Решение № 224 от 20.12.2022, Апелативен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 224 гр. Бургас, 20.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Марина Д. Димова като разгледа докладваното от Кремена Ил. Лазарова Въззивно гражданско дело № 20222000500371 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 263210/04.07.22г. на БОС от Н. И. И., ЕГН: ********** и Д. А. И., ЕГН:

********** и двамата с пост.адрес: ****, чрез адв. Т.И., служ.адрес: ****, против решение № 260216 от 10.06.22г. по гр.д.№ 1299/2019 г. на БОС, в частта, с която е уважен предявеният от поставената под пълно запрещение И. В. С., с ЕГН: **********, чрез адв. Б. Д., иск с правно основание чл.40 ЗЗД за обявяване за недействителен на сключения с н.а. № 30, т.ІІІ, рег.№ 6409, н.дело № ***** на нотариус С.И., гр.Бургас, рег.№ 699 на НК договор за прехвърляне на недвижим имот срещу поето от Х. Я. И. задължение за издръжка и гледане, в частта, с която по отношение на въззивниците е установена собствеността на И.С. върху описания в диспозитива на съдебното решение имот и са осъдени да й предадат владението върху него, както и да заплатят разноски по делото, включващи държавни такси и върху признатите и извършени от тях подобрения в имота. Твърдят неправилност на решението, излагат подробни оплаквания по преценката на събрания доказателствен материал и формираните изводи, мотивирали съда да уважи иска с правно основание чл.40 ЗЗД. Молят за отмяна на решението в обжалваните части, като излагат и аргументи за отхвърляне на съединените при условията на евентуалност искове. Имат доказателствени искания. Претендират разноски.

Въззиваемата И. С., поставена под пълно запрещение и действаща чрез назначения й от съда особен представител адв.Б.Д., оспорва въззивната жалба в депозирания по реда на чл.263 ГПК отговор и въведените с нея доказателствени искания. В случай, че бъдат уважени, също моли за допускане на нови доказателства. Излага подробни аргументи за 1 потвърждаване на решението в обжалваните части.

Х. Я. И. не изразява становище по въззивната жалба, няма доказателствени искания, не претендира разноски.

По делото е депозирана и втора въззивна жалба вх.№

263652/08.08.2022г. на БОС от Н. И. И. и Д. А. И., двамата чрез адв.Т.И., против решение № 260231 от 12.07.22г. по гр.д.№ 1299/2019 г. на БОС, с което е отхвърлена молбата им за допълване на вече постановения съдебен акт, като върху признатата с решението сума на извършените в имота подобрения, бъде присъдена и законната лихва, считано от подаване на отговора против исковата молба, до изплащането й. Твърдят, че е неправилно и молят да бъде отменено, като бъде постановено ново, в горния смисъл. В случай, че съдът не уважи тази жалба, заявяват пред тази инстанция претенция за присъждане на изтекли лихви, считано от предявяване на отговора против исковата молба.

Въззиваемата И. С., представлявана от адв.Б.Д., оспорва втората въззивна жалба. Моли да бъде отхвърлена.

Х. Я. И. не депозира отговор против втората въззивна жалба.

Жалбите са подадени в срока по чл. 259 ГПК от легитимирани лица и са допустими.

БОС е разгледал обективно и субективно съединени искове с правни основания чл.40 ЗЗД и чл.108 ЗС, както и възражение за извършени в процесния имот подобрения, като е признал по реда на чл.72, ал.3 ЗС право на въззивниците да задържат имота до заплащане на сумата на подобренията.

Съдът, като взе предвид събраните доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред БОС е образувано по искова молба от И. В.С., поставена под пълно запрещение, чрез П.К. – длъжностно лице, изпълняващо временно настойнически функции към Органа по настойничество и попечителство при Община Бургас, против Х. Я. И., ЕГН: **********, с пост. и настоящ адрес: ****. Твърди се в исковата молба, че с решение № 298/10.09.2014г. по гр.д.№ 422/2014г. на БОС И. С. е поставена под ограничено запрещение, като за времето от 22.08.2017г. до 04.07.2018г. за неин попечител е назначен Г.И.С., ЕГН: **********, от ******.

С решение № 203/07.07.2018г. по гр.д.№ 1577/2017г. БОС С.а е поставена под пълно запрещение и с решение на Органа по настойничество и попечителство при Община Бургас П.К. е назначена за неин временен настойник.

Преди поставянето й под пълно запрещение, обаче, с нотариално заверено пълномощно от 07.09.2017г., С., действаща лично и със съгласието на своя попечител Г.С., упълномощила Х. Я. да се разпореди със собственото й жилище, включително и да договаря сам със себе си. На 29.09.2017г. въззиваемият Х.И., в качеството си на пълномощник на ограничено запретената С., прехвърлил на себе си жилището й, срещу поето задължение за издръжката и гледането на прехвърлителката лично или чрез трето лице, като се задължил да й осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водила 2 досега, при старост и болест.

Въпреки поетото по договора задължение, преустановил изпълнението му и с н.а. № 165/27.11.2017г. т.ІІІ, рег.№ 8143, н.д.№ 501/2017г. на нотариус С. И. - гр.Бургас, И. продал имота на съпрузите Н. И. И. и Д. А. И. и абсолютно се дезинтересирал от задълженията си да гледа и издържа С., както и да й осигури достоен живот. Поради влошеното си психично състояние, въззиваемата С. започнала за нощува под терасите на жилищния блок, където било жилището й и психотичните епизоди на поведението й зачестили. Тя била отведена и хоспитализирана в ЦПЗ „Проф. д-р Ив.Темков“. При изложените факти, с исковата молба се претендира разваляне на сключения с н.а. № *******, рег.№ 6409, н.д.№ ***** на нотариус С.И.гр.Б., договор за прехвърляне на процесния имот в полза на Х.

И., срещу поето от него задължение към прехвърлителката за издръжката и гледането й. По причина, че преди завеждане на исковата молба, преобретателят И. вече се бил разпоредил с имота и по правилото на чл.88, ал.2 ЗЗД купувачите запазват правата си, е отправен следващ петитум да бъде осъден Х. И. да заплати на И.С. сумата от 55 000евро, представляваща вписаната в н.акт продажна цена на жилището, с която И. неоснователно се обогатил, ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска, до окончателното й изплащане. Претендирала е разноските по делото.

С определение № 1972/17.10.2019 г. по гр.д.№ 1299/2019г. на БОС на С. е предоставена правна помощ по реда на чл.94 и сл. ГПК и за неин особен представител е назначен адв.Б.Д. – АК Бургас.

С молба вх.№ 812/15.01.2020г. на БОС са предявени нови искове:

Твърди се, че И. С. не знае, че е подписала пълномощно в полза на Х. И. и не е посещавала нотариус М.А., гр.Ш., извършила заверката на подписа на упълномощителката. На основание изложеното се оспорва наличието на валидното упълномощаване за разпореждане от страна на Х.И. с имота. На следващо място се твърди, че с действията си по продажба на имота, Х.И. е увредил интересите на С. – негов кредитор по алеаторния договор.

Ето защо е предявен иск по реда на чл.135 ЗЗД за обявяване на договора по н.а. № 165/27.11.2017г. т.ІІІ, рег.№ 8143, н.д.№ 501/2017г. на нотариус С.И.гр.Б. за недействителен по отношение на прехвърлителката.

В условията на евентуалност, в случай, че предявеният иск с правно основание чл.135 ЗЗД не бъде уважен, моли да договорът за бъде развален, поради неизпълнение, като при приложение на правилото на чл.88, ал.2 ЗЗД моли Х.И. да бъде осъден да й заплати обезщетение в размер на пазарната цена на имота към влизане в сила на решението за разваляне на договора.

Исковете са насочени не само срещу Х. И., но и срещу ответниците Д. и Н. И.и, конституирани в процеса.

По указания на съда исковата молба е уточнена с допълнителна молба вх.№ 4378/28.09.2020г. на БОС. Искът с правно основание чл.135 ЗЗД е оттеглен и са въведени: оспорване на подписа, положен върху пълномощно рег.№ 5080/09.07.2017г. на нотариус М.А., гр.Ш., ерго – основание за установяване на липса на надлежно упълномощаване, искове с правно основание чл.40 ЗЗД – за обявяване за недействителен на договора, извършен с н.а. № *****, т.ІІІ, рег.№ 6409, н.д.№ ***** на нотариус С.И. гр. Б., 3 установяване на собствеността на И. С. върху имота и предаване на владението му от ответниците Д. и Н. И.и – иск с правно основание чл.108 ЗС.

Впоследствие, с допълнителна молба – стр. 213 по гр.д.№ 1299/2019г.

БОС, е предявен и още един иск – за обявяване на договора по н.а. № 165/27.11.2017г. на нотариус С.И. гр. Б. за нищожен, поради липса на съгласие. Последният иск е основан на твърдението, че полученото от БРС разрешение по реда на чл.165, ал.4 СК, вр. с чл.130,ал.3 от СК за изповядване на договора, е по молба на И. С., действаща лично и със съгласието на своя попечител Г.С., която молба не е подписана от И. С.. Този иск е преценен от съда като иск с правно основание чл.27, предл.І ЗЗД – за унищожаемост, поради неспазване на формата на договора, именно при липса на задължителен елемент от сложния фактически състав по разпореждане с имот, собственост на недееспособно лице.

При условията на евентуалност е предявен иск против Х. Я. И. за разваляне по реда на чл.87, ал.3 ЗЗД на договора за прехвърляне на процесния имот срещу поето от него задължение за издръжка и гледане, като в случай, че този иск бъде уважен, при наличието на вече извършена от Х.И. разпоредителна сделка с имота в полза на въззивниците Д. и Н. И.и, се претендира заплащане на получената и вписана като реална пазарна цена в н.а. № 165, т.III, рег.№ 8143, д.№ 501 от 27.11.2017г. на нотариус С.И. гр. Б. сума в размер на 55 000 евро, ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба. Претендират се разноски.

Въззивниците Д. и Н. И.и са оспорили исковете в надлежно депозирания, чрез процесуалния им представител адв.Т.И., в срока и по реда на чл.131 ГПК отговор. Заявяват, че не са основателни. Излагат подробни аргументи за отхвърляне на иска с правно основание чл.40 ЗЗД и иска с правно основание чл.27, предл.І ЗЗД. Твърдят, че са добросъвестни преобретатели на имота. Заявяват, че след сключване на прехвърлителния договор, Х. И. е полагал грижи за въззиваемата С., но тя е бягала от наетото от него жилище, като по този начин е препятствала изпълнението на поетото задължение да я гледа и издържа, да й осигури спокоен и нормален живот.

Твърдят, че доколкото се касае за лице с тежки поражения върху съзнанието, в резултат от установеното и прогресиращо психично заболяване, сключеният договор за прехвърляне на имота от И. С., действаща лично и със съгласието на попечителя си Г.С., е напълно в неин интерес. Твърдят, че тя не може да живее самостоятелно и да се грижи за себе си, че жилището й е било абсолютно непригодно за живеене и че за нея най-добре би било трето лице да поеме грижите за здравето и издръжката й. Обосновават и други аргументи за отхвърляне на исковете. Не оспорват предявения против Х. И. иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД

В случай, че договорът по н.а. № 165/27.11.2017г. на нотариус С.И. гр.

Б., за прехвърляне на недвижим имот срещу поето задължение за издръжка и гледане бъде признат за недействителен или унищожен, с отговора против исковата молба Д. и Н. И.и са въвели възражение за задържане на имота до изплащане на извършените от тях подобрения, след закупуването му.

Претендират сума в размер на 47 700лв., съответстваща на ремонтните работи и вещите, трайно прикрепени към жилището, подробно описани по пера в отговора против исковата молба. Също претендират разноски.

4

Въззиваемият Х. И. също е оспорил исковете в депозирания чрез процесуалния му представител адв.К. отговор срещу исковата молба в срока и по реда на чл.131 ГПК. Заявява, че сключеният договор за прехвърляне на имот срещу поето задължение за издръжка и гледане е изцяло в интерес на И.

С.. Твърди, че се познават от деца и в годините, след смъртта на родителите й, винаги се е грижел за нея – подпомагал я е със средства, храна, заедно с майка си чистели дома й и етажната площадка, където тя трупала отпадъци от казаните. Твърди, че е почистил дома й, след като С. предизвикала пожар, излага и други факти в подкрепа на защитата си. Заявява, че е наел жилище и жена, която да се грижи за И., но тя избягала от него и така препятствала престиране на грижи и издръжка. Моли за отхвърляне на исковете. Също претендира разноски.