Решение № 961 от 05.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 961 гр. София, 05.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-17, в закрито заседание на пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДилЯ. Господинова като разгледа докладваното от ДилЯ. Господинова Търговско дело № 20241100901214 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел /ЗТРРЮЛНЦ/.

Образувано е по жалба, подадена от „С.Б.А. И К.-.А.” ЕООД срещу отказ № 20240510162128-5/ 16.05.2024 г. на длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията да впише по партида на дружеството в търговския регистър следните обстоятелства: 1) дружеството „Р.А.Х. Би Ви“, Нидерландия като юридическо лице, чрез което пряко се упражнява контрол върху „С.Б.А. И К.-.А.” ЕООД, както и девет физически лица, което са негови представители; 2) дружеството „С.Б.А. И Груп Инк.“, учредено съгласно законите на Щата Делауеър, САЩ, като юридическо лице, чрез което непряко се упражнява контрол върху „С.Б.А. И К.-.А.” ЕООД, както и дванадесет физически лица, които са негови представители; 3) лицето А.Д.А. като физическо лице за контакт.

В чл. 25, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ в редакцията на разпоредбата съгласно измененията обн. в ДВ, бр. 105 от 2020 г., които са в сила от 15.12.2020 г., е предвидено, че жалбата срещу постановен от длъжностното лице по регистрация отказ се подава чрез Агенция по вписванията, която изпраща незабавно на съда подадената жалба, заедно с приложенията към нея, постановения отказ, заявлението и приложенията към него, както и доказателства за връчването му, като агенцията може да подаде и отговор по жалбата с писмени доказателства по нея. При тълкуване на тази правна норма съдът намира, че в нея е уредено едно право за Агенция по вписванията, която е органът, който е компетентен да се произнесе по направено искане за вписване, обявяване и заличаване в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, да подаде становище по постановения отказ, с което да допълни мотивите си, които по правило следва да са изложени в пълнота в съдържанието на самия акт. Въпреки че законът е използвал терминът „отговор на жалбата“, не може да се приеме, че Агенцията по вписванията има право да подаде писмен отговор на подадената жалба срещу отказа. Това е така, защото такова право възниква само за страната в едно производство, което се развива пред гражданския съд, но не и за правен субект, който няма качеството на страна в това производство, а още по-малко за органа, който е постановил акта, който се обжалва пред съда и подлежи на проверка за допустимост и правилност. Регистърното производство, което се развива пред Агенция по вписванията по реда на ЗТРРЮЛНЦ, по своя характер е охранително гражданско производство, поради което при неговото провеждане важат както специалните правила, предвидени в този закон, 1 така и общите правила на гражданския процес, регламентирани в ГПК, към които е налице и изрично препращане в някои от нормите на ЗТРРЮЛНЦ. В нито един от отделните видове граждански процеси, които са уредени в ГПК, не е предвидено органът, който е постановил един акт да участва като страна в производството по неговото обжалване, да има право да подаде писмен отговор на подадена срещу неговия акт жалба, както и да има право на жалба срещу решението на съда, с което се отменя неговия акт. С оглед на това и предвид факта, че в ЗТРРЮЛНЦ няма изрична правна норма, с която да е предвидено, че Агенция по вписванията участва като страна в производството по обжалване на откази, постановени от длъжностни лица от нейния състав, което би противоречало на общите принципи, върху които е изграден гражданският процес, то трябва да се приеме, че тя няма това качество.

Освен изложеното, следва да се посочи и това, че охранителното производство по своя характер е едностранно такова, в което участва само едно лице и това е молителят, който търси съдействие от компетентния за това орган и в него не участва насрещна страна. Ето защо настоящият съдебен състав счита, че Агенция по вписванията няма качеството на страна в производството чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и следователно не разполага с право да подава писмен отговор. Тя има предоставена съгласно чл. 25, ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ възможност да подаде единствено становище по жалбата, какъвто характер има и представения по делото отговор по жалба.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и от лице, което има право и интерес от обжалването, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Предмет на регистърното производство, по което е постановен обжалвания в настоящото производство отказ, е вписване в търговския регистър по партидата на „С.Б.А.

И К.-.А.” ЕООД на следните обстоятелства: 1) дружеството „Р.А.Х. Би Ви“, Нидерландия като юридическо лице, чрез което пряко се упражнява контрол върху „С.Б.А. И К.-.А.” ЕООД, както и девет физически лица, които са негови представители; 2) дружеството „С.Б.А. И Груп Инк.“, учредено съгласно законите на Щата Делауеър, САЩ, като юридическо лице, чрез което непряко се упражнява контрол върху „С.Б.А. И К.-.А.” ЕООД, както и дванадесет физически лица, които са негови представители; 3) лицето А.Д.А. като физическо лице за контакт.

При подаване на заявление за вписване или заличаване на определени обстоятелства в търговския регистър длъжностното лице, което е компетентно да извърши вписването, съответно да постанови отказ, извършва проверка както на редовността на подаденото заявление – дали то изхожда от оправомощено лице и е изготвено при спазване на предвидените в закона форма и ред, дали заявените за вписване обстоятелства подлежат на вписване, а също така и за това дали от представените от заявителя документи се доказва, че заявените за вписване обстоятелства съществуват, както и че съответстват на закона, т.е. че не противоречат на императивни законови норми /чл. 21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ/.

В чл. 61, ал. 1 от Закона за мерките срещу изпирането на пари /ЗМИП/ е предвидено задължение, което възниква за учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания и физическите лица за контакт по чл. 63, ал. 4, т. 3 от същия закон да разполагат и да предоставят в определените по закон случаи подходяща, точна и актуална информация относно физическите лица, които са техни действителни собственици, включително с подробни данни относно притежаваните от тях права. С чл. 63, ал. 1 ЗМИП е регламентирано и това, че тази информация относно физическите лица, действителни собственици, подлежи на вписване по партидите на учредените на територията на Република България юридически лица и други правни образувания в търговския регистър, в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и в регистър БУЛСТАТ. В чл. 63, ал. 4, т. 2 ЗМИП е предвидено, че в търговския регистър, 2 освен действителните собственици, подлежат на вписване и данните за юридическите лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол върху лицата по чл. 61, ал. 1 и по чл. 62, ал. 1, включително фирма, номер в национален регистър, правна форма според националното законодателство, седалище и адрес на управление и идентификационните данни за представляващите ги лица.

За да се определи дали едно юридическо лице или друго правно образувание трябва да се впише в търговския регистър съгласно чл. 63, ал. 4, т. 2 ЗМИП, следва да се отговори на въпроса дали то упражнява контрол върху конкретно учредено на територията на Република България юридическо лице, като се съобрази понятието за контрол, което има легална дефиниция в § 2, ал. 3 от ДР на ЗМИП. В тази норма е посочено, че това е контролът по смисъла на § 1в от ДР на ТЗ, както и всяка възможност, която, без да представлява индикация за пряко или косвено притежаване, дава възможност за упражняване на решаващо влияние върху юридическо лице или друго правно образувание при вземане на решения за определяне състава на управителните и контролните органи, преобразуване на юридическото лице, прекратяване на дейността му и други въпроси от съществено значение за дейността му. В § 1в от ДР на ТЗ е предвидено, че контрол е налице, когато едно физическо или юридическо лице (контролиращ): 1. притежава повече от половината от гласовете в общото събрание на друго юридическо лице, или 2. има право да определя повече от половината от членовете на управителния или надзорния орган на друго юридическо лице и същевременно е акционер или съдружник в това юридическо лице, или 3. има право да упражнява решаващо влияние върху друго юридическо лице по силата на сключен с него договор или по силата на неговия дружествен договор или устав, или 4. е акционер или съдружник в друго юридическо лице и по силата на договор с други акционери или съдружници контролира самостоятелно повече от половината от гласовете в общото събрание на това юридическо лице.

Първото обстоятелство, което е заявено за вписване е на дружеството „Р.А.Х. Би Ви“, Нидерландия, като юридическо лице, чрез което пряко се упражнява контрол върху „С.Б.А.

И К.-.А.” ЕООД.

При извършена от съда проверка за обстоятелствата, вписани в търговския регистър по партидата на „С.Б.А. И К.-.А.” ЕООД, се установява, че капиталът на това дружеството се притежава изцяло от едно юридическо лице, което е „Р.А.Х. БиВи“, което е учредено и съществува съгласно законите на Нидерландия. Следователно „Р.А.Х. БиВи“ е еднственото дружество, което притежава глас във върховния орган на „С.Б.А. И К.-.А.” ЕООД и оттам той е единственият правен субект, който е оправомошен да определя състава на неговия управителен орган. Това означава, че това дружество упражнява пряк контрол върху „С.Б.А.

И К.-.А.” ЕООД, което пък е от лицата, посочени в чл. 61, ал. 1 ЗМИП, поради което и данните за него, както и за лицата, които го представляват съобразно закона по месторегистрацията му, подлежат на вписване в търговския регистър по партидата на „С.Б.А. И К.-.А.” ЕООД. Тези данни са заявени за вписване в търговския регистър със заявлението, за разглеждане на което е образувано настоящото производство, като те са и посочени в декларацията, съставена по реда на чл. 63, ал. 4 ЗМИП и на чл. 38 от Правилника за прилагане на ЗМИП. Представената от заявителя декларация е съставена във формата, предвидена в чл. 38 от Правилника за прилагане на ЗМИП форма – писмена с нотариална заверка на подписа. От нейното съдържание е видно, че в нея са посочени всички факти, които съгласно чл. 63, ал. 4 ЗМИП подлежат на вписване в търговския регистър предоставена е изискуемата информация за юридическото лице, както и данни за имената на лицата, които го представляват, тяхното гражданство, както и датата им на раждане, доколкото те не са граждани на Република България, нито имат статута на постоянно пребиваващи в страната чужденци. Следователно в случая са изпълнение всички изисквания на закона и заявените обстоятелства трябва да бъдат вписани в търговския регистър. Ето защо отказът в тази му част трябва да бъде отменен и на длъжностното лице по регистрация да бъдат дадени указания да впише исканите обстоятелства.

В заявлението, за разглеждане на което е образувано настоящото регистърното 3 производство, е поискано по партидата на „С.Б.А. И К.-.А.” ЕООД в търговския регистър да бъде вписано и дружеството „С.Б.А. И Груп Инк.“, учредено съгласно законите на Щата Делауеър, САЩ, като юридическо лице, чрез което непряко се упражнява контрол върху „С.Б.А. И К.-.А.” ЕООД.

За да се отговори на въпроса дали дружеството „С.Б.А. И Груп Инк.“ Упражнява непряк контрол върху „С.Б.А. И К.-.А.” ЕООД, каквото вписване се иска да бъде направено, трябва да бъдат съобразени освен легалната дефиниция за контрол, дадена в разпоредбата на § 2, ал. 3 от ДР на ЗМИП вр. § 1в от ДР на ТЗ, но също така и нормата на § 2, ал. 4 от ДР на ЗМИП, в която е предвидено, че индикация за „непряк контрол“ е упражняването на краен ефективен контрол върху юридическо лице или друго правно образувание чрез упражняването на права чрез трети лица, включително, но не само, предоставени по силата на упълномощаване, договор или друг вид сделка, както и чрез други правни форми, осигуряващи възможност за упражняване на решаващо влияние чрез трети лица.