Решение № 181 от 23.05.2024, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Търговско дело 218/2023
- Вид
- Решение № 181
- Подписан
- 23.05.2024
- В сила
- 07.02.2025
- Състав
- Трифон Иванов Минчев
Цитирани разпоредби
- чл. 127, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 175 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 192 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 2, предл. първо · Граждански процесуален кодекс
- чл.300 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл.493, ал.2, т.6 · Кодекс за застраховането
- чл. 496 · Кодекс за застраховането
- чл. 15 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 181 гр. С.З., 23.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Даниела М. Калчева като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Търговско дело № 20235500900218 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 432 от КЗ и чл.45 и чл. 52 от ЗЗД .
Образувано по искова молба от С. О. М. от гр.С.З. срещу З."Д.Ж.З." АД с цена на иска: 30 000 лева – неимуществени вреди.
Изложено е в исковата молба, че на 19.10.2020г., около 12:10 часа, на АМ „Т.“, при км. 176+900 м,, водачът А. А. А. на лек автомобил марка и модел „Опел Астра“, с peг. № **, поради моментно силно влошаване на здравословното състояние губи управление над превозното средство, което напуска отляво по посоката му на движение пътното платно, удря се в средна разделителна мантинела и предпазен парапет на ЖП надлез, с което е реализирано ПТП. При злополуката е пострадала ищцата С. О. М., с ЕГН:
********** - пътник в лек автомобил марка и модел „Опел Астра“, с peг. № **.
Посочено е, че за произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2020-1043-944. Образувано е и досъдебно производство № 375 ЗМ - 321/2020г., по описа на РУ - Ч., което е прекратено с влязло в сила Постановление от 14.12.2020г. на РП-Ч..
Сочи се, че след произшествието С. М. е прегледана от екип на ФСМП гр. Ч., като са констатирани: неподвижна лява раменна става, оточна и болезнена; порезна рана на челото около 3 см.; външно кървене; и е 1 определена работна диагноза: Вероятна фрактура на лява раменна става;
Порезна рана на челото. На пострадалата е поставена шийна яка и периферен инфузионен път, след което е транспортирана от екипа на ФСМП до УМБАЛ „П.“ АД - С.З., където е приета в Спешното отделение с оплаквания за силни болки в лявата раменна става и лявата ръка, главоболие и болки в цялото тяло. Назначени са й различни изследвания и прегледи, от които са установени: травми в областта на главата и лявата раменна става и ограничени движения в лявото рамо, фрактура на лява раменна кост и други.
Поставена й е имобилизация на лявата ръка и е освободена за домашно лечение.
Изложено е, че поради продължаващите болки в увредения крайник, както и поради схващания и болки във врата ищцата е прегледана от лекар специалист - невролог, който констатира: болки и схващане на врата, болката ирадиира към лявата раменна област и лявата ръка, изтръпване на лявата ръка, шиен вертебрален синдром с болезнени и ограничени движения и напрегната паравертебрална мускулатура в шиен отдел, палпаторна болезненост паравертебрално в цервикална област, отслабени СНР. На С. М. е поставена диагноза: Увреждане на междупрешленните дискове в шийния отдел с радикулопатия и Счупване на други части на раменния пояс.
Предписана й е медикаментозна терапия с Дексофен; Паратрамол; Мидокалм и други, която да приема в домашни условия.
Твърди се, че пътният инцидент е причинил на С. М. внезапно и неочаквано увреждане на здравето и множество болки и страдания. Поради травмите в областта на главата ищцата страдала от постоянно главоболие и замаяност. Болките се провокирали и засилвали още повече при всяко физическо усилие и натоварване. Чувствала се е разсеяна и дезориентирана.
Освен това, фрактурата на лявата й раменна кост е била също силно болезнена и оточна, поради което е изпитвала значителни трудности в ежедневието си. Не е можела свободно да извършва движения с левия горен крайник. Чувствала е умаляване, дискомфорт и мравучкане в областта на счупването. Не е можела да лежи на лявата си страна. Страдала е от слабост в лявата ръка и липса на сила поради фрактурата. Оплаквала се е от болки в раменната област, изтръпване и затруднена подвижност на крайника. Не е можела пълноценно да върши физическа работа. Отбягвала е да излиза навън, поради болките и дискомфорта в областта на лявото рамо и ръката. Наред с 2 това се твърди, че е страдала и от болки в шийната област и врата. Изпитвала е затруднения при обръщане на главата и извършването на движения с главата. Поради болезнените усещания е била изнервена и неспокойна. При минимално натоварване се оплаквала от дискомфорт в лявата ръка и рамо.
Изпитвала е трудности при обличане и други елементарни битови дейности, като не е можела сама да се обслужва и е била зависима от грижите на своите близки. Допълнителен дискомфорт й създавала поставената имобилизация и необходимостта, която е имала, някой да е ангажиран с полагането на грижи за нея. Продължителен период от време е била нетрудоспособна. Чувствала се е потисната и тъжна, от това, че не е можела пълноценно да се грижи за домакинството си и да върши домакинските си задължения.
Твърди се, че изживеният стрес от произшествието рефлектирал върху общото емоционално състояние на С. М.. Отрицателно повлиял инцидентът върху психологическото й състояние. В резултат на ПТП ищцата станала раздразнителна, с честа смяна на настроенията, страдала от чести приливи на чувство на безпокойство и притеснение, особено когато оставала сама.
Изпитвала неувереност и страх от МПС, Станала неспокойна и неуравновесена. Избухвала без причина и после страдала от чувство на съжаление. Често се натъжавала, спомняйки си ужаса, изживян при произшествието, в което пострадала. Стряскала се на сън и не можела да спи спокойно. Била напълно променена след преживяното ПТП. Чувствала се изолирана и безполезна, тъй като продължителен период от време не е можела да работи физическа работа. Стресът, изживян при злополуката, се е отразил изключително зле на ищцата.
Заявява се, че видно от представения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и от справката, извършена на страницата на Информационен център към Гаранционния фонд, към момента на събитието, виновният водач е управлявал лек автомобил марка и модел „Опел Астра“, с peг. № **, който е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена със З."Д.Ж.З." ЕАД - полица № BG/30/120001352859, валидна от 20.05.2020г. до 19.05.2021г.
Посочено е, че на 01.03.2021г. ищцата е отправила молба-претенция до застрахователя на отговорния за ПТП водач - ответника, с искане да бъде определено и изплатено дължимото застрахователно обезщетение - видно от 3 молба с вх. № 906/01.03.2021г.
Заявява се, че към настоящия момент въпреки, че е изтекъл законоустановеният срок, застрахователят не е определил и изплатил застрахователно обезщетение по заявената извънсъдебна претенция, което поражда правния интерес на ищцата - на основание чл. 432, ал. 1 КЗ от предявяването на настоящата претенция по исков ред.
Счита се, че с оглед обстоятелството, че застрахователят е уведомен за настъпилото ПТП на 01.03.2021 г. с извънсъдебната молба-претенция, то от този момент, на основание чл. 429, ал. 3 от КЗ върху претендираната сума следва да бъде начислена и законна лихва до окончателното й заплащане.
Направено е искане, да се осъди ответника, да заплати на ищцата С. О.
М., с ЕГН: **********, както следва:
- обезщетение в размер на 30 000 лева /тридесет хиляди лева/, която сума счита за справедливо обезщетение за неимуществени вреди за претърпените от С. М. болки, страдания и психически стрес, в резултат на причинените й телесни увреждания, при ПТП от 19.10.2020г.;
- законната лихва за забава върху претендираната главница от датата на уведомяването на застрахователя за настъпилото ПТП на 01.03.2021г., с извънсъдебната молба-претенция до окончателното изплащане на обезщетението за неимуществени вреди;
- направените по делото съдебни и деловодни разноски.
Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение осъщественото процесуално представителство на ищцата. за
На основание чл. 127, ал. 4 от ГПК, посочва банкова сметка, по която да бъде изплатено застрахователното обезщетение в полза на ищцата.
В законния срок ответникът е депозирал по делото отговор на искова молба, в който излага становище по предявените искове.
Счита, че така предявените искове са процесуално допустими, респективно липсва пречка за допускането им до разглеждане.
Оспорва изцяло ищцовата претенция, както по основание, така и по размер, както и изложените в искащата молба фактически твърдения, касаещи правно релевантните факти, и застъпваните правни . Моли, да се отхвърлят същите изцяло, като на основание чл.78 от ГПК, моли да се присъди в полза 4 на ответника направените разноски в настоящото производство, в това число и тези за заплатено адвокатско възнаграждение. В условия на евентуалност, моли да се намали размера на претендираното обезщетение поради съпричиняване, както и поради прекомерност, предвид явното му несъответствие с критерия „справедливост“, съгласно застрахователната и съдебната практика по аналогични случаи, както и икономическата конюнктура в Република България.
Намира, че предявеният иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 30 00 лв. е неоснователен и необоснован, поради следните съображения:
Заявява, че оспорва твърденията, че в резултат от настъпването, на процесното ПТП С. О. М. е получила описаните в исковата молба, като вид и характер травми, като се противопоставя на всички твърдения за вида, медико - биологичния характер и степента на уврежданията. Моли, съдът да отчете и, че липсват каквито и да било данни за реално проведено лечение от С. О. М. на получени в причинна връзка с пътния инцидент здравословни проблеми.
Счита, че на 19.10.2020 г. водачът на застрахования при ответника лек автомобил, не е нарушил императивните норми на Закона за движението по пътищата и Правилника за неговото прилагане, съответно не е причинил процесното ПТП, така както ищцата твърди. Заявява, че липсва основният елемент от фактическия състав на деликта, а именно - противоправно поведение, като излага доводи в тази връзка.
Категорично оспорва вината на водача А. А. А. за настъпването на ПТП от 19.10.2020 г. Подчертава, че макар нормата от чл. 45, ал. 2 от ЗЗД да фиксира оборима презумпция за вина на лицето, сочено като деликвент, предвид трайно възприетото становище в съдебната теория и доктрината, вината в областта на гражданското право притежава обективен характер, като на изследване подлежат останалите признаци от фактическия състав на деликта и единствено от тяхната кумулативна даденост се обуславя възможността да бъде ангажирана гражданскоправната отговорност за непозволено увреждане. Моли съдът да отчете, че вината на водача на застрахованото МПС за визираното ПТП не е установена с влязъл в сила съдебен акт, ползващ се с правните последици съгласно чл.300 от ГПК, респективно може само да се презумира.
5
Оспорва в цялост механизма на ПТП, по начина по който се твърди от ищцата, че то се е реализирало.
Твърди, че процесното ПТП се явява случайно деяние по смисъла на чл.
15 от НК за водача на лек автомобил, марка „Опел”, модел „Астра", с peг. № **, защото същият обективно не е могъл, нито е бил длъжен да предвиди настъпването на събитието и вредите, евентуално произтекли от същото.
Моли, да се отчете, че въпросното ПТП е било технически непредотвратимо за водача на застрахования при ответника автомобил, а предвид липсата на виновно поведение и пряка причинно-следствена връзка между неговото поведение и настъпилите вреди, няма основание да бъде ангажирана реципрочната отговорност на ответното дружество. В тази връзка, моли да се цени при условията на чл. 175 от ГПК признанието на ищцовата страна на факта, че на водача на А. А. А. му е прилошало внезапно, което е единствената причина същият да изгуби контрол върху управлението на МПС, съответно се явява и единствената причина за реализиране на процесното ПТП. Посочва, че в този смисъл се е произнесъл и ръководно решаващият орган в наказателното производство, видно от представеното с исковата молба Постановление от 14.12.2020 г. на Районна прокуратура - гр.
Ч., с което е прекратено образуваното по повод процесния случай досъдебно производство. Моли, да се вземе предвид, че видно от визирания официален удостоверителен документ, самата С. М. се е съгласила с изводите на прокурора, респективно съгласила се, че процесното ПТП представлява случайно деяние, поради което е поискала прекратяването на инициираното наказателно производство.