Решение № 25 от 15.01.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Благоевград, 12.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Анета Илинска

Миглена Кавалова-Шекирова при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Миглена Кавалова-Шекирова Въззивно гражданско дело № 20231200500892 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 15035/18.07.2023 г., депозирана от Л. К. Г., с адрес *****, чрез адв. А. А., със съдебен адрес ******, против Решение № 432/22.06.2023 г., постановено по гр.д. № 672/2023 г. по описа на РС – Благоевград.

Във въззивната жалба се излагат подробни съображения, че решението е неправилно, необосновано, постановено при неправилно приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Моли се решението да бъде отменено, а предявеният иск да бъде отхвърлен. С въззивната жалба е направено доказателствено искане за събиране на гласни доказателства, каквото било направено пред районния съд, но не било уважено, по което доказателствено искане въззивният съд е допуснал до разпит по двама свидетели на страните, като в проведеното по делото пред въззивния съд открито съдебно заседание на 12.12.2023г. въззиваемият е заявил, че не държи на разпита на втория му допуснат свидетел.

1

По делото не е постъпил отговор на въззивната жалба.

В проведените по делото открити съдебни заседания пред въззивния съд, въззивникът поддържа въззивната жалба и всички изложени в същата съображения. Въззиваемият оспорва жалбата и моли атакуваното решение в настоящото производство да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания, извърши проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл. 271, ал. 1 от ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намира за установено следното:

Производството пред районния съд е образувано по искова молба, предявена от „Г- енерджи“ ЕООД, ЕИК 206292196, против Л. К. Г. с твърдения, че в периода от 04.03.2022 г. до 09.03.2022 г. Л. К. Г., е получила следните парични суми: 2 500 лв. с Кредитен превод от 04.03.2022 с посочено основание - по фактура; 2 626 лв. с Кредитен превод от 07.03.2022 с посочено основание — Захранване на сметка; 1 000 лв. с Кредитен превод от 09.03.2022 с посочено основание - Захранване на сметка. Общият размер на преведените парични средства е 6 126 лв. Твърди се, че сумите са преведени от „Г ЕНЕРДЖИ ЕООД“ по банкова сметка на Л. К. Г. в Уникредит Булбанк.

Твърди се, че сумите са преведени погрешно на Л. Г., като този факт е установен от оперативния счетоводител на Дружеството при подготовката на документите за Годишния финансов отчет за 2022 г. След установяване на този факт до получателя на сумите е изпратена Покана за връщането им.

Поканата е изпратена чрез куриер на 21.02.2023 г. с опция за връщане на подписан от получателя екземпляр, като е върната като неполучена на 23.02.2023 г. При това се иска ответникът да бъде осъден да заплати сумата в размер на 6 126.00 лева на ищеца, представляваща недължимо платени суми по сметка, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба – 30.03.2023 г. до окончателното й изплащане, както се претендира заплащане на сторените по делото разноски.

Ответникът в срока за подаване на отговор на исковата молба, е подал такъв, в който отговор оспорва иска. Твърди, че между страните по настоящето дело е сключен през 2022 г. неформален договор за поръчка, по силата на който ответникът е следвало да съдейства на ищеца да регистрира 2 дружество с ограничена отговорност във В., чийто собственик на капитала първо е бил ищеца, а след това е настъпила промяна, по силата на договорка, собственик да бъде физическото лице, управител на ищеца. Твърди се, че съгласно уговорките, ответникът е регистрирал във В. с помощта на посредник дружество „Джи енерджи солар системс лимитид“ ООД, за което веднага уведомила Г.А., а тя превела останалата дължима сума в размер на 1 000 лева на 09.03.2022. При това сочи, че преведените й суми са в изпълнение на задължението за регистрация на посоченото дружество във В., с оглед на което моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове. Претендира сторените по делото разноски.

На основание чл. 143, ал. 2 ГПК е депозирана молба от ищеца, в която молба се сочи, че действително волята на Управителя на „Г-Енерджи“ ЕООД е била дружеството да учреди търговско дружество в Обединеното кралство със сходен предмет на дейност и нищо повече и това, че Г.А. не е променила намеренията си след 07.03.2022 г., се опровергава от представената от ответника комуникация по имейл, в който имейл представител на „Фърст формейшънс“ уведомява Л. Г., че „Проверката към Credas на Г. бе ус‐ пешна“, като твърди, че очевидно довереникът се е отклонил от предмета на поръчката без да е налице хипотезата на чл. 282 от ЗЗД. Нещо повече, извършил е съвсем други действия, за които не е бил оправомощаван.

Оспорва уговорка за получаване на възнаграждение. Излага съображения за отклонение от поръчката от страна на ответника, сочи, че учредяването на дружеството във В. не е извършено от ответника, а от наето от него трето лице. Уточнява, че Г.А., като физическо лице, никога не е възлагала на Л. Г. да извърши регистрация на търговско дружество в Обединеното кралство, в което тя да бъде едноличен собственик на капитала. Процесиите суми са превеждани от сметка на „Г-Енерджи“ ЕООД със съзнанието на Управителя Г.А., че ги превежда по лична банкова сметка на ответника Л. Г. във връзка с регистрацията на търговско дружество в Обединеното кралство, в което „ГЕнерджи“ ЕООД да бъде едноличен собственик на капитала. Г.А. като физическо лице, никога не е била в каквото и да било валидно пра‐ воотношение с Л. Г.. Л. Г. е получила мандат за регистрацията на търговско дружество в Обединеното кралство, в което „Г-Енерджи“ ЕООД да бъде едноличен собственик на капитала, и като довереник тя не е изпълнила задължението си.

3

Приети са писмени доказателства от първоинстанционния съд Преводно нареждане за кредитен превод – 3 броя с наредител ищецът в производството - първото от дата 04.03.2022г. за сумата от 2 500 лева, като основание за превода е посочено по фактура; второто е от 05.03.2022г. за сумата от 2626 лева, като основание за превода е посочено захранване на сметка; третото е 09.03.2022г. за сумата от 1 000 лева, като основание за превода е посочено захранване на сметка; Покана от 21.02.2023 година до ответницата от ищеца, в която се сочи, че сумите – предмет на иска са преведени без основание, тъй като не са съществували валидни облигационни отношения между страните и се кани ответницата в тридневен срок от получаване на поканата да върне преведената й сума от ищеца; Обратна разписка за изпратената покана до ответницата; Удостоверение за учредяване на дружество с ограничена отговорност, видно от което на 09.03.2022г. е учредено във В. „ДЖИ ЕНЕРДЖИ СОЛАР СИСТЕМС ЛИМИТИД“ с акционер Г. А. А., брой акции 1000; Фактура от дата 05.03.2022 година, издадена от „Фърст Формейшънс“ за сумата от 261, 97 паунда относно регистрация на „ДЖИ ЕНЕРДЖИ СОЛАР СИСТЕМС ЛИМИТИД“ и друга кореспонденция между ответницата и „Фърст Формейшънс“ относно поставяне на апостил на удостоверението за учредяване на дружеството.

При горното, районният съд, квалифицирайки предявения иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД е уважил същия и е осъдил ответника да заплати на ищеца претендираните суми, ведно със законната лихва върху тях, считаното от датата на депозиране на исковата молба до окончателното им изплащане.

Въззивният съд е събрал гласни доказателства в проведеното по делото открито съдебно заседание на 12.12.2023г. чрез разпита на свидетелите Ю.Б.П., Д.Д.Й. и И.а.М..

От показанията на свидетеля П. се установява, че управителката на въззиваемото дружество искала човек, който да владее добре английски, за да направи фирма в А., да купува криптовалута и св. П. я запознала с въззивницата и Д. Й., като управителката на въззиваемото дружество заплатила за тази извършена услуга на Л., Д. и Л. казали, че са направили такива документи за регистриране на фирма на нейната фирма, но тя искала впоследствие да не е на фирмата, а на нейно лично име, платила си за услугата.

4

От показанията на св. Й. се установява, че в негово присъствие и с него главно се правила договорката между страните в процеса за регистрация на английска компания и съответно и банкова сметка, направили регистрацията, после имало допълнителни услуги към компанията – апостил и откриване на банковата сметка. Действията с Л. Г. ги извършили през счетоводна къща в А.

– формейшън. Документи за регистрацията са предадени на Г., Г. се съгласила за регистрация на компанията ЕООД - лимитид. Това възложила и това изпълнили, не е възниквал конфликт, имали уговорка да се заплати цялата сума, колкото излезе, тъй като имало допълнителни услуги с този апостил - двойно на базата на това колкото излезе, проверили колко пари ще излезе, казали й колко пари ще излезе тя била съгласна. Средствата пристигнали в сметката на Л. Г. и Л. Г. с нейната карта тя плащала към счетоводната къща в А. от парите на Г., парите били наредени по сметката на Л. от фирмата на Г. – „Г-Енерджи“, когато имало нужда за верификация, физическа, виртуална верификация, св. Й. присъствал в офиса на Г. от нейния личен телефон набрали да я видят на камера и да направят снимка там.

Всичко правили заедно с Л., св. Й. бил и кореспондент - отивал до офиса на Г. да й носи документите, извършили отваряне на сметка в Белгия и компания в А., когато преминала процедурата и дошли документите, Л. ги занесла на Г., за регистрацията на банковата сметка по същия начин. Г. не е била изпълнителен директор, а е акционер с рисков капитал в компанията на св. Й., тя има акции, които не са заплатени към компанията, това бил стартъп проект, като рисков капитал, в който да изградят иновативна технология, Г. участвала с ясното съзнание, че като купи дялове за 5000 паунда, за които платила само 1250 евро, преведени на компанията „Виртуал Грийн

Енерджи“, а не на Л. Г..

От показанията на свидетеля И.М. се установява, че Г. участвала в някакъв проект за онлайн разпределяне на фотоволтаична енергия и е закупила акции в него, Г. има регистрирана фирма в А.. Управител е Г..

При горното, въззивният съд намира следното от правна страна:

По допустимостта на въззивната жалба:

Депозираната въззивна жалба отговаря на изискванията по чл. 260 и 261 ГПК, депозирана е в срока по закон, от страна в първоинстанционното производство, с интерес от обжалването, съответно е допустима.

5

По основателността на въззивната жалба:

По арг. от разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата като следи служебно за спазването на императивните материалноправни норми, по указанията на т. 1 на ТР № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС.

С оглед горното при извършената служебна проверка на обжалваното решение, съдът счита, че то е валидно и допустимо.

По доводите във въззивната жалба:

Предявени са искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът – кредитор по този иск следва да докаже плащането, а в тежест на ответника е да установи претендираното от него основание. Когато ответникът докаже основанието, на което е получил даденото, но ищецът докаже репликата си, че това основание е нищожно, то тогава претендираното вземане също ще се дължи като дадено без основание. Осъществяването на фактическия състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание. От значение е моментът на получаване на облагата, тъй като именно към този момент трябва да е липсвало основание. Началната липса на основание за преминаването на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго, ще е налице във всички случаи, когато не е налице валиден юридически факт за получаването на определена имуществена облага, или въз основа на нищожен акт, или предаването на имуществена ценност е извършено след прогласяване унищожаемостта на сделката. В това производство с допустими доказателствени средства ответникът следва да докаже, че изобщо не е получил нищо, или е получил имуществена облага в по-малък размер, или да докаже, че е получил на валидно основание, като обори ангажираните от ищеца доказателства за неосъществяване или отпадане на основанието за получаване на облагата. Ако получилият облагата не докаже по несъмнен начин, че има основание да я задържи, то той дължи нейното връщане. В горния смисъл е и практиката на ВКС – решение по гр.д.№ 5858/2007 г. , решение по гр.д.№ 335/2008 г., решение № 739 от 15.11.2010 г. по гр.д.№ 316/2010 г., ІV г.о., решение № 138 от 07.10.2009 г. по т.д. № 375/2009 г. , ІІ 6 т.о. и други. Първата хипотеза на чл. 55 ЗЗД е налице, както когато ищецът докаже даването, а ответникът не докаже претендираното от него основание, така и когато ответникът докаже основанието, на което е получил даденото, но ищецът докаже и репликата си, че това основание е нищожно. И в двата случая даденото е без основание.