Решение № 108 от 11.05.2026, Районен съд - Сандански

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. Сандански, 11.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Г. Калугерова при участието на секретаря Спаска Г. Трушева като разгледа докладваното от Росица Г. Калугерова Гражданско дело № 20251250101191 по описа за 2025 година взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на К. Х. С., с ЕГН-**********, с адрес-с.Л., община С., чрез пълномощника му адвокат А. Д. от САК, против „Ти Би Ай Банк“-ЕАД, с ЕИК: 131134023, със седалище и адрес на управление-гр.С., п.к.****, р-н „Л.”, ул.”Д.Х.”, № **-**, представлявано от В.А.Г., А.Ч. Д., Н.Г.С. и Л.Т., с която са предявени обективно съединени искове за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № ******* от 04.11.2022г., поради противоречие със закона-чл. 11, ал.1, т.10 и т.20 от ЗПК, евентуален иск за прогласяване нищожността на клаузите на чл.7, т.1 във вр. с чл.7,т.2.3 относно дължимата застрахователна премия по договор за потребителски кредит № ******* от 04.11.2022г., поради противоречие със закона-чл.10, ал.1 от ЗПК, както и за заплащане на сумата от 2550,29лева, представляваща платена без основание сума по недействителен договор за потребителски кредит №******* от 04.11.2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

Правно основание- чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.11, ал.1, т.10 и т.20 от ЗПК и чл.55 ал.1, пр.1 от ЗЗД, а на евентуалния иск-чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.10, ал.1 от ЗПК.

Сочи се в исковата молба, че на 04.11.2022г. между ищеца, в качеството на кредитополучател, и ответното дружество, в качеството на кредитодател, е сключен договор за потребителски кредит № *******. Сочи се още, че съгласно чл. 2 от договора, видът на предоставения кредит е потребителски кредит за общо ползване; че съгласно чл. 6 от договора, срокът на същия е до 05.11.2026 г.; че съгласно чл. 7 т. 1от договора, общият 1 размер на кредита и условията за усвояването му са, както следва: размер на кредита: 12 000.00 лв., общ размер на застрахователната премия: 4204.76 лв., общ размер на кредита: 16 204.76 лв.; че съгласно чл. 9 т. 1от договора лихвеният процент, с който се олихвява предоставения кредит, изразен като годишен процент от разходите, е 21.85%.; че съгласно чл. 9 т. 2 от договора, лихвата се изчислява ежемесечно по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата по кредита на база 30 дни в месеца и 360 дни в годината; че съгласно чл. 9 т. 3 лихвеният процент за ден се изчислява като 1/360 - та част от лихвения процент по т. 9.1.; че съгласно чл. 10 от договора, годишният процент на разходите (ГПР) по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите допускания, използвани при изчисляване на годишният процент на разходите по определения в приложение № 1 от ЗПК начин са:

Годишен процент на разходите (ГПР)- 22.91, обща сума, дължима от потребителя- 24.255.30 лв. Сочи се също, че съгласно чл. 7.2.3 от договора, в случаите когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора при условията на чл. 19, частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за конкретната застраховка (конкретните застраховки), се превеждат от кредитора, а сметка на потребителя, по банковата сметка на съответния Застраховател, респективно - по банковата сметка на съответния Застрахователен посредник, за което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора. Твърди се, че погасителния план по договора е обективиран в чл.11,т.2 от договора, съгласно който месечните погасителни вноски са 47, всяка на стойност от 516.07 лв., с изключение на последната, която е на стойност от 516.08 лева, като всяка вноска включва главница и лихва, като прогресивно тежестта на лихвата във всяка едно погасителна вноска спада за сметка на главницата; с падеж на всяка вноска: 5-то число на съответния месец; с общо дължимата главница в размер на 16 204.76 лв., общо дължима лихва в размер на 8050.54 лв. и общо дължима сума по кредита- 24 255.30 лева. Твърди се, че ищецът е усвоил ефективно по кредита сума в общ размер от 11970лева, както и погасените суми към дата 24.09.2025г. са на обща стойност 14550,29 лева. Твърди се, че договорът за потребителски кредит е нищожен поради нарушаване на изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като неправилно е посочен ГПР, поради това, че липсва ясно и точно формулиране на компонентите, включени в ГПР, което поставя потребителя в неравностойно положение и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора и поради това, че при изчисляване размера на ГПР не е включена застрахователната премия при изчисляване размера на ГПР, а е следвало да се включи, тъй като е разход по кредита съгласно пар.1, т.1 от ДР на ЗПК, а освен това застрахователната премия е прибавена към главницата, а не към другите разходи по кредита, като по този начин първо се завишава размера на главницата, без реално потребителят да е получил сумата от 16204,76лева, както е посочено в чл.7.1 от договора, и на практика се увеличава размерът на ГПР, доколкото допустимият му размер се определя съобразно главницата по договора. Твърди се, че застрахователната премия не следва да се третира като част от общия размер на кредита по смисъла на пар.1, т.3 от ЗПК, тъй като 2 застрахователната премия не се „усвоява“ от потребителя независимо дали последният се е съгласил или не тя да бъде кредитирана от кредитодателя. Твърди се, че застрахователната премия по своя характер представлява вземане, което обезпечава гаранционната функция на застрахователя, като в случай на неплащане на премиите застрахователното покритие се прекратява. Твърди се, че включването на застрахователната премия към главницата по кредита води до нейното капитализиране, като потребителят е поставен в положение, в което е възможно да заплаща възнаграждение за ползването на суми, които в действителност той не получава, защото не е кредитиран за тях. Твърди се, че договорът е нищожен и поради нарушение на чл.11, ал.1, т.20 от ЗПК, тъй като в договора не е посочен конкретното изражение на лихвения процент на ден, в случай че потребителят упражни правото си на отказ от договора. Твърди се, че с представяната по чл.11, ал.1, т.20 от ЗПК информация в договора относно размера на дължимия лихвен процент на ден се цели да се обезпечи възможността на потребителя, който е в положението на по-слабата страна спрямо търговеца, от гледна точка на информираност, да изчисли размера на лихвата в абсолютна стойност, която следва да заплати за периода от усвояването до връщането на главницата, за да може да упражни надлежно правото си на отказ от договора за кредит, което включва и изпълнение на условието на чл.29, ал.4 от ЗПК-връщане не само на главницата, но и заплащане на лихва за периода на ползването й. Твърди се, че клаузите предвидени в чл.7, т.1 във вр. с чл.7, т.2.3 в частта за дължимата застрахователна премия във вр. с декларация за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на застрахованото лице към застрахователна програма „Защита на кредита“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД и Допълнителна медицинска услуга „Второ Медицинско мнение“, предоставена от Mediguide International, са недействителни поради нарушение на чл.10, ал.1 от ЗПК. Твърди се, че щом застрахователната премия е част от същественото съдържание на договора (като разход, който задължително следва да бъде включен в размера на ГПР), то застрахователният договор, въз основа на който се дължи тя и общите условия към него, доколкото те са неразделна част от същия съгласно чл. 344, ал. 1, изр. 2 КЗ, следва също да отговарят на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК. Твърди се, че изискването за шрифт се прилага и спрямо застрахователната премия, като част от договора, а декларацията за определяне на изискванията и потребностите и за присъединяване на застрахованото лице към застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „ ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД и Допълнителна медицинска услуга „Второ Медицинско мнение“, предоставена от Mediguide International,е с шрифт видимо по- малък от изискуемия съобразно закона шрифт 12. Твърди се, че по недействителния договор ищецът дължи само чистата стойност на кредита, поради което се дължи връщане на надплатената сума от 2550,29лв. По изложените съображения ищецът предявява настоящите обективно съединени искове, в подкрепа на които представя писмени доказателства.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва исковете като недопустими и неоснователни. Ответникът твърди, че предявените искове са недопустими 3 на основание чл.126, ал.1 от ГПК, тъй като между същите страни има висящо производство със същия предмет по описа на РС-Гоце Делчев. Твърди, че на 08.12.2025г. Банката е образувала ч.гр.д.№974/2025г. РС Тополовград по реда на чл.417 от ГПК с искане за осъждане на К. Х. С. да заплати на Банката дължими суми по договор за потребителски кредит № ******* от 04.11.2022г.; че на 09.12.2025г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК с рег.№803/09.12.2025г. и изпълнителен лист с рег.№479, с който К. Х. С. е осъден да заплати на Банката сумите от:

8226.35,65лева главница, ведно със законната лихва, 856.94 лева договорна лихва и 291.33 лева мораторна лихва, както и разноски по делото и че към настоящия момент заповедта за изпълнение не е влязла в сила, доколкото е връчена на длъжника на 08.01.2026г. и към момента не е упражнено правото на възражение по чл.415 от ГПК. Ответникът оспорва исковете като неоснователни, като оспорва твърдяната нищожност както на клаузите за дължими застрахователни премии, така и на целия договор. Твърди, че договорът за потребителски кредит е типов, без общи условия, като съдържа всички изискуеми реквизити, заложени в чл.11, ал.1 от ЗПК. Ответникът не оспорва, че застрахователната премия не е включена при изчисляване на ГПР по договора за кредит, като твърди, че застрахователната премия не е общ разход по кредита и съответно не следва да се включва при изчисляването на ГПР. Твърди, че застрахователната премия е цена на допълнителна услуга, изрично избрана от потребителя, а не разход по договора за кредит. Твърди, че застраховката не е била условие за сключването на процесния договор за кредит. Твърди, че застрахователната премия е целеви компонент на кредита-предоставя се с цел да покрие цената на застраховката, която ще ползва потребителя при настъпване на застрахователно събитие. В подкрепа на становището си ответникът представя писмени доказателства.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 04.11.2022г. между „Ти Би Ай Банк“-ЕАД, с ЕИК:131134023, като кредитор, и К. Х. С., с ЕГН-**********, като кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит № *******, съгласно който: вида на предоставения кредит е потребителски кредит за общо ползване/чл.2/; размерът на кредита е 12000лева /чл.7.1 от договора/; общ размер на застрахователната премия е 4204,76лева, включваща „застраховка BANK Защита на кредита” /чл.7.1/; общ размер на кредита-16204,76лева /чл.7.1/; срок на договора-05.11.2026г./чл.6/; лихвеният процент, с който се олихвява предоставения кредит, изразен като годишен лихвен процент, е 21,85% /чл.9/; годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляването на ГПР по определения в Приложение №1 към ЗПК начин: ГПР – 22,91 %, обща сума дължима от потребителя – 24255,30лв. /чл.10/; при просрочие потребителят дължи и лихва за просрочие в размер на законната лихва върху просрочената сума за периода на просрочието, като към момента на сключване на договора законната лихва за периода е в размер на ОЛП + 10 пункта/чл.9.4/; в случай, че потребителят е допуснал просрочие на дължмите от него 4 плащания, той дължи на кредитора и законната лихва върху цялата просрочена сума за целия период на просрочието – от датата на падежа, до датата на ефективното изплащане на сумата, като законната лихва се формира, както е посочено в чл.9 /чл.15.1/.