Решение № 227 от 08.12.2023, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 227 гр. Габрово, 08.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кремена Големанова при участието на секретаря Ваня Ил. Николова като разгледа докладваното от Кремена Големанова Гражданско дело № 20224200100445 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл.432 КЗ.

В исковата молба се твърди, че на 02.04.2018г., около 22:10ч. в гр.Севлиево, при управление на МПС „***" с рег. № ***, водачът И. П. Т. допуска ПТП, при което са пострадали всички пътници в автомобила, включително и ищцата Е. Е. Й.. Вината на водача за настъпване на ПТП била доказана с влязло в сила споразумение по НОХД №83/2019г. по описа на РС-Севлиево, с което Т. се признал за виновен. Отговорността на водача била застрахована при ответното дружество със застрахователна полица ГО на автомобилистите №В022118000959550, валидна към датата на събитието.

В следствие на настъпилото ПТП увреденото лице е прието в МБАЛ ,Доктор Стойчо Х." ЕООД с диагноза фрактура крурис синистра и фрактура коли хирургици хумери синистра - счупване на лява подбедрица и счупване на хирургичната шийка на горния край на лява раменна кост. На 03.04.2018г. Й. е оперирана, като й била поставена плака с 8 винта на лявата подбедрица и гипсова лонгета. За счупването на раменната кост е поставена ортеза, а за счупването на подбедрицата - гипсова ортеза. Изписана е на 09.04.2018г. В следствие на събитието била претърпяла и тежка травма на лява колянна става, без данни за счупване. Следоперативния период не минал гладко, като болката в областга на фрактурите и дясното коляно не отшумявала, а напротив. Лекарите препоръчали Й. да използва патерици, но това било невъзможно, поради интензивните болки в двата крака и лявата ръка. Поради изключителните затруднения при придвижването на Й. и поради нестихващите болки в десния крак, на 01.08.2018г. било проведено изследване на движенията на долните крайници. Обемът на движенията на десния крайник в областта на тазобедрената и колянната става бил значително по-ограничен в сравнение с нормалното състояние и в сравнение с движенията на левия крайник. Десният крайник бил със значително по-малък обем на бедрото и подбедрицата. Движението през стъпало на десния крак също било значително по-ограничено в сравнение с левия крак. При преглед на 12.09.2018г. в МЦ „Севлиево" ЕООД се установило, че Е. Й. все още е с двустранно накуцване, леко изразен фиброкс на дясното коляно, а движенията са все още ограничени.

Прегледът бил извършен във връзка с освобождаване на детето от часовете по физическо възпитание, което довело до понасяне на допълнително неудобство, срам и душевни страдания вследствие на подигравките от страна на съучениците й. На 19.09.2018г. детето било освободено от часовете по физическо възпитание с решение на ЛКК. Екстракция на поставената остеосинтеза била мислима едва през пролетта на 2019г. Същата е извършена в МБАЛ „Авис-Медика" ООД през май 2019г. Видно от издадената епикриза, и през този период пострадалото дете още се предвижвало с помощни средства. На 05.07.2019г. било 1 извършено изследване за подвижност на гръбначен стълб, като резултатите от него били притеснителни. При преглед на 08.07.2019г. в ДКЦ „Здраве" ЕООД се установило, че детето все още е с накуцваща походка и със значителна хипотрофия на дясното бедро и излив в дясната колянна става. Болката при сгъване на колянната става била нетърпима при сгъване над 45 градуса. Към този момент детето започнало да развива и сколиоза вследствие на претърпяната съчетана травма и контрактура на паравертебралната мускулатура, която заплашва да прогресира с годините. Недокрай изправената стойка на детето внасяла допълнителни притеснения и душевни терзания в него. Независимо от проведената рехабилитация от април 2018г., състоянието на пострадалото дете не се подобрило значително. През цялото време особено упорити и нетърпими били болките в областта на дясното коляно. След проведен на 25.07.2022г. преглед и изследвания била установена патологична подвижност на дясната колянна става, продължаващ оток на същата, силно накуцваща походка, болезнена и ограничена флексия и детето било насочено към ЯМР за уточняване на предстояща оперативна интервенция. Резултатите от ЯМР потвърждили съмненията за скъсани кръсни връзки. През периода от 2018г. до 2022г. състоянието на Е. Й. не се подобрило, а напротив. Болката в травмираните части не намаляла и не отшумяла.

Появили се многобройни усложнения вследствие на претърпяната съчетана травма. Детето търпяло и ще търпи силни болки и страдания, вероятно през целия си живот. Постоянните болки е неудобства непрекъснато пречат на воденето на нормален живот на ищцата и близките й. Състоянието й водело до изключителни затруднения в санитарно-битово отношение. Изкривената стойка, накуцването, загрозяващите оперативни белези допълнително влияели изключително негативно на самочувствието на момичето, което било обект и на непрестанни подигравки и подмятания от страна на връстниците й. Причинените й увреждания влияели и за в бъдеще ще влияят изключително негативно на здравето и самочувствието на пострадалата за дълъг период от време, а най-вероятно и през целия й живот. На 07.11.2022г. била извършена оперативна намеса под обща анестезия като е поставен имплант. За проведеното лечение и за закупуване на импланти ищцата е заплатила сумата от 1870 лева. Извършването на операцията било наложително поради реалният риск от износване на ставната повърхност за няколко години и неминуемо протезиране с изкуствена става.

Цялото възстановяване до момента продължавало повече от четири години и половина и почти сигурно движенията на тялото никога нямало да бъдат напълно възстановени.

Съгласно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Несъмнено от изложеното по-горе се установява задължението на водача Т. да обезщети ищцата за причинените й неимуществени вреди.

Ответното дружество било уведомено за настъпилото събитие на 03.08.2022г., като на същата дата била заведена застрахователна претенция №0000-1000-63-22-7518/03.08.2022г.

На увреденото лице били направени две предложения за споразумение за обезщетяване на претърпените вреди - едното за 30000 лева, а второто за 33000 лева, които суми били крайно недостатъчни и несправедливи предвид вида и обема на търпените от ищцата болки и страдания.

Претендира се да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищцата обезщетение за претърпени от нея неимуществени вреди вследствие на ПТП, състояло се на 02.04.2018г., в размер на 160000лева., като частично предявен от 250000лева; обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 1870лева, лихва за забава върху претендираното с настоящата искова молба обезщетение за неимуществени вреди от 03.08.2022г. до завеждане на исковата молба в размер на 4711.11лева и законна лихва върху претендираните главници от завеждане на исковата молба до окончателно погасяване на задължението. Претендира се и за присъждане на адвокатско възнаграждение на осн. чл.38, ал.2 ЗАдв.

Ответното дружество в депозирания по делото отговор оспорва предявените искове.

Счита, че иска за заплащане на имуществени вреди е недопустим, тъй като ищцата не била изпълнила задължението си съгласно чл.380 КЗ да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция, по която застрахователят да се произнесе. Предявената от нея претенция била само за заплащане на неимуществени вреди, поради което оспорва претенцията за имуществени вреди по основание. Не оспорва претенцията за неимуществени вреди, но го оспорва по размер.

Оспорва твърдението за изключителна вина на виновния водач Т. за настъпване на претендираните от ищцата увреждания и прави възражение за съпричиняване на 2 вредоносния резултат от ищцата, която приела да пътува в л.а. управляван от водач употребил алкохол и с концентрация на алкохол в кръвта от 0,62‰. Освен това претендираните вреди са в следствие на виновно поведение на нейните родители, които в нарушение на императивната разпоредба на чл.125, ал.3 СК не осигурили постоянен надзор над малолетната си дъщеря и допуснали нарушение на разпоредбата на чл.137 А, ал., и чл.137 В от ЗДвП, като допуснали дъщеря им да пътува в автомобил управляван от водач употребил алкохол. Оспорва твърдението, че всички описани от ищцата увреждания са възникнали в следствие на произшествието, както и че са извършени медицински разходи.

Оспорва акцесорния иск за заплащане на лихва за забава, като и началната дата, от която се дължи такава.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното :

Страните по делото не оспорят относно обстоятелството, че на 02.04.2018г., около 22:10ч. в гр.Севлиево, при управление на МПС „***" с рег. № ***, водачът И. П. Т. допуска ПТП, при което са пострадали всички пътници в автомобила, включително и ищцата Е. Е.

Й..

Вината на водача за настъпване на ПТП била доказана с влязло в сила споразумение по НОХД №83/2019г. по описа на РС-Севлиево, с което Т. се признал за виновен. В наказателното производство е установено, че при управление на МПС в момента на инцидента водача е бил употребил алкохол – 0,62‰.

Отговорността на водача била застрахована при ответното дружество със застрахователна полица ГО на автомобилистите №В022118000959550, валидна към датата на събитието.

Увреденото лице е прието в МБАЛ ,Доктор Стойчо Х." ЕООД.

Ответното дружество било уведомено за настъпилото събитие на 03.08.2022г., като на същата дата била заведена застрахователна претенция №0000-1000-63-22-7518/03.08.2022г.

От заключението на изготвената по делото техническа експертиза, изготвена от в.л.Хр.Х. което съдът възприема се установява, че удара е в дърво намиращо се на разстояние 0,12м. западно от западния край на ул. „***" и на разстояние 9,8м. южно от Ориентир 1. Пострадалата Е. Е. Й. е пътувала на задна лява седалка.

Към моменат на удара скоростта на автомобила е била 81км/ч. Опасната зона при движение с максимално разрешената скорост за населено място 50км/ч. е 38,6м. Като се има на предвид, че произшествието е станало в населено място, в тъмната част на денонощието и водача е употребил алкохол експерта е определил опасна зона от 76,8м., като ако водача е предприел спиране на около 17м. преди знака е имал възможност да спре преди мястото на удара. При движение със скорост ненадвишаваща максимално разрешената за движение в населени места настъпването на ПТП е било предотвратимо. От техническа гледна точка причина за възникване на ПТП е движение с превишена скорост, неправилна преценка на пътната обстановка при приближаване на кръстовище с път с предимство, не навременното възприемане на изкуствената неравност и употребата на алкохол от водача на л.а. „**".

Лек автомобил л.а. "**" е оборудван фабрично за предните седалки с триточкови обезопасителни колани с пиропатрон за донатягане на колана при удар, отзад е оборудван за пътниците от ляво и от дясно с триточкови колани а за средния с двуточков.

Предвид изложеното по-горе съдът намира, че вина за настъпване на процесното ПТП има водача на автомобила, който е управлявал под въздействие на алкохол, напуснал е пътното платно в посока дясно спрямо движението си, като по този начин е нарушил правилата за движение по пътищата и в частност чл.20, ал.1 и ал.2 ЗДвП.

От събраните по делото доказателства и заключението на съдебно-медицинската експертиза, които съдът възприема изцяло се установява, че в следствие на процесното ПТП пострадалата ищца е получила следните увреждания : Спираловидно счупване на големия пищял на лявата подбедрица на границата средна-долна трета, счупване на лявата раменна кост в областта на хирургичната шийка /непосредствено под раменната става/, увреждане на връзков апарат на дясната колянна става.

Ищцата претърпяла следните оперативни интервенции: метална остеосинтеза на лява подбедрица посредством метална плака с 8 винта извършена на 03.04.18г., операция за екстракция на метала от лявата подбедрица, извършена на 20.05.19г., операция на кръстни връзки на дясното коляно и алопластика на кръстни връзки/ извършена на 07.11.22г.