Решение № 49 от 16.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Пловдив, 16.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева - Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова Административно наказателно дело № 20255330203564 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 25-1030-001696/ 28.03.2025 г., издадено от Началник Група в ОД на МВР – Пловдив, Сектор „Пътна полиция“ Пловдив, с което на С. Т. В. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400,00 лева за нарушение по чл. 638, ал. 3 КЗ.

С въззивната жалба и в съдебно заседание се поддържа становище за незаконосъобразност и неправилност на атакуваното НП, поради което се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна ангажира становище за неоснователност на жалбата. Не претендира разноски. Релевира възражение за прекомерност.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото потвърждаване. Съображенията за този извод са следните:

От фактическа страна съдът установи следното:

1

На 11.03.2025 г. в 07,51 часа в община Пловдив на път втори клас № II – 56, км. 97 посока АМ „Тракия“, жалбоподателят като водач на МПС – лек автомобил „Шевролет“ с рег. № ***, собственост на Й.М., ЕГН **********, управлявал посоченото МПС, без автомобилът да има валидна полица по застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите към датата и часа на проверката. Тоест автомобилът нямал сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към 11.03.2025 г. , 07,51 часа.

С така посоченото, жалбоподателят извършил нарушение по чл. 638, ал.

3 КЗ, като лице, което не е собственик и управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите.

Нарушението било установено от свид. Г., който на процесната дата, съвместно с колегата си – свид. П., изпълнявал служебните си задължения по контрол на пътното движение. Същият съставил на жалбоподателя АУАН № 1276080, който бил подписан от В. с изричното отбелязване, че няма възражения. Такива не постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

В конкретния случай, противно на възраженията на жалбоподателя, констатациите в АУАН не само, че не са опровергани, но и изцяло се подкрепят от събраните по служебна инициатива на съда доказателства - разпит на актосъставителя, който с категоричност потвърди отразеното в акта. Съдът намира, че следва да се кредитират, както приложените по преписката писмени доказателства, така и тези събрани в хода на съдебното следствие. С пълен кредит на доверие следва да се третират и показанията на актосъставителя, доколкото същите изхождат от полицейски служител, който се явява незаинтересован от изхода на делото и в чийто служебни задължения е включено оказването на съдействие за доказване на обективната истина относно нарушенията, които са установени, независимо дали показанията му биха довели до отмяна или потвърждаване на НП. Предвид невъзможността на актосъставителя да си спомни конкретиката по отношение на процесния случай следва да се има предвид, че практиката е постоянна в разбирането си, че законът не поставя в зависимост доказателствената сила на АУАН от субективните възможности на актосъставителя в едни по-късен момент да възпроизведе (при необходимост като свидетел пред съда) установените от него факти и обстоятелства относно конкретно административно нарушение.

Липсата на детайлен спомен в показанията на актосъставителя действително е житейски разбираема предвид изминалия период от време между датата на деянието и тази на разпита му, а и процесното деяние не се отличава с някаква характерна особеност спрямо типичните хипотези на такъв вид деяния. Все пак от разпита на актосъставителя се установяват някои обстоятелства, които се явяват важни гаранции за достоверността на удостоверените в АУАН факти – а именно начина на установяване на нарушения като процесното такова. Същевременно, в хода на съдебното 2 следствие не бяха ангажирани годни доказателства от страна на жалбоподателя за оспорване на приетата от администрацията, а и от съда фактическа обстановка. По идентични на гореизложените съображения съдът кредитира и показанията на свидетеля па акта – свид. П., които въпреки лаконичността си са годни да залегнат в изводите от фактическа страна на съда. Показанията на двамата полицейски служители се подкрепят изцяло и от събраните в хода на производството писмени доказателства и доказателствени средства, които съдът кредитира в цялост, като логични, последователни и съответни помежду си, поради което базира фактическите си изводи въз основа на тях.

За оборване изводите от фактическа страна на администрацията, жалбоподателят ангажира гласни доказателства, като до разпит в качеството си на свидетел беше допуснат А.А. – приятел на жалбоподателя. Показанията на свид. А. съдът цени единствено в частите в които свидетелят потвърждава факта на управление на процесния автомобил от страна на жалбоподателя в деня и часа, посочени в АУАН и НП, доколкото заявеното от свидетеля в тази връзка се подкрепя от кредитираните от съда доказателства. В останалите им относими към предмета на доказване части, показанията на свидетеля съдът третира като негодни да се противопоставят на останалите кредитирани от съда доказателствени източници. Това е така поради тяхното противоречие с ценените като достоверни писмени и гласни доказателства, и най – вече поради тяхната вътрешна противоречивост и житейска нелогичност.

Показанията на свид. А. представляват отявлен стремеж за обслужване защитната версия на жалбоподателя, особено в частта в която свидетелят сочи, че преди да се качи на процесния автомобил, за да го „пробва“, жалбоподателят попитал собственика на същия дали МПС има всички необходими документи, за да се движи по пътищата на страната, включително платена застраховка „ГО“. В тази връзка, впечатление прави заявеното от свидетеля, че непосредственото след като жалбоподателят се завърнал от обиколката с автомобила същият нищо не споделил за това, че е бил спрян от полицейски служители и, че му е бил съставен АУАН за това, че управлява чуждо МПС без валидна застраховка „ГО“. Елементарната житейска логика изисква след като е бил подведен от собственика на автомобила, че всичко е изрядно документално, моментално да реагира и най – малкото да изследва въпроса за това защо е бил излъган за това, че автомобилът има активна полица за застраховка „ГО“. Това, според показанията на свид. А. не се е случило, защото след като се завърнал от обиколката с автомобила, жалбоподателят го закупил без да каже каквото и да било за проведената минути преди това полицейска проверка в хода на която му бил съставен АУАН, в който В. посочил, че няма възражения във връзка с направените от актосъставителя фактически констатации. Нелогичността в показанията на свид. А. се задълбочава и с оглед заявеното от него, че едва по – късно /неясно кога/, жалбоподателят се „възмутил“ на поведението на продавача, който го подлъгал, че МПС има валидна застраховка „ГО“. Всичко изложено от 3 свидетеля за това как В. е бил „заблуден“ от собственика на автомобила, че МПС е с валидна застраховка „ГО“ и е управлявал същото именно с тази субективна нагласа не може да бъде кредитирано от съда по изложените по – горе аргументи за това показанията на свид. А. да са изолирани от останалите доказателства по делото, както и изцяло житейски нелогични. Ето защо и твърденията на жалбоподателя за субективна несъставомерност на процесното административно нарушения се явяват изцяло неоснователни.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Не е оспорено от страните, а и от изисканите и приложени по делото оправомощителни заповеди се установява компетентността на наказващия орган, а компетентността на актосъставителя произтича директно от разпоредбата на чл. 647, ал. 1 КЗ.

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 11.03.2025 г., а НП - на 28.03.2025 г., тоест преди изтичане на давностните срокове, предвидени в цитираната разпоредба.

При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази, посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци на допуснатото нарушение и нарушените правни норми. Посочени са всички правно релевантни обстоятелства във връзка с извършеното нарушение - време, място на извършване, субект на нарушението, съставомерни признаци от обективна страна - управление на автомобил, който не е собственост на водача и липса на сключен и действащ към момента на проверката договор за застраховка гражданска отговорност.

Изрично е посочено, че жалбоподателя не е собственик на автомобила, който впрочем не оспорва този факт. От приложената по преписката справка за собственост на автомобила се установява, че същият е собствен на Йордан Крумов Малинов и не е бил с прекратена регистрация. Както в АУАН, така и в НП ясно и недвусмислено е посочено, че се санкционира поведението на жалбоподателя, изразило се в управление на лек автомобил – чужда собственост, без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към датата и часа на проверка, т.е към 11.03.2025 г., 07,51 часа.

В аспект на горното, по приложението на материалния закон съдът приема, че от събраните и проверени по делото доказателства се установява по категоричен и несъмнен начин, че жалбоподателя т е извършил нарушението по чл. 638, ал. 3 КЗ както от обективна, така и от субективна страна.

От обективна страна на 11.03.2025 г. в 07,51 часа в община Пловдив на път втори клас № II – 56, км. 97 посока АМ „Тракия“ жалбоподателят като водач на МПС – лек автомобил „Шевролет“ с рег. № ***, собственост на 4

Й.М., ЕГН **********, управлявал посоченото МПС, без автомобилът да има валидна полица по застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите към датата и часа на проверката.

На първо място, доказано е от показанията на актосъставителя авторството на деянието от страна на жалбоподател я, кйто именно е управлявал автомобила, когато е спрян за проверка от контролните органи.

Същевременно от справката за собственост, приета като писмено доказателство по делото, се установява, че собственик на това превозно средство е б и л Й.М.. Следователно жалбоподателят е годен субект на административното нарушение по чл. 638, ал. 3 КЗ като лице, което не е собственик и управлява чуждо моторно превозно средство.

Доказва се наличието и на следващия съставомерен признак от обективна страна – липсата на сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към датата и часа на проверката – 11.03.2025 г. в 07,51 ч., и във връзка с използването на процесното МПС с рег. № ***. Това обстоятелство се установява от извършената справка в базата данни на Гаранционен фонд, резултатът от която е приложен по делото и е приет като писмено доказателство. Впрочем фактът на липса на валидно сключена и действаща застраховка „Гражданска отговорност“, както и факта на управление на процесното МПС – собственост на друго лице към инкриминираната дата не се оспорват от страна на жалбоподателя. Същият единствено оспорва субективната съставомерност на вмененото му административно нарушение.

Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие и представлява управлението на автомобила при специфичните условия от обективна страна на липсваща сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. От показанията на актосъставителя се доказа, че превозното средство е било в движение, когато полицейските служители са решили да извършат проверката. Отново от показанията на актосъставителя се установява и мястото на осъществяване на процесното деяние, както и авторството на същото.