Решение № 801 от 23.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 801 гр. Пловдив, 23.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20235330115290 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от Д. Р. Н., ЕГН **********, представляван от адв. Е. И., против НЕТКРЕДИТ ООД, ЕИК 201253421, с който е предявен установителен иск с правно основание член 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 26, ал. 4 ЗЗД, вр. чл.

26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че клаузата за неустойка, обективирана в член 6, ал. 1 от договора за потребителски кредит до 500 с № ****сключен между страните на 15.02.2022г. в град С., е нищожна като противоречаща на добрите нрави, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потр. договори за кредит..

В исковата молба се твърди, че ищеца и ответника са сключили договор за потребителски кредит за сумата от 500 лв., при фиксиран лихвен процент от 40,60% и ГПР 49,09%. Твърди се също, че в чл. 4, ал. 3 от договора е предвидено задължение за длъжника да предостави срок до края на следващия ден обезпечение на кредита, изрично посочено в договора и общите условия към него – банкова гаранция или гаранция издадена от небанкова финансова институция за сумата от 1000 лв., като при неизпълнение на това задължение се дължи неустойка по чл. 6, ал. 1 в размер на 171 лв.

Ищецът поддържа, че е усвоил изцяло заемния ресурс, но не дължи плащането за неустойка, че при неустойката за предоставяне на обезпечение с оглед нейния размер 1 излиза извън присъщите на една неустойка обезщетителна и обезпечителна функция и цели обогатяване на кредитора за сметка на потребителя. Претендира разноски. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се сочат нередовности на исковата молба, а по същество се оспорва иска като неоснователен. Не оспорва, че между страните е сключен процесния договор с посочени в исковата молба параметри.

Не оспорва неустойчната клауза в същия да е в противоречие на добрите нрави и да нарушава чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК. Счита, че неустойката стимулира длъжника да изпълни задължението си да обезпечи кредита, което се изразява нейната обезпечителна функция. Развива съображения, че в договора за кредит ясно били разписани приложимите лихвен процент и ГПР. Предвид изложеното моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно член 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване се отделени следните обстоятелства: че ищецът като кредитополучател и ответникът като кредитодател са сключили на 15.02.2022 г. договор за потребителски кредит № *******.

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че процесната клауза за неустойка е недействителна, като докаже всички елементи на фактическия състав на посочените от него основания.

Безспорно между страните е, че "НЕТКРЕДИТ ООД е финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, и като такава предоставя по занятие заеми, което се установява и от вписания в Търговския регистър предмет на дейност на дружеството.

За процесния договор е приложим ЗПК, същият представлява потребителски кредит по смисъла на член 9 от ЗПК.

Спорен е въпросът дали клаузата за неустойка е валидна и действителна.

Предвидената в договора клауза за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, противоречи на добрите нрави.

Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, според което такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се извършва в зависимост от естеството и размера на обезпеченото с неустойката задължение, вида на самата уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. В настоящия случай страните са уговорили клауза за задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в установения срок, 2 като при неизпълнение са предвидили неустойка в размер на 4 лева плюс 0,89% от сумата на усвоения транш за първия ден от всеки лихвен период и 0,89 % от сумата на усвоения транш за всеки следващ ден, а съгласно ал. 2 на член 6 неустойката се начислява на ден, считано от изтичане на срока по член 4, ал. 3 от договора, а така уговорена неустойката излиза извън присъщите й функции. ОпредЕ.та в договора неустойка е и неравноправна на осн. чл. 143, т. 5 ЗЗП, тъй като е необосновано висока, и е предназначена да санкционира потребителя за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение, което задължение има вторичен характер, като неизпълнението му няма пряк ефект върху основното задължение на потребител за погасяване на договора за потр. кредит. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се осуети.

Освен това основната цел на уговорената неустоечна клауза е неоснователното обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, тъй като подлежащата на връщане сума е увеличена с размера на неустойката. Доколкото противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, следва извода, че не е налице валидна клауза за неустойка и съгласно чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази му част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на клаузата съставлява пречка за възникване на задължение за неустойка по договора.

Предвид изложеното съдът намира, че искът за нищожност на неустойката, като противоречаща на добрите нрави и накърняваща договорното равноправие между страните, се явява основателен и ще се уважи.

По отговорността за разноските:

Ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на 50 лв., които на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му бъдат присъдени изцяло.

По делото е представен договор за правна защита и съдействие, съгласно който на ищеца е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.

Настоящият състав намира, че в полза на ЕАД Е. И. следва да се присъди адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на Д. Р. Н. като материално затруднено лице по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗА в размер под минималния по наредбата. За определянето му съдът съобразява, че правната помощ е само за подаване на искова молба при материален интерес от 420 лева, при което претендирания размер от 4 8 0 лв. е прекомерен и непропорционален спрямо извършената работа. Делото не се отличава с фактическа или правна сложност, поради което дължимото от ответника възнаграждение на адвоката е в размер на 240 лева с ДДС. Съобразно изложеното, на ЕАД Е. И. ще се присъди адв. възнаграждение в размер на 240 лева ДДС, платимо от ответника.

3

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клауза за неустойка, обективирана в член 6, ал. 1 от договора за потребителски кредит до 500 с № ********, сключен между Д. Р. Н., ЕГН **********, като кредитополучател и НЕТКРЕДИТ ООД, ЕИК 201253421, като кредитодател, на 15.02.2022г. в град С. като противоречаща на добрите нрави и накърняваща договорното равноправие между страните.

ОСЪЖДА НЕТКРЕДИТ ООД, ЕИК 201253421 да заплати на Д. Р. Н., ЕГН ********** сумата от 50 лева разноски за държавна такса.

ОСЪЖДА НЕТКРЕДИТ ООД, ЕИК 201253421 да заплати на Е А Д Е. Иванова адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство по делото на Д. Р. Н., ЕГН **********, в размер на 240 лева, определено от съда по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________ 4