Протокол № 521 от 07.04.2025, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 521 гр. Варна, 07.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Атанас В. Славов при участието на секретаря Веска П. П.

Сложи за разглеждане докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело № 20233100100305 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 14:38 часа се явиха:

Ищецът П. З. Д., редовно призован за съдебно заседание, явява се лично, представлява се от адвокат П. Н. и от адвокат И. Д., и двамата от АК - Варна, редовно упълномощени и приети от съда от преди.

Ответникът Р. З. Р., редовно призован за съдебно заседание, явява се лично, представлява се от адвокат Й. Й. от АК – Варна, редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Свидетелят Н. Г. У., нередовно призован, не се явява. Призовката до свидетеля е върната в цялост.

Вещото лице Ю. Б. А., редовно призован за съдебно заседание, явява се.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила молба вх. № 8529/24.03.2025 г. от инж. Ю. А., с която заявява, че предвид сложността на делото не е успял да изготви заключението в срок.

Моли делото да бъде отложено за друга дата.

АДВ. Н.: Моля да се даде ход на делото.

АДВ. Д.: Моля да се даде ход на делото.

АДВ. Й.: Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

АДВ. Д.: Водим допуснатите ни свидетели.

СЪДЪТ пристъпва към разпит на водените от ищцовата страна свидетели.

1

СЪДЪТ призовава в съдебната зала за разпит в качеството на свидетел: И. Р. И..

В залата влиза свидетелят И. Р. И..

Преди разпит на свидетеля, съдът пристъпва към снемане на неговата самоличност, като напомня за отговорността по чл. 290 от НК в случай на лъжесвидетелстване и правото на отказ от свидетелстване по реда на чл. 166, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ГПК.

И. Р. И. – 54 г., неженен, неосъждан, български гражданин, без родство и други връзки на заинтересованост със страните по делото, с адрес - **. Предупреден за наказателната отговорност в случай на лъжесвидетелстване.

СВИДЕТЕЛЯТ И.: Познавам П. З. Д., защото с майка му бяхме в една компания и децата покрай нас, и ги познавам всичките от малки, от деца ги познавам. В един квартал живеехме. Те първо живееха във „**“, аз също, после слязохме в „**“. Съседи сме в „**“. В блок 223 съм аз, те са в блок 222. П., след като навърши пълнолетие работеше в строителството години наред. Поддържах връзка с него постоянно, почти всеки ден. Даже бяхме заедно и така. Ние си помагаме, кой с каквото може. Знам, че П. претърпя инцидент по време на работа. През февруари 2018 г. се случи този нещастен случай, тази бетон-помпа дето го затисна. Той беше направо транжиран. В резултат на този случай, той беше направо приет от обекта с линейка в Окръжна болница и първите поне двадесет дни, доколкото си спомням, защото минаха години, той беше постоянно под упойки, в реанимация, така че не можехме да го виждаме, защото докторите не позволяваха, но после вече съм ходил, когато можеше първия път. Той беше на системи, беше с една цялостна марля като чаршаф завит, полу-адекватен беше. След това съм ходил пак, само че допуснаха само роднините и близките, за да му носят храна и каквото трябва да се заплаща. Това е. Конкретно, долу-горе, мога да кажа в болницата колко време беше – долу-горе около два месеца предполагам, че беше, но след като го изписаха, аз редовно в началото даже оставах да спа. В тях оставах, защото той трябваше да бъде обгрижван, все още не беше адекватен, на три вида обезболяващи го изписаха. Трябваше да ходя да му купувам марли, реваноли, йодове, обезболяващи. Той не можеше да става, затова беше с два вида подлоги. И по голяма нужда в леглото ги вършеше, трябваше да му изхвърля, да ги плакна, нещо за ядене да му дам, да го обръщам на една страна, когато трябва, заради шините и железата, които са в тялото му в краката и гръбнаците. Какво да ви кажа, направо не ми се говори. Грозна картина. Оставах при него, защото той беше абсолютно самичък и имаше нужда от приятел. Първо аз се чувствах като длъжен да съм до него, ако му трябва нещо, защото болките през пет-шест часа му почваха, а пиеше три вида обезболяващи. Той беше неадекватен, все нещо му падне, да му се подаде, да му се даде нещо за ядене, да му напълня вода. Първите пет-шест месеца, почти редовно, всеки ден бях там, не всеки ден оставах да спа там. Наложи се специални инжекции да му бия. Приятели ни уредиха от Турция със специални ампули за калциране на ставите, за хрущялите, за раните, за да започнат по-бързо да зарастват. Те нямат зарастване.

Аз му ги биех. Големи марли, постоянно, по три пъти сменям марлите. Той трябва постоянно да се маже.

След като той се прибра в дома си, му трябваше почти една година долу-горе да 2 стане, за да може да щъка с количката, а пък да излиза навън - над година беше и то с придружител - да го държиш, да го сложиш. Понеже той е на втория етаж, близки, познати се събраха, както и сестра му (тя живее зад граница), също тя дойде. Купиха му специална рампа и му я инсталираха на първия етаж, за да може да се качва, да влиза в асансьора, за да може вече да се качи на втория етаж, за да си влиза вкъщи. Помогнаха му приятели и сестра му, направиха рампа. В момента той може малко да стои на крака или ако е вкъщи, ако се подпира и има някаква опора лека, но иначе спешно, от няколко години да му махнат железата. Те в момента са направо тръгнали да излизат. Към момента пак си пие обезболяващите, но вече по-нормално, не както преди такива спешни, три вида, инжекции и такива работи. Сега е по-добре, но пак има болки. Той и в гръбнака има железа и доста ребра имаше натрошени. Не знам каква е причината да се махнат тези железа. Ще питате З., тя му е роднина, братовчеди са, защото тя се занимава с документите по доктори и по тези неща, защото аз не всеки път съм имал възможност. Аз постоянно, от както е станало, до денднешен, ние сме приятели и постоянно, когато се налага, звънне ли ми, веднага отивам да му помогна нещо. Тогава, по него време, аз бях безработен, понеже получих инсулт и известно време не можех да работя. Сега в момента не работя. Грижите за П. си ги поделяхме със З. – неговата братовчедка и сестра му. Сестра му е в Германия от много години. Тя прескачаше за 10-15-20 дни до тук, за да плати каквото трябва и пак се прибираше, защото има деца. Кой с каквото може, му помага. Аз ходих редовно да му плащам ток, вода, да му купувам лекарствата и всичко, което е нужно и понеже той е в общинско жилище, ходих редовно да му плащам наема в кметство ** и въобще, каквото трябваше, аз ходих.

На П. шапка му свалям. Той беше страшно упорит. Той нямаше никакъв шанс да проходи въобще, обаче се бореше много, не се предаваше и това му помогна. Аз му повдигах постоянно духа. Той има силна воля, адски силна воля.

П. е абсолютен работохолик, събота и неделя ходеше на работа. Това, че не може да ходи на работа, му беше първата и най-голяма, единствена болка, която в началото му помогнах да прескочи. Аз постоянно бях до него, за да му дам кураж, за да може да прескочи тази бариера, понеже той има моля и благодарение на своите усилия проходи и се пооправи.

Иначе нямаше никакъв шанс да се оправи. Той има желание и хъс за жИ.т сега. В началото, като излезе от болницата се бореше, беше объркан. Нормално, който и да е на негово място в такова състояние, не всеки би издържал. Пребори се. Дойде му воля. Разбра, че има хора около себе си, че няма да остане самичък и нещата тръгнаха в добра посока.

Той, преди инцидента, беше абсолютен веселяк, майтапчия и пълен работохолик.

След инцидента се възстанови. Духът му за весело, за хумор, му се върна – хумористичен, човечен и винаги си е усмихнат. Винаги се усмихва.

За да се възстанови му трябваха около две години, година и половина и след това изведнъж започна да се усмихва и майтапи, усети, че има шанс, че всичко ще се оправи, само трябва да е по-упорит и да се бори, а той го правеше и нещата тръгнаха от положителна насока. Добър човек и трудолюбив страшно много.

3

Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.

Съдът освободи от съдебната зала свидетеля И. Р. И..

СЪДЪТ призовава в съдебната зала за разпит в качеството на свидетел: З. М. Д.А.

В залата влиза свидетелят З. М. Д.А.

Преди разпит на свидетеля, съдът пристъпва към снемане на неговата самоличност, като напомня за отговорността по чл. 290 от НК в случай на лъжесвидетелстване и правото на отказ от свидетелстване по реда на чл. 166, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ГПК.

З. М. Д.А – 45 г., вдовица, неосъждана, българска гражданка, първа братовчедка на ищеца, с адрес – **. Предупредена за правото на отказ от свидетелстване. Желае да свидетелства. Предупредена за наказателната отговорност в случай на лъжесвидетелстване.

СВИДЕТЕЛКАТА Д.А: Първи братовчеди сме с П. по майчина линия. Познаваме се от деца. Той има средно образование. Завърши в дървообработването. След като завърши средното си образование, П. се реализира в строителството като кофражист - лееше бетон.

Търсеха го постоянно за работа. Не е оставал без работа.

На 13.02.2018 г. се случи инцидент с П.. Тогава ми звъннаха и ми казаха, че той е много зле. Казаха, че една помпа е паднала отгоре му. Аз веднага отидох да го видя в Окръжна болница. Отидох веднага като ми се обадиха. Разбрах, че веднага трябва да го оперират. Той бил в безсъзнание. Не можах да го видя. Състоянието на П. беше критично.

На другия ден, след обяд вече ме пуснаха да го видя. Беше в безсъзнание. Много зле беше.

Кръв течеше отвсякъде още. С белият дроб доста... Доста е стоял в реанимация, не знам с точност. След това го преместиха в друго отделение - в травматология. Там стоя доста време. Първо един месец стоя, после, защото го прехвърлиха и му правиха втора операция.

Той има общо осем операции. На деветата операция вече изкараха фиксатори. На гръбнака има две операции, пак от спешно отделение, с линейка го закараха, за да го пренесат в другата болница. Той лежа в неврохирургията и в травмотологията. След операциите го прибрахме у дома. Той престоя доста време общо в болниците – пет-шест месеца. След като се прибра в дома си, за него се грижеше сестра му малко време - десетина дни, аз и И. – найдобрият му приятел, който живее през два-три входа, съсед. Той не можеше да става въобще.

Ние го вдигахме да сяда - аз, З., И. и Х. - сестра му. После аз и И.. И. оставаше да спи.

Просто се редувахме с него. Налагаше се да спим при П., защото той не можеше да ходи нито по голяма, нито по малка нужда сам. Той не можеше да се облече, съблече, да се храни и пие вода. През това време той беше тотално сринат. Постепенно се съвземаше бавно, много бавно, много време мина. Той, след операциите излизаше от вкъщи, когато трябваше да ходи вече на доктор. Тогава излизаше, защото имаше много болки, само тогава го изкарвахме навън. С фиксатора много го болеше. Просто кървеше, рани се откриха, превръзки му правих, инжекции се наложи и вкъщи викаш частно да го видят, защото не можех аз да го заведа, той тежеше. В блока нямаше асансьор. Докато го пуснат, да пусна молба, имаше ремонт по асансьора, платихме си го ние, за да може да се движи. В един определен момент, аз му станах личен инцидент, защото му дадоха сто процента без чужда 4 помощ, после още веднъж и третия път, като му дадоха чужда помощ, тогава вече аз станах, защото така и така си го гледам. Преди това две години беше. Сега вече не съм му личен асистент, но продължавам да си го гледам. Този негов съсед И. също идва. Други негови близки и приятели отначало ходиха да го виждат, но после спряха. Отначало първите два месеца идваха да го свалят. Сега пак му се обаждат, но финансово никой не му помага, освен аз и сестра му, най-вече сестра му. Тя му пазари от Англия. Случвало се е тя да му поръчва храна до вратата от Англия, от магазин „**“. Той може да отиде сам до тоалетна, но все гледа да се подпира някъде. Може да стане, но трудно. Не може да стои прав дълго време.

Сега брат му е в тях и той му помага. Той сега изцяло не може да се къпи сам, защото го е страх, защото се пързалят плочките. Има моменти, когато го боли вече много крака, защото започват да излизат вече болтовете и не може и до тоалетната да ходи. Като погледна крака, като си събуе чорапа, се виждат болтовете. Трябва да го занесем на преглед и да определят кога да се извадят болтовете. Това не е направено до момента, защото докторът каза още малко да изчакаме. Ако видим, че вече излизат - тогава. Тука вече до една седмица чакаме.