни изводи. Твърди се, че фактическата обстановка по делото не е изяснена всестранно, пълно и обективно, а отправеното до съда искане е цитираното по-горе постановление да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на производството, като бъдат дадени указания на разследващия орган; иска се и отвод на наблюдаващия производството прокурор.

Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните, доказателствените материали по делото, и като извърши цялостна служебна проверка на атакуваното постановление, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Постановлението на СРП е обжалвано от надлежно легитимирана страна – законен представител на пострадалото лице - в преклузивния 7-дневен срок по чл. 243, ал. 4 от НПК и е насочено срещу подлежащ на оспорване акт. С оглед на това жалбата е процесуално допустима и е породила присъщия й деволутивен (сезиращ съда) ефект. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

За да осъществи правомощията си по реализиране на съдебен контрол в досъдебното производство, съдът е длъжен да се произнесе относно обосноваността и 1 законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателно производство на СРП. В настоящото производство постановлението за прекратяване е годен за проверка акт, тъй като подлежи на съдебен контрол и е издаден от компетентен орган и от този акт съдът може да проследи формиране на вътрешното му убеждение.

По делото се установява следната фактическа обстановка:

Жалбоподателят АНН. АЛ. ШМ., българска гражданка, и привлеченият като обвиняем по досъдебно производство № 513 ЗМК 13/2020 г. по описа на СДВР, пр.пр. № 1304/2020 г. на СРП за престъпление по чл.149, ал.1 от НК А. Х. Ш., гражданин на Федерална Република Германия ,сключили граждански брак през 2011 г. и се установили да живеят в град Лауф, ФРГ. На 09.04.2016 г., докато двамата били във фактическа раздяла и не съжителствали заедно поради разстроените им брачни взаимоотношения, се родил синът им В. И. Ш.. Към този майката на детето се била преместила да живее в град Ерланген. На 16.03.2017 г. бил прекратен бракът между родителите на В.. Тъй като те не успели да постигнат съгласие по отношение на срещи на момчето с баща му, отнесли въпроса към семейния съд в град Ерланген, като последният определил режим на вижданията, при който бащата имал право на самостоятелни срещи с детето в определени дни и часове, без преспиване. Впоследствие майката се преместила да живее със сина си в град Баден-Баден, което довело до изменение на режима на вижданията на бащата с детето. През 2018 г. тя решила да се върне в Република България заедно с детето, на което бащата се възпротивил. А.Ш. получила разрешение от немския съд и през месец януари 2019 г. се прибрала в България заедно с малкия В.. Отново бил определен режим на срещи между бащата и детето – първите три седмици от месеца в петък и събота от 10:00 до 17:30. Бащата пътувал до България, за да вижда детето и най-често отсядал в хотел „М. Луиза“ в гр.София. Бащата често водел сина в хотелската си стая, която често била една и съща и в която имало голяма вана с играчки в нея, в която той оставял редовно детето да се къпе. За дати 05.01.2020 г. и 06.01.2020 г. А.

Ш. взел сина си и прекарал времето с него. Вечерта на 06.01.2020 г., след като бащата върнал детето, то споделила с майка си, че го боли „дупето“. Тогава А.Ш. му събула долното бельо и огледала областта около ануса. Забелязала зачервяване в непосредствена близост до ануса на детето, което заснела с телефона си. През следващите няколко дни тя се допитала до майка си и приятелка, дали са виждали нещо подобно и от какво може да е причинено, консултирала се и с адвокат. Последният я посъветвал да заведе детето на преглед при съдебен лекар и майката решила, че ще стори това след следващите срещи между бащата и детето – на 12.01.2020 г. и 13.01.2020 г.На 13.01.2020 г., след като В. се прибрал от среща с баща си, А.Ш. отново огледала седалищните му части, но не забелязала ново зачервяване. Въпреки това на 13.01.2020 г. тя завела детето при съдебен лекар; тъй като пристигнали в болничното заведение след края на работното време на специалиста, това наложило да се върнат отново на следващия ден – 14.01.2020 г. - и тогава е извършен преглед и издадено съдебно-медицинско удостоверение. СМУ дало заключение за това, че е констатирано наличието на травматични увреждания в аналната област на пострадалото дете. На 17.01.2020 г. А.Ш. сезирала с жалба Софийска районна прокуратура за случая. С 2 постановление от 17.01.2020 г. е образувано досъдебно производство по чл. 149, ал. 1 от НК.

В хода на разследването по досъдебното производство са извършени множество процесуално-следствени действия, с оглед изясняване на фактическата обстановка по делото и установяване на обективната истина. Проведени са разпити на свидетели, а именно: на АНН. АЛ. ШМ., О.Фиданова, А.Фиданов, Е.Георгиева, З.Задикян, И.Владимирова, И.Симеонова, Н.Юрукова, А.Иванова, И.Спасова, С.Тюфекчиева, Б.Корнажева, Е.Кошинова, А.Богданова –Георева, Цв.Христова, М.Деннер, Г.Недялкова, Г.Чавдарова, Зл.Петкова. Назначени са експертизи, както следва: съдебно-психиатрична и сексологична експертиза на А. Ш.; тройна съдебно-медицинска експертиза на В. Ш.; комплексна съдебнопсихиатрична и съдебно-психологична експертиза на В. Ш.; техническа експертиза на мобилния телефон и таблета на А. Ш.; повторна двойна съдебно-медицинска експертиза на В. Ш.; комплексна компютърно-техническа и аудиовизуална художествена експертиза на изображенията на мобилния телефон и таблета на А. Ш..

Съдът отчете обстоятелството, че в жалбата си А.Ш. оспорва експертни заключения по комплексна съдебно-психиатрична и съдебно-психологична експертиза на В. Ш. и повторна двойна съдебно-медицинска експертиза на същия. Изнася аргументи за това, че вещите лица, извършили СППЕ, не притежават необходимата професионална правоспособност, тъй като не са включени в списъка на вещи лица в района на СГС по чл. 401, ал. 1 от ЗСВ.

Жалбоподателят твърди също, че след момента на извършване на СППЕ по досъдебното производство са били постъпили нови данни за психическото състояние на детето, които не са съобразени от органите на досъдебното производство /доклади от психолози от фондация „Асоциация Анимус“, гр.София, който работи с В./. Съгласно чл. 396, ал. 2 от ЗСВ при необходимост от вещо лице или преводач може да се назначи и специалист, който не е включен в съответния списък. Експертите, изготвили СППЕ, макар и да не са включени в списъка по чл. 401, ал. 1 от ЗСВ, притежават необходимата професионална компетентност и експертни знания да отговорят на поставените им задачи. Затова съдът намира доводите на жалбоподателя за нарушение на чл. 148, ал. 1, т. 5 от НПК за неоснователни. Що се касае до твърдението, свързано с докладите от фондация „Асоциация Анимус“, съдът намира за необходимо да отчете съществена разлика в заключенията им, съпоставени с експертното заключение по СППЕ на В. Ш.. На следващо място, по отношение на назначената и изготвена в хода на досъдебното производство повторна двойна СМЕ: действително в същата вещите лица са дали отговор на въпрос извън техните компетенции, а именно: дали могат да се направят изводи за извършени блудствени действия, като се имат предвид установените увреждания при прегледа, показанията на свидетелите, СППЕ и приложените медицински документи. Необходимо е да се отчете обстоятелството, че терминът „блудствени действия“ е правен термин. Преценката дали са осъществени или не са осъществени такива действия е от компетентността на органите на досъдебното производство/ на съда, а не на специалисти в областта на медицината. Вярно е и че тройна съдебно-медицинска експертиза и двойна съдебно-медицинска експертиза в заключенията си не описват по идентичен начин механизма на получаване на травматичните увреждания.

Колкото до твърдението за нарушение на чл. 148, ал. 1, т. 5 от НПК съдът го намира за 3 неоснователно по аргументи, изложени по-горе. Така също не се установява вещите лица да са предубедени, пристрастни или да имат интерес касателно изхода на делото. Доводът за липса на обективност на прокурора при преценката на свидетелските показания и за налични основания за отвод на същия съдът прецени като неоснователен. На първо място, преценката на свидетелските показания е въпрос по същество. На следващо място настоящият съдебен състав намира направеното възражение за тенденциозно и едностранно разследване от страна на органите на досъдебното производство за неоснователно, тъй като не са ангажирани доказателства за тези обстоятелства. В досъдебната фаза нито има обективирани действия от страна на прокурора в тази насока, нито са налице данни за това, че горевизирото лице се явява субект, който би могъл да се конституира като страна в процеса, респективно да се приеме, че е заинтересован от изхода на делото. Вътрешните правила за разпределение в УИС на преписките и досъдебните производства на принципа на случайния подбор в СРП визират принципа на случайния подбор, което идва да покаже, че прокурорът не се е „самосезирал“ (сам да си възложили дела и преписки). С оглед изложеното и предвид липсата на някоя от визираните в закона абсолютни предпоставки за отвод на прокурора съдът намира, че следва да бъде оставено без уважение възражението за допуснато на досъдебното производство съществено процесуално нарушение, базирано на предубеденост на прокурора, обусловило според защитника нарушение на правилото на чл.6 от ЕКПЧОС за участие в справедлив процес. В своята дейност съдът отчита изключителната конституционна компетентност на прокурора да ръководи разследването и да упражнява надзор за законосъобразното му провеждане, да извършва разследване, както и да привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпления, да поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер. В производството по чл. 243 от НПК съдът има правомощието да потвърди, измени и отмени наказателното постановление на прокурора, със задължителни указания за прилагането на закона, което не е нарушение на основния принцип на наказателния процес, описан в разпоредбата на чл. 14, ал. 1 от НПК, а именно: прокурорът да вземе решенията от неговата компетентност по вътрешно убеждение.

Изхождайки от горното съдът намира, че за да може да отговори на подадената от законен представител на пострадалото лице жалба, както и да изпълни законните си правомощия по осъществяване на съдебен контрол в досъдебното производство, следва да обсъди обосноваността на оспорваното постановление и неговото съдържание, и по-конкретно, да извърши проверка, дали изводите на прокурора почиват на логически правилно конституиран и пълен анализ на събраните доказателства, без допускане на превратно тълкуване или изопачаване. Съдът установи, че атакуваното постановление е неправилно, тъй като са игнорирани доказателства по делото. То е постановено и в нарушение на чл. 13, ал. 1 от НПК, тъй като прокурорът не е изпълнил законовото си задължение да вземе всички мерки за осигуряване разкриването на обективната истина, довело и до нарушаването на чл. 14, ал. 1 от НПК, тъй като актът не е постановен на основа на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Налице е непълнота на доказателствения материал, доколкото не са обсъдени в контекста на съдебнопсихиатрично и психологично изследване депозирани доклади по отношение на 4 пострадалия малолетен от страна на фондалия „Асоциация Анимус“ /от дати 30.07.2020 г., 28.01.2021 г., 17.05.2021 г./, съдържащи се по делото. Нееднозначни са и заключенията по тройна съдебно-медицинска експертиза и последваща такава /двойна/ касателно механизма на получаване на травматичните увреждания в аналната област на пострадалото дете. В тази връзка не се констатира чрез назначаване на съответни експертизи да е преодоляно противоречието в доказателствения материал по отношение на осъществени по отношение на малолетния пострадал блудствени действия. Отделно от това съгласно разпоредбата на чл. 243, ал. 2 от НПК, прокурорът се произнася и по въпроса за веществените доказателства, като такова произнасяне липсва в атакуваното постановление. В заключение, на основание изложените съображения съдът намира, че прекратяването на наказателното производство е незаконосъобразно и необосновано. След извършване на необходимите процесуалноследствени действия за обективно, всестранно и пълно изследване на релевантните въпроси може да бъде действителна установено фактологията, въз основа на което е възможно да се даде правилен отговор на материално-правните въпроси. Съдът намира за необходимо да отбележи, че в настоящия съдебен контрол няма право да изземва функциите на обвинението по събирането и проверката на доказателствата и вземане на решението на кого да повдигне обвинение. Задължителните указания относно прилагането на процесуалния и материалния закон изключват възможността да се дават указания за определен краен резултат при решаване на делото, както и същите не следва да бъдат разбирани като предписание на кои доказателствени материали следва да се даде вяра и кои да бъдат дискредитирани. В този смисъл отмяната на постановлението за прекратяване на наказателното производство е допустима, само когато е възможно да бъдат извършени каквито и да е процесуални действия, което да доведат до вероятен друг резултат, какъвто е и настоящият случай. СРП е оторизирана да реши тези въпроси суверенно, въз основа на принципа в нормата на чл. 14 от НПК. С оглед на всички изложени съображения съдът формира краен правен извод за това, че актът на СРП е постановен при съществени процесуални нарушения, доколкото в хода на разследването не са изчерпани всички възможности за събиране на относими доказателства и за обективно, всестранно и пълно изследване на вече събраните. Само след обективното и изчерпателно установяване на значимите факти е възможно да се изясни, дали е извършено престъпление, каква е точната му правна квалификация и кой е неговият извършител. Мотивиран от изложеното съдът намира, че постановлението на СРП е неправилно и незаконосъобразно, и като такова следва да бъде отменено.