Решение № 37 от 12.02.2025, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Враца, 12.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Т.ов

Борис К. Динев при участието на секретаря Миглена Н. Костадинова като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Въззивно гражданско дело № 20241400500704 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх.№ 5479/01.10.2024 г. на К. И. В. и А. И. В., чрез пълномощника им адв.Д. П., против Решение № 209/07.09.2024 г. по гр.д.№ 720/2023 г. по описа на Районен съд-Бяла Слатина в частта, в която е отхвърлен предявеният от въззивниците против Ц. Т. Б. иск за делба на земеделски имоти, находящи се в землището на с.Галиче, общ.Бяла Слатина, с площ от общо 42 798 кв.м.

В жалбата се поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно поради противоречие с материалния закон и е необосновано.

Въззивниците изразяват несъгласие с извода на районния съд, че Т.

И.ов К. приживе е предал владението на имотите на ответницата Ц. Б.. Без да отричат принципно съществуващата правна възможност за такова предаване на владението, те подчертават, че в подкрепа на своите твърдения ответницата е следвало да докаже, че между нея и Т. К. е било постигнато съгласие за предаване на владението, както и че в изпълнение на този договор действително е извършено предаване на владението. Считат, че от събраните доказателства става ясно, че не само уговорка за предаване на владението никога не е постигана, но и че Ц. Б. чрез своите действия многократно е признавала качеството на собственици на своите роднини, като е извършвала действия, които изключват нейно намерение за своене. Подчертават, че нито един от свидетелите не установява съществуването на изрична уговорка, по силата на която Т. К. да е предал владението на ответницата, а последната да е изразила съгласие с това. Акцентират и на това, че от Договор за аренда от 1

22.03.2004 г. е видно, че арендодател не е ответницата, а Т. К., което недвусмислено потвърждава, че владелец на имотите е бил именно Т. К..

Според въззивниците, районният съд не е отчел в тяхната пълнота и показанията на св.Б., както и писмена кореспонденция между страните, от които се установява, че през първата половина на 2023 г. между страните по делото са водени преговори, в рамките на които Ц. Б. е предложила на ищците да изплати техните наследствени дялове срещу конкретна парична сума. Въз основа на този факт те правят изводи, че ответницата не е имала намерение за своене на имотите. Считат, че твърдението на Ц. Б., че тези преговори са водени от сина й без нейно участие и знание, се опровергават както от съдържанието на самата кореспонденция, така и от показанията на свидетеля М. Б., като в тази насока се прави подробен анализ на посочените доказателства.

В жалбата се твърди, че е допуснато и процесуално нарушение, изразяващо се в липсата на анализ на показанията на свидетеля И. М. в тяхната пълнота. Възивниците считат, че макар и да са косвени, тези показания следва да бъдат кредитирани изцяло, тъй като се подкрепят от споменатата кореспонденция и показанията на св.Б..

Според изложеното в жалбата, съдът е тълкувал превратно и показанията на свидетелите Б. и Н., които установяват единствено, че Т. и М.

К. са изразявали намерение евентуално в някакъв бъдещ момент да прехвърлят имотите си на Ц. Б. чрез сделка, каквато обаче не е била сключена. В тази връзка се прави подробен анализ на показанията на всеки от двамата свидетели, придружен с правни доводи и позоваване на съдебна практика.

На следващо място в жалбата се акцентира, че съдът не е отчел обстоятелството, че издаденото в полза на ответницата пълномощно от 18.03.2003 г. не я легитимира като владелец на имотите, а представлява поредно признание на правото на собственост на Т. К..

В условията на евентуалност се посочва, че дори и да се приеме, че Ц.

Б. е установила владение приживе на наследодателя, неправилен се явява изводът на районния съд, че тя не е извършила отказ от изтеклата в нейна полза придобивна давност чрез сключването на Договор за доброволна делба от 15.02.2005 г. с нейната майка и сънаследник М. К.. Въззивниците считат, че в момента на сключване на този договор ответницата е извършила конклудентен отказ от евентуално изтеклата в нейна полза придобивна давност, като в тази насока се позовават на практика на ВКС. Намират, че такъв отказ е извършен още веднъж през 2023 г., когато тя им е предложила да изкупи техните идеални части от земята.

Най-сетне в жалбата се посочва, че липсват доказателства след смъртта на Т. К. ответницата да е извършила действия, с които изрично да се е противопоставяла на ищците и да е установила владение върху техните идеални части, което да е довела до знанието им.

Прави се искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и за допускане делба на процесните имоти при права: ¼ ид.ч. за А. В., ¼ ид.ч. за К. В. и ½ ид.ч. за Ц. Б.. Претендира се присъждане на направените съдебни разноски пред двете съдебни инстанции.

Постъпил е отговор вх.№ 6395/08.11.2024 г. от Ц. Т. Б., чрез пълномощника й адв.С. Чюбатарова, с който се оспорва основателността на 2 подадената въззивна жалба.

В отговора се очертава предмета на спора и се прави подробно изложение на фактическата обстановка, възприета от ищцата въз основа на анализ на събраните писмени и гласни доказателства. Навеждат се и правни доводи, касаещи основанията, на които се установява фактическа власт върху имота, като се акцентира на хипотезата на установяване на самостоятелно владение, когато собственикът на вещта предава владението на един от бъдещите си наследници. Тези доводи се подкрепят с позоваване на практика на ВКС.

Твърди се, че в случая Ц. Б. е получила фактическата власт по отношение на процесните имоти през 1997 г. от баща си Т. К., както чрез конклудентни действия, изразяващи се в предоставянето на възможност на ответницата и съпругът й да вземат самостоятелни решения относно ползването и разпореждането с имота, така и словесно, като многократно е заявявал, че тези имоти са на Ц. в знак на благодарност за грижите, които тя полага за него и съпругата му. Посочва се, че след смъртта на баща си въззиваемата е сключила договор за доброволна делба с майка си М. К. въз основа на удостоверение за наследници, в което ищците не са посочени като наследници на Т. К., като е получила в дял всички имоти. Според изложеното, предоставеното пълномощно от М. К. и сключването на този договор за доброволна делба са израз на волята на майката на ответницата, че имотите следва да бъдат собственост единствено на дъщеря й. Изтъква се, че самата ищца А. В. е заявила приживе на баба си и дядо си, че няма претенции за наследство, понеже не е полагала грижи за тях, но знае колко трудно се гледат възрастни болни хора.

В отговора се сочи, че фактическата власт на Ц. Б. е установена като самостоятелно владение, като в този случай намерението за своене се предполага и е достатъчно да се докаже, че владението е продължило в десетгодишния срок по чл.79, ал.1 ЗС. Твърди се, че това е станало през м.06.1997 г., когато се е установила в с.Галиче, за да се грижи за родителите си и оттогава упражнява постоянно, непрекъснато, несъмнено, явно и спокойно фактическата власт върху имотите.

Въззиваемата оспорва наведените в жалбата доводи, че нито един свидетел не е установил съществуването на изрична уговорка, по силата на която Т. К. да й е предал владението и тя да се е съгласила с това. Счита, че от показанията на всички свидетели, с изключение на св.М., се установява този факт на предаване на владението на имотите, като в тази насока се позовава на конкретни части от тези показания.

Изразява несъгласие и с възражението на въззивниците, че съдът не е съобразил, че договорът за аренда от 2004 г. е сключен от Т. К. като арендодател. Счита за правилни изводите на районния съд, че по силата на закона договорът за аренда се сключва със собственика на недвижимия имот.

Намира за необосновани и доводите на въззивниците, касаещи извършен отказ от изтекла в нейна полза придобивна давност, като в тази насока излага подробни фактически и правни доводи.

Най-сетне в отговора се излагат доводи, че когато наследодателят е изразил приживе воля да предаде владението върху имота на свой родственик, който след смъртта му има качеството на негов наследник по закон, следва да се приеме, че още от момента на предаване на владението е установена 3 самостоятелна фактическа власт с намерение за придобИ.е на собствеността и ако до смъртта на лицето, което е предало владението не е изтекъл предвидения в чл.79, ал.1 ЗС срок, фактът на наследяването не променя обстоятелството, че в предходен момент един от сънаследниците е установил самостоятелна фактическа власт върху имота приживе на наследодателя.

Посочва се, че когато няма данни фактическата власт да е отнета, действа презумпцията на чл.69 ЗС и на чл.83 ЗС, т.е. приема се, че имотът се владее за себе си и без прекъсване.

Прави се искане обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на направените от въззиваемата разноски пред въззивната инстанция.

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от лица с правен интерес, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

При извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден, а в атакуваната част – и допустим.

За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение в обжалваната му част, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Районен съд-Бяла Слатина е сезиран с искова молба на К. И. В. и А. И.

В., с която против Ц. Т. Б. са предявени следните обективно съединени искове:

- иск за прогласяване нищожността на Договор за доброволна делба от 15.02.2005г., с нотариална заверка на подписите под рег. № 718/2005г. на Нотариус А.К., рег. № 10 в НК, вписан в СВ при РС-Бяла Слатина в дв.вх.рег.

№ 1047, т.3, №189/15.02.2005г., партида №12719, 9583;

- иск за допускане съдебна делба на описаните в исковата молба недвижими имоти, находящи се в землището на с.Галиче, обл.Враца, при права: за К. И. В. - 1/4 ид.ч., за А. И. В. – 1/4 ид.ч. и за Ц. Т. Б. - 2/4 ид.ч.

В исковата молба се посочва, че страните по делото са наследници на Т.

И.ов К., починал на 16.03.2004г. Твърди се, че наследодателят им е бил собственик на земеделски земи – ниви и лозе, находящи се в землището на с.Галиче, общ.Бяла Слатина, с обща площ от 42 798 кв.м., индивидуализирани съгласно действащата кадастрална карта, които са му били възстановени с Решение № 09000 от 25.02.1997 г. на ПК-Бяла Слатина. Посочва се, че на 15.02.2005г. между ответницата Ц. Б. и М. Й. К. (съпруга на Т. К.) е бил сключен договор за доброволна делба, за който ищците не са били уведомени в качеството им на наследници. В исковата молба се твърди, че този договор е нищожен на основание чл.75, ал.2 от ЗН поради неучастие на всички сънаследници в делбата, което поражда за тях правен интерес от търсената защита.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответницата Ц. Т. Б., която оспорва предявените искове и поддържа, че е изключителен собственик на имота.

Твърди, че след смъртта на своята сестра И.ка В. на 07.05.1997 г. е поела цялата отговорност за грижата на своите родители Т. И.ов К. и М. Й. К., поради което се е преместила да живее от гр.София в с.Галиче, заедно със съпруга си. Ответницата сочи, че родителите й са оценили тези грижи, поради което баща й Т. К. й е предоставил всички притежавани от него недвижими 4 имоти, в т.ч. и процесните, като на два пъти й е дал и нотариално заверени пълномощни, с които да може да се разпорежда с всички притежавани от него имоти, вкл. и да договаря сама със себе си. Пояснява, че въпреки притежаваните пълномощни, не е предприела действия по прехвърлянето на имотите на свое име, тъй като е счела, че останалите наследници ще зачетат волята на баща й.

Според изложеното, след реституцията имотите се отдават под аренда, а единствено лозето е било обработвано от съпруга на ответницата до смъртта му през 2003 г., настъпила в същия този имот.