Определение № 252 от 23.04.2026, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 252 гр. Ямбол, 23.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Яна В. Ангелова

Калина Ив. Стоянова като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно частно гражданско дело № 20262300500116 по описа за 2026 година

ГПК.

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2, вр. с чл.419, ал.1 ГПК – чл. 279 Образувано е по частна жалба на К. Х. С. от с.******, Обл.*******, подадена от пълномощника адв.А.Д., срещу Разпореждане №806/09.12.2025г. на Тополовградски районен съд, с което е допуснато незабавно изпълнение на Заповед за незабавно изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №803/09.12.2025г., издадена по ч.гр.д. №974/2025г. по описа на Тополовградски районен съд, с която заповед е разпоредено К. Х. С. да заплати на „Ти Би Ай Банк“ЕАД гр.София следните суми: сумата от 8 226,35лв., представляващи главница по договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва за периода от 08.12.2025г. до окончателното изплащане на вземането, сумата 856,94 лв. - договорна лихва за периода от 05.05.2025г. до 22.10.2025г., сумата 291,33лв. мораторна лихва за периода от 05.05.2025г. до 26.11.2025г., както и направените разноски в заповедното производство.

В жалбата се излага, че съгласно чл.419, ал.3 от ГПК съдът отменя разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение, когато не са налице предпоставките на чл.418, ал.2, изр. първо и ал.3 ГПК, както и когато вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, като в случая е налице третата хипотеза на нормата, а именно – вземането се основава на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Частният жалбоподател твърди, че сключеният между страните договор от 04.11.2022г. е недействителен на основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 и т.20 от ЗПК, тъй като в същия неправилно е посочен ГПР, при липса на точно и ясно формулиране на компонентите, включени в ГПР и невключване на застрахователната премия, като в договора не е упоменато и конкретното изражение на лихвения процент на ден в случай, че потребителят упражни правото си на отказ от договора, което е в нарушение на чл.11, ал.1, т.20 от ЗПК. Поради това жалбоподателят моли за отмяна на обжалваното разпореждане, с което е допуснато незабавно изпълнение за заповедта за изпълнение, като при условията на чл.38, ал.1, т.2 от ЗА настоява да се присъди адвокатско възнаграждение на пълномощника адв.Д. с начислен ДДС.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от „Ти Би Ай Банк“ЕАД.

ЯОС намира, че частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.419, ал.1 ГПК, броен от получаване на 08.01.2026г. на поканата за доброволно изпълнение, с която е връчена заповедта за изпълнение, от легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на самостоятелно обжалване.

1

За да се произнесе по жалбата, съдът съобрази от фактическа страна следното:

Производството по ч.гр.д. №974/2025г. по описа на ТРС е образувано въз основа на заявление от „Ти Би Ай Банк“ЕАД гр.София, с което е поискано издаването на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника К. Х. С. от с.******** за сумите по договор за потребителски кредит от 04.11.2022г., обявен за предсрочно изискуем: сумата 8 226,35лв., представляваща главница по договора, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, за сумата 856,94 лв. договорна лихва за периода от 05.05.2025г. до 22.10.2025г. и за сумата 291,33лв. - мораторна лихва за периода от 05.05.2025г. до 26.11.2025г.

Към заявлението са приложени извлечение от счетоводните книги на банката, препис от Договор за потребителски кредит от 04.11.2022г. и приложения към него, документи за обявяване на предсрочната изискуемост на задълженията по договора за кредит.

Видно е от договора за потребителски кредит, че кредиторът „Ти Би Ай Банк“ЕАД предоставя на К. Х. С. кредит в размер на сумата 12 000лв., общ размер на застрахователна премия по застраховката „Банк Защита на кредита“ - 4 204,76лв., с общ размер на кредита от 16 204,76лв. и обща сума, дължима от потребителя в размер на 24 255,30лв. В договора за кредит е вписан годишен процент на разходите в размер на 22,91 % и годишен лихвен процент в размер на 21,85%. В погасителния план към договора за кредит са посочени общо 47 бр.погасителни вноски с: падеж на всяка вноска, размер на вноската, включваща главница и лихва, както и остатък от главницата. На 04.11.2022г. страните са подписали и допълнително споразумение №1 към договора за потребителски кредит, в което са постигнали съгласие, че при сключването на договора потребителят е бил уведомен, че финансовите условия, при които кредиторът предоставя кредита – годишен лихвен процент и ГПР, са преференциални спрямо стандартните условия на кредитора, с оглед специалната цел, за която е предоставено финансирането, а именно за закупуване на МПС.

Към заявлението за издаване на заповед за изпълнение са приложени декларация от 04.11.2022г., информация по чл.324-327 от КЗ и Общи условия по застраховката „Защита на кредита“, от които е видно, че кредитополучателят К. Х. С. е сключил на датата 04.11.2022г. и договор за застраховка „Защита на кредита“ със застрахователите „Кардиф Животозастраховане, клон България“ и „Кардиф Общо застраховане, клон България“, представлявани от „Ти Би Ай Банк“ЕАД като застрахователен посредник. От договора за кредит и погасителния план по договора за кредит е видно, че дължимата застрахователна премия в общ размер от 4 204,76лв. е включена в общата главница на кредита и в размера на месечната погасителна вноска.

ТРС е издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за претендираните със заявлението суми, като е постановил и да се заплатят разноски за заплатена държавна такса в размер на 159,37 лв., както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00лв.

При така установеното от фактическа страна съдът приема от правна страна следното:

Съгласно Тълкувателно решение от 15.01.2019г. по тълк. д. № 6/2017г. на ОСГТК на ВКС производството по разглеждане на частни жалби е пълно въззивно. Изложените от страната оплаквания имат само ориентировъчен характер.

В случая заявителят „Ти Би Ай Банк“ЕАД е представил към заявлението за издаване на заповед за изпълнение извлечение от счетоводните книги, което отговаря на минималните изисквания на чл. 60, ал. 2 ЗКИ. Извлечението съдържа данни за броя на вноските, които не са издължени от длъжника на договорените дати за плащане, общия размер на просрочената сума, общия размер на непогасената част от общия размер на дължимата сума от потребителя, включваща главница и непогасената договорена лихва, размера на обезщетението за забава за просрочените плащания.

Извлечението е подписано от упълномощен служител на „Ти Би Ай Банк„ЕАД, или извлечението от счетоводните книги на банката отговаря на изискванията за редовност.

Към заявлението са приложени и документи, от които е видно, че предсрочната 2 изискуемост на договора за кредит е била обявена от кредитора преди иницииране на заповедното производство. Уведомлението за обявяване на предсрочната изискуемост е връчено на длъжника К. Х. С., чрез съпругата му Ж.С.а, на 22.10.2025г., с което са настъпили последиците на обявената предсрочна изискуемост.

Следва обаче да се посочи, че в случая е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу физическо лице, което притежава качеството „потребител“ по смисъла на § 13, т.1 ДР на ЗЗП. По делото няма данни при сключването на договора за кредит К. Х. С. да е действал в рамките на търговската или професионалната си дейност.

Следователно, съдът дължи на основание чл. 7, ал. 3 ГПК служебно да приложи разпоредбите на ЗЗП и ЗПК.

Съгласно чл.419, ал.3 ГПК съдът отменя разпореждането за незабавно изпълнение, когато не са налице предпоставките на чл. 418, ал. 2, изречение първо и ал.3 ГПК, както и когато вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.

Съгласно чл.11, ал.1, т.10 ЗПК в договора за потребителски кредит задължително трябва да са посочени годишен процент на разходите (ГПР) и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР. Това изискване е пряко свързано с възможността на кредитополучателя- потребител да съобрази с колко се оскъпява кредитът и да оцени дали е икономически изгодно сключването на сделката.

Съгласно т. 55 от Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 г. на СЕС неточното посочване на ГПР поради невключването в изчислението му на всички компоненти, които се изискват, се приравнява на непосочване на ГПР в договора за кредит, тъй като лишава потребителя от възможността да определи обхвата на задължението си. Следователно, и липсата на посочен ГПР, и неправилното изчисляване на ГПР означава, че не са изпълнени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и договорът за потребителски кредит е недействителен. В същия смисъл е и Решение от 13.03.2025 г. по дело С-337/2023 г. на СЕС.

В случая въззивният съд констатира, включително използвайки общодостъпни калкулатори за изчисление на ГПР, че посоченият в процесния договор за кредит ГПР в размер на 22,91 % не включва дължимата месечна част от застрахователната премия към „Кардиф Животозастраховане, клон България“ и „Кардиф Общо застраховане, клон България“ по договора за застраховка „Защита на кредита“, поради което ГПР е неточно посочен като размер. Застрахователната премия от общо 4 204,76лв., съгласно чл.7.2.3 от процесния договор за потребителски кредит е платима от кредитора директно по банкова сметка на съответния застраховател, като застрахователната премия е включена в общия размер на кредита (чл.7.1) и в общата сума, дължима от потребителя (чл.10). Размерът на застрахователната премия несъмнено е бил известен на „Ти Би Ай Банк“ЕАД, тъй като и договорът за кредит, и договорът за застраховка са сключени в един и същ ден и то от служител на банката, който е предложил на кредитополучателя застрахователния продукт.

Вноските по договора за застраховка са включени и в погасителния план, и се дължат като част от вноските за главницата по договора за кредит. В този смисъл дължимата от потребителя К.С. застрахователна премия е била част от общия разход по кредита по смисъла на § 1, т.1 ДР на ЗПК, тъй като заплащането на застрахователната премия според съда е било условие за получаване на кредита, доколкото в договора за кредит, изготвен предварително от кредитора е предвидена покупката на застраховката и начина й на плащане в полза на застрахователя, като и условията на застраховката също предварително са били представени на потребителя, а с подписването на договора кредитополучателят само е изразил съгласието си за сключване на застраховките. Или заплащането на застрахователната премия съдът приема, че е било включено в предварително изготвения от кредитора формуляр, поради което съставлява условие за получаване на кредита.

Следователно, застрахователната премия в общ размер от 4 204,76лева представлява разход, който на основание §1, т.1 от ДР на ЗПК е следвало да бъде включен в ГПР (чл.19, ал.1 от ЗПК). ГПР е неправилно изчислен и посочен в договора.

Невключването на застрахователната премия в изчисления ГПР обаче означава, че в процесния договор за кредит ГПР е неправилно изчислен и посочен и поради това не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Значението на ГПР е толкова съществено за 3 интересите на кредитополучателя-потребител, че законодателят е предвидил в чл.22 ЗПК, че нарушението на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК води до недействителност на целия договор за потребителски кредит. Само на това основание процесният договор за кредит според ЯОС е недействителен, поради което не се обсъжда второто наведено от частния жалбоподател основание - нарушение на чл.11, ал.1, т.20 от ЗПК.

След като се установява, че процесният договор за потребителски кредит съдържа неравноправни клаузи и поради това е недействителен, то на основание чл.419, ал.3 ГПК съдът следва да отмени разпореждането, с което е допуснато незабавно изпълнение на издадената в полза на банката заповед за изпълнение, както и следва да обезсили издадения в полза на банката изпълнителен лист. Частната жалба е основателна.