Определение № 940 от 08.10.2025, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 940 гр. Габрово, 08.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Диян Д. Атанасов като разгледа докладваното от Диян Д. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20254200500604 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 413 ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Е.Ф.К.Б." ЕООД гр. С., чрез пълномощник адвокат И. Л., против разпореждане №992/03.09.2025 г. по ч.гр.д. № 422/2025 г. по описа на Районен съд - Дряново, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу М. С. Г., ЕГН:**********, с адрес гр. П., ул. „Б.Й.“ № 7, за задължения за периода от 11.03.2022 г. до 14.06.2022 г. по Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги от 06.04.2022 г. за мобилен телефонен номер 882440999, сключено с „Българска телекомуникационна компания" ЕАД.

В жалбата се твърди, че разпореждането на РС Дряново е неправилно, неоснователно и незаконосъобразно. За да постанови същото, съдът приел, че „Е.Ф.К.Б." ЕООД не е изпълнил указанията, дадени с Разпореждане 929/26.08.2025 г. в цялост, като не е представен договор по делото. Частният жалбоподател твърди, че подаденото заявление отговаря изцяло на изискванията на чл.410 от ГПК и не е налице нито едно от изчерпателно посочените в чл. 411, ал. 2 от ГПК основания за отхвърлянето му. Не е необходимо заявлението да отговаря на изискванията и на чл. 127, ал. 2 от ГПК, т.е. заявителят не е длъжен да представя писмените доказателства, както и да сочи какви обстоятелства ще доказва с тях. Изхождайки от чл. 410, ал. 2 от ГПК, непредставянето на договор, предхождащ договора, касаещ задълженията на заявителя, който договор е представен с депозиране на Заявление по чл. 410 от ГПК, не може да доведе до нередовност, но дори и да се приеме, че съдът го е счел за такава, то същият не е дал срок на заявителя да предостави доказателства за твърденията си, съгласно чл.411, ал. 2, т. 1 от ГПК. В отговор на разпореждането за отстраняване на нередовности заявителят посочил изрично, че процесните задължения не касаят договор за електронни съобщителни услуги, предхождащ процесното допълнително 1 споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги от 06.04.2022 г., и не разполага с такъв, като същият следва да бъде изискан от „БТК" ЕАД.

PC - Дряново е приел по категоричен начин, че Договор за електронни съобщителни услуги следва да бъде представен по делото и не е счел за нужно изричното указване за представянето му, предвид предоставения на заявителя кратък тридневния срок за снабдяване с доказателства. ДРС е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като след като е проверил заявлението от външна страна, вместо да издаде Заповед за изпълнение, е отхвърлил заявлението поради непредставяне на доказателства, каквито заявителят не е длъжен да представя съобразно закона. Иска се отмяна на разпореждането и издаване на заповед за изпълнение за сумите.

Съдът, като взе предвид доводите в жалбата и доказателствата по делото, приема следното:

Частната жалба е подадена в срок от имащо право на жалба лице и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по същество, въззивният съд извърши преценка на доказателствата по делото и съобрази оплакванията на частния жалбоподател, при което намери за установено от фактическа страна следното:

Производството по ч.гр.д. № 422/2025 г. по описа на РС Дряново е образувано по по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от „Е.Ф.К.Б." ЕООД, чрез пълномощник адв. И. Л., срещу М. С. Г., ЕГН **********, с гр. П., ул. Б.Й. № 7, с която съдът да разпореди последният да заплати на заявителя сумите: 74,38 лева – главница по Фактура № 1320559277/15.04.2022 г. за отчетен период 11.03.2022 г. - 14.04.2022 г. и 31,17 лева - мораторна лихва върху тази сума за периода 04.05.2022 г.- 20.08.2025 г.;

36,59 лева – главница по Фактура № 1322127989/15.05.2022 г. за отчетен период 15.04.2022 г. - 14.05.2022 г. и 15,02 лева мораторна лихва върху тази сума за периода 02.06.2022 г.- 20.08.2025 г.; 36,59 лева – главница по Фактура № 1323693351/15.06.2022 г. за отчетен период 15.05.2022 г. - 14.06.2022 г. и сумата 14,69 лева за периода 05.07.2022 г. - 20.08.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението - 20.08.2025 г. до окончателното изплащане на задължението.

Съгласно посоченото в т. 12 от заявлението ("Обстоятелства, от които произтича вземането"), вземането произтича от допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги от 06.04.2022 г. за мобилен телефонен номер 882440999 с абонаментен план Unlimited 50, в който план са включени мобилни и интернет услуги. Посочено е, че по силата на договор от 31.05.2021 г. между „БТК“ ЕАД и „Иновативни Финанси“ ООД и договор от 03.08.2023 г. между последното дружество и „Е.Ф.К.Б.” ЕООД, всички вземания на „БТК“ ЕАД към М. С. Г. са цедирани на заявителя.

Към заявлението са приложени допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги от 06.04.2022 г. за мобилен телефонен номер 882440999 с абонаментен план Unlimited 50, сключено между „БТК“ ЕАД и М. Г., фактурите, с които са начислени претендираните 2 със заявлението суми, пълномощно, удостоверяващо представителната власт на пълномощника подал заявлението, ДПЗС и документ за заплатена държавна такса.

След образуване на делото по заявлението пред РС Дряново, с Разпореждане №929/26.08.2025 г. съдът е констатирал, че същото е нередовно, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 410, ал. 2 ГПК за редовност на исковата молба откъм съдържание, установени в императивните разпоредби на чл. 127, ал. 1, т. 2, т. 4 и 5 ГПК, както и на чл. 410, ал. 3 от ГПК: посоченият ЕИК на заявителя е невалиден; не става ясно какви задължения включват претендираните главници; претендират с е задължения по Договор за електронни съобщителни услуги за мобилен телефонен номер 882440999, който не е представен по делото, а е представено допълнително споразумение от 06.04.2022 г. към него. Във връзка с констатираните нередовности по заявлението, съдът е дал указания и срок на заявителя да посочи коректен ЕИК на заявителя „Е.Ф.К.Б." ЕООД; да уточни какви задължения включват претендираните главници и да представи по делото Договор за електронни съобщителни услуги за мобилен телефонен номер 882440999, сключен със сочения длъжник. Съдът е уведомил заявителя за неблагоприятните последици при неотстраняване на нередовностите по заявлението в дадения срок.

Съобщението, ведно с разпореждането, е получено от заявителя на 28.08.2025 г. В определения от съда срок, на 28.08.2025 г. пълномощникът му е подал молба, в която във връзка с дадените от ДРС указания посочил коректния ЕИК на дружеството-заявител; уточнил, че претенциите му за заплащане на суми, представляващи неплатени месечни абонаментни такси за предоставени услуги, са основани на едно договорно правоотношения между „БТК" ЕАД и длъжника М. С. Г., а именно - Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги от 06.04.2022 г. за мобилен телефонен номер 882440999 с абонаментен план Unlimited 50, в който план са включени мобилни и интернет услуги. Заявил, че не претендира неизпълнение по Договор за електронни съобщителни услуги и не разполага с такъв, а допълнителното споразумение е представено със заявлението.

С обжалваното Разпореждане №992/03.09.2025 г. съдът е приел, че указанията му не са изпълнени в цялост, поради непредставянето на Договор за електронни съобщителни услуги за мобилен телефонен номер 882440999, сключен между „БТК" ЕАД и сочения длъжник. Не е възприел изложените в допълнителната молба аргументи на заявителя, тъй като се претендират суми за периода от 11.03.2022 г. до 14.04.2022 г., т. е. преди сключването на допълнителното споразумение на 06.04.2022 г. По тези съображения е отхвърлил заявлението.

Постановеният с обжалваното разпореждане отказ за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за процесните суми е законосъобразен, а подадената срещу него частна жалба – неоснователна.

Заповедното производство по чл. 410 ГПК е безспорно, формално и едностранно. За да бъде уважено искането за издаване на заповед за 3 изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и ал. 3 ГПК и на чл. 128, т. 1 и т. 2 ГПК – да съдържа всички необходими данни с оглед индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане и неговата изискуемост. Съгласно императивната норма на чл. 410, ал. 3 ГПК (ред. ДВ, бр. 100/2019 г.), когато вземането произтича от договор, сключен с потребител, към заявлението следва да се приложи и договорът, ведно с всички негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има такива. Изискването на чл. 410, ал. 3 ГПК е въведено, за да позволи на заповедния съд да изпълни задължението си за извършване на служебна проверка по чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК дали искането се основава на неравноправна клауза в потребителския договор или е налице обоснована вероятност за това, т. е. проверка за неравноправност по глава шеста от ЗЗП.

В конкретния случай искането за издаване заповед за изпълнение се основава на сключен между страните (праводателя на заявителя) Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги от 06.04.2022 г., по който длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП . При това положение заповедният съд е бил длъжен служебно да прецени дали искането се основава на неравноправна клауза от договора. За извършването на тази проверка, както се посочи, процесуалният закон задължава заявителят да представи договорът с всички негови приложения и изменения и общите условия, ако има такива. В разглеждания случай в т. 12 от заявлението е посочено, че допълнителното споразумение е към първоначален договор за електронни съобщителни услуги между същите страни, т.е. то допълва и изменя първоначалния договор. От съдържанието на самото допълнително споразумение от 06.04.2022 г., представено със заявлението, се установява, че негов предмет е продължаване срока на договора при определени условия. Поради посочената връзка допълнителното споразумение не може да се разглежда като самостоятелен отделен източник на облигационни отношения, изолиран от първоначалния договор. При това положение заявителят е задължен от разпоредбата на чл. 410, ал. 3 от ГПК да представи в съда и първоначалният договор за електронни съобщителни услуги. Затова и правилно първостепенният съд е приел, че искането не отговаря в пълнота на изискванията на чл. 410 от ГПК, дал е указания на заявителя за отстраняване на констатираните нередовности в съответствие с нормата на чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК и след като указанията му не са били изпълнени по отношение на обсъденото изискване на чл. 410 ал. 3 от ГПК е отхвърлил заявлението.

Наведените в жалбата доводи са относими към правоотношения, по които никоя от страните няма качеството на потребител, какъвто не е разглежданият случай. Неоснователно е и възражението за необходимост от даване на допълнителни указания и допълнителен срок, тъй като ДРС е обосновал констатираната нередовност с цитираната от него императивна законова разпоредба и е определил срок за отстраняването й, съобразно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК.

С оглед на изложеното, обжалваното разпореждане е правилно и следва 4 да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №992/03.09.2025 г., постановено по ч.гр.д. №422/2025 г. по описа на Районен съд - Дряново, с което е отхвърлено заявлението на „Е.Ф.К.Б." ЕООД, ЕИК: 207473982, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Ц.Ш." № 2, ет. 4, с пълномощник адв. И. Л., за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу М. С. Г., ЕГН: **********, с адрес гр. П., за задължения за периода от 11.03.2022 г. до 14.06.2022 г. по Допълнително споразумение към Договор за електронни съобщителни услуги от 06.04.2022 г. за мобилен телефонен номер 882440999, сключено с „Българска телекомуникационна компания" ЕАД, вземанията по който са цедирани на заявителя.