Решение № 7496 от 09.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7496 гр. София, 09.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Т.

Членове:

Василена Дранчовска

ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Въззивно гражданско дело № 20241100505580 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение №4324/11.03.2024г. постановено по гр.д. №48923/2023г. по описа на 27-ми състав, Софийски районен съд, са отхвърлени като неоснователни предявените от Г. Н. Г., ЕГН **********, А. Т. Б., ЕГН ********** и Н. Т. Г., ЕГН **********, отрицателни установителни искове с правно основание чл.439 ГПК за признаване за установено, че не дължат като наследници на Н.Г..П., ЕГН **********, починал на 08.04.2014г., разделно (при квоти ½ за Г. Н. Г. и по ¼ за А. Т. Б. и Н. Т. Г.) на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, сумите от: 4 337,76 лв. главница за потребена топлинна енергия, ведно със законната лихва от 16.11.2011г. до изплащане на вземането, както и сумата от 1 545,55лв. мораторна лихва за периода от 03.03.2005г. до 31.10.2011г., за които е издаден изпълнителен лист от 29.03.2012г. по гр.д. № 17451/2011г. по описа на СРС, 91 състав.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищците Г. Н. Г., А. Т. Б. и Н. Т.

Г., с която се оспорва неговата правилност. Твърди се, че съгласно чл.433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното производство се прекратява когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, поради което извършените след изтичане на този срок изпълнителни действия са незаконосъобразно предприети и не прекъсват погасителната давност по отношение на вземането.

Поддържа се, че в случая след депозиране на молбата от 23.01.2017г. взискателят 1

„Топлофикация София“ ЕАД не е поискал извършване на нови действия, поради което изпълнителното дело се е прекратило по силата на закона на 23.01.2019г., а подадената от дружеството на 28.02.2019г. молба не е породила действие. Въз основа на изложеното се прави извод, че погасителната давност за процесните вземания е започнала да тече на датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие – наложените запори през периода 01.03.2017г. до 17.05.2017г., следователно същите са се погасили на 17.05.2022г. преди подаване на исковата молба.

По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което исковете да бъдат уважени.

В срока по чл.263 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от насрещната страна „Топлофикация София“ ЕАД, с който се оспорва нейната основателност.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 22.11.2011г. е издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 17451/2011г. по опис на СРС, 91-ви състав, с която е разпоредено длъжникът Н.Г..П. да заплати на кредитора „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 4 337,76 лева- главница за потребена топлинна енергия, със законната мораторна лихва от 1 545,55 лева за забава от 03.03.2005г. до 31.10.2011г., както и законна мораторна лихва върху главницата от 16.11.2011г. до изплащане на вземането.

На 29.03.2012г. въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение е издаден и изпълнителен лист за посочените суми.

На 08.06.2012г. е подадена молба от „Топлофикация София“ ЕАД до ЧСИ У.Д., към която е приложен издадения срещу Н.П. изпълнителен лист. Отправено е искане за образуване на изпълнително дело и предприемане на действия по събиране на вземането, като на основание чл.18, ал.1 ЗЧСИ е възложено на съдебния изпълнител извършването на цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и други, включително определяне начина на изпълнение.

Въз основа на подадената от кредитора молба е образувано изп. дело №552/2012г. по описа на ЧСИ У.Д., в рамките на което са предприети следните действия:

На 13.07.2012г. е изпратена покана за доброволно изпълнение на длъжника Н.П., получена лично от него.

На същото дата са изпратени съобщения за налагане на запор върху сметки на длъжника в „ОББ“ АД, „ПИБ“ АД, „УниКредит Булбанк“ АД, „Юробанс и Еф Джи България“ АД, „Банка ДСК“ ЕАД, „ЦКБ“ АД, „Райфайзен Балгария“ ЕАД, както и за налагане на запор върху получаваната от длъжника пенсия.

2

На 30.07.2012г. по делото е постъпила молба от длъжника, в която същият е посочил, ме ще погасява лично дълга, като внася всеки месец по 150 лева до 25-то число.

Видно от направените отбелязвания на гърба на изпълнителния лист, както и приложените по делото платежни нареждания в периода 16.08.2012г.-10.04.2014г. по делото са постъпвали суми от длъжника, въз основа на които са извършвани плащания към взискателя.

Представено по делото е Удостоверение за наследници с изх. №ГР-14-4250, от което се установява, че длъжникът Н.П. е починал на 08.04.2014г., като е оставил за своите наследници съпругата си В.В., дъщеря си Г. Г. и внуците си Н. Г. и А. Г..

С Протокол от 30.09.2014г. на мястото на починалия длъжник са конституирани неговите наследници, като е разпоредено да им бъдат връчени покани за доброволно изпълнение.

На 31.03.2015г. са изпратени покани за доброволно изпълнение на В.В. и Г. Г., в които е посочено, че задължението на всяка от тях възлиза на сумата от 1 004, 85 лева със законна лихва в размер на 409,94 лева да периода 17.03.2014г.-14.04.2015г., получена от тях на 06.04.2014г.

На същата дата е изпратена покана за доброволно изпълнение на А. Г. и Н. Г., в която е посочено, че задължението на всеки един от тях възлиза на сумата от 502, 43 лева със законна лихва в размер на 54,97 лева да периода 17.03.2014г.-14.04.2015г., получена от А. на 13.07.2015г.

На посочената дата са изпратени и съобщения за налагане на запор върху трудово възнаграждение на Н. Г., върху получаваната от В.В. пенсия.

На 23.01.2017г. по делото е постъпила молба от взискателя, с която е поискано налагането на запор по банковите сметки на длъжника, както и върху получаваното от него трудово възнаграждение/пенсия.

На 01.03.2017г. са изпратени съобщения за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на Н. Г., на А. Г..

На 17.05.2017г. е изпратено съобщение за налагане на запор върху сметки на длъжника А. Г. в „ЦКБ“ АД, „Банка ДСК“ ЕАД, /получени на 23.05.2017г./, върху сметки на длъжника Н. Г. в „Юробанк България“ АД, „УниКредит Булбанк“ АД /получени на 23.05.2017г./, върху сметки на длъжника Г. Г. в „ТБ Инвестбанк“ АД /получено на 23.05.2017г./ и върху сметки на длъжника В.В. в „Банка ДСК“ ЕАД /получено на 23.05.2017г./

На 26.06.2017г. по сметка на съдебния изпълнител е постъпила сума в размер на 63,10 лева от Н. Г. с основание „плащане по запор“.

3

На 28.02.2019г. по делото е постъпила нова молба от взискателя, с която е поискано налагането на запор по банковите сметки на длъжника, както и върху получаваното от него трудово възнаграждение/пенсия.

Видно от служебно изготвена справка, В.В. е починала на 30.04.2023г.

На 24.11.2023г. изпълнителното производство е прекратено с постановление от съдебния изпълнител на основание чл.433, ал.1,т.8 ГПК, като с Разпореждане от 13.12.2023г. е установено, че същото е влязло в сила. Изпратени са съобщения за вдигане на запорите.

При така установената фактическа обстановка и след като съобрази възраженията на страните в настоящото производство, въззивният съд намира следното от правна страна:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а по правилността е ограничен до изложените във въззивната жалба доводи, като може да приложи и императивна правна норма (т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС). Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, като по отношение на неговата правилност във връзка със съдържащите се във въззивната жалба доводи, съдът намира следното:

Първоинстанционният съд се е произнесъл по обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл.439 от ГПК. Съгласно посочената разпоредба за длъжника в изпълнителния процес съществува възможност да оспори вземането на кредитора си по исков ред, при условие че основе претенцията си на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено съответното изпълнително основание.

В процесния случай ищците в първоинстанционното производство са оспорили съществуването на вземанията на кредитора си, като са се позовали на изтекла погасителна давност.

Съгласно чл.117, ал.2 ЗЗД установеното със съдебно решение вземане се погасява с петгодишна давност. Посочената разпоредба се прилага и когато вземането е установено с влязла в сила заповед за изпълнение. Това е така, тъй като влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на присъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че определеното по основание и размер вземане съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражението. При всички хипотези на чл.416 ГПК /когато възражение не е подадено в срок, или е 4 оттеглено, или е налице влязло в сила решение за установяване на вземането/ настъпва стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК, а изпълнителната сила на заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК се стабилизира окончателно. В този смисъл са Решение № 118 от 7.07.2022 г. по гр. д. № 4063/2021 г. на ВКС, III г. о., Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о., Определение № 60818 от 15.12.2021 г. по гр. д. № 2482/2021 г. на ВКС, IV г. о. и др. Предвид изложеното следва да се приеме, че доколкото процесните вземания са установени със Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 22.11.2011г., то спрямо тях се прилага петгодишна давност.

От представените по делото документи се установява, че въз основа на влязлата в сила заповед и издадения изпълнителен лист взискателят е поискал с молба от 08.06.2012г. образуването на изпълнително дело №552/2012г. по описа на ЧСИ У.Д., рег. №858 на КЧСИ.

Въпросът относно спирането и прекъсването на давността по време на изпълнителния процес е предмет на няколко тълкувателни актове. Съгласно ППВС №3 от 18.11.1980г. погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането. С приетото впоследствие Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. по тълк. д. №2/2013г. /ТР №2 от 26.06.2015г./ разрешението, дадено с посоченото ППВС №3 от 18.11.1980г. е обявено за загубило действие, като в т.10 от тълкувателното решение е посочено, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни деиствия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително деиствие. Даденото разрешение е обосновано с разпоредбата на чл.116, б. „в“ ЗЗД, съгласно която давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие за принудително изпълнение на вземането в рамките на определен изпълнителен способ. С оглед различните разрешения на тълкувателните актове и тяхното действие във времето е прието Тълкувателно решение №3 от 28.03.2023г. по тълк. д. № 3/2020г. /ТР №3 от 28.03.2023г./, съгласно което приетото в Постановление №3 от 18.11.1980 г. по гр. д.

№3/80г. на Пленума на ВС /ППВС № 3 от 18.11.1980г./ тълкуване, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителния процес, запазва действието си по отношение на вземания по изпълнителни дела, образувани до датата на приемане на ТР №2 от 26.06.2015г. В мотивите на ТР №3 от 28.03.2023г. изрично е посочено, че „установеното с новия акт тълкуване на правната норма ще може да бъде прилагано от съответните органи, за които то е задължително, по случаите, които са от тяхната компетентност, когато въпросът е отнесен за разрешаване до тях, след обявяването на новия акт или по такива, които са били заварени към този момент.“ Същевременно в т.3 от Тълкувателно решение №2 от 04.07.2024г. по тълк. д. №2/2023г. /ТР №2 от 5