Решение № 126 от 12.07.2022, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 126 гр. В., 11.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОС – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: А.М.П.

Членове:

В.Й.М.

Н.Д.Н. при участието на секретаря Н.Ц.К. като разгледа докладваното от В.Й.М. Въззивно гражданско дело № 20221300500132 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №206 от 22.12.2021г. по гр.д.№ 892/2020г. РС - гр. В. признава за установено по отношение на Д. П. ИВ., от с. Н., общ. Н.С., обл.

В., ул. П., № *, ЕГН **********, че дължи на ищеца „„Д.К.” АДСИЦ, вписано в ТР към АВ с ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к.*, бул. „ХК“ № *, представлявано от ГАГ - изпълнителен директор, действащо чрез упълномощен представител - юрисконсулт РГ, заплащане на парично задължение за следната сума: 268.04 /двеста шестдесет и осем лв. и четири ст./ лева – главница, представляваща неизпълнено задължение договор за издаване и ползване на кредитна карта „Ю.“, сключен на 12.11.2003г. и Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 15.11.2007г., по силата на който ищцовото дружество е придобило права от „ЮЕДБ АД и „БРС” АД, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 30.10.2019г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния претендиран размер от 612.91 лева, както и иска за установяване дължимостта на лихва за забава върху главницата в размер на 1

186.62 лева, като погасени по давност. Присъдени са разноски общо в размер на 21.50 /двадесет и един лв. и петдесет ст./ лева.

Жалбоподателят „„Д.К.” АДСИЦ, вписано в ТР към АВ с ЕИК *, поддържа, че постановеното Решение № 206 от 22.12.2021г. е недопустимо поради произнасяне по въпрос, за който съдът не е сезиран, както и за неправилно , постановено в нарушение на процесуалния и на материалния закон, като първоинстационният съд осъществява погрешно тълкуване на съдържанието на клаузите в процесното споразумение от 05.06.2014г.

Процесното Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, дало повод за завеждане на исково производство, е депозирано пред съда на дата 30.10.2019г. С него заявителят ,Д.К.“ АДСИЦ претендира присъждане на мораторна лихва върху главницата за периода от 29.10.2016г. до 29.10.2019г., като е взето предвид изтичането на същата за периода преди 29.10.2016г. съгласно правилото на чл. 111, б.“в“ от ЗЗД. В своя диспозитив обаче, позовавайки се на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, първоинстационният съд се произнася за изискуемостта на мораторни лихви, възникнали през 2014г. , а те не са предмет на установяване в производството.

По отношение на въпроса за претендираната главница в размер на 612.91 лева /шестстотин и дванадесет лева и деветдесет и една стотинки/ и неправилното присъждане на такава в размер на 268.04 лева се поддържа, че щом праводателят- цедент на ищеца е изправна страна по договора за кредит, а именно Договор за издаване и използване на кредитна карта „EUROLINE“ от 12.11.2003г., следва, че със сключеното на 05.06.2014г. споразумение между ищеца-цесионер ,Д.К.“ АДСИЦ и ответника Д. П. ИВ., ЕГН ********** е налице валидно признаване от страна на последния на съществуването на задължение в размер на 1 149.45 лева /хиляда сто четиридесет и девет лева и четиридесет и пет стотинки/, С въпросното споразумение страните постигат и уговорка за доброволно, разсрочено погасяване на дълга при условия, които са подробно, ясно и изрично описани в чл.4.2, 4.3, 4.4, 4.5 и 4.6.Налице са две отделни и независими уговорки със самостоятелно действие и биха били обвързани помежду си при сбъдване на условието, изложено в чл.4.1, като това именно ще направи последната, изравнителна вноска да бъде дължима в размер на 134.02 лева. Съответно при неосъществяване на условието ще бъде дължима цялата сума по чл.З, няма да 2 е влязла в сила редукцията по чл. 4.1 и така последната изравнителна вноска ще бъде дължима в размер на 478.89 лева. Ответникът Д. П. ИВ., ЕГН ********** не е изпълнил условието за влизане в сила на уговорката за редукция на дълга по чл.4.1 от споразумението , като оттам следва, че последната изравнителна вноска, дължима на дата 03.12.2014г. е в размер на именно 478.89 лева.

Посочват, че предмет на установяване с наведените искови претенции е и мораторна лихва в размер на 186.62 лева за периода от 29.10.2016г. до 29.10.2019г., начислена върху претендираната сума за главница в размер на 612.91 лева. Предвид правилно приетата основателност на дължимостта на вноските за главница от 03.11.2014г. и от 03.12.2014г. и предвид акцесорния характер на настоящите моратории лихви следва да бъде прието, че претенцията за присъждане на последните се явява напълно основателна.

Молят съда да отмени обжалваното Решение № 206 от 22.12.2021 г., постановено по гр.д.№ 892/2020г. по описа на РС В. и бъде постановено ново решение, с което да приеме за установено, че ответникът по делото - Д. П.

ИВ., ЕГН ********** дължи на „Д.К.“ АДСИЦ сумата от 799.53 лева /седемстотин деветдесет и девет лева и петдесет и туй стотинки7, от които:612.91 лева /шестстотин и дванадесет лева и деветдесет и една стотинки/ - главница, представляваща задължение по Споразумение от 05.06.2014г. и формирана от вноска с падеж 03.11.2014г. в размер на 134.02 лева и от вноска с падеж 03.12.2014г. в размер на 478.09 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.10.2019г. до окончателното погасяване на задължението;186.62 лева /сто осемдесет и шест лева и шестдесет и две стотинки/ -мораторна лихва за периода от 29.10.2016г. до 29.10.2019г.

В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата, в който излага, че решението е правилно и законосъобразно, и моли същото да бъде потвърдено.

Поддържа, че първоинстанционният съд правилно е приел, че възражението на ответника за погасени по давност искови претенции е частично основателно. Видно от заключението на вещото лице, лихвите за забава върху главниците са станали изискуеми в периода 04.07.2014 г. 3 04.12.2014 г., а тригодишният давностен срок спрямо всички тях на осн. чл.

111, б.”в”, предложение второ от Закона за задълженията и договорите, е изтекъл през 2017 г. Претенцията на ищеца е предявена пред съда с иск /заявление/, след изтичане на тоя срок - на 30.10.2019 г.

По отношение на главницата вноските с изискуемост /падеж/ 03.07.2014 г., 03.08.2014 г., 03.09.2014 г. и 03.10.2014 г. също са погасени по давност, тъй като до предявяването на вземането са изминали повече от 5 години съгласно чл.110 ЗЗД.За вноските с падеж 03.11.2014 г. и 03.12.2014 г. обаче давността не е изтекла към датата на предявяване на вземането - 30.10.2019 г. Същите са общо в размер на 268.04 лв., видно от заключението на вещото лице /л.88 от делото/.

Молят Съда да потвърди първоинстанционното решение.Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.

Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което и спора следва да се разгледа по същество.

ВОС, след като обсъди доводите изложени в жалбата, становищата на страните, прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за неоснователна.

РС - гр. В. е бил сезиран с искова претенция от "Д.К." АДСИЦ гр.С. срещу Д. П. ИВ., ЕГН ********** по чл.415 от ГПК. Ищецът излага, че е налице договор за цесия от 15.11.2007г., по силата на който ищцовото дружество е придобило права от „ЮЕДБ АД и „БРС” АД, върху вземане срещу ответника Д. П. ИВ. по договор за издаване и ползване на кредитна карта „Ю.“, сключен на 12.11.2003г. по силата на който ответникът има качеството на заемополучател на парична сума. Поддържа се, че праводателят на ищеца е изправна страна по договора за паричен заем, тъй като е изпълнил задължението си да издаде на ответника кредитна карта и да му предостави договорената сума, а ответникът е неизправна страна, тъй като не е погасил задължението си в срок. Поддържа се още, че със споразумение от 05.06.2014г. сключено между страните, ответникът е признал съществуването на дълга си в размер на 1149.45 лева, като страните са се съгласили също, задължението да се редуцира при еднократно или разсрочено изплащане.

Посочва се, че ищецът е подал заявление по реда на чл.410 и сл. от ГПК и реализираното заповедно производство по ч.гр.Д. № 3452/2019г. по описа 4 на РС – В., му е издадена заповед за изпълнение срещу ответника за дължимите се суми, но тъй като длъжникът е подал възражение в срок, заявителят има правен интерес от предявяване на иск по чл.422 от ГПК за установяване на вземането си. Посочва се също, че на ответника му е изпратено уведомление за извършената цесия всички кредитори.

Иска се от ищеца, съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че му дължи на изпълнение на парично задължение за следните суми: 612.91 лева – главница, представляваща неизпълнено задължение договор за издаване и обслужване на кредитна карта, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 30.10.2019г. до изплащане на вземането и 186.62 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 29.10.2016г. до 29.10.2019г.

Претендират се направените разноски в настоящото и заповедното производства. Ищецът ангажира писмени доказателства и съдебно – счетоводна експертиза.

Ответникът, в срока за отговор на исковата молба, е взел становище по иска, с който го оспорва като недопустим и неоснователен и прави възражение за погасени по давност искови претенции.

От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:

Не се спори между страните и се установява от представените писмени доказателства, че по силата на договор за издаване и ползване на кредитна карта „Ю.“, сключен на 12.11.2003г. ответникът има качеството на заемополучател на парична сума.

Не се спори също, че праводателят на ищеца е изправна страна по договора, както и че със споразумение от 05.06.2014г. сключено между страните, ответникът е признал съществуването на дълга си в размер на 1149.45 лева, като страните са се съгласили също, задължението да се редуцира при изплащане еднократно или разсрочено.

От приложеното към делото ч.гр.Д. № 3452/2019г. по описа на РС – В. се установява, че на праводателя на ищеца му е издадена заповед за изпълнение срещу ответника за претендираните главница и лихва по договора за паричен заем, но тъй длъжникът е подал възражение против заповедта за 5 изпълнение, то заявителят има правен интерес от предявяване на иск по чл.422 от ГПК за установяване на вземането си.

Видно от договор за цесия от 15.11.2007г., по ищцовото дружество е придобило права от „ЮЕДБ АД и „БРС” АД, върху вземане срещу ответника Д.П.И., по договор за издаване и ползване на кредитна карта „Ю.“, сключен на 12.11.2003г. по силата на който ответникът има качеството на заемополучател на парична сума. Това обстоятелство се установява от приложения заверен препис от Извлечение от Приемо – предавателен протокол към Договора за цесия.

Ответникът е уведомен за извършената цесия с исковата молба и уведомление /лист 15/ от делото.

Възражението на ответника за погасени по давност искови претенции е частично основателно. Видно от заключението на вещото лице, лихвите за забава върху главниците са станали изискуеми в периода 04.07.2014г. – 04.12.2014г., а като тригодишния давностен срок спрямо всички от тях на основание чл.111, б.“в“, предложение второ от ЗЗД, е изтекъл през 2017г.

Претенцията на ищеца е предявена с иск пред съда /заявление/ след изтичане на този срок - на 30 10.2019г. По отношение на главниците, изискуемостта на вноските с падеж 03.07.2014г., 03.08.2014г.,03.09.2014г. и 03.10.2014г., също са погасени по давност, тъй като до предявяване на вземането са изминали повече от 5 години съгласно чл.110 от ГПК. За вноските с падеж 03.11.2014г. и 03.12.2014г. обаче, давността не е изтекла към датата на предявяване на вземането – 30.10.2019г. Същите са общо в размер на 268.04 лева, видно от заключението на вещото лице /лист 88 от делото/.