Решение № 631 от 15.05.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 631 гр. С., 15.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Л. Махмудиева

Членове:

Снежана Бакалова

Петя Алексиева при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20221000502956 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивни жалби на двете страни, срещу Решение №261718/23.05.2022 г. по гр.д.№1597/2021 г. на СГС – I ГО – 26-ти състав, постановено по предявен от Г. Д. Г. против Национална групировка за застраховане „Застрахователна полица“ – гр. Скопие, Република Северна Македония, иск за присъждане на обезщетение в размер на 100 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от датата на увреждането до окончателното плащане, за претърпените от ищеца неимуществени вреди от настъпило ПТП на 20.05.2019 г. в с. Кадино, Република Северна Македония, виновно причинено от И. В., като водач на лек автомобил „Фолксваген голф“ с рег.№*******, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното застрахователно дружество със задължителна застраховка. С обжалваното решение съдът е приел, че за българския съд са приложими правилата на Регламент №864/2007 г. относно приложимото право към извъндоговорни отношения /Рим II/, въпреки че Република Северна Македония е трета за Европейския съюз държава, както и правилата на КМЧП и Договора за правна помощ по граждански дела между Република България и Република Македония, ратифициран с решение на НС, обнародвано в ДВ бр.7/2001 г., в сила от 07.04.2002 г., а приложимото материално право за уреждане на последиците от непозволеното увреждане на ищеца, е материалното право на Република Северна Македония. Приел е, че правната квалификация на предявения иск е по чл.5, ал.1 от Закона за задължителното застраховане в транспорта на Република Северна Македония, и е осъдил ответника да заплати на ищеца обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в размер на сумата от 43 000 1 лева, ведно със законната наказателна лихва в размер на референтната ставка на Народната банка на Република Северна Македония, която е била в сила за всяко полугодие към последната дата на полугодието, предхождащо текущото полугодие, увеличена с 8 процентни пункта, считано от 11.06.2020 г. до окончателното плащане, като е отхвърлен предявеният иск за главница за разликата над 43 000 лв. до пълния предявен размер от 100 000 лв., както иска за присъждане на лихва за забава върху присъденото обезщетение, за периода от 20.05.2019 г. до 11.06.2020 г., и са осъдени страните да заплатят разноски по съразмерност. Недоволни от така постановеното решение са останали и двете страни.

С Въззивна жалба вх.№292223/17.06.2022 г. ищецът Г. Д. Г., чрез адв. С. Н., обжалва решението в отхвърлителната му част по иска за главница, както и в частта, в която ищецът е осъден да заплати разноски на ответника. Релевирани са оплаквания за нарушения на материалния закон, процесуалните правила и необоснованост – нарушен е принципът на справедливостта по смисъла на чл.52 от ЗЗД, респективно – чл.192, ал.2 от ЗЗД на Република Северна Македония, тъй като присъденото обезщетение не кореспондира на претърпените от ищеца множество травматични увреждания, тежки по своя характер, претърпените две оперативни интервенции, продължителния възстановителен период, нуждата от чужда помощ, липсата на настъпило пълно възстановяване и продължаващи страхови преживявания при управляване на автомобил и движение по улиците, и чувство за несигурност за бъдещето. Определеният размер на обезщетението не съответства на икономическата конюнктура към момента на увреждането, утвърдените застрахователни лимити, както и на практиката на ВКС по сходни случаи. Настоява се за отмяна на решението в отхвърлителната му част за главницата, като бъде присъдено на ищеца допълнително обезщетение в размер на още 57 000 лв. – до пълния претендиран размер, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 11.06.2020 г. до окончателното плащане. Заявява се претенция за присъждане на всички направени разноски за двете съдебни инстанции.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, ищецът не дължи държавни такси на осн. чл.83, ал.1, т.4 от ГПК, въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивна жалба вх.№298176/29.07.2022 г., подаден от Национална групировка за застраховане „Застрахователна полица“АД – гр. Скопие, чрез адв. Д. Д., надлежно упълномощена. Изразява се становище за неоснователност на въззивната жалба на ищеца, като се настоява в отхвърлителната му част обжалваното решение да бъде потвърдено. Не е нарушен принципът на справедливостта в посоката, сочена от ищеца, а напротив – определен е завишен размер на обезщетението, който е в отклонение от приложимото право на Северна Македония, и възприетата там съдебна практика, като се препраща в тази връзка към изложени подробни съображения във 2 въззивната жалба на ответника. Сочи се, че съдът неправилно е посочил като приложима правната норма на чл.192, ал.2 от Закона за задълженията и договорите на Република Северна Македония, като относимата към спора правна норма е чл.189, ал.2 от същия закон.

Българският чл.52 от ЗЗД е неприложим. Не се установява предприето в гр. Скопие лекуване – открито наместване на фрактурите с вътрешна фиксация, тибия и фибула, а данни за осъществено оперативно лечение са налице само за УМБАЛСМ „Пирогов“, където са осъществени две оперативни интервенции – за открито наместване на фрактурата, и за изваждане на част от остеосинтезата. Лечението на счупените ребра е било консервативно.

Ищецът е ходел с патерици 3 месеца, след което обема на движенията на глезенната става е напълно запазен. Не са налице доказателства за настъпило сътресение на мозъка и загуба на съзнание, а за сътресение на мозъка няма и твърдения в исковата молба, поради което такова увреждане не следва да се разглежда. От СМЕ не се установява пожизнен характер на страданията на ищеца. Не са събрани доказателства за неправилно зарастване на ребрата.

Преживeният от ищеца страх е отчетен при определяне на обезщетението. Поради неприложимостта на българското право, неотносими са ППВС №4/68 г. и практиката на ВКС. Неоснователно се сочи лимит на отговорността на застрахователя от 10 000 000 лв. – такъв лимит не е установен по делото по северномакедонското право, а приетите в българското право са неостносими. Претенцията за лихва от 11.06.2020 г. е неоснователна, по изложени във въззивната жалба на ответника съображения.

С Въззивна жалба вх.№294753/05.07.2022 г. ответникът Национална групировка за застраховане „Застрахователна полица“ АД – гр. Скопие, чрез адв. С. А., обжалва решението в осъдителната му част изцяло. Неправилно съдът е приел, че произшествието не е настъпило по вина и на друг водач, управлявал автомобил „Сеат“. Липсата на данни за съпричиняване на произшествието и от друг водач, не е пречка за установяване на това обстоятелство в настоящото производство, и неправилно съдът не е допуснал поисканите гласни доказателства в тази връзка. Сочи се процесуално нарушение на съда, като не е допуснал до разпит в качеството на свидетел делинквента И. В., като е приел, че същият е страна по делото. Водачът на застрахования при ответника автомобил не е страна по делото, и е допустим свидетел, като показанията му са относими към спора, и необходими за изясняването на възражението на ответника за принос на водача на неустановен автомобил марка „Сеат“ за настъпване на произшествието. Същевременно, съдът е отказал да вземе предвид вписаното в протокола за оглед изявление на В.. Присъденото обезщетение е завишено спрямо доказаните вреди, преценени съобразно северномакедонското право.

Съдът правилно е приел, че тъй като за повредите на главата ищецът не е претендирал обезщетение в исковата молба, не следва да се определя обезщетение за тях, както и е приел за недоказани част от твърдените вреди, но въпреки това присъденият размер не е съобразен с присъжданите обезщетения в Република Северна Македония, и е завишен спрямо тях.

Съгласно приложимия закон на РСМ, за вредоносните събития, настъпили на територията на РСМ, застраховката покрива гражданската отговорност до степента и за сумите, предвидени в специалните закони на РСМ, и застрахователят е носил риска до тези размери.

Въз основа на представената по делото съдебна практика на съдилищата в РСМ и Критерии 3 за обезщетяване на неимуществени вреди при смърт, телесни повреди и увреждане на здравето, причинени от употреба на МПС от м. май, 2019 г., към които съдилищата се придържат при определяне на размера на обезщетенията, присъденият размер от 43 000 лв. на обезщетението се явява завишен. Неправилно е присъдена наказателна лихва от датата на присъдата на наказателния съд в Скопие – 11.06.2020 г. В тази връзка съдът неправилно е приложил чл.192а, ал.1 от ЗЗД на РСМ – съгласно посочената разпоредба задължението за заплащане на обезщетение е изискуемо от датата на постановяване на първоинстанционната присъда, но с която е определен размерът на това обезщетение – т.е. лихва съгласно посочената разпоредба следва да се дължи от датата на постановяване на решението на СГС – 23.05.2022 г., а не от датата на наказателната присъда. В езика на РСМ думата „пресуда“ се използва и за наказателна присъда, и за гражданскоправно съдебно решение, което е видно от представените материали на македонски език с превод на български език. От друга страна не е налице забава на ответника – с представени по делото електронни съобщения ответникът е информирал пълномощника на ищеца за необходимостта да бъдат представени допълнителни документи, необходими за определяне на размера на обезщетението, но не е получил необходимото съдействие от ищеца за определяне на обезщетението, поради което е налице забава на кредитора. Ищецът не е представил на ответника и банкова сметка, по която да бъде преведено евентуалното обезщетение, с което също е препятствал надлежното изпълнение. Настоява се за отмяна на решението в осъдителната му част изцяло, и постановяване на ново решение по същество, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло. Заявява се претенция за присъждане на разноските за двете инстанции.

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес в обжалваната част, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба на ответника е връчен на ищеца, който в срока по чл.263, ал.1 от ГПК не се е възползвал от възможността да депозира отговор.

При извършената служебна проверка на осн. чл. 269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на международно компетентен съд на осн. чл.18, ал.2 във вр. ал.1, във вр. чл.4, ал.1, т.2 от КМЧП, в изискуемата от закона форма, и е подписан, поради което е валиден. Искът е предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, и след предявена извънсъдебна застрахователна претенция срещу застрахователя, която не е била удовлетворена, поради което постановеният съдебен акт е допустим.

По правилността на обжалваното решение, съдът намира следното:

Пред въззивната инстанция международната компетентност на българския съд да разгледа спора е приета, съгласно определение от 18.06.2021 г. по гр.д.№1597/2021 г. на СГС, I ГО-26 с-в, потвърдено с Определение №2486/28.09.2021 г. по в.ч.гр.д.№2690/2021 г. на САС, влязло в сила, като необжалвано. Няма спор, че е приложимо материалното право на Република Северна Македония, което е установено по делото от представените от страните 4 относими правни норми, като пред въззивната инстанция не са релевирани възражения да са налице и други относими правни норми, които не са били установени от първостепенния съд, поради опущение или процесуално нарушение на съда. Между страните не се спори по факта на настъпването на процесното ПТП, и по наличието на вина за настъпването му на водача на застрахования при ответника лек автомобил, за който е налице валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, свързана с управлението на МПС, с покритие към датата на ПТП. Не се оспорва, че ищецът има качеството на увредено лице от процесното ПТП, и не се спори по механизма на увреждането. Не се спори, че ищецът е депозирал пред ответника извънсъдебна застрахователна претенция, която не е била удовлетворена. Пред въззивната инстанция ответникът не поддържа възражението си за принос на пострадалия за настъпването на вредоносния резултат, прието за неоснователно от първостепенния съд, но поддържа възражението си за наличието на вина за настъпване на процесното ПТП и на друг, неизвестен водач, управлявал автомобил „Сеат“, чието поведение е допринесло за настъпването на процесното ПТП. Спори се по вида и характера на претърпените от ищеца увреждания във връзка с процесното ПТП, както и по обема на търпените от него страдания. Спори се по размера на справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди и за приложимия метод за неговото определяне. Оспорва се наличието на забава на застрахователя да заплати обезщетение на ищеца, поради наличие на забава на кредитора, както и по началната дата на забавата, от която следва да се начисли законната лихва.