Решение № 19 от 17.02.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 19 гр. Варна, 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Ив. Петрова

Членове:

Юлия Р. Бажлекова

Росица Сл. Станчева при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско дело № 20243000500357 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на „Фюжън – М Стил“ ЕООД, ЕИК 202398188, чрез процесуален представител адв.С., против решение № 135/21.05.2024г. на ОС – Добрич, постановено по гр.д. № 772/2022г. и с което въззивникът е осъден да заплати на Сдружение „Музикаутор“, ЕИК 831005050 сумата от 6 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – пропуснати ползи, изразяващи се в неполучено възнаграждение, поради нарушаване правата на авторите – членове на сродните дружества за колективно управление на права, представлявани на територията на Република България от Сдружение „Музикаутор“, върху музиката и текста на подробно описани шест песни – обекти по чл.3, ал.1 ЗАПСП, по 500 лева за музика и по 500 лева за текст на всяка една песен, извършено на 08.07.2022г. чрез използването на записи за озвучаване на стопанисван от ответника обект – ресторант „Хемингуей“ в гр.Балчик, ул.“Приморска“ № 8, без отстъпени права за ползването им, на основание чл.95, ал.1 вр. чл.95в, ал.1 ЗАПСП, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковете – 15.11.2022г., до окончателното й изплащане, както и дружеството – въззивник е осъдено да разгласи за своя сметка диспозитива на осъдителното решение по чл.95, ал.1 ЗАПСП в два всекидневника / в-к „24 часа“ и в-к „Дневник“/и в телевизионна организация с национално покритие „Българска национална телевизия“ в часовия диапазон от 20:00 ч. до 22:00 ч., на основание чл.95б, ал.1, т.6 от ЗАПСП.

Изложените в жалбата оплаквания са за неправилност на обжалваното решение, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.

1

Твърди се, че съдът е кредитирал показанията на св.П. в нарушение на разпоредбата на чл.172 ГПК, без да отчете служебните му правоотношения с ищцовото дружество и е направил изводите си за нарушени авторски права само въз основа на показанията на този свидетел. Неправилно е прието, че този факт се установявал и от заключението на приетата съдебна експертиза.

Оспорват се изводите за доказаност на претендираната имуществена вреда, както и определянето й по реда на чл.95а, ал.1, т.1 ЗАПСП.

Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни, евентуално размерът на определените обезщетения да бъде намален.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна – Сдружение „Музикаутор“, което с подробни аргументи оспорва жалбата като неоснователна.

В с.з. въззивната жалба, съответно отговорът, се поддържат.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Първоинстанционният съд се е произнесъл по предявени от Сдружение „Музикаутор“ против „Фюжън – М Стил“ ЕООД искове с правно основание чл.95 ЗАПСП.

Изложените в исковата молба фактически твърдения са, че ищецът е регистриран като сдружение с нестопанска цел и като организация за колективно управление на авторски права по чл.94а, ал.2 ЗАПСП, надлежно вписано в Регистъра на сдруженията по чл.40 ЗАПСП. На 08.07.2022г. негов служител е установил ползването чрез публично озвучаване на запис шест песни, подробно посочени, в стопанисван от ответното дружество търговски обект – ресторант „Хемингуей“, находящ се в гр.Балчик, ул.“Приморска“ № 8.

Сочи се, че авторите на текста и композиторите на музиката на процесните песни са членове на организации за колективно управление на авторски права, които „Музикаутор“ представлява на територията на Република България, като музиката и текста са закриляни обекти по см. на чл.3, ал.1 ЗАПСП, а възпроизвеждането им в обекта на ответника е станало без сключен договор по чл.58 ЗАПСП. С оглед на това се твърди, че са налице нарушения на авторското право по см. на чл.18, ал.2, т.3, предл.2 от ЗАПСП, в резултат на което правоимащите са били лишени от възможността да получат съответното възнаграждение за своя творчески труд. Въз основа на тези твърдения е отправено и искането за осъждане на ответното дружество да заплати обезщетение за пропуснатите ползи в размер на по 500 лева за музиката и по 500 лева за текста на всяка една от песните /общо 6 000 лева/, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на главницата, както и ответникът да бъде задължен да публикува за своя сметка диспозитива на осъдителното решение в два всекидневника и в определен часови пояс на телевизионна организация с национално покритие.

С подадения в срока по чл.131 ГПК исковете са оспорени с възражения за тяхната неоснователност. Оспорва се стопанисвания от дружеството търговски обект – ресторант „Хемингуей“ да е бил озвучаван с процесните песни, респ. това да е било надлежно установено от соченото в исковата молба лице. Твърди, че не са му налагани санкции от оправомощени лица за нарушения на ЗАПСП, както и че към процесния период има сключен договор 2 с „Токсити Груп“ ООД за публично възпроизвеждане на песни от предоставена му плейлиста. Оспорва и исковете по размер с доводи, че съгласно разрешенията на ТР № 3/2021г. на ОСГТК на ВКС претендираните пропуснати ползи следва да бъдат доказани, каквито доказателства не са ангажирани.

Тези възражения се поддържат и пред настоящата инстанция.

По съществото на спора, съобразно наведените във въззивната жалба оплаквания, въз основа на събраните по делото доказателства и приложимия закон, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните липсва спор, че въззивното дружество стопанисва търговски обект – ресторант „Хемингуей“, находящ се в гр.Балчик, ул.“Приморска“ № 8, както и че „Музикаутор“ е сдружение с нестопанска цел, което е регистрирано като организация за колективно управление на авторски права и представляваща на територията на България подобни организации относно авторските права на авторите на текстовете и музиката на процесните шест песни. Последното, по арг. от разпоредбата на чл.94с ЗАПСП, я прави процесуално и материалноправно легитимирана да претендира обезщетение за нарушаването авторските права на тези лица.

Спорните въпроси са дали действително на посочената в исковата молба дата от страна на въззивника е било извършено неправомерно озвучаване на обекта му с процесните песни, както и относно доказването на твърдените вреди, в т.ч. и техния размер.

От съвкупния анализ на ангажираните по делото доказателства за установяване на тези обстоятелства настоящият състав намира твърдението за извършено от страна на въззивника нарушение, изразяващо се във възпроизвеждане на процесните песни за озвучаване на заведението му за доказано. В тази връзка показанията на св. А. П. – лицето установило и удостоверило факта на нарушението по възлагане от въззиваемия, са подобни и вътрешно непротиворечиви. Същите, ценени и при условията на чл.172 ГПК, изцяло кореспондират на останалия доказателствен материал. Така от представената касова бележка се потвърждава соченото от свидетеля, че на 08.07.2022г. е посетил ресторанта. Въз основа на извършеното обследване на телефона му и изпратените от него чрез приложението Шазам имейли към „Музикаутор“ /приложени като доказателства на хартиен носител/, вещото лице по назначената от първоинстанционния съд СТКЕ потвърждава достоверността на извършеното от свидетеля удостоверяване авторството на възпроизведените в търговския обект песни и уведомяването на въззиваемия в период, кореспондиращ времево на издаването на касовия бон. Използваното приложение Шазам е изрично одобрено от министъра на културата като продукт, чрез който да бъдат удостоверявани и установявани нарушения по ЗАПСП /заповед № РД-09-985/21.09.2021г. - л.126 от делото на ОС/, следователно с призната достоверност служи за удостоверяване автентичността на възпроизвежданото музикално произведение.

Така установеното от коментираните доказателства не е опровергано или разколебано от проведеното от ответната страна насрещно доказване.

Ангажираните от въззивника гласни доказателства – показанията на свидетеля Я.С. не доказват поддържаната от въззивника теза, че често музика от съседни заведения и от яхти в пристанището се смесва с тази, пускана в заведението, поради което и не можело да се приеме за достоверно, че удостоверените от 3 св.П. песни са част от озвучаването в заведението на въззивника. Показанията на този свидетел, който също е заинтересован по см. на чл.172 ГПК, не се подкрепят от други доказателства, както и от заключението на СТКЕ.

Обстоятелството, че въззивникът е имал сключен договор с трето за процеса лице, въз основа на който е озвучавал обекта с песни от плейлист, предоставени от това лице, също не опровергава направения извод за използване и на процесните песни. В същото време не е доказано и „Токсити Груп“ ООД да притежава правото да управлява авторските права досежно процесните песни.

Ето защо съдът намира, че осъщественото от въззивника деяние съставлява нарушение на авторското право по см. на чл.18, ал.2, т.3 ЗАПСП – публично възпроизвеждане /изпълнение/ на музикално произведение, съставляващо обект на авторски права /чл.3, ал.1, т.2 ЗАПСП/, без надлежно сключен договор за това, което нарушение ангажира имуществената му отговорност по чл.95 ЗАПСП.

Съгласно приетото в мотивите по т.1 на ТР № 3/2022г. на ОСГТК на ВКС гражданскоправната защита при нарушение на авторско право, от което за автора са настъпили вреди, е особено проявление на правилата относно непозволеното увреждане по ЗЗД. Заради характера на авторското право размерът на обезщетението се претендира и определя общо /за всички имуществени и неимуществени вреди, които са в причинна връзка с нарушението/. По аргумент от чл.95, ал.3 и ал.4 ЗАПСП в общо определения си размер обезщетението трябва е справедливо /да съобразява всички обстоятелства и поправя всички последици от нарушението/, както и да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото. Последното изискване относно размера на обезщетението за нарушение на авторско право го характеризира като екстракомпенсаторно – присъждано над компенсаторно обезщетените вреди.

Предвид диспозитивното начало в гражданския процес (чл.6, ал.2 ГПК) не може да бъде отречена възможността да бъде търсено обезщетение и за нарушени отделни права (правомощия) в рамките на единното авторско право, съответно за отделен вид настъпили вреди, без това да дерогира характера и особената цел на обезщетението, очертани в чл. 95, ал.3 и ал.4 ЗАПСП.

Именно тази хипотеза е налице и в настоящия казус – претендират се само имуществени вреди, изразяващи се в неполучено възнаграждение за използването на обекта на авторското право. В тази връзка съдът приема, че правото на всеки автор по чл.18, ал.1 и чл.19 ЗАПСП да получи възнаграждение за използване на произведението определя вредата от неразрешеното ползване като сигурна (ТР № 3/2021 на ОСГТК на ВКС), поради което и възраженията на въззивника за недоказаност на същата са неоснователни. Размерът на тази вреда е съизмерим с размера на авторското възнаграждение, което би се получило при наличието на сключен договор с лицето, което неправомерно е използвало произведението, респ. с други лица, в случаите, в които авторът не би сключил договор с нарушителя, а когато размерът му не може да бъде установен поради това, че авторът не би сключил договор с когото и да е, то в тези случаи вредата се определя съобразно действителната пазарна цена (стойностният еквивалент) на правото на използване на произведението, основана на специфичните му характеристики (конкретния обект на авторското право и неговите качества), личността на автора, разходите за създаване на произведението, начина, времето и мястото 4 на използване, получените брутни и нетни приходи и всички други относими към използването обстоятелства. Съобразяват се и обичайните начини за определяне на възнаграждение за конкретното използване. Ако авторът не би разрешил използването (на ответника или изобщо), обезщетението следва да бъде допълнително завишено, съответно на изискването да се съобразяват всички обстоятелства относно нарушението, за да въздейства обезщетението възпиращо и предупредително. В тази връзка обосноваващи завишаване размера на обезщетението, извън конкретните обезщетени вреди, могат да бъдат също формата на вина при нарушението (умисъл или груба небрежност), повторност, безкритично отношение на нарушителя към извършеното, продължаване на използването въпреки възраженията на автора и др. /в т.см. т.1 на ТР № 3/2022г. на ОСГТК на ВКС/.