Определение № 562 от 31.01.2026, Окръжен съд - Варна

Съд: Окръжен съд - Варна
Дело: Въззивно гражданско дело 122/2026
Вид: Определение № 562
Подписан: 31.01.2026
В сила: 31.01.2026
Състав: Мария Кирилова Терзийска, Тони Кръстев, Мила Йорданова Колева

Цитирани разпоредби

чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
чл. 260 · Граждански процесуален кодекс
чл. 261 · Граждански процесуален кодекс
чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
чл. 267, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
чл. 26, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
чл. 26, ал. 2, пр. 5 · Закон за задълженията и договорите
чл. 34 · Закон за задълженията и договорите
чл. 69, ал. 2 · Закон за наследството
чл. 76 · Закон за наследството
чл. 33 · Закон за собствеността
чл. 33, ал. 1 · Закон за собствеността

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 562 гр. Варна, 31.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Мила Й. Колева

Тони Кръстев като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело № 20263100500122 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 94955/13.11.2025 г. на Н. П., гражданин на Израел, БУЛСТАТ ********* срещу Решение № 3721/22.10.2025 г. по гр. д. № 9604/2023 г. по описа на ВРС, с което са отхвърлени предявените от ищеца, настоящ въззивник срещу ответниците, настоящи въззиваеми: 1. „Еврона“ АД, ЕИК 203334797; 2. „Уайз“ АД, ЕИК 204584316; 3. „В124“ ЕООД, ЕИК 207290451; 4. „Инвестек“ ООД, ЕИК 103776323 и 5.

„П124“ ЕООД, ЕИК 206868945, първоначално обективно евентуално и субективно пасивно съединени положителни облигационни установителни искове за приемане за установено в отношенията между страните, че извършените от ответника „Еврона“ АД в полза на останалите четири ответни дружества непарични вноски, са нищожни, както следва: апорт на по 3.65% ид. ч. от сграда с идентификатор *****.****.***.* по КККР на гр.

Варна, както и от ПИ с идентификатор *****.****.***, находящи се в гр. В., ул. „Г.“ № * и на апорт на по 3.65% ид. ч. от сграда с идентификатор *****.****.***.* по КККР на гр. Варна, както и от ПИ с идентификатор *****.****.***, находящи се в гр. В., ул.

„Ц.“ № **, извършени от ответника „Еврона“ АД, ЕИК 203334797 през м.03.2023 г. в полза на „Уайз“ АД, ЕИК 204584316; апорт на по 3.65% ид. ч. от сграда с идентификатор *****.****.***.* по КККР на гр.

„Ц.“ № **, извършени от ответника „Еврона“ АД, ЕИК 203334797 през м.03.2023 г. в полза на „В124“ ЕООД, ЕИК 207290451; апорт на по 3.65% ид. ч. от сграда с идентификатор *****.****.***.* по КККР на гр.

„Ц.“ № **, извършени от ответника „Еврона“ АД, ЕИК 203334797 през м.03.2023 г. в полза на „Инвестек“ ООД, ЕИК 103776323 и апорт на по 3.65% ид. ч. от сграда с идентификатор *****.****.***.* по КККР на гр.

„Ц.“ № **, извършени от ответника „Еврона“ АД, ЕИК 203334797 през м.03.2023 г. в полза на „П124“ ЕООД, ЕИК 206868945, заради това че противоречат на закона – чл. 26, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД вр. чл. 33 от ЗС; евентуално го заобикалят – чл. 26, ал. 1, предл. 2-ро ЗЗД вр. чл. 33 ЗС и чл. 69, ал. 2 от ЗН; евентуално противоречат на морала и добрите нрави – 26, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД; евентуално са абсолютно симулативни – чл. 26, ал. 2, предл. 5-то от ЗЗД; евентуално са относително симулативни, прикриващи договори за покупко-продажба – чл. 26, ал. 2, предл. 5-то от ЗЗД.

В жалбата се отправя искане за отмяна на атакуваното като неправилно първоинстанционно решение и уважаване на главния иск, евентуално – евентуалните искове.

На първо място се излага, че некоректно първоинстанционното решение не отчита показанията на свидетеля А. И.-Златкова, установяващи, че целта на осъществяването на апортите чрез заобикалянето на чл. 33, ал. 1 от ЗС, е да се постигне раздробяване на съсобствеността до степен, предотвратяваща извършването на делба посредством възлагането в дял на всеки от съсобствениците на реално определена част от имуществото.

Подчертава се, че обстоятелството, че свързани с ответника „Еврона“ АД са всички останали ответници, което сочи на тяхната недобросъвестност и знание, че придобиват право на собственост в обект, в който дял от собствеността притежава и ищецът. Излага се, че противно на приетото от първоинстанционния съд, апортните вноски прикриват покупкопродажбени сделки, заобикалящи чл. 33, ал. 1 от ЗС, поради което са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 33, ал. 1 от ЗС, като това се извлича от необсъдените от ВРС свидетелски показания на Т. Д. – юрисконсултът изготвил документите по апортите. Жалбоподателят счита, че в частта им относно твърдяната цел на апортните вноски, показанията на въпросния свидетел противоречат с данните по партидите на ответниците в ТРРЮЛНЦ, в чийто капитал се апортират ид. ч. от собствеността върху имотите. Според жалбоподателя, противен извод не се налага и от представеното и взето предвид от ССчЕ споразумение от 01.06.2023 г., доколкото то не е подписано от Кирил Пантелеев и е представено единствено, за да обоснове извършвана от въпросните дружества дейност с придобитите с апортните вноски дялове от имотите и да опровергаят тезата за симулативност на апортите. Оспорва се съдържанието и действителността на споразумението. Поради необсъждането от ВРС на доказателствата за тези доводи жалбоподателят счита решението за необосновано. По отношение на отхвърления евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД жалбоподателят твърди, че противно на изложеното от ВРС, умишленото и безцелно раздробяване на съсобствеността на имота в дялове, правещи го реално неподеляем, съставлява нарушение на добрите нрави и апортните вноски са нищожни с оглед постигнатия краен резултат. Отбелязва се, че в атакуваното решение съдът не е анализирал факта, че само няколко дни след апортите са инициирани делбени производства, което е индиция относно целта на апортите, а именно заобикаляне на закона, като жалбоподателят счита и че тя противоречи на добрите нрави.

Във връзка с отхвърлянето на втория евентуален иск с правна квалификация – чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, жалбоподателят изразява несъгласие със становището на районния съд, че не е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави, когато само мотивите за извършването на сделката противоречат на неписаните морални правила, което счита че е налице с оглед вече изложените в жалбата аргументи. Поддържа и че необсъдени от съда са и възраженията му относно несъстоятелността на аргументите на ответника относно мотивите за сделката, които твърди, че са били и опровергани от събрания доказателствен материал. Във връзка с отхвърлянето на евентуалния иск по чл. 26, ал. 2, пр. 5 от ЗЗД за приемане за установено, че сделките са абсолютно, евентуално относително симулативни, жалбоподателят сочи, че обжалваният акт не отчита извършеният от него анализ на 2 показанията на водения от ответниците свидетел Т. Д. и на свидетеля Милен Пантелеев, като се поставя акцент върху изложеното от Пантелеев относно неуспеха му да убеди жалбоподателя да продаде своя дял от съсобствеността на „Еврона“ АД, така че дружеството да стане единствен собственик на имотите. Излага се, че липсва еквивалентност между цената, по която са придобити имотите от „Еврона“ АД и тази по апортите. Обръща се внимание и че съдът не е обсъдил и отношенията между жалбоподателя и „Еврона“ АД, по което дружеството е поискало да получи разрешение от съда да управлява двата имота, както и отправената към жалбоподателя закана, че вследствие претендирането на несъществуващи разходи, дружеството ще продаде дела му от съсобствеността по принудителен ред.

В депозирания в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК отговор, въззиваемите страни излагат становище за неоснователност на жалбата и молят за потвърждаване на първоинстанционното решение. Позовавайки се на разпоредбите на ТЗ и заключението по ССчЕ оспорват твърдението на жалбоподателя, че апортните сделки са безвъзмездни.

Касателно твърдяната абсолютна и относителна симулация на апортите излагат, че заключенията по ССчЕ и СОЕ установяват, че те са надлежно осчетоводени при ответните дружества, а получените от ползването им приходи са част от оборота им. Възразяват, че едва във въззивната жалба, ищецът сочи, че апортите прикриват продажбени сделки с цел да може да бъде приложен чл. 33 от ЗС. Излагат се аргументи свързани със съществото на апортните сделки и невъзможността за двустранна реституция по чл. 34 от ЗЗД, обуславяща липса на правен интерес от иска за прогласяване на апортите за симулативни. За ирелеватно за производството въззиваемите дружества считат твърдението, че единствено „Еврона“ АД има интерес да изкупи дела на жалбоподателя. Излагат, че не е в компетентността на жалбоподателя да преценя дали и доколко единственият интерес на „Еврона“ АД е да попречи на жалбоподателя да придобие реален дял от съсобственото имущество, като поддържат, че е установена друга икономически обоснована цел на извършените апортирания. Обръщат внимание, че макар първоинстанционният съд да обявява за безспорно знанието на всички лица, в които са апортирани ид. ч., че придобиват собственост в обект, ид. ч. от който принадлежи и на трето лице, то същото основателно е прието за ирелевантно. Твърдят, че апортите не противоречат на КРБ. Възразява се, че е немислимо да се твърди, че сключвани от юридически лица сделки противоречат на добрите нрави и морала. Излагат се доводи, че при абсолютна симулация следва да се посочи каква би била дисимулираната сделка, като след анализ на различни видове сделки, се твърди, че спрямо съответната сделка или липсва порок, или е икономически нецелесъобразна и юридически отежняваща. Оспорва се твърдението, че целта на „Еврона“ АД е раздробяване на имуществото, както и относимостта на относителната недействителност по чл. 76 от ЗН, доколкото въпросната разпоредба е приложима единствено при съсобственост, възникнала от наследяване. Излага се, че дори увеличаването на броя на съсобствениците да води до затрудняване на подялбата, то не прави апортните вноски недействителни. Касателно оплакванията относно съдържанието на споразумението се възразява, че наемните правоотношения не засягат ид. ч. от съсобствеността, принадлежаща на въззивника, което изключва възможността му за оспорване действителността на споразумение, по което се явява трето лице.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от активно легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.

Страните не са направили искания за събиране на нови доказателства.

Предвид допустимостта и редовността на жалбата и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба с вх. № 94955/13.11.2025 г., депозирана от Н.

П., гражданин на Израел, БУЛСТАТ ********* срещу Решение № 3721/22.10.2025 г. по гр. д. № 9604/2023 г. по описа на ВРС, с което са отхвърлени предявените от ищеца, настоящ въззивник срещу ответниците, настоящи въззиваеми: 1. „Еврона“ АД, ЕИК 203334797; 2.

„Уайз“ АД, ЕИК 204584316; 3. „В124“ ЕООД, ЕИК 207290451; 4. „Инвестек“ ООД, ЕИК 103776323 и 5. „П124“ ЕООД, ЕИК 206868945, първоначално обективно евентуално и субективно пасивно съединени положителни облигационни установителни искове за приемане за установено в отношенията между страните, че извършените от ответника „Еврона“ АД в полза на останалите четири ответни дружества непарични вноски, са нищожни, както следва: апорт на по 3.65% ид. ч. от сграда с идентификатор *****.****.***.* по КККР на гр.