Решение № 260037 от 03.05.2022, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Търговско дело 543/2019
- Вид
- Решение № 260037
- Подписан
- 03.05.2022
- В сила
- 09.06.2022
- Състав
- ДИАНА ДИМИТРОВА МИТЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 365 т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.125а · Закон за движението по пътищата
- чл. 16 ал.1 т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 20 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21 · Закон за движението по пътищата
- чл. 51 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 197 · Кодекс за застраховането
- чл. 226 · Кодекс за застраховането
- чл. 226 ал.2 · Кодекс за застраховането
- чл. 268 · Кодекс за застраховането
- чл.25 ал. 2 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл. 1 ал.1 т.6 · Търговски закон
Р Е Ш Е Н И Е
№………./……………………..2022 г. гр. В
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на седемнадесети февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА при секретар Албена Янакиева като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 543 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се разглежда като ТЪРГОВСКИ СПОР (чл. 365 т.1от ГПК вр. чл. 1 ал.1 т.6 от ТЗ).
Приети са за разглеждане обективно кумулативно съединени претенции, предявени на осн. чл. 226 КЗ(отм) вр. пар. 22 от ПР на КЗ от Г.В.
П, ЕГН********** ***, представлявана от адв. М.Р., (ВАК), със служ. адрес: *** офис 33-35 срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „АРМЕЕЦ”, ЕИК *********, гр. София, ул. Стефан Караджа №2, представлявано от изп. директори И. и К.-М., чрез юрк. М.-Л. и юрк. Й. за заплащане на обезщетение по застраховка „гражданска отговорност“ за причинени от застрахован водач на МПС вреди на друг участник в ПТП, както следва:
• за неимуществени вреди в размер на 45 000 лв. от понесени телесни увреждане(хематом на глава и мозъчно сътресение, контузия на лява част на гръден кош, фрактура на дясна раменна кост, счупване на патела, фрактура на десен глезен и множество счупвания на подбедрица, рани по дясно ляво коляно), наложилото се продължително лечение повече от година и психическа травма, резултат от нараняването, • както и обезщетение за забава в размер на законна лихва върху тази главница, начислена за период 08.04.2014г – 05.04.19г в размер на 22 818.14лв
• за имуществени вреди в размер на сбор от 7023,24 лв. формиран от направени разходи за ползвано медицинско изделие в размер на 2400лв, за медикаменти по лечение на телесното увреждане в размер на общо 267.46 лв. и загубен доход над обезщетение за временна неработоспособност до брутен размер на получавано преди увреждането трудово възнаграждение за период от април 2014г до ноември 2015г в общ размер 4355.78лв,
• както и обезщетение за забава в размер на законна лихва върху тези главници, начислени за период 05.04.2016г – 05.04.19г в размер на 2138.37лв., ведно със законната лихва върху главниците от предявяване на исковете до окончателно изплащане на обезщетенията по банкова сметка *** ***.
Насрещните страни претендират и определяне и присъждане на разноски по делото, уточнени с списъци по чл. 80 ГПК (л. 450, 452).
Ищцата е основала исканията си на твърдения, че водач С.Ж.Ж., застрахован с полица „Гражданска отговорност" на автомобилистите № 11113001113258 при управление на лек автомобил марка „Киа", модел „Сийд" с peг. № *** причинил ПТП на 08.04. 2014г., около 08.
30ч. по главен път І-9 в посока от гр. В за гр. Бургас, като на километър 143 след с. Старо Оряхово, при навлизане в завой не е съобразил избраната от него скорост с особеностите на пътя и тя е надвишавала ограничение до 60 км.ч. за този участък, не е контролирал непрекъснато своето МПС, не е управлявал своя автомобил възможно най-вдясно и е пресякъл неправомерно надлъжна пътна маркировка „единична непрекъсната линия като навлязъл в насрещна лента за движение. Твърди, че именно там е настъпил удар с управляван от нея автомобил Рено, модел „Клио" с ДК № ***. Сочи, че в резултат на сблъсъка между автомобилите, понесла множество травматични телесни увреждания при удари с части и детайли от МПС, които нарушили здравето и наложили продължителното лечение, както следва: непосредствено след инцидента изпаднала в безсъзнание, в спешния център, където била отведена от реанимационния екип, превозил я от местопроизшествието, били установени мозъчно сътресение, околоочен хематом в лявата част на главата, контузия на лявата част на гръдния кош, фрактура на дясна раменна кост, фрактура на десен глезен и деформитет, както и разкъсно-контузни рани по ляво и дясно коляно, с размери 15 -20 см на двете колена, като раната на дясното коляно прониквала в ставата. След първоначално комплексно лечение, на 11.04.2014г. била хоспитализирана в отделението по ортопедия и травматология, където е лекувана оперативно по поставена диагноза счупване на дясна раменна кост закрито в дясно и счупване на пателата закрито в ляво, а на 15.04.2014г. била извършена и операция за фиксиране на множеството счупвания на подбедрицата закрито в дясно с вътрешна плака за наместване и винтове и открита фиксация със заключващ пирон. Обездвижени с гипс и ортеза били както крака, така и горната част на тялото за период от 30-45 дни, като възстановителния процес продължил в домашни условия след изписването от болницата на 17.04.2014г. Плановото лечение на подбедрицата продължило на 12-15.06.2014г. в МБАЛ
„Еврохоспитал" ООД – В с хоспитализация за премахване на остеосинтезен материал(оперативното екстрахиране на синдезмалният винт) и на 31.10 - 03.11. 2014г. на метални импланти (екстракция на 1/3 тубулна плака и 6 винта, 1 бр. „К" игла и 1 винт). Последваща операция била извършена на 12-18.12.2014г. като отново на същия крайник били извършени костна пластика и последваща фиксация, последвани от нова гипсова иммобилизация.
Въпреки поредицата от лечебни процедури, ищцата твърди, че здравето й не е възстановено в цялост, като продължава да изпитва болки в десния долен крайник при натоварване и продължително вървене, особено осезаеми при промяна в климатичните условия. Оперативното лечение оставило и трайни и загрозяващи белези по цялото й тяло.
Ищцата излага и твърдения за болезнени физически и психически изживявания, съпътствали ежедневието й от инцидента до настоящия момент.
Посочва, че при първоначалния болничен престой изпитала изключителни болки, страдания, неудобства и безсъние. През цялото време била обездвижена, не можела да се обслужва сама, да се грижи за хигиената си и била подпомагана от трети лица. Изпитвала тревожност и опасения за трайно влошаване на здравето и вида й. Бавното и мъчително възстановяване в домашния условия също било съпроводено с болки, страдания, лишения, неудобства и дискомфорт, като обездвижването й налагало употреба на помощни средства повече от 6 месеца, което било допълнително затруднено от невъзможността да си служи с двете ръце предвид травмата на горния крайник. Това състояние изисквало непрекъснато обслужване и подпомагане от близки, включително за хранене, тоалет и хигиена. Продължила да се страхува за бъдещото си, особено след влошаването на състоянието след премахване на имплантите. Мускулната атрофия и новата иммобилизация допълнително задълбочили усещането за безпомощност, пълна зависимост и страх от тежки и трайни усложнения. Страдала от сериозни нарушения и смущения в съня. Настъпили изменения и в емоционално-волевата сфера на личността. Ограничението на контактите и загубата на трудосопособност я откъснали от обичайната социална среда, затворила се в себе си, не желаела да общува с други хора, станала сприхава и раздразнителна, а в други случаи апатична. Избягва да управлява МПС и да пътува в автомобил, тъй като спомена за случилото се не я напуска и до днес.
Допълнително ищцата сочи, че в хода на лечението си закупувала нужни за операциите й медицински изделия и медикаменти за поддържащото лечение, посочени подробно в опис, приложен към искова молба( включващ определени количества от предписани лекарства, витамини, добавки и хигиенни материали), всички заплатени в периода до 05.04.2016г.
Твърди, че получените в периода на временна нетрудоспособност обезщетения, изплатени за април-ноември 2014 и октомври – ноември 2015 не са покрили очаквани доходи от трудовото правоотношение при отчитане на получаваната до увреждането основна заплата като счетоводител в „ПАЛ ОЙЛ“ООД по безсрочен трудов договор № 334/11.03.2014г.
По същество пълномощникът на ищеца излага доводите си относно ангажиране на отговорността на застрахователя, като акцентира върху различията в установения от вещите лица механизъм на ПТП и обосновава кредитиране на единичната първа експертиза, основана на конкретно фиксирани следи по отношение на настъпване на удар в лентата на движение на ищцата. Сочи, че именно показанията на застрахования водач и неговата съпруга потвърждават, че Ж. е завил волана, когато е забелязал другия автомобил и именно поради тази неправоверна маневра е навлязъл в насрещната лента, която не е била напускана от ищцата. С доводи за изключителна вина на застрахования, пълномощникът пледира за ангажиране на пълната отговорност на застрахователя за гражданско–правните последици от деликт като се уважи претенцията в пълния размер, ненадхвърлящ обичайния справедлив размер за подобни комплексни увреждания на здравето и психиката с остатъчни последици. Евентуално, при възприемане на другото място на настъпване на удара, посочено в комплексната експертиза, сочи, че едновременното навлизане и на двата автомобила частично в насрещните им ленти за движение индикира съпричиняването на удара с поведение на двамата водачи, като разлика в приноса на всеки от тях не е категорично установена от експертите. Сочи, че и в този случай общият размер на компенсацията за всички вреди, редуцирана наполовина не би надхвърлил размера на претенцията. Моли искът да бъде уважен в цялост, като съответен на справедлива компенсация за значителните неблагоприятни промени в здравето, личността и имуществото на ищцата.
Ответното застрахователно дружество „АРМЕЕЦ”, чрез юрисконсулт, оспорва претенциите на пострадалата в цялост. Счита, че не е било установено основанието на гражданската отговорност на застрахования водач, тъй като не е доказано нито негово противоправно поведение при причиняването на удара на автомобилите, нито вината му, тъй като събитието е настъпило случайно по причини, за които този водач не може да е отговорен. Сочи, че застрахованият се е движел в своята лента, а самата увредена ищца е била водачът създал опасността, като твърди, че нейното МПС не се движило най-вдясно и самата тя е навлязла в лентата за насрещно движение, при наличие на хоризонтална пътна маркировка „единична непрекъсната линия", без да подаде светлинен сигнал, без да се убеди, че с действията си няма да застраши останалите участници в движението, без да съобрази скоростта на движение на управлявания от нея автомобил с конкретните пътни условия /наличие на завои, намалена видимост и др./, без да съобрази собственото си поведение с това на останалите участници в движението, без да предприеме спиране при наличие на опасност пътя, без да осигури достатъчно странична дистанция за разминаване с насрещно движещите се автомобили, като по този начин е предизвикала настъпването на пътнотранспортното произшествие. Допълнително ответникът твърди, че водачът на л.а. „Рено Клио" е управлявала същия след употреба или под въздействието на алкохол и/или други упойващи вещества, а с цялостното си противоправно поведение, ищцата е застрашила сама живота и здравето си и това на останалите участници в движението в конкретния пътен участък. Възразява за самоувреждане на ищцата, като основание за изключване на покритието на задължителната застраховка по чл. 268 КЗ отм. за вреди, понесени от виновен за настъпване на събитието водач.
Евентуално ответникът твърди, че дори и застрахованият от него водач да е нарушил някои от правилата за движение, той не е можел обективно да предотврати сблъсъка поради липса на достатъчно време за реакция на внезапно възникнала и непредвидена за него опасност, създадена от другия участник в движението.
Сочи, че преимуществен или поне съществен принос за настъпване на удара на двата автомобила има поведението на ищцата, а не на застрахования и обосновава евентуално възражение за съпричиняване в значителна степен на вредоносния резултат.
Ответникът оспорва и настъпването на описаните от ищцата телесни увреждания и психични страдания, евентуално връзката им с преживяното ПТП, като насрещно сочи, че обема и интензитета им са причинени от несвоевременно оказана медицинска помощ, неправилно лечение или неспазени предписания за провеждането му. Позовава се евентуално и на налично влошаване на здравословно състояние на пострадалата преди ПТП което е допринесло за усложнения характер на уврежданията или продължителността на лечението и възстановяването. Оспорва връзката на разходите с увреждането от ПТП, като счита че закупуване на медикаменти и изделия не е било наложително и необходимо. Оспорва получаването на трудови доходи за претендирания период като се позовава на уговорката за срок за изпитване в полза на работодателя и счита, че тя изключва сигурността на очаквания доход. Оспорват се размерите на всяка от претенциите, като търсения еквивалент на неимуществени вреди се сочи като надхвърлящ справедливо обезщетяване в сходни случаи на увреждане и социално –икономическа обстановка към момента на събитието.