Решение № 466 от 24.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 466 гр. София, 24.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Г, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефан Кюркчиев

Членове:

Гергана Коюмджиева

Ели Д. Анастасова като разгледа докладваното от Ели Д. Анастасова Въззивно гражданско дело № 20241100500360 по описа за 2024 година

Производството е по реда на на чл. 435 – чл. 438 ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 10283/12.07.2023г. по описа на ЧСИ Н. от З. Я.

Н. срещу Постановление за отказ за прекратяване на изпълнително дело от 13.06.2023г. по изп. дело № 20177910400896 по описа на ЧСИ Т.В. – Н., с рег. № 791, с район на действие – СГС.

Жалбоподателят З. Я. Н. поддържа, че ЧСИ Т.В. – Н. незаконосъобразно е отказала да прекрати изп. дело № 20177910400896, въпреки че са били налице предпоставките на разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В тази връзка изтъква, че в периода от 19.09.2019г. до 19.09.2021г. не са били извършвани никакви принудителни действия, поради което изпълнителното дело е прекратено по силата на закона и постановлението на ЧСИ само прогласява настъпването на някое от визираните в закона основание. С оглед изложените съображения счита депозираната частна жалба за основателна.

Софийски градски съд, от фактическа страна намира следното:

Изпълнително дело № 20177910400896 по описа на ЧСИ Т.В. – Н. е образувано въз основа на изпълнителен лист от 27.08.2015г. по адм. дело № 10294/2012г. по описа на АССГ, с който жалбоподателката е осъдена да заплати на Дирекция Обжалване И Данъчно - Осигурителна Практика – София при „ЦУ на НАП“ сумата от 1 268 (хиляда 1 двеста шестдесет и осем лева) лв. юрисконсултско възнаграждение. В молбата за образуване от 12.09.2017г. /л. 1 от изп. дело/ взискателят НАП е посочил способ на изпълнение, а именно: запор на движими вещи.

Видно от представените по делото запорни съобщения /л. 23 и сл. от изп. дело/ се установява, че на 06.10.2017г. е наложен запор върху банковите сметки на жалбоподателката. 27.12.2018г. /л. 33 от изп. дело/ се установява, че е наложен запор върху трудовото възнаграждение на жалбоподателката.

От представеното по делото запорно съобщение от 27.12.2018г. /л. 33 от изп. дело/ се установява, че е наложен запор върху трудовото възнаграждение на жалбоподателката.

От представените по делото запорни съобщения от 19.09.2019г. /л. 39 и сл. от изп. дело/ се установява, че е наложен запор върху банковите сметки на жалбоподателката.

От представената по делото молба от 02.07.2021г. /л. 44 от изп. дело/ се установява, че взискателят НАП е посочил способи на изпълнение, а именно: запор на трудово възнаграждение/пенсия, банкови сметки и/или други вземания на длъжника към трети лица.

От представеното по делото запорно съобщение от 13.06.2023г. /л. 53 от изп. дело/ се установява, че е наложен запор върху банковите сметки на жалбоподателката.

При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав формира следните правни изводи:

Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. В разпоредбата на чл. 435 ГПК законодателят е предвидил императивно и изчерпателно кои действия на съдебния изпълнител подлежат на обжалване по този ред и съответно от кои страни.

Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, прекрати или приключи принудителното изпълнение. Предмет на настоящото производството по обжалване на отказа на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното производство, е наличието или липсата на основания, осуетяващи реализацията на правото на взискателя в рамките на образуваното вече изпълнително производство, съответно законосъобразността на постановения отказ.

Тези основания за прекратяване на изпълнителното производство са изчерпателно изброени в нормата на чл. 433 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.

2

Съгласно константната съдебна практика прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.

Във връзка с гореизложеното следва да се посочи, че съгласно задължителните постановки на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013г., ОСГТК , изпълнителният процес съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Съгласно цитираното Тълкувателно решение давността се прекъсва едва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.

18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. В тази връзка следва да се посочи, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

С оглед изложеното настоящата инстанция счита, че давността досежно процесните вземания е прекъсната с молбата за образуване от 12.09.2017г. /л. 1 от изп. дело/ взискателят НАП е посочил способ на изпълнение, а именно: запор на движими вещи; с наложения на 06.10.2017г. запор върху банковите сметки на жалбоподателката; с наложения на 27.12.2018г. запор върху трудовото възнаграждение на жалбоподателката; с наложения на 19.09.2019г. запор върху банковите сметки на жалбоподателката; с поисканите на 02.07.2021г. от взискателя НАП способи на изпълнение, а именно: запор на трудово възнаграждение/пенсия, банкови сметки и/или други вземания на длъжника към трети лица; с наложения на 13.06.2023г. запор върху банковите сметки на жалбоподателката.

Предвид гореизложените съображения следва да се обоснове извода, че твърденията на жалбоподателката, че в периода от 19.09.2019г. до 19.09.2021г. не са 3 били извършвани никакви принудителни действия са неоснователни и противоречат на доказателствата, съдържащи се в приложеното изпълнително дело.

Предвид всички гореизложени съображения жалбата се явява неоснователна.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ депозираната от З. Я. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к . „******* жалба с вх. № 10283/12.07.2023г. по описа на ЧСИ Н. от З. Я. Н. срещу Постановление за отказ за прекратяване на изпълнително дело от 13.06.2023г. по изп. дело № 20177910400896 по описа на ЧСИ Т.В. – Н., с рег. № 791, с район на действие – СГС.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4