Определение № 25380 от 29.09.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25380 гр. София, 29.09.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Частно гражданско дело № 20211110162177 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Подадена е молба с вх. № 128965/2022 г. от процесуалния представител на длъжника с искане за допълване в частта за разноските на Определение № 12750/19.05.2022 г., с което Заповедта по чл. 410 ГПК е обезсилена, като бъде присъдено на адв. Б. адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е подадено становище от заявителя, в което възразява срещу искането. Счита, че съдът по своя преценка следва да определи размера на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител, без да е обвързан от чл. 7 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед липсата на правна и фактическа сложност на извършените в заповедното производство действия – единствено подаване на бланкетно възражение по чл. 414 ГПК.

Съдът намира, че искането по чл. 248, ал. 1 ГПК е направено в законоустановения срок, поради което е допустимо.

По същество молбата е частично основателна по следните съображения:

С Определение № 12750/19.05.2022 г. е обезсилена издадената по делото Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, но съдът е пропуснал да се произнесе по претенцията за присъждане на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на длъжника на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, каквато е била заявена с възражението по чл. 414 ГПК. Този пропуск следва да бъде отстранен по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.

Щом в резултат на упражненото от длъжника право на възражение срещу издадената Заповед се е стигнало до нейното обезсилване поради непредявяване на иск и до прекратяване на производството, налице е акт, с който делото приключва в съответната инстанция, поради което и на основание чл. 81 ГПК съдът следва да се произнесе по искането за разноски, а съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при 1 прекратяване на делото, какъвто именно е настоящият случай. Ето защо съдът намира, че на длъжника се дължат разноски за заповедното производство, след като осъществената от него защита срещу Заповедта, макар и чрез формално средство – подаване на възражение, се е оказала ефективна.

На основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 36, ал. 2 ЗАдв дължимото на процесуалния представител на длъжника адвокатското възнаграждение следва да бъде определено съгласно чл. 7, ал. 7 вр. ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и възлиза на минимума от 300 лв. Доводите на длъжника, че съдът не е обвързан от установения минимален размер, са неоснователни /в този смисъл – Определение № 28/21.01.2022 г. по ч. т. д. № 2347/2021 г. на ВКС, II ТО, и Определение № 109/15.03.2022 г. по ч. т. д. № 302/2022 г. на ВКС, II ТО/.

По изложените съображения молбата за допълване на определението в частта за разноските е частично основателна – за сумата от 300 лв., а в частта, с която се претендира по-голямо адвокатско възнаграждение, следва да бъде отхвърлена.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА в частта за разноските Определение № 12750/19.05.2022 г., постановено по ч. гр. д. № 62177/2021 г. по описа на СРС, 85 състав, като ОСЪЖДА ФИРМА, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: АДРЕС, да заплати на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв на адв. К.И. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес: АДРЕС, сумата от 300 лв. – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на длъжника Е. К.

Б..

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 128965/2022 г. в останалата й част.

Определението подлежи на обжалване пред СГС в 1-седмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2