Решение № 392 от 04.07.2018, Районен съд - Хасково

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 392 / 04.07.2018 година, гр. Хасково

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Хасковският районен съд Първи граждански състав

На четвърти юни през две хиляди и осемнадесета година

В публичното заседание в следния състав:

Председател : Мария Ангелова

Членове :

Съдебни заседатели:

Секретар

Елена Стефанова

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова

Гражданско дело номер 2686 по описа за 2017 година, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 200 от КТ от Д.Т.Т. с ЕГН ********** ***; против „Тракия Билд“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. „Х. Г.Данов" № 22, представлявано от управителя Н. Х. Н..

Ищецът твърди, че от 23.04.2015 г. е работил в ответното дружество на длъжност шофьор на Ивеко - бетоновоз, за което имал сключен безсрочен трудов договор № 25/ 23.04.2015 г. На 09.05.2015 г. по предварителен график за работа, той започнал работа в 8 часа и извозвал бетон с товарен автомобил Ивеко с ДК ********* от бетонов възел в гр. Симеоновград до обект на АМ „Марица" участък Димитровград - Харманли. Около 16,30 часа при извършване на последния курс установил, че е паднало нивото на въздуха на спирачките на автомобила и имало проблем с тях.

Спрял камиона на 50-ия км от участъка Димитровград-Харманли на автомагистралата, дръпнал ръчната спирачка, слезнал от автомобила и започнал да търси проблема, след което отишъл да разговаря с колегата си З. Б. относно причината, довела до падането на нивото на въздуха в двата кръга на спирачките.

Товарният автомобил бил оставен с работещ двигател на участъка от пътя, по който извършвал курса, като докато ищецът бил извън кабината му, същият се самозадвижил и се насочил към лявата мантинела. Виждайки това, той тръгнал след него, за да го спре, като се опитал да се качи в кабината на движещия се камион, при което стъпил с левия крак на първото стъпало, а десният бил притиснат към мантинелата от предната лява гума на бетоновоза, вследствие на което получил контузия на дясна подбедрица, полифрагментна фрактура на тибията и фибулата на десния крак. Колегата му З. Б. и други работници му оказали първа помощ – освободили го, като изтеглили камиона назад и повикали бърза помощ, която го откарала в болницата. Съгласно епикриза /И.З. № 9981/2015 г./, издадена от УМБАЛ „*********" АД - С. З., Клиника по съдова хирургия и ангиология, в резултат от притискането ищецът получил разкъсно-контузна рана на дясна подбедрица, полифрагментна фрактура на тибията и фибулата на десния крак. На 09.05.2015 г. той бил опериран, като му била извършена дясна бедрена ампутация. От УМБАЛ му бил издаден болничен лист № Е20151435225/15.05.2015 г. с диагноза „Травма на неуточнен кръвоносен съд на ниво подбедрица /диагноза по МКБ S85.9/ и причина 04 - злополука трудова по чл.55 ал.1 от КСО. Настъпилото произшествие от 09.05.2015 г. било признато за трудова злополука с разпореждане № ТЗ-116#5 от 25.06.2015 г. на НОИ-ТП-Пловдив. На ищеца били издадени и последващи болнични листове, които били предадени в оригинал на работодателя и следвало да се съдържат в личното му трудово досие, както и в НОИ. В началото на м.10.2015 г., на ищеца била изготвена и поставена от „******" ООД - София бедрена модулна протеза с коляно с движение и динамично стъпало, на стойност 2 983,33 лева, както и съпътстващи консумативи - протезни рула, протезни чорапи и протективни чорапи на обща стойност 266 лева, които суми били заплатени от ответното дружество по тяхно желание. Последващи, с нужните корекции на „ботуша", протези ищецът получавал от същата фирма, след отпускане на нужните суми за тяхното заплащане от Социални грижи - Хасково.

Ищецът твърди, че е преживял големи болки и страдания, които започнали от деня на трудовата злополука и щели да продължат до края на живота му. Освен физическата болка, която изпитвал постоянно с различна по сила и периодичност интензитет, т.нар.

„фантомна болка", изразяваща се в усещане на тежест, болки в стъпалото, схващане мускулите на липсващия вече крайник, ищецът не се чувствал пълноценен, както преди трудовата злополука. Близките му се опитвали да го подкрепят, но той виждал съжалението им към него. Постепенно се затворил в себе си, ограничил контактите с приятелите си, затруднен бил или напълно бил в невъзможност да се придвижва свободно на места, където е обичал да ходи в свободното си време, както с приятелите си, така и със семейството си. Отделно от това работоспособността му била силно ограничена, поради което бил трайно безработен, не можел да си намери подходяща работа, още по-малко като тази от преди настъпването на злополуката, а именно като професионален шофьор. Чувството за непълноценност като човек, като съпруг и като баща се засилвали с времето, поради невъзможността му да осигурява доходи, нужни му за пълноценен живот, както за себе си, така и за своето семейство. Ищецът бил баща на непълнолетно дете - Д.

Д. Т., роден на *** г., за което бил длъжен да полага грижи като родител, а настъпилата трайна инвалидизация сериозно затруднявала и ограничавала тези му възможности. Това обстоятелство се отразявало крайно негативно на неговата личностна самооценка и на самочувствието му. Всички физически и психически болки и страдания, които ищецът претърпял и щял да продължава да изпитва цял живот трудно можели да бъдат остойностени, но към настоящия момент оценявал на 100 000 лева, които ответникът следвало да бъде осъден да му заплати, като неимуществени вреди за претърпени болки и страдания, ведно със законната лихва, считано от деня на трудовата злополука до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът претендира и за нанесени му имуществени вреди, а именно за пропуснати ползи, представляващи разликата между размера на брутното трудово възнаграждение по цитирания трудов договор от 590 лв. и размера на отпуснатата му с разпореждане от 11.02.2016 г. на ТП на НОИ - Хасково лична социална пенсия за инвалидност в размер на 138,18 лева месечно, считано от 06.11.2015 г. пожизнено, като месечният й размер за периода от 06.11.2015 г. - 30.06.2016 г. бил в размер на 138,18 лв., за периода 01.07.2016 г. - 30.06.2017 г. в месечен размер на 141,77 лв. и за периода 01.07.2017 г. - 31.12.2017 г. в месечен размер на 145,18 лв. Разликата между двете суми за периода от 06.11.2015 г. до 31.12.2017 г. бил в размер на 11 658,06 лева, която представлявала общия размер на пропуснатата му полза.

Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати неимуществени вреди за претърпените от него болки и страдания в размер на 100 000 лева, ведно със законната лихва от 09.05.2015 г. /датата на увреждането/ до окончателното й изплащане; както и сумата в размер на 11 658,06 лева за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи за периода от 06.11.2015 г. до 31.12.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда 26.10.2017 г. до окончателното й изплащане, както и дължимите по делото разноски. Това си искане в открито съдебно заседание ищецът поддържа лично и чрез пълномощник. На поставен му на основание чл. 145 ал. 1 от ГПК, въпрос от съда, ищецът отговори /л.101/, че при настъпване на процесния инцидент бетоновозът е бил с пълен кош с бетон - злополуката станала на 50-ия километър, а адресът за разтоварване на бетона бил на 51-ия километър. Ищецът, чрез пълномощника си в хода на устните състезания по делото излага и допълнителни доводи, че обезщетението за неимуществени вреди следвало да е в претендирания размер, предвид инфлационните процеси в страната ни, а така също и за да подпомогне с него семейството си, да осигури бъдеще на детето си и на бъдещи родственици.

Ответникът депозира отговор на исковата молба в законоустановения 1-месечен срок по чл. 131 ал.1 от ГПК, като счита предявения иск за неоснователен и иска отхвърлянето му изцяло, като му се присъдят деловодни разноски. Признава наличието на соченото трудово правоотношение между него и ищеца, както и обстоятелствата по възникване на инцидента, описани в исковата молба. Но въпреки констатирания от ищеца проблем със спирачките на автомобила, той го оставил с работещ двигател и слезнал от него, на участък от пътя с лек наклон. Ищецът бил с прекъснати здравни осигуровки, които ответникът изплатил изцяло, за да може да бъде лекуван в лечебно заведение. Ответникът заплатил още напълно бедрената модулна протеза и съпътстващите консумативи, както и последващата необходимост от корекцията й. Злополуката била призната за трудова и на ищеца се заплащала пожизнена пенсия за инвалидност. На ищеца били извършени всички необходими инструктажи по безопасност и здраве при работа – начален, периодичен и ежедневен. Предвид изложеното, според ответника, налице било съпричиняване от страна на увредения в отношение 4:5, т.к. той допринесъл за настъпването на вредите, чието обезщетяване претендира. По отношение на неимуществените вреди, приложение намирал чл.52 от ЗЗД, както и указанията на ПВС в постановление № 4/1968 г.

Доказването на причинно следствената връзка между поведението на деликвента и вредите било в тежест на ищеца. Ответникът се представлява от пълномощници в открито съдебно заседание, които поддържат отговора на исковата молба и искат отхвърлянето на предявения иск изцяло, като неоснователен и недоказан. По делото се установило, че настъпилото произшествие е изцяло в резултат на поведението на самия ищец, без техническа причина в автомобила за това. Ищецът имал и техническата възможност да предотврати инцидента. Същият бил запознат с длъжностната си характеристика, били професионален шофьор. Той проявил груба небрежност при изпълнение на трудовите си функции и управлението на тежкотоварния автомобил и с действията си изцяло допринесъл за настъпването на инцидента, без за същия да се установявала вина на работодателя.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната фактическа обстановка:

Между ищеца, като работник и ответника, като работодател, е сключен трудов договор № 25/23.04.2015 г. /л.12/, по силата на който, считано от 23.04.2015 г., ищецът е започнал да изпълнява длъжността „шофьор на Ивеко – бетоновоз“, с място на работа – към Автотранспорт – РБ - Любимец. Договорът е сключен, на основание чл.70 ал.1, вр. чл.67 ал.1 т.1 от КТ – със срок за изпитване от шест месеца в полза на работодателя. В него се сочи, че ищецът е с основно образование, със специалност – шофьор, с общ трудов стаж от 1 г. 2 м. и 12 дни. Уговорена е основна месечна заплата от 590 лв., както и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит от 0,8% за всяка година. В чл.1 ал.2 от договора се сочи, че конкретното описание на трудовите задължения на работника се съдържа в длъжностната характеристика, екземпляр от която му е връчен при подписване на договора. По силата на чл.3 ал.1, ищецът се е задължил да се придържа стриктно към професионалните изисквания на работодателя, както и да прилага определените вътрешни правила и управленска политика. Договорът е подписан и от двете страни по него.

Ответникът представи по делото длъжностна характеристика за шофьор на автомобил до 25 тона, код по НКП-8324-2002, подписана от ищеца /л.160 и сл./. Сред основните му задължения по нея в р.I са – да гарантира сигурността на товара и на безопасността на движение по пътищата /т.1/, да спазва стриктно предписанията по охрана на труда /т.9/. Сред основните му отговорности в р. III са тези за – правилната експлоатация на повереното му МПС /т.1/, за неспазване на инструкциите по безопасност и охрана на труда /т.16/. Сред необходимата компетентност за изпълнение на длъжността по р.V е – да е запознат с въведената в дружеството система за управление на качеството /т.2/, да познава основно техническото устройство на автомобила, неговата правилна експлоатация и безопасно обслужване /т.3/, да е запознат с вътрешния правилник, правилника за БТ, КТ и длъжностната си характеристика /т.6/. Това трудово правоотношение между страните по делото е прекратено, по силата на заповед № 48/26.11.2015 г. на управителя на ответното дружество, на основание чл.325 ал.1 т.9 от КТ – по здравословни причини, считано от 27.11.2015 г., като заповедта е била връчена на ищеца на 03.12.2015 г. /л.171/. Непосредствено преди това, считано от 06.11.2015 г. ищецът е ползвал платен годишен отпуск, за което е подал молба до ответника с вх. № 171А/ 05.11.2015 г., резюлирана с „да“ /л.167/. Страните в настоящото производство са се намирали и в предходно трудово правоотношение, за изпълнение на същата длъжност от ищеца, по силата на трудов договор № 156/04.06.2014 г., считано от 05.06.2014 г. /л.172/ до прекратяването му на 20.11.2014 г., на основание чл.71 ал.1 от КТ, по силата на заповед № 98/ 20.11.2014 г. на управителя на ответното дружество /л.177/. По повод последното им по време трудово правоотношение, ответникът представи по делото служебна бележка за проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа на ищеца от 23.04.2015 г., проведен му от експерт ЗБУР /л.169/.