Решение № 478 от 31.08.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 478 гр. Велико Търново, 30.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Драгoстинов

Членове:

Милена Карагьозова

Йордан Воденичаров при участието на секретаря АНИТА ЛЮБ. БИЖЕВА като разгледа докладваното от Георги Драгoстинов Въззивно гражданско дело № 20234100500603 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение от 30.06.2023 година по гр.дело № 913 по описа на В. районен съд за 2023 година уволнението по заповед № 1983к-392 от 23.02.2023 год. на директора на Главна дирекция „П. б. з. н.“ - МВР, гр. С., е признато за незаконно и отменено. Служителят П. П. П. е възстановен на длъжността „пазач“. Присъдено му е обезщетение за принудителна безработица по чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда за времето от 23.02.2023 година до 16.06.2023 година ведно със законна лихва и разноски. В тежест на ответната страна е възложено заплащането на дължимата върху уважените искове държавна такса.

Решението е обжалвано от Главна дирекция „П. б. з. н.“ - МВР, гр. С., с искане за отмяната му вцялост и постановяване на ново, отхвърлящо исковете и присъждащо разноски за две инстанции. Позовава се на неправилно приложение на материалния закон.

Ответникът по жалбата - П. П. П. - излага доводи за безпорочност на решението. Претендира разноски за второинстанционното производство.

Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл.

271 от ГПК, приема:

Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, 2 и 3 от Кодекса на труда.

1

Ищцовата страна - П. П. П. - излага в исковата си молба, че при ответника работил на длъжността „пазач“. Със заповед № 1983к-392 от 23.02.2023 година бил дисциплинарно уволнен за нарушение на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация, за уронване доброто име на работодателя и неизпълнение на други трудови задължения по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда. Като отрича да е извършил нарушения на трудовата дисциплина по реда на настоящото производство претендира уволнението да бъде признато за незаконно и отменено, да му се присъди обезщетение, задето е останал без работа вследствие на уволнението, и разноски.

Ответната страна - Главна дирекция „П. б. з. н.“ - МВР, гр. С. - оспорва исковете с доводи уволнението а е постановено при спазена процедура и налично дисциплинарно нарушение, по тежест съответствуващо на наложеното наказание.

Претендира разноски. Ищецът бил санкциониран за това, че на 01.01.2023 година, около 4:30 часа в извънработно време, управлявал лекия си автомобил след употреба на алкохол. С това си деяние нарушил нарочна заповед на министъра на вътрешните работи, забраняваща шофиране в нетрезво състояние, независимо дали е в работно или извънработно време.

Деянието на ищеца злепоставяло работодателя и уронвало доброто му име. Стореното било и нарушение на етичните правила.

Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема:

Не се спори, установено е от обясненията на страните, че въз основа на договор са били в трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността „пазач“. С атакуваната заповед е дисциплинарно уволнен за шофиране в нетрезво състояние на 01.01.2023 година. За да санкционира ищеца ответникът е приел деянието да съставлява дисциплинарно нарушение, уронващо името на работодателя и извършено в разрез с етичните правила, заповед на министъра на вътрешните работи от 2014 година и вътрешните правила на ведомството. Уволнението е постановено след надлежно взети от ищеца обяснения по реда на чл. 193 от Кодекса на труда.

Няма спор, че на посочената в заповедта за уволнение дата - 01.01.2023 година, ищецът е шофирал след употреба на алкохол. Фактът е установен от контролните органи и за това деяние е наложена санкция по реда на чл. 53 от Закона за административните нарушения и наказания.

Изложената фактическа обстановка налага извод за доказаност и основателност на предявените искове. Съдът ги уважава, водим от следните съображения.

Според изричния текст на чл.186 във връзка с чл. 187 от Кодекса на труда работодателят има право на санкционира служителя ако деянието му съставлява нарушение на трудовата дисциплина. Шофирането в нетрезво състояние в извънработно време не може да бъде нарушение на трудовата дисциплина, заради времето на извършване. То не е свързано с трудовото правоотношение и затова атакуваното уволнение е постановено при липсващо основание. Явява се незаконно по смисъла на чл. 344, ал.1, т.1, предложение 2 първо от Кодекса на труда. В този смисъл искът е доказан и основателен.

Доводите на ответника не могат да бъдат споделени.

Заповедта на министъра на вътрешните работи и вътрешноведомствените актове не пораждат задължения за служителя извън периода, в който изпълнява ангажиментите си по трудовото правоотношение. Това ясно личи от принципа по чл. 32, ал.

1 от Конституцията, че личният живот на гражданите е неприкосновен. Тази неприкосновеност изключва каквото и да било вмешателство и поставяне рамки на поведение.

Обстоятелството, че ищецът е извършил административно нарушение и е бил санкциониран, също не създава право за дисциплинарно преследване. Административнонаказателното производство, извън хипотезата на чл.13, ал. 1, б. „а“ във връзка с чл. 14 от ЗАНН, е конфиденциално - наложеното наказание не се разгласява. Затова и не съществува възможност за уронване доброто име на работодателя. Като последица, това деяние се състои в узнаване на факти, рушащи авторитета на работодателя, от трети за трудовото правоотношение лица. Ако самият работодател не бе започнал дисциплинарното производство, за наложеното на ищеца наказание не би узнал дори трудовият колектив в звеното, в което работи.

Незаконността на уволнението влече отмяната му. Друг юридически факт, пораждащ разглежданото право, законът не е предвидил. Като доказан и основателен, искът следва да бъде уважен.

Незаконността на уволнението води и до възстановяване на заеманата длъжност – пряка последица от отмяната му. Искът е доказан и основателен. Следва да бъде уважен, според заявеното.

Вследствие на уволнението ищецът е останал без работа – фактът не е спорен – и според чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда му се дължи обезщетение, лимитирано до брутното трудово възнаграждение за месеца, предхождащ уволнението. Неоспорената служебна бележка за дохода на ищеца за януари, 2023 година – 1 053,49 лв., сочи основателността на иска в размер на сумата, присъдена с атакуваното решение от датата на уволнението до датата на приключване на устните състезания в първата инстанция.

Изходът на спора и правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК сочат, че ищецът има право на разноски за второинстанционното производство, доказани като сума от 1 250 лв. – възнаграждение за адвокат.

Искането на ответника за редуциране на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 78, ал.5 от ГПК е неоснователно. Дали деянието, за което ищецът е дисциплинарно уволнен, е нарушение на трудовата дисциплина е въпрос, който сочи сложността на делото от правна страна. Броят на заседанията, в които делото е решено, не е критерий за прекомерността по смисъла на цитирания законов текст.

По изложените съображения съдът

3

РЕШИ:

Потвърждава, по реда на чл. 271 от ГПК, решението от 30.06.2023 година, постановено по гр. дело № 913 по описа на В. районен съд за 2023 година.

Осъжда Главна дирекция „П. б. з. н.“ - МВР, гр. С., да заплати на П. П. П., ЕГН:********** от с. Ш., ул. „Д.“ № ..., сумата от 1 250 (хиляда двеста и петдесет лева) лв., разноски за второинстанционното производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в месечен срок, от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4