Решение № 561 от 04.08.2022, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно търговско дело 180/2022
- Вид
- Решение № 561
- Подписан
- 04.08.2022
- В сила
- 17.04.2024
- Състав
- Иван Иванов , Валентин Димитров Бойкинов, Зорница Хайдукова
Цитирани разпоредби
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 155 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 229, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 264 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.630 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 135 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 135, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 135, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55 ал.1, пр. трето · Закон за задълженията и договорите
- чл. 135 · Търговски закон
- чл.608, ал.1 · Търговски закон
- чл. 625 · Търговски закон
- чл. 630, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 634 · Търговски закон
- чл. 637, ал. 1, т.6 · Търговски закон
- чл. 641 · Търговски закон
- чл. 642, ал. 2 · Търговски закон
- чл. 646, ал. 2 · Търговски закон
- чл. 647 · Търговски закон
- чл. 649 · Търговски закон
- чл. 649, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 649, ал. 2 · Търговски закон
- чл.649, ал.5 · Търговски закон
- чл. 649, ал. 6 · Търговски закон
- чл. 685 · Търговски закон
- чл. 688 · Търговски закон
- чл.722 · Търговски закон
- §1 · Търговски закон
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 561 гр. София, 03.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Иван Иванов
Членове:
Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно търговско дело № 20221001000180 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 261 596 от 15.12.2021 г. по т.д. № 271/ 2021 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VІ - 16 състав по иска с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 649, ал. 1 от ТЗ, предявен от Р.Г. М., в качеството му на синдик на „Омикс“ ЕООД (н) гр. София, е обявен за недействителен по отношение на масата на несъстоятелността договора за продажба на недвижими имоти, сключен на 19.09.2017 г. с нотариален акт № 84, том III, peг. № 6701, дело № 290 от 2017 г. на нотариуса М. М. - Р., между „Омикс“ ЕООД (н) - гр. София, представлявано от управителя М. П. К. и „Езерец ойл“ ЕООД - гр.
Благоевград, представлявано от Р. К. К. ; „Езерец ойл“ ЕООД - гр. Благоевград осъдено на основание чл. 649, ал. 2 от ТЗ, вр. с чл. 108 от ЗС да върне в масата на несъстоятелността на „Омикс“ ЕООД (н) - гр. София недвижимите имоти- предмет на договора за продажба, а именно : урегулиран поземлен имот VI - за складово- производствена база, в квартал 1 по дворищно-регулационния план на гр. София, м. НПЗ „***“, с площ от 5512 кв. м., при съседи УПИ VII-4 - за ремонтно-складова база, УПИ - СО за склад, УПИ X - 6, УПИ XI - 6 за склад и УПИ I - за складова база и офис сгради, който съгласно скица № 15-397294/17.08.2017 г., издадена от СГКК - гр.
София, представлява поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18- 77/21.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК с административен адрес: с. ***, район „***“, ул. „***“ № 1
5, с площ от 5571 кв. метра, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид производствен, складов обект, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 153, квартал 1, парцел VI, заедно с построения в поземления имот „Търговски офисно - сервизен комплекс на 1 и 2 етажа“, състоящ се от бензиностанция с АГСС и метан, търговска сграда за бензиностанция с кафе, със застроена площ 168 кв. м., контролно технически пункт за ТИР с автосервиз, със застроена площ 315 кв. м., открита автоматична автомивка, пункт за пълнене на туристически бутилки и площадка за хидравлични изпитвания на пътни превозни средства за превоз на опасни товари, който комплекс, съгласно скица на сграда № 15-397302/17.08.2017 г., издадена от СГКК - гр. София, представлява сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД- 18-77/ 21.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АДКК, с адрес на сградата с. ***, район „***“, ул. „***“ № 5, със застроена площ 478 кв. м., брой етажи: 1, с предназначение: сграда със смесено предназначение, като пунктът за пълнене на туристически бутилки, съгласно скица на сграда № 15-397300/ 17.08.2017 г., издадена от СГКК - гр. София, представлява сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД - 18-77/ 21.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, със застроена площ: 9 кв. м., брой етажи: 1, с предназначение: друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от „Езерец ойл“ ЕООД- гр. Благоевград, в която се твърди, на първо място, че е недопустимо като постановено при наличието на процесуална пречка (чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК), поради висящността на спора относно откриването на производството по несъстоятелност, с оглед обжалването на решението по чл. 630, ал. 1 от ТЗ в частта, определяща началната дата на неплатежоспособността.
Друго основание за недопустимост, което се изтъква, е неправилното дефиниране на страните по обусловения ревандикационен иск и съответно, на процесуалните качества на ищец и ответник по този иск. Според решението ищец и по двата иска бил синдика Р.М., но съгласно действащата редакция на чл. 649, ал. от ТЗ синдикът не бил единственият -3- ищец по обусловените осъдителни искове. Титулярът на материално-правното притезание по обусловения ревандикационен иск - длъжникът „Омикс“ ЕООД (н) следвало също да бъде конституиран като съищец (другар на синдика), а не като ответник по този иск, което не било направено от съда.
Решението, освен това било и „дълбоко неправилно“ - основната грешка на съда при анализа на обективния елемент от фактическия състав на чл. 135 от ЗЗД била плод на игнорирането на факта, че процесната покупко-продажба е била извършена не с цел да 2 бъдат увредени хирографарните кредитори на несъстоятелността, а за да бъдат погасени ипотечните кредити, отпуснати на длъжника от „Първа инвестиционна банка“ АД, което било изрично уговорено в договора. Този факт показвал, че отношенията между страните стоят по-скоро на плоскостта на преферентните искове по чл. 646, ал. 2 от ТЗ, отколкото на тази на отменителните искове по чл. 135 от ЗЗД и чл. 647 от ТЗ. На практика съдът обосновал тезата си за „увреждане“ на кредиторите на несъстоятелността с неотносима към процесния случай практика на ВКС и въз основа единствено на началната дата на неплатежоспособността, игнорирайки ключовия за делото факт, че с парите, получени от сделката са били погасени привилегировани вземания на банката, които биха били удовлетворени от стойността на имотите със или без процесната сделка, по реда на чл. 717н от ТЗ.
Неправилно съдът определил момента на възникване на вземанията на кредиторите - по делото не били събрани доказателства, че кредиторите са били такива към момента на сделката и тя ги е увредила. Нямало доказателства и за намерението на „Езерец ойл“ ЕООД за увреждане чрез сключената пред 2017 г. сделка - свидетелката М. К. не установила дори знание от страна на управителя на дружеството- съконтрагент, че сделката евентуално уврежда кредиторите на дружеството, както и че то е имало кредитори, чиито вземания биха били застрашени от въпросната сделка.
Необоснован бил извода, че било доказано „знанието“ на втория ответник за увреждането, обективиран в крайно неубедителни мотиви. Доказването на субективния елемент на отменителния иск не можело да стане с едно изречение, основано на показанията на свидетелката К., чиято пристрастност, както и неверността на показанията й, били очевидни.
Уважаването на иска по чл. 108 от ЗС било неправилно, тъй като искът по чл. 135 от ЗЗД имал само облигационноправно действие и атакуваната правна сделка се считала за нестанала само в отношенията със синдика и този имот не се връщал в имуществото на длъжника, а само се давала възможност синдикът да удовлетвори кредиторите чрез продажбата му.
Молбата към съда е решението да бъде обезсилено изцяло, като недопустимо, респективно да бъде отменено и да бъде постановено друго решение, с което исковата претенция да бъде отхвърлена.
Ответникът по въззивната жалба „Омикс“ ЕООД (н) - гр. София не е представил становище.
Ответникът по въззивната жалба Р.Г. М. - синдик на „Омикс“ ЕООД (н) - гр. София в устните състезания я оспорва като неоснователна и моли решението да бъде потвърдено.
Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав съобрази следното.
3
Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е в установения процесуален срок от надлежна страна в процеса, която има правен интерес от обжалването на подлежащ на въззивен контрол валиден и допустим съдебен акт.
При обсъждането на нейната основателност приема за установено следното.
В исковата молба ищецът Р.Г. М. - синдик на „Омикс“ ЕООД (н) - гр. София твърдял, че с решение от 27.07.2020 г. по т. д. № 745/2020 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VІ - 4 състав била обявена неплатежоспособността на „Омикс“ ЕООД с начална дата 31.12.2015 г. и било открито производство по несъстоятелност.
С договор за покупко - продажба, сключен на 19.09.2017 г., „Омикс“ ЕООД продало на „Езерец ойл“ ЕООД недвижими имоти, находящи се в с. ***, район „***“, ул. „***“ № 5, подробно описани в молбата, за сумата 1 900 000 лева, без включен ДДС. Сделката била действие, намаляващо имуществото на длъжника, и била сключена от длъжника със знанието, че уврежда кредиторите си. Макар и да била възмездна, тъй като продавача и купувача били свързани лица по смисъла на §1 от ДРТЗ, се предполагало знание на купувача за увреждането.
Молбата към съда била да постанови решение, с което да обяви на основание чл. 135 от ЗЗД, вр. с чл. 649 от ТЗ сделката за относително недействителна спрямо кредиторите на масата на несъстоятелността и да осъди „Езерец ойл“ ЕООД на основание чл. 108 от ЗС да му предаде владението на недвижимите имоти.
-5-
Ответникът „Омикс“ ЕООД (н) - гр. София не депозирал отговор на исковата молба.
Ответникът „Езерец ойл“ ЕООД- гр. Благоевград в писмения отговор оспорил исковете като неоснователни. Изтъкнал, че с атакуваната сделка длъжникът не е намалил имуществото си, тъй като сделката била възмездна и с получената сума дружеството погасило свои задължения и съразмерно на отчуждената част от имуществото му били намалени и задълженията му. Затова сделката нямала увреждащ характер по смисъла на чл. 637, ал. 1, т.6 от ТЗ. Освен това купувачът не е знаел, че уврежда кредиторите на продавача, тъй като не знаел дали към деня на продажбата последният е имал и други кредитори, а и това не било доказано. Не било вярно, че е свързано лице с длъжника, тъй като двете дружества не били сред лицата, посочени в §1 от ДРТЗ.
Молбата към съда била да прекрати производството поради недопустимост на иска, а ако го приеме за процесуално допустим - да го отхвърли като неоснователен.
4
От преценката на доказателства, по отделно и в съвкупност, се установява следната фактическа обстановка на спора.
С решение № 1090 от 27.07.2020 г. по т. д. № 745/2020 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VІ - 4 състав на основание чл. 630, ал. 1 от ТЗ била обявена неплатежоспособността на „Омикс“ ЕООД с начална дата 31.12.2015 г. и било открито производство по несъстоятелност. С определение № 261 172 от 4.11.2020 г. по същото дело Р.Г. М. бил назначен за постоянен синдик на дружеството.
В хода на въззивното производство е постановено определение № 489 от 5.08.2021 г. по т.д.н. № 2380/ 2010 г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, 13 състав, с което въззивната жалба, подадена от „Омикс“ ЕООД (н.) срещу решение № 1090 от 27.07.2020 г. по т.д.н. № 745/ 2020 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VІ - 4 състав е била върната на основание чл. 264 от ГПК, поради оттеглянето й от въззивника, и производството по делото е прекратено.
С определение № 174 от 10.03.2022 г. по настоящето дело на основание чл. 155 от ГПК на страните е обявено, че не подлежи на доказване служебно известния на съда факт началната дата на неплатежоспособността на „Омикс“ ЕООД (н.) е 31.12.2015 г.
С договор за банков кредит № 022LD-L-000022 от 15.10.2015 г. „Първа инвестиционна банка“ АД предоставила на „Омикс“ ЕООД, представлявано от управителя М. К., сумата 1 150 000 лева със срок на погасяване до 20.08.2020 г. Като съдлъжници по договора се задължили „Омикс Газ“ ЕООД, „Омикс Плюс “ ЕООД и М. К.. Кредитополучателят се задължил да учреди в полза на банката договорна ипотека върху необременения с вещни тежести свой поземлен имот с идентификатор ***, с административен адрес: с. ***, район „***“, ул. „***“ № 5, ведно с правото на строеж за построяване на Търговско офисно сервизен комплекс на 1 и 2 етажа бензиностанция, АГСС, търговска сграда, козирка, контролен пункт ТИР, автомивка, пункт за пълнене на туристически бутилки и офисно сервизна сграда.
С договор за банков кредит № 022LD-L-000023 от 15.10.2015 г. „Първа инвестиционна банка“ АД предоставила на „Омикс“ ЕООД, представлявано от управителя М. К., сумата 2 000 000 лева със срок на погасяване до 20.06.2025 г. Като съдлъжници по договора се задължили „Омикс Газ“ ЕООД, „Омикс Плюс “ ЕООД и М. К.. Кредитополучателят се задължил да учреди в полза на банката договорна ипотека върху необременения с вещни тежести свой поземлен имот с идентификатор ***, с административен адрес: с.