Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2929 от 26.06.2023, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 6388/2022
Вид
Решение № 2929
Подписан
26.06.2023
В сила
13.11.2023
Състав
Анна Димитрова Дъбова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 2929 гр. Пловдив, 26.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20225330106388 по описа за 2022 година

Производството е образувано по предявени от М. М. К. против „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на следните суми: за заплащане на сумата от 2 405, 88 лв. – обезщетение за имуществени вреди, причинени по отношение на собствения на ищцата обект – ******, находящо се в *********, поради настъпила авария на канализационната система на 27.01.2022 г. и на 31.01.2022 г. в гр. П. на *********, формирана както следва: сумата от 1 888 лв. за извършен ремонт, сумата от 482 лв. за закупуване на помпа “PD Top 5 m”, поплавък електрически 5 м. и сумата от 35, 88 лв. за закупуване на плосък маркуч 11 метра, 1 ½ 200 г./м. Л.М. и 3 броя скоби 25*42 водни съединения, ведно със законна мораторна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 04.05.2022 г., до окончателното изплащане на задължението; за заплащане на сумата от 600 лв. – обезщетение за пропуснати ползи от неполучено наемно възнаграждение за м. февруари 2022 г. за обект– ******, находящо се в *********, поради настъпила авария на канализационната система на 27.01.2022 г. и на 31.01.2022 г. в гр. П. на *********, ведно със законна мораторна лихва, считано от 06.02.2022 г.

1 до окончателното изплащане на задължението; за заплащане на сумата от 1 000 лв. – обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, вследствие на настъпила авария на канализационната система на 27.01.2022 г. и на 31.01.2022 г. в гр. П. на *********, ведно със законна мораторна лихва, считано от 28.01.2022 г. до окончателното изплащане на задължението.

Ищцата твърди, че е собственик на сграда с идентификатор № *********., находяща се в *********, първият етаж от която е с променено предназначение, считано от 09.01.2019 г., а именно „******“, отдадено под наем на „Деница 2013“ ЕООД по силата на договор за наем от 25.06.2020 г. със срок от една година, продължен с Анекс от 01.06.2021 г. с още една година. Сочи, че уговорената наемна цена за помещението е в размер на сумата от 600 лв. на месец. Сочи, че на 28.01.2022 г. е уведомена от наемателя, че подът на заведението е залят с вода, като на място установили, че е налице около 10-20 см. вода, която достига до първата стълба на приземния етаж. При огледа било установено, че е налице силен теч от горната (южна) стена на помещението – ниско долу, от където помещението се пълни с вода. Твърди, че осъществила множество позвънявания на „В и К“ оператора, като се свързала и била уведомена, че е налице авария на *********, по отстраняването на която се работи, като й било отказано съдействие за отстраняване на теча, като била посъветвана да има търпение.

Сочи, че поради липса на съдействие от страна на ответника потърсила помощ от свои приятели, като започнали отводняването на ръка – с кофи и парцали, което останало без резултат, поради което на 31.01.2022 г. закупила помпа за отводняване, електрически поплавлък с розетка и 11 метров маркуч.

Излага пред съда, че на същата дата – 31.01.2022 г. г., в сайта на ответното дружество отново било обявено, че е налице авария на *********. Сочи, че течът бил окончателно овладян с лични усилия на ищцата едва на 08.02.2022 г., като на 12.02.2022 г., след представена оферта, заплатила на „Сити С 3000“ ЕООД сумата от 1 888 лв. за извършване на ремонт, изразяващ се в премахване на мазилка, первази и гипсокартон, поставяне на нови первази, шпакловка, боядисване, поставяне на первази, ъгли и снадки на обекта.

Излага пред съда, че междувременно сключила анекс към договора за наем, с който се лишила от наемно възнаграждение за м. февруари 2022 г., поради невъзможност за наемателя да ползва обекта. Сочи, че вследствие на инцидента на 28.01.2022 г. изживяла силен стрес и притеснение, свързан с три 2 безсънни нощи, силно притеснение от обстоятелството, че обекта не може да се ползва и че е свързан с електрическата система, при което някой може да пострада. Твърди, че не е без значение и обстоятелството, че процесната сграда представлява паметник на културата, като ищцата е вложила средства и труд за възстановяване на нейната фасада. По изложените съображения претендира заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени и имуществени вреди, включително пропуснати ползи. Моли се за уважаване на предявените искове, ведно със законните последици.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, е депозирал отговор на исковата молба, в който се излагат доводи за нейната неоснователност. Не оспорва обстоятелството, че на 27.01.2022 г. и на 31.01.2022 г. са възникнали аварии на ул. „**********, които са отстранени на съответните дати, но оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорват обстоятелството, че щетите са настъпили вследствие на теч, предизвикан от посочените аварии и че последните не са вследствие на повреда във вътрешната ВиК инсталация в сградата, което обстоятелство следва да бъде установено от ищцата. Твърди, че не става ясно дали течът в имота е вследствие на отстраняване на аварията на 27.01.2022 г., тъй като последният се намира в склона на *************, поради което е нормално зимата да се образуват подпочвени води, които вследствие на естествен дренаж да причиняват наводнения или утаявания в приземните или партерни етажи. Сочи, че ********* и ********** са успоредни една на друга и в образуваното каре между тях се нахождат имоти – масивни жилищни сгради, които са с лице към улицата, на която е отстранявана аварията и с гръб към имота на ищцата. Твърди, че собствениците на тези имоти не са подавали сигнали до ответника за наличие на наводнявания в помещения, като счита, че е логично, ако наводнението в имота на ищцата е вследствие на аварията и причинен от последната теч, да са се наводнили и обектите, разположени пред този на ищцата. Счита, че в производството по делото не се установя, че течът не е бил вследствие на повреда във вътрешната В и К инсталация в имота на ищцата. Намира за необяснимо защо ищцата не е ограничила вредите чрез подаване на сигнал до телефон „112“, чрез което да се изпрати екип на пожарна безопасност, който да отстрани теча в по-кратък срок, ефективно, без необходимост от осъществяване на разходи, което от своя страна нямало да доведе до 3 предизвикания стрес и уплаха. Сочи, че от представените по делото доказателства за променения статут на имота не се установява, дали последния е изграден по отношение на положената хидроизолация на сградата с разпоредбите на ЗУТ и Наредба № 2/06.10.2008 г. за проектиране, изпълнение, контрол и приемане на хидроизолации и хидроизолационни системи на сгради и съоръжения. Твърди, че не става ясно как е изградено процесното помещение от строителя, спазени ли са строителните изисквания и какви материали за вложени, като счита, че това обстоятелство не се установява от представеното по делото Удостоверение за въвеждане в експлоатация. Оспорва исковата претенция за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи, тъй като в договора за наем не е установено, че наемодателят се задължава да компенсира наемателя при невиновна невъзможност за ползване на имота, а съгласно разпоредбите на договора за наем е установено, че всички разходи, свързани с ремонта на обекта са за сметка на наемателя. Счита, че подписването на анекс, по силата на който е установено, че не следва да се заплаща наемно възнаграждение, не е вследствие на диспозитивна законова норма, нито е вменено задължение по договора за наем. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 49 ЗЗД във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД .

Възникването на спорното материално право се обуславя от осъществяването на четири групи материални предпоставки (юридически факти): 1) деяние (действие или бездействие); 2) противоправност (несъответствие между правно дължимото и фактически осъщественото поведение); 3) вреди - неблагоприятно засягане на неимуществената сфера на увредения – накърняване на неговия телесен интегритет, респ. на неговото достойнство и чест; засягане на имуществената сфера на пострадалата и невъзможност за реализиране на трудов доход в пълен размер; 4) причинноследствена връзка между противоправното поведение и настъпилите неимуществени вреди (вредоносният резултат в съвкупния съпричинителен 4 процес между явленията в природата следва да е закономерна, необходима, естествена, присъща последица от виновното противоправно поведение на делинквента); 5) вина на делинквента, която съобразно уредената в чл. 45, ал.

2 ЗЗД оборима презумпция се предполага и 6) виновното лице да е причинило вредите при или по повод на изпълнение на възложената работа.

От фактическите твърдения на ищеца в исковата молба се установява, че той е предявил спорното право, основавайки го на виновното поведение на определени физически лица, на които ответното дружество е възложило да поддържат в изправност водопреносната мрежа и носи отговорност за бездействията на тези лица.

Когато причинител на вредата е лице, комуто е възложено някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнение, в който смисъл е разпоредбата на чл.

410, ал. 1, т. 2 КЗ, предвиждаща възможност за встъпване в правата на увредения срещу възложителя на работата, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД. Когато собственик на вещта, от която настъпват вредоносните последици, принадлежи на юридическо лице, то следва да носи уредената в чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ЗЗД гаранционнообезпечителна отговорност за виновното деяние (действие или бездействие) на физическите лица, на които е възложило да поддържат в изправност вещта, която е станала непосредствена причина за настъпване на вредоносния резултат. Когато при ползване на вещта е допуснато нарушение на предписани или други общоприети правила, отговорността е по чл. 45 ЗЗД, съответно чл. 49 ЗЗД. В този смисъл са и задължителните за съдилищата тълкувателни разяснения, дадени в т. 3 от Постановление № 4/1975 г. на Пленума на ВС и т. 2 от Постановление № 17/1963 г. на Пленума на ВС.

Ответникът в качеството си на юридическо лице не е деликтоспособен, тъй като последният формира и изразява правновалидна воля чрез неговите органи - физически лица и носи само обезпечително-гаранционна отговорност по чл. 49 ЗЗД като възложител за вредите, причинени виновно от съответни физически лица при или по повод на изпълнение на възложената им от общината работа.

Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в 5

Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.

С доклада по делото и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че на 27.01.2022 г. и на 31.01.2022 г. са възникнали аварии на водоснабдителната и канализационна система в гр. *****************, както и че ищцата е собственик на сграда с идентификатор № *********., находяща се в *********, в приземният етаж на която е изграден обект с предназначение „******“.

Тези обстоятелства се установяват и от представените по делото доказателства, а именно - нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти ****************г. на нотариус Е.А. – А., по силата на който ищцата е придобила собствеността по отношение на недвижим имот, представляващ сграда с идентификатор № *********, находящ се в *********.