Решение № 202 от 10.07.2020, Окръжен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И E № 202

Гр.Хасково, 10.07.2020 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Хасковският окръжен съд, на десети юни две хиляди и двадесета година, в открито съдебно заседание, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА

ТОДОР ХАДЖИЕВ при участието на секретаря: Р*а Р* като разгледа докладваното от съдия Серафимова в.гр.д. № 255 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 437 от 29.10.2019 г. по гр.д. № 1252/2019 г. по описа на Районен съд – Димитровград е прекратил производството по делото в частта, в която Й.Ч.Г. е поискал да бъдат осъдени И.Д.И. и Е.Й.А. да му заплатят всеки от тях сумите в размер на по 1 500 евро, представляващи обезщетение за недопускане до ползване на съсобствен недвижим имот, а именно САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА - МАГАЗИН, с изложение север - запад, разположен на 0 етаж от сградата, находяща се в гр.С*а З*а, на бул. Ц* С* Велики №*, със застроена площ на магазина от 202.27 кв.м., за периода от 21.02.2017 г. до окончателно извършване на делбата като недопустимо. Съдът е отхвърлил предявеният от Й.Г. иск да бъде осъден И.И. да му заплати сумата в размер на 19 190 евро, представляваща заплащане на получаваните ползи, а именно - получаван наем съобразно определената квота в съсобствеността на недвижим имот - МАГАЗИН в гр.

Ст* З*, считано от 12.06.2015 г. до 21.02.2017 г., ведно със законната лихва върху нея до момента на изплащането й, като неоснователен. Съдът е отхвърлил предявеният от Й.Г. иск да бъде осъдена Е.А. да му заплати сумата в размер на 9595 евро, представляваща заплащане на получаваните ползи, а именно - получаван наем съобразно определената квота в съсобствеността на недвижим имот - МАГАЗИН в гр.

****, считано от 12.06.2015 г. до 21.02.2017 г., ведно със законната лихва върху нея до момента на изплащането й, като неоснователен. Отхвърлен е предявеният от Й.Г. иск да бъде осъден И.И. да му заплати сумата в размер на 19 190 евро, представляваща обезщетение за недопускане да използва съсобственият недвижим имот - МАГАЗИН в гр. ****, считано от 12.06.2015 г. до 21.02.2017 г., ведно със законната лихва върху нея до момента на изплащането й, като неоснователен. Отхвърлен е предявеният от Й.Г. иск да бъде осъдена Е.А. да му заплати сумата в размер на 9595 евро, представляваща обезщетение за недопускане да използва съсобственият недвижим имот

- МАГАЗИН в гр. ****, считано от 12.06.2015 г. до 21.02.2017 г., ведно със законната лихва върху нея до момента на изплащането й, като неоснователен.

Отхвърлен е предявеният от Й.Г. иск да бъде осъден И.И. да му заплати сумите в размер на по 1500 евро за всеки месец в периода от 21.02.2017 г. до приключване на делбата, представляваща заплащане на получаваните ползи, а именно - получаван наем от МАГАЗИН в гр. ****, като неоснователен. Отхвърлен е предявеният от Й.Г. иск да бъде осъдена Е.А. да му заплати сумите в размер на по 1500 евро за всеки месец в периода от 21.02.2017 г. до приключване на делбата, представляваща заплащане на получаваните ползи, а именно - получаван наем от МАГАЗИН в гр.**** като неоснователен.

С решението е извършена делба на допуснатия с решение № 958/26.10.2016 г., постановено по г.д. № 450/2016 г. по описа на РС - ****, между Й.Г., И.И. и Е.А. недвижим имот, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА - МАГАЗИН, с изложение север - запад, разположен на 0 етаж от сградата, находяща се в гр. ****, на бул. **** № 120, със застроена площ на магазина от 202.27 кв.м, състоящ се от: две помещения - магазини, два склада - от юг и санитарни възли, който магазин представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, с предназначение: за търговска дейност, на едно нива, със съседни самостоятелни обекти в сграда /по приложената кадастрална схема/: на същия етаж: няма; под обекта: няма и над обекта: обект № ***, обект № *** и обект № ***, заедно със съответния процент идеални части от общите части на сграда № 1, заедно с прилежащите към магазина МАЗЕТА, находящи се на сутеренния етаж, под магазинната част, с граници на прилежащите мазета: от изток - калкан; от север - бул. „****"; от запад - ул. „П* П*" и от юг - двор, както и заедно със съответния процент идеални части от правото на строеж върху дворното място, в което е построена сградата, представляващо поземлен имот с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. ****, одобрени със заповед № РД-18-1 от 07.01.2008 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, както и заедно с 55/220 идеални части от дворното място, представляващо поземлен имот с идентификатор № ***, в което е построена жилищната сграда с идентификатор № 1, находящо се в гр. ****, с административен адрес на ул. „****" № 48 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-1 от 07.01.2008 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, цялото дворно място с площ по актуална кадастрална скица от 383 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), с номер по предходен план: имот № 1862, квартал 6, със съседи на поземления имот по приложена кадастрална скица: имот № ***, имот № ***, имот № *** и имот №

*** , чрез разпределяне и на основание чл. 353 от ГПК, съобразно приетия по делото ПЪРВИ ВАРИАНТ на заключение на вещото лице Ж* К*, като действителна стойност на имота е 731 560 лв.

С решението съдът е разпределил в полза на И.И. в дял, реално обособена част от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА - МАГАЗИН, с изложение север - запад, разположен на 0 етаж от сградата, находяща се в гр. ****, на бул. **** № 120, със застроена площ на магазина от 202.27 кв.м, състоящ се от: две помещения - магазини, два склада - от юг и санитарни възли, който магазин представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, а именно: ДЯЛ

ПЪРВИ с площ от 91.53 кв.м., разположен в източната част на магазина и включващ в себе си и входното пространство, състоящ се от търговска зала с площ от 49.70 кв.м., склад с площ от 11.75 кв.м. и тоалетна с площ от 2.34 кв.м. Разпределена е в полза на Е.А. реално обособена част от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА - МАГАЗИН, с изложение север - запад, разположен на 0 етаж от сградата, находяща се в гр. ****, на бул. **** № 120, със застроена площ на магазина от 202.27 кв.м, състоящ се от: две помещения - магазини, два склада - от юг и санитарни възли, който магазин представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, а именно: ДЯЛ ВТОРИ с площ от 54.60 кв.м. обособен в източната част на западната половина на магазина, състоящ се от търговска зала с площ от 32.56 кв.м., склад с площ от 7.36 кв.м. и тоалетна с площ от 2.34 кв.м. Разпределена е в полза на Й.Г. реално обособена част от САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА - МАГАЗИН, с изложение север - запад, разположен на 0 етаж от сградата, находяща се в гр. ****, на бул. **** №120, със застроена площ на магазина от 202.27 кв.м, състоящ се от: две помещения - магазини, два склада - от юг и санитарни възли, който магазин представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, а именно: ДЯЛ ТРЕТИ с площ от 56,14 кв.м. , обособен в западния край на западната половина на магазина, състоящ се от търговска зала с площ от 31,75 кв.м., склад 6,56 кв.м. , тоалетна 2,43 кв.м.

С решението Е.А. е осъдена да заплати на И.И. сумата в размер на 14 585.63 лв. за уравнение на дяловете. Й.Г. е осъден да заплати на И.И. сумата в размер на 20 171.34 лв. за уравнение на дяловете. И.И. е осъден да заплати държавна такса по сметка на РС - Димитровград в размер на 14, 631.20 лв. Е.А. е осъдена да заплати държавна такса по сметка на РС - Димитровград в размер на 7315.96 лв. Й.Г. е осъден да заплати държавна такса по сметка на РС - Димитровград в размер на 14,261.89 лв.

Недоволен от така постановеното решение е останал съделителят Й.Г., който го обжалва в срок. Жалбата е насочена срещу следните части от решението:

-в частта, в която е осъден да заплати на съделителя И.И. сума за уравнение на дялове в размер на 20 171.34 лв.;

-в частта, в която производството е прекратено относно претенцията към съделителите Е.А. и И.И. да бъдат осъдени да заплатят всеки поотделно суми в размер на 1500 евро, представляващи обезщетение за недопускане до ползването на съсобствен недвижим имот – магазин, предмет на делбата, за периода от 21.02.2017 г. до окончателното извършване на делбата;

-в частта, в която е отхвърлен като неоснователен иск срещу ответника И. да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 19 190 евро, представляваща заплащане на получаваните ползи – наем, съобразно определената квота в съсобствеността на недвижим имот – магазин, считано от 12.06.2015 г. до 21.02.2017 г., ведно със законната лихва върху нея до момента на изплащането й;

-в частта, в която е отхвърлен като неоснователен иск срещу ответника Е.А. да бъде осъдена да заплати на ищеца сума в размер на 9595 евро, представляваща заплащане на получаваните ползи – наем, съобразно определената квота в съсобствеността на недвижим имот – магазин, считано от 12.06.2015 г. до 21.02.2017 г., ведно със законната лихва върху нея до момента на изплащането й;

-в частта, в която е отхвърлен като неоснователен иск срещу ответника Е.А. да бъде осъдена да заплати на ищеца сума в размер на 9595 евро, представляваща заплащане на обезщетение за недопускане на ищеца да ползва съсобствения недвижим имот – магазин, считано от 12.06.2015 г. до 21.02.2017 г., ведно със законната лихва върху нея до момента на изплащането й;

-в частта, в която е отхвърлен като неоснователен иск срещу ответника И. да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 19 190 евро, представляваща заплащане на обезщетение за недопускане на ищеца да ползва съсобствения недвижим имот – магазин, считано от 12.06.2015 г. до 21.02.2017 г., ведно със законната лихва върху нея до момента на изплащането й;

-в частта, в която е отхвърлен като неоснователен иск срещу ответника И. да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 1500 евро за всеки месец в периода от 21.02.2017 г. до приключване на делбата, представляваща заплащане на неполучаваните ползи – наем за магазин, предмет на подялба;

-в частта, в която е отхвърлен като неоснователен иск срещу ответника А. да бъде осъдена да заплати на ищеца сума в размер на 1500 евро за всеки месец в периода от 21.02.2017 г. до приключване на делбата, представляваща заплащане на неполучаваните ползи – наем за магазин, предмет на подялба;

-в частта, в която жалбоподателят е осъден да заплати по сметка на Районен съд – Димитровград държавна такса в размер на 14 261.89 лв.

В обжалваните части решението било недопустимо, неправилно и незаконосъобразно, поради което се отправя искане за неговата отмяна.

Отделно са изложени подробни аргументи, които са разделени на две основни части – първата част от аргументите са относими към въпроса относно сумата, която жалбоподателят следва да плати на ответника И. за уравнение на дяловете, а втората част от аргументите са относими към въпроса за претенциите по сметки. В частта относно сумата, която е дължима на ответника И. за уравнение на дяловете, се посочва, че в тази част решението не било съобразено със събрания по делото доказателствен материал и постановяването му не била съобразена действителната пазарна цена на процесния имот, съгласно която се извършило уравнението на дяловете. Наистина имало основание за присъждане на суми за уравняване на дяловете, но се оспорва конкретно размера на присъдената сума. Районният съд се позовал на заключението по допуснатата тройна съдебно – техническа експертиза, която посочвала като средна пазарна цена на имота сума в размер на 731.56 лв. или по 3616.75 лв. на кв.м., без да посочва, че цената на кв.м. за търговска зала, за склад и за тоалетна, била различна на пазара в действителност, а неправилно се сочело, че цялата площ е с еднаква цена на кв.м.

Съдът не взел под внимание, че процесният обект е магазин, построен през 1923 г. и се нуждаел от основен ремонт. Тези аргументи били изложени в молба на жалбоподателя по делото от 18.12.2017 г., но не били взети предвид. Основните възражения от молбата са повторени и в жалбата. На първо място, възразено е, че вещите лица не са посочили номерата на имотите, използвани за аналог; нотариалните актове; номерата на имотите на кадастралната карта и не са ползвали публично достъпни прозрачни източници на информация. Част от ползваната от тях информация била предоставена доверително и не можело да се разкрият нейните източници. Посочената от вещите лица пазарна стойност на делбения имот от 731 560 лв. означава стойност на квадратен метър от 3622 лв. (или 1857 евро), която рязко се отличавала от цените, които можели да бъдат проверени в представените по делото документи с публичен и прозрачен характер. Имало данни, че реални сделки се сключвали на цени с 10 – 25 % по-ниски от офертните, публикувани в интернет или сочени от агенциите първоначално. Твърдението на вещите лица, че наемната цена била винаги за полезна площ, а не бруто, се подкрепяло и от ответника И., отговаряло на неговия интерес, заедно с посочването на по-ниски наемни цени и по-високи продажни цени на делбения имот. Вещото лице П* живеела на същата улица като ответника И., познавала го, но въпреки това не си дала отвод. Вещите лица неправилно и необосновано сочели като аналози маломерни несъпоставими магазини, които били несъпоставими с процесния имот с площ от 202 кв.м., тъй като цените за малките и големи магазини и апартаменти били съвсем различни на квадратен метър, като винаги за малките обекти цената на квадратен метър била по-висока отколкото за големите. Освен това посочените като аналози магазини не се намирали близо до делбения имот. Сочените от вещите лица нереално високи продажни цени щели да доведат до неправилно калкулиране на бъдещи такси за страните по делото при приключването на делбата и до неоснователно, незаконосъобразно обогатяване на ответника И., на когото при изравнителните сметки щяло да се заплати по тези нереално високи цени.