Решение № 149 от 14.07.2026, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. Ловеч, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ при участието на секретаря ВИКТОРИЯ ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно гражданско дело № 20264300500191 по описа за 2026 година

С решение № 69/12.02.2026 г., по гр.д. № 1230/2025 г. на РС Ловеч, състав на същия съд обявил за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК Договор за кредит № 7200312223023/23.10.2024 г, сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с ЕИК 131134023 в качеството му на кредитор и В. И. В., с ЕГН **********, с адрес:

***, в качеството му на кредитополучател. Със същото решение съдът е осъдил „Ти Би Ай Банк“ ЕАД да заплати на В. И. В. разноски по делото в размер на 300,05 евро, а на адв. С. С. С. адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита и съдействие 862,55 евро.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, в която са направени оплаквания за неговата неправилност, с поддържане на съображения за нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, свеждащи се до: несъгласие с извода на районния съд, че договорът за потребителски кредит е недействителен, поради неспазване разпоредбата на чл. 11. ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото в договора са означени конкретните размери на ГПР и общата дължима от потребителя сума, вкл. ясно посочена методика на формирания годишен процент на разходите; несъгласие с извода на районния съд, че реалният размер на ГПР е различен от този, посочен в договора, както и че задължението на клиента по застраховката следва да бъде причислено към ГПР; необсъждане от районния съд на предложените от дружеството ответник аргументи относно правната и финансова характеристика на застрахователната премия, вкл. че тя не е част от общите разходи по кредита и при отказ от застраховката, същата ще бъде възстановена на потребителя ищец, доколкото банката я е платила от негово име и за негова сметка; несъгласие с извода на районния съд, че е налице разминаване между 1 посочения в договора ГПР и действителния такъв, като се посочва, че общите разходи по кредита, които следва да се отчетат при формирането на ГПР, се включват и разходите за допълнителни услуги, но само в случаите, когато получаването на такива допълнителни услуги е задължително условие за сключването на договора за кредит, а конкретните такива не са такова условия, с оглед на което те не попадали в обхвата на понятието за общи разходи по кредита съобразно дефиницията по § 1, т. 1 от ДР на ЗПК; непроизнасяне от районния съд по насрещния иск на банката, предявен условия на евентуалност с писмения отговор на исковата молба. Във въззивната жалба е направено искане за отмяна на обжалваното решение, за отхвърляне на предявения против въззивника иск, а при условията на евентуалност – за уважаване на насрещния иск, както и за присъждане н разноските по делото за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемия е постъпил писмен отговор, в който се дава становище за неоснователност на въззивната жалба, споделят се решаващите изводи на районния съд в обжалваното решение и е направено искане за неговото потвърждаване, вкл. за присъждане на съдебните разноски и адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция.

Ловешкият окръжен съд, след като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, приема следното:

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, а в атакуваната част и допустимо, поради което настоящият състав следва да обсъди неговата правилност по оплакванията, посочени във въззивната жалба (чл. 269 ГПК).

Първоинстанционното производство е образувано по следните установителни искове, предявени от В. И. В. против „Ти Би Ай Банк“ ЕАД при условията евентуално съединяване, както следва: по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – за обявяване за недействителен на договор за потребителски кредит № 720031222023/23.10.2024 г., сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и В. И. В.; а при условията на евентуалност и иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК – за обявяване за недействителни на уговорките в договора, предвиждащи заплащане от кредитополучателя на застрахователна премия за застраховка „BANK ПАКЕТ 3 КРЕДИТ + СМЕТКА (bill)“ в размер на 3 760,41 лв., както и на уговорката, предвиждаща заплащане на договорна лихва в размер на 30,40 %.

В писмения отговор от ответника са направени възражения за неоснователност на предявените искове. В условията на евентуалност, в случай на уважаване на иска за нищожност на договора, с писмения отговор е предявен насрещен иск по чл. 23 ЗПК за чрез осъждане на В. И. В. да заплати на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД сумата от 6 320, 64 лв., претендирана като неизплатена част от дължимата чиста стойност на кредита в размер на 10 536,71 лв. Отделно от това, с отговора е направено и възражение за прихващане на присъдените в полза на В. И. В. разноски по конкретното дело, вкл. и адвокатското възнаграждение, с дължимата на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и неплатена чиста стойност на кредита в размер на 6 320, 64 лв.

Районният съд е останал в рамките на търсената защита, защото е обявил за недействителен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договор за потребителски кредит № 720031222023/23.10.2024 г., сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и В. И. В..

2

Като обсъди събраните пред първата инстанция доказателства по отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

От съдържанието на Договор за потребителски кредит № 720031222023/23.10.2024 г. се установява, че на означената в него дата В. И. В. и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД постигнали съгласие, по силата на което дружеството предоставило на кредитополучателя кредит в размер на 10 536,71 лв. със срок от 60 месеца, при размер на вноската за погасяване от 466,04 лв., ГПР: 34,30 %, годишен лихвен процент 30,40 %. От договора е видно, че освен връщане на кредита от 10 536,71 лв., кредитополучателят поел задължение за заплащане и на застрахователна премия в размер на 3 760,41 лева, включващ застраховка BANK пакет 3 кредит + сметка от лева, че тази премия е включена в общия размер на кредита от 14 297,12 лева (чл. 7.1. от договора), както и че размерът на общата дължим от потребителя сума е 27 962,27 лева. В т. 11.2 от договора е установен погасителният план, съгласно който месечната вноска от 466,04 лева се формира от главница и лихва, като общият размер на месечните вноски за целия 60 месечен период от погасителния план се равнява на 27 962,27 лева.

Кредитополучателят се е присъединил към застрахователни програми, предлагани от кредитора, за които се е задължил да плати застрахователната премия в общ размер на 3 760,41 лева, което се потвърждава от Сертификат за застрахователни програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“.

При така установените факти настоящата инстанция прави следните правни изводи:

Предметът на въззивното производство е решението на районния съд, с която съдът е обявил за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК Договор за потребителски кредит № 720031222023/23.10.2024 г. между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и В. И. В..

Процесният договор е сключен между физическо лице, в качеството на кредитополучател, от една страна и кредитна институция от друга, поради което правоотношението представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК и към него са приложими специалните разпоредби на ЗЗП относно неравноправните клаузи в потребителските договори, както и императивните норми на ЗПК, уреждащи неговата форма и необходимо съдържание. За наличието на неравноправни клаузи съдът следи служебно във всяко положени на делото.

Когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен (чл. 22 ЗПК). Санкцията недействителност на договора се свързва с неудовлетворяване на някое от изискванията на закона, установени в чл. 22 ЗПК. Едно от тези нормативни изисквания към съдържанието на договора се отнася до годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин (чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК). Като част от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит, означаването на годишния процент на разходите се свежда до посочването му, като в него се включват лихви, комисионни такси, всякакви други разходи, които са известни на 3 кредитора, свързани са с договора за потребителски кредит и които потребителят ще трябва да заплати. В това число са и разходите по допълнителните услуги, каквато е застрахователната премия.

В случая договорът за потребителски кредит не удовлетворява посоченото изискване. Означеният в него размер на ГПР от 34,30 % не е реален, защото е определен без включване на застрахователната премия от 3 760,41 лв., с чието включване ГПР се формира в размер, по висок от означения. Сумата по застрахователната премия съставлява общ разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, защото тя е свързана с договора за потребителски кредит, известна е на кредитора и заплащането й е вменено в тежест на ищцата, кредитополучател. Като част от общите разходи, възнаграждението по договора за гаранция подлежи на включване в годишния процент на разходите по кредита (чл. 19, ал. 1 ЗПК). Изключването й като компонента от тях и от тяхното формиране съставлява несъответствие на договора за потребителски кредит с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, водещо до неговата недействителност (чл. 22 ЗПК). В този смисъл изводът на районния съд за нищожност на Договор за потребителски кредит № 720031222023/23.10.2024 г. е изграден в съответствие с цитираните разпоредби на закона.

По изложените съображения съдът приема за неоснователни оплакванията във въззивната жалба – за неправилно приемане от районния съд, че договорът за потребителски кредит е нищожен и че естеството на застрахователната премия налагало включването й в общите разходи по кредита, които следва да се отчетат при формирането на ГПР.

Застрахователната премия е включена в договора за потребителски кредит като част от главницата и същата се явява част от месечните погасителни вноски, разпределена е във всяка една от тях. При наличието на неразривна връзка между кредитното и застрахователното правоотношение, в резултат на която ползването на допълнителната услуга (застраховка), е обусловило сключването на процесния договор за потребителски кредит, се налага извода, че дължимите застрахователни премии в случая представляват разход, пряко свързан с договора за кредит и същите следва да намерят отражение при изчисление на ГПР по кредита, а както се установи, с отчитане на сумите по застрахователните премии като несъмнен разход, действителният ГПР би бил по-висок. В този смисъл вписаното в процесния договор не кореспондира на изискуемото съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на поетите от него задължения. Ето защо неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание на договора се урежда от законодателя като порок, чиято дълбочина изключва валидността на договарянето (чл. 22 ЗПК).

Основателно е единствено оплакването във въззивната жалба за липса на произнасяне от районния съд по насрещния иск на банката, предявен с писмения отговор на исковата молба. Несъмнено такова искане е направено от ответника в писмения отговор, като то е заявено в условията на евентуалност – в случай, че уважи иска за недействителност на договора, съдът да осъди В.