Определение № 384 от 22.07.2022, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 384 гр. Пазарджик, 21.07.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Елисавета Радина

Николинка Попова като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно частно гражданско дело № 20225200500380 по описа за 2022 година

Производството е въззивно , по реда на чл. 274 и сл. от ГПК - за въззивен контрол по отношение определение на районния съд .

І. Развитие на съдебното производство.

С Решение (решението има характер на определение) № 340/05. 04. 2022г. на районен съд Пазарджик,постановено по гр. д. № 2241/ 2021г. по описа на същия съд е прекратено производството по делото, на основание чл. 130 от ГПК, поради липсата на правен интерес и процесуална недопустимост на иска.

Против определението на районния съд е постъпила частна жалба от ищеца в първоинстанционното производство АНТ. СЛ. Т. ,,подадена чрез пълномощника на страната .В частната жалба се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт.Искането е да се отмени прекратителното определение и делото да се върне на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по съществото на спора .

В срока по чл. 276 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от противната страна. В писмения отговор се оспорва частната жалба . Искането е да се потвърди обжалваното определение ,като правилно и законосъобразно .

ІІ. Правни изводи .

Частната жалба е процесуално допустима.

Частната жалба изхожда от активно легитимирана страна в съдебното производство (ищец в исковото производство ) .

Частната жалба е подадена в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275 ал.1 от ГПК.

Частната жалба е насочена против съдебен акт, който подлежи на съдебен контрол ( чл.

1

274 ал. 1 т. 1 от ГПК и чл.130 от ГПК ).

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна .

За да върне исковата молба и да прекрати производството по делото районния съд е приел,че предявения иск е процесуално недопустим поради липсата на правен интерес от предявяването му .

Този извод на районния съд е правилен и законосъобразен.

Районният съд е сезиран с отрицателен установителен иск за собственост върху недвижим имот .

Основните разрешения относно наличието на правен интерес при предявен отрицателен установителен иск за собственост са дадени в ТР № 8 / 2012г. от 27. 11. 2013г. на ОСГТК на ВКС. Според това ТР наличието на правен интерес се преценява конкретно, въз основа на обосновани твърдения, наведени в исковата молба, като при оспорването им ищецът следва да докаже фактите, от които те произтичат. Съдът е длъжен да провери допустимостта на иска още с предявяването му и да следи за правния интерес при всяко положение на делото.

Когато констатира, че ищецът няма правен интерес, съдът прекратява производството по делото, без да се произнася по основателността на претенцията – дали ответникът притежава или не претендираното от него и отричано от ищеца вещно право.

Правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му. При липса на правен интерес производството се прекратява.

Уважаването на предявения иск предполага ,че ищцата следва да докаже, че ответниците Б.П. Ш. и „Вокимекс“ ООД са съответно длъжник и взискател по изпълнение, което е насочено върху процесния имот, както и че същият е бил нейна лична собственост преди вписването на възбраната . В противен случай производството следва да се прекрати.

Необходимо е съща така ответниците да не успеят да докажат фактите, въз основа на които длъжникът е придобил имота .

Установено е по делото , че имотът е закупен от ищцата по време на брака й с ответника Б.Ш. на 26.11.2007г. при действието на СК (отм., бр. 47 от 23.06.2009 г.), а цената е заплатена със средства от банков кредит, за погасяването на който съпрузите отговарят солидарно.

Съгласно чл.19, ал.1 СК (отм.), вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това, на чие име са придобити.

Според чл.19, ал.3 от СК , съвместният принос се предполага до доказване на противното.

Презумпцията е оборима и не следва да се прилага, ако по делото се установи, че имуществото е придобито по време на брака но изцяло с лично имущество на единия съпруг, получено по наследство или по дарение или с друго лично имущество, придобито преди брака (чл.21, ал.1 вр. чл.20, ал.1 СК (отм.).

От цитираните разпоредби е видно, че трансформацията на определени категории лично имущество на единия съпруг изключва от обхвата на съпружеската имуществена общност 2 придобитите чрез това имущество вещни права по време на брака. Не всяко имущество обаче може да се трансформира в лична собственост на единия съпруг. Като такова е посочено само полученото по наследство или по дарение, както и имущество, което съпругът е придобил преди брака (това ограничение е отпаднало с изменението на чл.21 ал.1 от действащия СК, ДВ, бр. 100 от 2010 г., но в случая тази разпоредбата е неприложима, тъй като няма обратно действие).

Следователно, средствата от банков кредит, дори когато е изтеглен от единия съпруг, не представляват подлежащо на трансформация имущество. Тези средства не са сред посочените в закона източници на лично имущество, което може да се трансформира, а освен това, за тяхното връщане съпрузите отговарят солидарно (чл.25, ал.2 СК (отм.). Съдебната практика приема, че за оборването на презумпцията за съвместен принос е без значение начинът, по който става последващото погасяване на кредита, вложен в покупката на общата вещ. Изплащането му със средства само на единия съпруг води до възникването на облигационни отношения между съпрузите, но няма вещен ефект върху техните дялове в съсобствеността ( виж Решение № 428 от 11.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6452/2013 г., IV г. о. и Решение № 43 от 4.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1632/2020 г., II г. о.).

Следователно, в случая не е налице трансформация на лично имущество и имуществото, върху което ответникът „Вокимекс“ ООД е насочил принудителното изпълнение не е изключителна собственост на ищцата.

При положение,че ищцата не е установила наличието на свое материално право, което е засегнато от принудителното изпълнение, липсва правен интерес за предявяването на отрицателния установителен иск. Ето защо, съгласно задължителните указания ,дадени в ТР № 8 / 2012г. от 27. 11. 2013г. на ОСГТК на ВКС, исковата молба следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима, а производството да се прекрати.

Предвид на гореизложеното и на основание чл. 278 от ГПК Пазарджишкия окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение ( което има характер на определение) № 340/05. 04. 2022г. на районен съд Пазарджик,постановено по гр. д. № 2241/ 2021г. ,по описа на същия съд, с което е прекратено производството по делото, на основание чл. 130 от ГПК, поради липсата на правен интерес и процесуална недопустимост на иска.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението на страните за изготвянето му пред ВКС , когото са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 и ал. 2 от ГПК.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4