Решение № 73 от 28.02.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. София, 28.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дора Д. Михайлова

Членове:

Росина Н. Дончева

Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Въззивно гражданско дело № 20231800500677 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 260030 от 06.06.2023 г., постановено по гр. д. № 442/2021 по описа на РС – Ботевград, е отхвърлен предявеният от В. Ц. Д. срещу Й. Г.

К. иск с правно основание чл. 29, ал. 1 от ЗЗД за унищожаване на сключения на 25.08.2016 г. с нотариално удостоверяване на подписите договор за покупко-продажба на лек автомобил „Л. Р. Ф.“, с рама ............., с рег. № ............., цвят – тъмно сив металик, като сключен поради измама. С решението В. Д. е осъдена да заплати на Й. К. разноски по делото в размер на 1500,00 лева за адвокатско възнаграждение.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство, в която се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт. Оспорва се изводът на съда за неоснователност на претенцията по чл. 29 от ЗЗД, като в тази връзка се посочва, че по делото са събрани безспорни писмени и гласни доказателства, от които се установявало, че ответникът умишлено е въвел в заблуждение Д.. По същество се отправя искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което искът да бъде уважен. Претендират се разноски за двете инстанции.

Въззиваемата страна – ответник в първоинстанцонното производство, не е депозирала отговор на въззивната жалба в законоустановения срок.

1

Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на В. Д., в която се твърди, че сключеният между нея и ответника договор от 25.08.2016 г. за покупко-продажба на МПС следва да бъде признат за унищожаем, като сключен при измама. Сочи се, че страните живеели на семейни начала, като към 2016 г. не разполагали със средства за закупуване на собствено жилище. Поради това ответникът предложил на Д. тя да му прехвърли собствения й лек автомобил - „Л. Р. Ф.“, а след като той получи средства от Гърция - да закупи общо жилище, на което и двамата да бъдат собственици. С процесния договор ищцата прехвърлила посочения лек автомобил на ответника за сумата от 700,00 лева. Посочва се още, че на 23.03.2017 г. страните закупили недвижим имот – апартамент, находящ се в гр. Б., ул. „И.“ № .. ., ет. ., ап. ... Ищцата твърди, че през месец август 2019 г. ответникът започнал да упражнява психически натиск върху нея, като отправял заплахи за живота й, с цел тя да му прехвърли нейната половина от закупеното жилище, а в края на 2019 г. завел срещу нея иск с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 30 901,64 лв. (половината от цената на недвижимия имот). Образувано е гр.д. № 884/2019 г. по описа на Софийски окръжен съд. Твърди се още, че съвместното съжителство на страните продължило до месец февруари 2020 г., а през месец април в полза на ищцата била издадена заповед за незабавна защита срещу ответника по реда на ЗЗДН (гр.д. № 391/2020 г. по описа на РС – Ботевград). Предвид цялостното поведение на ответника спрямо ищцата, в исковата молба се поддържа, че той умишлено я е въвел в заблуждение относно последващите си намерения, като не е спазил уговорките по отношение на прехвърлянето на личния й автомобил.

Ответникът - Й. Г. К., в депозирания отговор е оспорил така предявения иск.

Съдът, като съобрази доводите изложени в жалбата и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установена следната фактическа обстановка от значение за спора.

Между страните не е спорно, че на 07.12.2015 г. В. Д. е придобила собствеността върху лек автомобил „Л. Р. Ф.“, с рама ............., за сумата от 16 590,00 лева, което обстоятелство се доказва и от приложената по делото фактура с номер № ............., издадена от „С.“ ООД.

Видно от представения договор за покупко-продажба на МПС от 25.08.2016, с нотариално удостоверяване на подписите, ищцата е продала на ответника процесното МПС за сумата от 700,00 лева, която сума е платена в брой при сключване на договора. Тъй като купувач по сделката е гръцки гражданин, от нотариуса е назначен преводач – Павлина Василева Спагаку, което обстоятелство е отразено в договора и е нотариално удостоверено.

Съгласно представеното удостоверение № ........./........... г., издадено от ЗАД „Д. Б.б. ж. и з.“, застрахователна стойност на процесното МПС към дата 2

17.05.2021 г. се равнява на 18 000,00 лева.

Твърдението на ищцата, че на 23.03.2017 г. двамата с ответника са придобили собствеността върху недвижим имот – апартамент, находящ се в гр. Б., ул. „И.“ № .. ., ет. ., ап. .., не е подкрепено с доказателства, но не е и оспорено от ответника.

Видно от приложеното заверено копие на съдебно съобщение, ищцата е разбрала за заведеното срещу нея от ответника гражданско дело № 884/2019 г. по описа на СОС на 02.01.2020 г., когато е получила препис от исковата молба и приложенията към нея.

Доказателства във връзка с твърдението на ищцата за издадена в нейна полза заповед за защита по реда на ЗЗДН не са представени. След служебна проверка, настоящият състав установи, че действително по гр. д. № 391/2020 г. по описа на РС – Ботевград е издадена заповед срещу Й. Г. К. за извършен от него на 29.03.2020 г. акт на домашно насилие над В. Ц. Д..

Останалите писмени доказателства въззвният съд не обсъжда, тъй като са неотносими към правния спор.

В първоинстанционното производство са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите П. В. С. и Д. Ц. Д..

От показанията на свидетелката П. С. се установява, че процесният лек автомобил е закупен от ищцата в края на 2015 г., в който период страните живеели на семейни начала и имали планове за закупуване на общо жилище.

По настояване на ответника първо бил закупен лекият автомобил, като между страните било уговорено, че ответникът ще възстанови сумата на ищцата, като заплати стойността на жилището, след като получи пари от Гърция.

Свидетелката заявява, че е присъствала като преводач при сключване на процесната сделка за прехвърляне на автомобила между страните. Според свидетелката нищо от така уговореното между страните не е писмено удостоверено, тъй като отношенията между двамата били „на доверие“, без притеснение, че ще има промяна в техните планове. Установява се още, че сделката пред нотариуса е изповядана без колебание, предвид взаимоотношенията на страните и устната им уговорка.

От показанията на свидетеля Д. Д. – брат на ищцата, се установява, че той е съдействал на страните при закупуване на лекия автомобил. Свидетелят заявява, че преди закупуване на автомобила страните са живеели в Гърция, а при посещенията си в България са живеели в неговия дом. Пред свидетеля ответникът е заявявал много кратно, че той ще закупи апартамент, а ищцата – автомобил.

С оглед така приетата фактическа обстановка и в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно.

Правната квалификация на предявения иск приетата от първоинстанционния съд – чл. 29, ал. 1, вр. чл. 27 от ЗЗД.

Съгласно чл. 32, ал. 2 от ЗЗД правото да се иска унищожение се погасява с три годишна давност, която тече от деня, в който измамата е била открита. Твърдението в исковата молба, че ответникът е въвел в заблуждение ищцата, се основава на последващите му действия, по-конкретно – заведеното 3 срещу нея гражданско дело № 884/2019 г. по описа на Софийски окръжен съд.

Съобщението, с което на В. Д. е предоставен препис от исковата молба, е получено от нея лично на 02.01.2020 г., т.е. това е най-ранният момент, в който тя е могла да узнае за промяната в намеренията на ответника. Исковата молба, инициираща настоящото производство е подадена на 15.03.2021 г., следователно - спазен е законовоопределеният срок. Предвид това правопогасяващото възражение на ответника за изтекла тригодишна погасителна давност, заявено в писмения отговор на исковата молба, се явява неонсователно.

Според чл. 29 от ЗЗД измамата е умишлено въвеждане в заблуждение на едно лице, с цел то да бъде мотивирано да сключи определена сделка.

Фактическият състав на това основание за унищожаемост на договора се свежда до установяване на определени осъществени юридически факти: сключване на сделка; едната страна по сделката – измамената, да е въведена умишлено от другата страна (или от трето лице) в заблуждение; сделката да е сключена поради заблуждението. Това заблуждение може да се отнася до всички елементи на сделката, до нейното съдържание, съответно вида и характера й, до предмета на сделката или качествата на субекта, както и до правните последици, които типично настъпват, вследствие сключване на сделката. Този сложен фактически състав следва да бъде установен в хода на съдебното производство, като доказателствената тежест се носи от ищеца.

В конкретния случай от събраните по делото доказателства не може да се направи обоснован извод в подкрепа на твърдението на ищцата за съзнателно формирана у нея от ответника невярна представа относно последиците на сключената сделка.

Настоящият състав счита, че ищцата като дееспособно лице, е била наясно какви са видът, характера и съдържанието на сделката. Не е имала невярна представа по отношение на правните последици, настъпващи при сключването на договора. Знаела е, че с подписването му, при спазване на изискуемата от закона писмена форма с нотариална заверка на подписите, прехвърля правото на собственост върху процесния лек автомобил на ответника, при това възмездно – срещу определена парична сума. Мотивите, поради които ищцата е сключила процесната сделка – да стане съсобственик на недвижим имот съгласно уговорка с ответника, не са елемент от състава на чл. 29 от ЗЗД. Нереализирането на правните очаквания, свързани с последващо поведение на страните по сделката, поради които тя е сключена, не е основание за унищожаемостта й поради измама. В този смисъл – Решение № 834/26.10.2009 по гр. д. № 136/2009 г. на ВКС.

Дори да се приеме, че именно тези правни очаквани са израз на опорочената воля на ищцата, която ако не би била въведена в такова заблуждение, не би сключила сделката, то следва да се отбележи, че съгласно неоспорените твърдения на ищцата, след сключване на процесния договор, на 23.03.2017 г. двамата с ответника са станали съсобственици на недвижим имот. Следователно не е налице твърдяната невярна представа по отношение на мотивите за сключване и последиците от сделката. Последващото влошаване на личните взаимоотношения между ищцата и ответника, и поконкретно инициираното от ответника гражданско производство, не може да се възприеме като умисъл от негова страна за въвеждането й в заблуждение 4 при сключването на процесната сделка през 2016 година.

Предвид изложеното предявеният иск с правно основание чл. 29, ал. 1, вр. чл. 27 от ЗЗД е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.

Тъй като крайните изводите на окръжния съд съвпадат с тези на районния в обжалваното решение, последното следва да бъде потвърдено.

По разноските пред СОС

С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция въззивникът следва да понесе отговорността за разноските сторени от насрещната страна, като на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, следва да заплати на Й. Г. К. сумата от 1 200,00 лева, представляващи сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно предсатвен списък по чл. 80 от ГПК.

Така мотивиран, Софийски окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260030 от 06.06.2023 г., постановено по гр. д. № 442/2021 г. по описа на РС – Ботевград.

ОСЪЖДА В. Ц. Д. на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, да заплати на Й.