Решение № 95 от 04.11.2024, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. гр. Добрич, 01.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър П. Монев

Членове:

Калина Т. Д.а

Деница Кр. Петрова при участието на секретаря Детелина Вл. Михова като разгледа докладваното от Деница Кр. Петрова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20243200600306 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази следното:

С присъда №12/13.06.2024г. по н.ч.х.д.№175/2023г. Каварненският районен съд е признал подсъдимия А. Ф. Ч. за невиновен в това, че на 3-ти юни вдигайки шум от силната музика и срещу 4-ти юни 2023г., в гр.К., в ранните часове в интервала от време от 01.34ч. до 9.00 часа на 4-ти /на ул.“Ч.“, №*, пред дома му същият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.216, ал.4 във вр. ал.1 от НК, изразяващо се в счупване на предно панорамно стъкло на лек автомобил марка „О. А.“, с рег.

№***, като е причинил увреждане на стъклото с две дупки от изстрел с въздушен пистолет,собственост на извършителя, поради което и на основание чл. 304 НПК го оправдал по обвинението по чл. 216, ал.4, във вр. с ал.1 от НК.

С присъдата е отхвърлен предявения от тъжителя срещу подсъдимия граждански иск за сумата от 2110лв. /2000лв. неимуществени и 110лв. имуществени вреди/. В тежест на тъжителя са възложени сторените по делото разноски.

Срещу така постановената присъда е постъпила жалба от тъжителя чрез 1 повереника му, в която се сочи, че присъдата е незаконосъобразна, неправилна и необоснована. Подробно се мотивира в същата наличие на влошени взаимоотношения между страните, за което свидетелствало и заведено гражданско дело за делба от бащата на подсъдимия. В жалбата тъжителят твърди, че подсъдимият му бил признал в личен разговор деянието, а впоследствие отрекъл в съда. Безспорно според заключението на вещото лице ставало ясно, че с пневматичното оръжие, собственост на подсъдимия можело да се причинят тези увреждания по автомобила на тъжителя. Искането е за отмяна на присъдата, признаване подсъдимия за виновен, налагане на съответно наказание ,уважаване на гражданския иск и присъждане на сторените разноски.

Постъпило е възражение от защитника на подсъдимия срещу подадената жалба, с което се оспорва жалбата, изтъква се, че частното обвинение почива само на твърденията на частния тъжител и на никакви други доказателства и се иска потвърждаване на присъдата и присъждане на разноски за въззивна инстанция.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от повереника на частния тъжител на основанията посочени в същата. Пледира за признаване подсъдимия за виновен, налагане на съответно наказание ,уважаване на гражданския иск и присъждане на сторените разноски.

Тъжителят се придържа към казаното от адвоката си.

Защитникът на подсъдимия поддържа възражението, потвърждаване на присъдата и присъждане на разноски.. пледира за

Добричкият Окръжен съд, като прецени жалбата, взе предвид становищата на страните в съдебно заседание, и след цялостна проверка на присъдата съгласно чл.313 и чл.314 от НПК намира за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срок.

По същество съдът намира следното:

Фактическата обстановка съобразно изложеното в тъжбата е следната:

На 03.06.2023г. срещу 04.06.2023г. малко след полунощ, тъжителят се прибирал към дома си, /преди това бил на гости при свой приятел/ като наближавайки къщата, в която живее, чул силна музика, идваща от неговите съседи /негови роднини/. Като влизал в неговия двор, тъжителят видял сина на 2 братовчед си - А. Ч., и го помолил да намали силната музика и че в противен случай ще позвъни в полицията. Въпреки това обаче музиката продължавала да е силна, при което тъжителят позвънил в полицията в гр.К., а малко след това и на тел.***, като часът вече бил след 01:30ч. Дошла патрулна кола и музиката била спряна.

Според посоченото в тъжбата на сутринта, когато се събудил тъжителят установил, че на предното стъкло на колата му има две дупки на стъклото, които според него били от куршум, за което сигнализирал в полицията. След известен период от време пристигнала полицейска кола с двама служители на РУ К.. Според посоченото в тъжбата единия полицай разпитал тъжителя, а другият направил снимки и оглед на автомобила, след което първият отишъл при братовчед му А. Ч., за да разговаря с него. Когато се върнал, носел личната му карта и оръжие, което намерил в него – пистолет. След което го взел и заминали за районното управление, за да установят на кое име се води, и дали е законно. Според посоченото в тъжбата на следващият ден тъжителят решил да поговори със сина на братовчед си А. Ч., който се обърнал и му казал да не се притеснява, че ще му бъде заплатено стъклото на автомобила. В сряда тъжителя решил да отиде до полицията, за да попита дали ще му издадат някакъв документ за това, че предното стъкло му е счупено, за да може да отиде на майстор и да го смени. Тогава срещнал въпросният полицай и го попитал „какво става“ и той му отговорил, че въпросното оръжие е било собственост на неговият братовчед А. Ч., който е син на Ф. Ч. и е законно регистриран на негово име и даже го попитал не са ли се оправили вече с него.

Или видно от изложената в тъжбата фактическа обстановка никъде в нея не се твърди, липсва конкретно описание на действия на подсъдимия, представляващи престъпление по чл.216 ал.4 от НК, за което е повдигнато частното обвинение. Следва да се посочи, че както в обвинението, така и в присъдата е пропуснато текстово да се посочи, че обвинението е за извършено престъпление в маловажен случай / такава е нормата на чл.216 ал.4 от НК/.

Повдигнатото обвинение с частната тъжба – че именно подсъдимия А. Ч. е причинил повреждането на стъклото на автомобила на тъжителя чрез изстрели с въздушен пистолет на посочената дата 04 юни 2023г. в интервала от време от 01.34ч. до 9.00 часа /така е лимитирано частното обвинение в тъжбата/ действително е останало недоказано.

3

Всъщност няма нито едно доказателства, установяващо, че именно подсъдимият е лицето, което е повредило стъклото на автомобила на тъжителя във въпросния интервал от време. Единственото установено е, че с притежавания от подсъдимия пневматичен пистолет биха могли да бъдат причинени такива повреди по стъклото, но дали са причинени именно с този пистолет и от кого е останало неизяснено. Следва да се посочи, че в тъжбата си тъжителят твърди, че едва на следващата сутрин, след като е станал от сън е видял повреденото стъкло на автомобила си, но разпитания по негово искане свидетел-св.С. С.в в показанията си сочи, че същата нощ около полунощ или 01:30ч. тъжителят му се обадил по телефона и свидетелят отишъл до тях, като видял повреденото /счупено/ стъкло на автомобила на тъжителя, постоял 10 минути и си тръгнал, като в негово присъствие полиция не е идвала, а излезли „тези хлапета“/ очевидно визира свидетелите С. С., Д. М. ,Н. С., подсъдимия, които са се били събрали същата вечер в дома на подсъдимия/ -вж. показанията на св.С. С. на л.107-108 от н.ч.х.д.№175/2023г. на КРС. Или от показанията на св.С. излиза, че процесното счупено / повредено стъкло на автомобила на тъжителя е било в това състояние още около полунощ или 01:30ч. и тъжителят е знаел това, доколкото е повикал свидетеля по телефона.

Частно обвинение спрямо подсъдимия за извършване на престъпление по чл.216 ал.4 от НК за времевия интервал преди 01:34ч. на 04.06.2023г. обаче няма, а подсъдимият /дори и да имаше доказателства за авторството му по отношение на деянието, каквито няма/ не би могъл да бъде осъден по непредявено обвинение. Освен това казаното от този свидетел противоречи на посоченото в тъжбата, според която едва на сутринта, ставайки от сън тъжителят е разбрал за повреденото / счупено стъкло на автомобила си.

Направени от подсъдимия евентуално извън процесуални изявления /според написаното в жалбата пред въззивната инстанция/ нямат доказателствена стойност, а подсъдимият се възползва от правото си да не дава обяснения по обвинението.

При това положение частното обвинение е останало недоказано.

Доколкото обвинението не е доказано по безспорен начин постановената оправдателна присъда е законосъобразна.

След като обвинението спрямо подсъдимия не е доказано по несъмнен начин очевидно е останал недоказан и деликта, поради което и закономерно 4 гражданския иск е бил отхвърлен.

Процесуални нарушения, които да накърняват правата на частния тъжител не се констатират от въззивната инстанция, поради което и с оглед изложеното присъдата следва да бъде потвърдена.

С оглед изхода на делото основателно се явява искането на защитника на подсъдимия за присъждане на сторени разноски за въззивна инстанция в размер на 1000лв. / удостоверени като внесени в брой в приложеното пълномощно за въззивна инстанция/, които следва да се възложат на частния тъжител.

Водим от горното и на основание чл.338 от НПК Добричкият окръжен съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда №12/13.06.2024г. по н.ч.х.д.№175/2023г. на Каварненския районен съд.

ОСЪЖДА на основание чл.190 ал.1 от НПК частния тъжител Н. И. Ч.

ЕГН:********** да заплати на А. Ф. Ч. ЕГН:********** сторените от последния разноски за адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция в размер на 1000лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5