Определение № 206 от 10.06.2021, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 206 гр. Стара Загора , 10.06.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на десети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно частно гражданско дело № 20215500501282 по описа за 2021 година

Производството е на основание чл. 92а, ал.1 във връзка с чл.92, ал.1, ал.2 и ал.3 от ГПК.

Постъпила е частна жалба вх. № 4572/13.11.2017г., подадена от Д.Г.З., ЕГН**********, майка на непълнолетния ответник по делото И.М.П., ЕГН********** срещу: Протоколно определение от 22 март 2021 г.. потвърдено с Определение №26008 от 2 април 2021 г., с която в предвидения от закона срок обжалва пред въззивния съд извършените действия Срещу: Протоколно определение от 22 март 2021 г.. потвърдено с Определение №26008 от 2 април 2021 г.

Жалбподателката на основание чл.92, ал.3 от ГПК и в предвидения в закона срок, обжалва Протоколно определение от 22 март 2021 г. (по-нататък - ,Определението), с което й е била наложена глоба в размер от 100 лева, същото - потвърдено по реда на чл.92, ал.2 от ГПК с Определение №261008 от 2 април 2021 г., постановено по гр.д. № 4345 от 2020 г. по описа на PC - Стара Загора от 6. граждански състав, като с последното е била оставена без уважение молбата й за отмяна на наложената й глоба. Намира Определението за неправилно, по съображенията, изложени по-долу.

Посоченото дело на PC - Стара Загора е образувано по искова молба срещу сина й И.П.. Тъй като синът й е малолетен, участвала в производството, за да дава съгласие за извършваните от него процесуални действия.

На проведеното на 22 февруари 2021 г. открито съдебно заседание след направено предложение от председателстващата на състава на районен съдия за спогодба, изразила готовността си за доброволното уреждане на спора. Съдът прекъснал заседанието и излезли от съдебната зала. Процесуалният представител на сина й адв. Й. я оставила сама и отишла 1 някъде, не знае точно къде, заедно с представляващата насрещната страна адв. З.. Не е присъствала на разговора между двамата процесуални представители, нито някога е водила разговор директно с насрещната страна или с техния адвокат по условията на една евентуална спогодба. Адв. Й. се върна след не повече от 1 - 2 минути и я уведомила набързо, че насрещната страна е съгласна на спогодба при заплащане на обезщетение в размер на 11 000 лева за неимуществените вреди и пълния размер на претендираните имуществени вреди, ведно с лихвите, също и разноските по делото в пълен размер, както и синът й да се яви в съдебно заседание, за да се извини. Насрещната страна била съгласна и на разсрочване на обезщетението на пет вноски от по приблизително 2 500 лева всяка. Още тогава изразила съмнението си пред адв. Й., че ще й бъде възможно да плати такава сума, както общата, така и исканите месечни вноски. Тогава обаче адв. Й. настояла да влезе обратно в съдебната зала и така и направили. Верността на изложеното е видно от Протокола от съдебното заседание, в който е записано, че заседанието е било прекъснато в 9.41 ч. и е било подновено в 9.45 ч., т.е. цялото прекъсване е траяло едва 4 минути. Така тя била поставена пред свършен факт, не искала да се отмята от принципно дадената дума, че може да има спогодба, но не е изразявала категорично и конкретното си съгласие по представените й едва за 1 - 2 минути условия на тази спогодба. Последното отново е видно от Протокола от заседанието, в който не са записани, нито категорични конкретни предложения, нито поемането на конкретни ангажименти от която и да е от двете страни по условията на една потенциална спогодба.

Посочено е само, че има принципно съгласие за воденето на преговори и за постигането на спогодба.

Тук би искала да посочи, че и почитаемият съд не й дал никакви указания и разяснения какво следва да се случи в следващото заседание. Съдът само набързо отложил заседанието и то в изключително кратък срок, едва за 3 дни по-късно - на 25 февруари 2021 г. Съдът не се е интересувал от това дали такъв срок е реалистичен за успешното договаряне на всички условия по спогодбата. Вярно е, че и тя не възразила, но тогава се доверявала изцяло на преценката на адв. Й., която все пак бях наела именно за да следи за тези въпроси.

Допълнително смята, че тъй като синът й е непълнолетен, а съдът винаги е длъжен да следи и служебно за интересите на непълновръстните страни (по аргумент от чл.15, ал.З от Закона за закрила на детето), даденият 3-дневен срок, в който все пак синът й следвало да сключи спогодбата и да се задължи за немалка сума, било крайно недостатъчен. След това адв. Й. не я й търсила и по никакъв начин не й била разяснила какво следва да стане в тези три дни, сякаш, че вече всичко е уговорено, а това не било така, конкретно съгласие за направеното предложение не е давала пред никого.

На 25 февруари 2021 г. претърпяла злополуката, която довела до физическата й невъзможност, поради увреждане на здравето, да се яви в заседанието, което е удостоверено по делото с медицински документ. Делото било отложено за 22 март 2021 г. В тези 4 седмици адв. Й. отново не й оказала никакво съдействие и никаква консултация. Не й разяснила какво трябва, какво може и какво не може да бъде направено оттук нататък.

Въпреки посоченото, напълно добросъвестно използвах времето и се постарах да проверя 2 дали не бих могла, със заеми от приятели и близки, да събера споменатата сума от 10 000 лева, защото много ме притесняваше размерът на вноските от по над 2 500 лева, които биха ми били напълно непосилни, т.е. предпочитах да се опитам да има възможност да платя наведнъж. Синът й е непълнолетен, ученик, няма доходи, нито имущество, баща му е силно отчужден от тях, т.е. само тя би могла, колкото и да й бъде трудно, да уреди въпроса. За съжаление се оказала, че може да събере само сумата от 5 000 лева, което окончателно я убедило, както предполагла още от самото начало, че представените им условия са й практически невъзможни.

Така, на проведеното на 22 март 2021 г. заседание се явила в съда с чистосърдечното намерение да заяви пред съда и пред насрещната страна какво е успяла добросъвестно да сторя и какво ще ми бъде възможно. Смятала, че това не е проблем, защото абсолютно никой не й беше посочил, че би било проблем или че е необходимо да уведомяват когото и да е било предварително, ако предложението ми за сумата от 5 000 лв., но веднага, без никакво разсрочване, не би било прието. Истински шок било, когато съдът й наложил глобата. Смята, че адв. Й. била длъжна да й обърне внимание, което тя не сторила, на основните въпроси в нейн интерес: да се поинтересува какви са възможностите, предложените от другата страна условия да бъдат изпълнени; ако не е възможно, дали насрещната страна би била съгласна да приеме други условия и т.н.; ако се окаже напълно невъзможно, какво следва да бъде направено чисто като процесуални действия. Защото спогодбата е договор и би било връх на некоректността да бъде сключена спогодба, за която изначално е ясно, че едва ли ще бъде изпълнена. т.е. за да е добросъвестна и пред другата страна, тя на практика нямала никакъв избор, освен да действа по начина, по който постъпила, като била искрено убедена, че той е правилният.

Би искала да посочи също, че насрещната страна също не се поинтересувала дали е съгласна с нейните условия. Все пак спогодбата, бидейки договор, се основавал а върху отстъпките, които страните биха били взаимно готови да си направят една на друга.

Следователно добросъвестността изисквала направилата предложението страна на първо място да не предполага, че нейното предложение е единствено възможното; на второ място да изслуша и позицията на другата страна и преговорите да бъдат водени с цел да бъде постигнат резултат. Презумпцията на една от страните, че първоначално поставените от самата нея условия са единствените възможни и че другата страна е едва ли не длъжна да ги приеме, не може да бъде държано във вреда на тази друга страна, още повече когато съображенията на последната са разумни и с оглед на действителните й възможности.

Разбира, че и насрещната страна може да е била подведена от поведението на адв. Й., но не вижда защо за това, че другата страна не поискала никакво потвърждение от нея, да трябвало да носи отговорност тя.

Подробните съображения относно всички оплаквания са изложени в частната жалба на жалбоподателката Д.Г..

Предвид изложените съображения въззивницата моли да се постанови определение, с 3 което да се отменят Протоколното определение от 22 март 2021 г., потвърдено по реда на чл.92, ал.2 от ГПК с Определение №261008 от 2 април 2021 г., като неправилно, поради липсата на неоснователно отлагане на съдебното заседание, което да се дължало изцяло на недобросъвестни нейни процесуални действия.

В законоустановения срок по ГПК по делото не е постъпило писмено възражение от въззиваемия и взискател А.А.Л..

Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства преценени в тяхната съвкупност и същевременно всяко поотделно, намери за установено следното:

Съдът намира, че горепосоченото гр.дело с № 4345/2020 год. по описа на PC - Стара Загора е образувано по искова молба на ищеца А.А.Л., срещу сина на жалбподателката И.П..

Тъй като синът й е малолетен, участва в производството, за да дава съгласие за извършваните от него процесуални действия. Делото е за сумата от 81.80 лева претендирано обезщетение за имуществени вреди и за сумата от 23 000 лева претендирано обезщетение за неимуществените вреди.

На проведеното на 22 февруари 2021 г. открито съдебно заседание след направено предложение от председателстващата районен съдия при първостепенния съд, за постигането на спогодба, жалбподателката е изразила готовността си за доброволното уреждане на спора. Съдът е прекъснал заседанието и са излезли от съдебната зала за осъществяването на преговорите по спогодбата. Процесуалният й представител на сина й адв. Й. отишла някъде, не знае къде точно, заедно с представляващата насрещната страна адв. З.. Адв. Й. се върнала след не повече от 1 - 2 минути и я уведомила, че насрещната страна е съгласна на спогодба при заплащане на обезщетение в размер на 11 000 лева за неимуществените вреди и пълния размер на претендираните имуществени вреди, ведно с лихвите, също и разноските по делото в пълен размер, както и синът й да се яви в съдебно заседание, за да се извини. Насрещната страна предложила и била съгласно на тези условия.

По същите обстоятелства не се спори по делото.

Въззивният съд намира жалбата на жалбоподателката Г. за основателна поради следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 92. ал.1 от ГПК срещу наложената глоба в едноседмичен срок може да бъде подадена молба за отмяната й до съда, който я е наложил. Срокът тече от деня на съдебното заседание, а в случаите, когато лицето не присъствало в заседанието - от деня на съобщението. Според ал.(2) Съдът разглеждал молбата в закрито заседание и ако признаел изложените причини за уважителни, намалява или отменя глобата, както и принудителното довеждане. Съобразно ал.(3) Определението подлежи на обжалване с частна жалба. Според чл.92 а. от ГПК (Нов - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) Страна, която неоснователно причини отлагане на делото, понася независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплаща глоба в размерите по чл. 91. Определението на съда може да бъде обжалвано по реда на чл. 92.

Тук е мястото където въззивният съд следва да посочи, че и първостепенният съд на 4 практика не е дал никакви указания и разяснения на жалбподателката, какво следва да се случи в следващото по ред отрито съдебно заседание. Съдът е отложил заседанието в изключително кратък срок, едва за 3 дни по-късно - на дата 25 февруари 2021 г.

Допълнително въззивната инстанция приема, че тъй като синът й е непълнолетен, а съдът винаги е длъжен да следи и служебно за интересите на непъпновръстните страни (по аргумент от чл.15, ал.З от Закона за закрила на детето), даденият от първата инстанция 3дневен срок, в който все пак синът й следва да сключи спогодбата и да се задължи за немалката сума от 11 000 лева, се явява крайно недостатъчен.