Определение № 946 от 26.11.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 946 гр. Ловеч, 26.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ПОЛЯ ДАНКОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500612 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК.

С Разпореждане № 2615/ 23.09.2025 година, постановено по ч.гр.д. № 1080 по описа за 2025 година, Районен съд - Тетевен е отхвърлил изцяло заявлението на „МАКРОАДВАНС“АД, ЕИК **********, ****, чрез юрисконсулт К. Г., срещу К. И. М., ЕГН **********, и З. Е. М., ЕГН ********** с настоящ адрес: **** наследници на Л.К.М., починал на 31.05.20219г.

Срещу разпореждането е подадена въззивна частна жалба от „МАКРОАДВАНС“АД, ЕИК **********, чрез пълномощника – юрисконсулт К. Г..

В частната жалба се твърди, че атакуваното разпореждане е неправилно и недопустимо, тъй като заповедният съд е излязъл извън пределите на строго формалната процедура в заповедното производство, като е указал на заявителя да проведе процедурата по чл. 51 от Закона за наследството. Моли съда да отмени Разпореждане № 2615/ 23.09.2025 година, постановено по ч.гр.д. № 1080 по описа за 2025 година по описа на РС – Тетевен и да върне делото с указание до заповедния съд да издаде исканата заповед за изпълнение.

Обжалваното разпореждане е връчено на „МАКРОАДВАНС“АД, ЕИК **********, чрез ЕПЕП на 03.10.2025 г. Жалбата е подадена на 10.10.2025 г., също чрез ЕПЕП.

Предвид гореизложеното съдът приема, че жалбата е подадена от легитимирана страна, в законоустановения за това срок и при спазване на изискванията за редовност по чл. 260 - 261 от ГПК, поради което е процесуално допустима. На основание чл. 278, ал. 1 и ал. 2 от ГПК следва да се разгледа по същество.

1

От приложените по делото доказателства се установява следното:

Производството по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение е започнало пред Районен съд - Тетевен по повод заявление на „МАКРОАДВАНС“АД, ЕИК **********, за сумата в размер на 261.89 лева главница; 95.04 лева договорна лихва за периода 19.10.2019 година до 04.09.2020 година; законна лихва в размер на 2.95 лева за периода 19.10.2019 година до 04.09.2020 година; законна лихва 153.39 лева за периода 05.09.2020 година до 02.09.2025 година. Претендирани са и разноски в размер на 21.25 лева, държавна такса и 180 лева, юрисконсултско възнаграждние.

В заявлението е посочено, че вземането на „МАКРОАДВАНС“АД, ЕИК **********, произтича от Договор за стоков кредит № 37****, сключен на 04.09.2018 г. между „Банка ДСК“ АД, в качеството на заемодател и Л.К.М., в качеството на заемополучател, за сумата в размер на 1474.06 лева. На 25.09.2019 година вземането било цедирано на заявителя. Кредитополучателят починал на 31.05.2019 година, а негови наследници са родителите му Запрянка Е. М. и К. И. М., същите били уведомени за цесията, чрез писма с обратни разписки.

Въз основа на заявлението е образувано частно гражданско дело № 1080/ 2025 г. по описа на Районен съд – Тетевен.

С Разпореждане № 2438 / 03.09.2025 г., РС - Тетевен е оставил заявлението без движение, на основание чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК и указал на заявителя да допълни заявлението си в тридневен срок от съобщаването, с допълнителна молба по делото да уточни наследниците на Л.К.М., а именно К. И. М. и З. Е. М. получили ли са наследството от покойния си син и на коя дата са получили уведомлението по чл.99 ал.3 от ЗЗД за цесията в противен случай производството по делото ще бъде оставено без разглеждане.

С молба вх. № 6936/19.09.2025, заявителят е уточнил, че не разполага с информация да е налице изрично волеизявление от страна на наследниците досежно приемане на наследството, но считат, че наличието на такова не се изисква нито от Закон за наследството, нито Закон за задълженията, поради което несъмнена е възможността кредиторът да инициира заповедно производство срещу наследниците на свой длъжник, като последните имат възможност да заявят отказ от наследство след получаване на заповедта за изпълнение (доколкото приемането законодателят не ограничава да бъде само с изрично действие, а и посредством конклудентни действия). Посочват, че уведомленията за цесия по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, отправени към К. М. и З. М., са получени от тях на 27.06.2023 г., като същите са приложени.

С Разпореждане № 2615/ 23.09.2025 година заповедния съд е отхвърлил изцяло подаденото от „МАКРОАДВАНС“АД, ЕИК **********, заявление за издаване на заповед за изпълнение на осн. чл. 410 от ГПК. Съдът е приел, че в подаденото заявление, както и в последващата уточняваща молба, въпреки дадените указания, нередовностите не са отстранени.

Настоящата инстанция счита, че подадената от „МАКРОАДВАНС“АД, 2

ЕИК **********, въззивна частна жалба е допустима, но по същество се явява неоснователна.

В разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК е предвидена задължителна проверка от страна на заповедния съд в производството по издаване на заповед за изпълнение относно наличие на неравноправни клаузи, респ. обоснована вероятност от такива в договорите, сключени с потребител, какъвто е и процесния договор за потребителски кредит, сключен с длъжника Л.К.М., имащ качеството потребител. При наличие на неравноправна клауза и ако искането се основава именно на нея, респ. е налице вероятност за това, съдът отхвърля изцяло или частично искането, съгласно посочената разпоредба.

С оглед на това задължение на заповедния съд и съгласно разпоредбата на чл. 410, ал.3 от ГПК към заявлението следва да бъдат приложени договорът за кредит, ведно с всички изменения и приложения, както и приложимите общи условия, ако има такива. От данните по делото е видно, че се касае за договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ал.1 от Закона за потребителския кредит. В този смисъл по отношение на договора са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. Представения към заявлението договор за цесия, легитимира заявителя. От приложеното удостоверение за наследници е видно, че заявлението е подадено срещу наследниците на починалия длъжник, като същите надлежно са уведомени за извършената цесия от заявителя, като пълномощник на цедента.

В конкретния случай видно от приложените Договор за стоков кредит № 37****, сключен на 04.09.2018 г. между „Банка ДСК“ АД, в качеството на заемодател и Л.К.М., в качеството на заемополучател, и погасителен план заемополучателят е сключил договор за сумата от за сумата в размер на 1 474.06 лева, от които 1 299 лева за закупуване на конкретна вещ, и еднократна застрахователна премия от 175.06 лева. Уговорен е срок за погасяване от 24 месеца, на 24 равни месечни вноски, всяка от които в размер на 89.87 лева. Общата сума, която следва да бъде върната е 2 156.82 лева, формирана от размера на заеманата сума и възнаградителната лихва. Уговорен е ГПР 39.59 %, а ГПР – 47.63%.

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал.2, т.2 и т.3 от ГПК, заповедният съд е длъжен служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите нрави, както и дали се основава на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това.

В случая, с приетото съдържание на уговорката в чл.1 от Договора е уговорено заплащането на застрахователна премия, която е включена към главницата и се изплаща разсрочено с 24-месечни анюитетни вноски.

Предвидената застрахователна премия е разход по кредита, като с начисляването й се превишава максималния размер на годишния процент на разходите по чл. 19, ал. 4 ЗПК, ограничен до петкратния размер на законната лихва. В случая с договора за паричен заем е установен ГПР в размер на 47.66% при установения законов максимум от петкратния размер на законната 3 лихва, който обаче не включва застрахователната премия. Тя съставлява разход по кредита по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК, защото икономическата тежест се понася от кредитополучателя, който го плаща наред с другите парични задължения по договора за заем – главници, лихви, и пр. и същото е платимо разсрочено на вноски, дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по Договора за стоков кредит. Предвидената застрахователна премия не попада в изключенията по чл. 19, ал. 3 ЗПК, съставляващи изчерпателно изброяване на разходите, които не се включват при изчисляване на ГПР, въпреки заплащането им от потребителя. Ето защо настоящата инстанция счита, че заплащането й съставлява част от ГПР и невключването й представлява нарушение на чл. 11, т. 10 от ЗПК, като при включване ГПР е 70.1410 % и надхвърля ограничението на чл. 19, ал.4 от ЗПК. Цитираните погоре разпоредби на ЗЗП и ЗПК са в съответствие с Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която има задължителен характер за националните съдилища в ЕС.

При действието на чл. 22 и чл. 23 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, 1, чл. 11, ал.1, т. 7-12 и 20 и ал.2 е чл. 12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен, а когато бъде обявен за такъв, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не се дължи лихва или други разходи по кредита.

По делото няма твърдения, а не са сочени и доказателства какви плащания е извършил длъжника, като с оглед претендираната сума, като главница, се налага извода, че е имало такива. Предвид извършените плащания, които включват и плащания по неравноправни клаузи, в заповедното производство не би могло да се направи преизчисление и да се определи остатъкът от размера на дължимата главница.

Предвид изложените съображения Разпореждане № 2615/ 23.09.2025 година, постановено по ч.гр.д. № 1080 по описа за 2025 година на Районен съд – Тетевен, макар и при други мотиви, следва да бъде потвърдено.

При този изход на процеса разноски не следва да се присъждат.

Воден от изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Разпореждане

№ 2615/ 23.09.2025 година, постановено по ч.гр.д. № 1080 по описа за 2025 година на Районен съд – Тетевен.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 946 гр. Ловеч, 26.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ПОЛЯ ДАНКОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20254300500612 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 от ГПК.

С Разпореждане № 2615/ 23.09.2025 година, постановено по ч.гр.д. № 1080 по описа за 2025 година, Районен съд - Тетевен е отхвърлил изцяло заявлението на „МАКРОАДВАНС“АД, ЕИК **********, ****, чрез юрисконсулт К. Г., срещу К. И. М., ЕГН **********, и З. Е. М., ЕГН ********** с настоящ адрес: **** наследници на Л.К.М., починал на 31.05.20219г.

Срещу разпореждането е подадена въззивна частна жалба от „МАКРОАДВАНС“АД, ЕИК **********, чрез пълномощника – юрисконсулт К. Г..

В частната жалба се твърди, че атакуваното разпореждане е неправилно и недопустимо, тъй като заповедният съд е излязъл извън пределите на строго формалната процедура в заповедното производство, като е указал на заявителя да проведе процедурата по чл. 51 от Закона за наследството. Моли съда да отмени Разпореждане № 2615/ 23.09.2025 година, постановено по ч.гр.д. № 1080 по описа за 2025 година по описа на РС – Тетевен и да върне делото с указание до заповедния съд да издаде исканата заповед за изпълнение.

Обжалваното разпореждане е връчено на „МАКРОАДВАНС“АД, ЕИК **********, чрез ЕПЕП на 03.10.2025 г. Жалбата е подадена на 10.10.2025 г., също чрез ЕПЕП.

Предвид гореизложеното съдът приема, че жалбата е подадена от легитимирана страна, в законоустановения за това срок и при спазване на изискванията за редовност по чл. 260 - 261 от ГПК, поради което е процесуално допустима. На основание чл. 278, ал. 1 и ал. 2 от ГПК следва да се разгледа по същество.

1

От приложените по делото доказателства се установява следното:

Производството по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение е започнало пред Районен съд - Тетевен по повод заявление на „МАКРОАДВАНС“АД, ЕИК **********, за сумата в размер на 261.89 лева главница; 95.04 лева договорна лихва за периода 19.10.2019 година до 04.09.2020 година; законна лихва в размер на 2.95 лева за периода 19.10.2019 година до 04.09.2020 година; законна лихва 153.39 лева за периода 05.09.2020 година до 02.09.2025 година. Претендирани са и разноски в размер на 21.25 лева, държавна такса и 180 лева, юрисконсултско възнаграждние.