Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 44 от 31.01.2024, Районен съд - Пещера

Съд
Районен съд - Пещера
Дело
Гражданско дело 952/2022
Вид
Протокол № 44
Подписан
31.01.2024
В сила
31.01.2024
Състав
Велина Иванова Ангелова

Цитирани разпоредби

  • чл. 142, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 143 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 157 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 204 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 56, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Наказателен кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 44 гр. Пещера, 31.01.2024 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Ангелова при участието на секретаря Т.ка Т. Даракчиева

Сложи за разглеждане докладваното от Велина Ив. Ангелова Гражданско дело № 20225240100952 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ Т. К., уведомен при условията на чл. 56, ал. 2 от ГПК, не се явява. Като процесуален представител за него се явява адв. К., редовно упълномощена.

ОТВЕТНИКЪТ Г. К., уведомен при условията на чл. 56, ал. 2 от ГПК, се явява лично. Като процесуални представители за него се явяват адв. М. и П., редовно упълномощени.

АДВ. К. – Да се даде ход на делото.

АДВ. М. и П. – Да се даде ход на делото.

При условията на чл. 142, ал. 1 от ГПК,

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

На основание чл. 143 от ГПК, съдът пристъпи към изясняване на фактическата страна на спора.

1

АДВ. М. – В процедура сме по чл. 204 от ГПК за оглед на снимков материал, като писмено доказателство. Представяме 10 бр. снимки в оригинал и ксерокопие за ищеца, които са номерирани от 1 до 10. Желаем да се извърши оглед на тях чрез разпит на свидетеля Т. Я., разпитан в предходното с.з. Другият свидетел е в Германия и не може да дойде.

АДВ. К. - Изразих становище в миналото с.з., което поддържам. Моля да ми се даде възможност да запозная доверителя ми с представения снимков материал. Сега се представя. И ние искаме да изразим становище по този снимков материал. Евентуално и ние да сочим свидетели по какъв повод са направени тези снимки. Представяме още едно писмено доказателство, с което се снабдихме междувременно преди настоящото с.з., изведено е с дата 11.12.2023 г., с копие за ответната страна, от което е видно наследодателят на ответника през кой период от време е бил в казарма, за който период се твърди, че е строял къщата. Това възражение беше наведено в миналото с.з. и ние решихме да проверим. За нас е новооткрито доказателство. Не сме могли да го представим до този момент, той като не е имало такова възражение.

АДВ. М. – Моля настоящото съдебно удостоверение да не се взима предвид и да не се приема като доказателство, с оглед твърденията в исковата молба. Там ще видите, че ищецът твърди, че към 1966 г. Г. Г.в К. вече се установил в Монтана и е заживял там със семейството си. Предмет на делото са факти и обстоятелствата, изложени в исковата молба и в депозирания отговор. Ако са твърдели това обстоятелство, за което представят писменото доказателство, съгласен съм да се приеме като ново. Но към настоящия момент да се представя, считам първо, че е извън предмета на спора, както са заявени обстоятелствата по делото, а от друга страна не е имало пречка, при положение, че са искали да установяват този факт, да се снабдят към момента на подаване на исковата молба, с оглед установяване на факта, който чак сега се твърди. Ако този факт, който искат да докажат с това писмено доказателство, беше изложен в исковата молба, и да изложат обективни обстоятелства, които са им попречили да се снабдят своевременно с него и го представят сега - да. Считам, че от процесуална гледна точка, както и от фактологическа с оглед предмета на спора, така представеното удостоверение е неотносимо и недопустимо. Не следва да се приема.

2

АДВ. К. – Настоящото писмено доказателство го представям във връзка с наведени възражения, относно факта, че наследодателят на ответника е строил къщата, а не моят доверител. Което възражение беше направеното в минало с.з. То не фигурира като възражение в отговора, така че във връзка с това възражение, ние представяме това писмено доказателство, за да опровергаем именно този факт.

АДВ. М. – Такова възражение не е протоколирано и не е правено.

АДВ. К. - Вашите свидетели го твърдят.

АДВ. М. - Възражението е едно и по повод него да се снабдите. Ние такова възражение не сме правили. Изключва относимостта и допустимостта.

Периодът на строителството на къщата не е изяснен, нито има такива твърдения.

АДВ. К. - Има строителни книжа и документи за това кога е била построена къщата.

АДВ. М. – Няма документи за завършването на къщата. Има за началото, но колко е продължило строителството, въобще няма.

Съдът отново прикани страните към спогодба:

АДВ. К. - Няма вариант да се разберем.

ОТВ. К. – Може да се разберем.

АДВ. К. - Да ни се даде възможност да поговорим за спогодба. Аз ще отида да разговарям лично с доверителя ми.

АДВ. М. – Моля да се разпита сегашният ни свидетел, във връзка със снимките.

АДВ. К. - Доверителят ми е инвалид и не може да се яви днес.

АДВ. М. - Искането за взимане на становище е неизпълнимо, тъй като лицето не може да се яви. Трябва да се отиде на място в Батак тогава.

3

Становището се взима в съдебно заседание. Нека да каже за снимките свидетелят, тъй като е тук. Ако се налага, ще дойде втори път.

По доказателствата и на основание чл. 157 от ГПК,

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото 10 броя снимки, номерирани.

По удостоверението, представено от ищцовата страна, съдът ще вземе становище в следващото с.з.

На основание чл. 204 от ГПК, съдът пристъпи към извършване на оглед на снимков материал.

Пристъпи се към изслушване на свидетеля Т. Г. Я., със снета по делото самоличност.

Предупреден за отговорността по чл. 290 от НК.

Предяви се на свидетеля снимка № 1.

СВ. Я. – Снимка № 1 е правена в Батак – това е новата къща. На двора е. Това е новата къща на страните, която в момента съществува. Не знам кога е правена въпросната снимка. Г. е бил женен. На нея виждам чана Л. К.а съпругата на дядото Г. К., майка на ищеца и баба на ответника, тя е баба на Г..

Бащата на Г. е в средата – Г.. В крайно ляво е майката на Г. – Д.. По мои спомени бащата на ответника - Г. се ожени след като се уволни от казармата.

На гърба виждам № 1, 68-69.

Предяви се снимка № 2 на свидетеля.

СВ. Я. – Това е пред новата къща. Тази снимка за мен изобразява новата къща на страните, която съществува в момента в гр. Батак. Това е сватбата на Г. – бащата на Г.. Отдясно са на Д. родителите. Това е на Г. майка 4 му – Д.. До нея е Г. – бащата на ответника, чана Л. - майката на Г. и баба на Г..

След това е ищеца чичо му - Т.. Вляво жената не мога да кажа коя е. Има ще едно лице, което не мога да си спомня кое е – до чичо му, до Т.. Мария не е била толкова пълна като млада. Заявявам, че по мои спомени, когато сключваше брак Г., ищецът не беше женен. Отзад пише 16.11.1969 г., снимка № 2. Заявявам, че към 1969 г. Т. не е бил женен, аз бях в казармата тогава.

Предяви се на свидетеля снимка № 3.

СВ. Я. – На тази снимка са на Г. майка му - съпругата на Г. – Д., с Г. като бебе, отпред пред входната врата на стълбището на новата къща. Старата къща я бяха бутнали, за да строят блок там. В момента е магазина „Л.“ там.

Отзад пише 1970 г., № 3. Под 1970-та г., пише 6 м. Г. е бил на 6 м.

Предяви се на свидетеля снимка № 4.

СВ. Я. – Това е зад къщата, както имаха един дребен обор, в градината.

На снимката се вижда градината на процесната къща, зад нея. Тук са чана Л. бабата на ответника, заедно с внук си с Г. – ответника. Отзад пише № 4, 19741975 г. Той почина Г., идвах му на погребението. Аз обясних в миналото с.з., че почина през 1970 г. и присъствах на погребението му, като ме пуснаха от казармата.

Предяви се на свидетеля снимка №5.

СВ. Я. – На тази снимка виждам майката на ответника Г. -Д. с него пред старата църква в Батак. Входът както е, зад входа. Отзад пише № 5 – 1976 г. През 1976 г. Г. и майка му живееха в Батак. Тя работеше като медицинска сестра в дома - имаше психоболница, а сега се води дом за хора с душевни недъзи. Там беше медицинска сестра. Не помня коя година е заминала за Монатна, но най-вероятно след като преместиха болницата от Батак, някъде до Баткун, тогава се премести целият персонал. Повечето бяха неместни хора, бяха медицински персонал от цяла България. Главният лекар беше от София, другият беше пловдивчанин. Поне 4-5 години след смъртта на Г., Д. живяха в Батак, по мои спомени. Не мога да си спомня точно. Тя 5 замина за Монтана, след като затвориха болницата и там започна работа в местната болница, в хирургиите, като медицинска сестра.

Предяви се снимка № 6 на свидетеля.