Определение № 22528 от 18.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22528 гр. София, 18.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело № 20251110103605 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Съдът е сезиран с молба за изменение на Решение № 1777/30.01.2026г. по гр.д. № 3605/2025г. по описа на СРС в частта относно разноските. Счита, че следва да се намали размера на присъденото адвокатско възнаграждение като прекомерно.

В срока за отговор ответникът изразява становище за неоснователност на молбата.

След като разгледа молбата и материалите по делото, съдът намира за установено следното:

Молбата е подадена в срока за обжалване на решението, съгл. разпоредбата на чл.248 ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледани по същество молбата за изменение на решението в частта за разноските е неоснователна.

На първо място следва да се посочи, че Наредба № 1 МРАВ принципно е приложима, обратно на твърденията на страната. Практиката на СЕС дава единствено възможност на съдилищата да определят възнаграждение под предвидения в нея минимум.

Предявени са два иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ- за отмяна на уволнение и по чл. 344, ал.1, т. 2 КТ за възстановяване на работа. Съгласно чл. 2 от Наредба № 1 МРАВ за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете.

Уговореното възнаграждение е под минимума уреден в чл.7, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 МРАВ. Минималната работна заплата към датата на сключване на договора за правна помощ – 02.07.2025г., е 1077 лв. по ПМС № 359 от 23.10.2024 г., в сила от 01.01.2025 г. Общо по двата иска минималното възнаграждение възлиза на 2154 лв., респективно не е прекомерно.

Дори да се приеме, че се дължи едно възнаграждение за исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, съдът не счита уговореното за прекомерно. Делото е със значителна правна и фактическа сложност, както правилно посочва ответникът. Същото се отнася до процедура за избор, уредена в законови и подзаконови актове и вътрешни актове на работодателя, които е било необходимо да бъдат изследвани подробно. Ето защо съдът намира, че дори в тази хипотеза възнаграждение в размер от 1500 лв. не се явява прекомерно с оглед минимума. Слизането на минимума или под него следва да бъде не правило, а изключение, като за необходимостта му страната трябва да изложи убедителни аргументи, което не е сторила, а и обстоятелства налагащи това не са налице.

Ето защо съдът намира, че молбата за изменение на решението в частта за разноските е неоснователна.

1

Така мотивиран и на основание чл. 248 ал. 3 от ГПК, Софийският районен съд, ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ Молба с вх. № 105693/02.04.2026г. за изменение на Решение № 1777/30.01.2026г. по гр.д. № 3605/2025г. по описа на СРС, ІІ г.о., 57- ми състав в частта относно разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийския градски съд.

Препис от определението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2