Определение № 1345 от 23.04.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1345 гр. София, 23.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20261000501091 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.619, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Община Лом срещу разпореждане от 23.01.2026 г. по гр.д.№ 191 по описа за 2019 г. на ОС-Монтана, с което е отхвърлена като неоснователна молбата на Община Лом, с която се иска издаване на удостоверение за европейско изпълнително основание при безспорни вземания въз основа на влязло в сила съдебно решение по гр.д.№ 191 по описа за 2023 г. на ОС-Монтана.

Излагат се доводи, че съдебния акт на първата инстанция е неправилен, тъй като молбата била основателна – вземането било безспорно по смисъла на чл.3 от Регламент /ЕО/ № 805/2004 г. Обжалваното разпореждане било необосновано, тъй като не съдържало мотиви. Това квалифицира като нарушение на процесуалния закон. Счита, че най-важната характеристика за наличие на обстоятелствата по чл.3 от горецитирания регламент е вземането да е установено със сила на пресъдено нещо, както било в случая. Затова и в случая се касаело до „безспорно“ вземане.

Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалвания съдебен акт и да се дадат задължителни указания на първоинстанционния съд по приложението на закона, както и да се разпореди връщане на делото за ново разглеждане. Разноски не се претендират.

1

Съгласно чл.619, ал.3 ГПК – препис не се представя.

По допустимостта на частната жалба:

За обжалваното пред настоящата жалбоподателят е уведомен на 19.02. 2026 г. инстанция разпореждане

Частната жалба е подадена на 24.02. 2026 г. , т.е. в срока по чл.275, ал.1 ГПК.

Налице е правен интерес от обжалване.

Постановеният съдебен акт подлежи на инстанционен контрол.

По основателността на частната жалба:

С молба от 19.01.2026 г. , т.3 от същата, Община Лом е поискала издаване на удостоверение за европейско изпълнително основание за безспорно вземане по чл.619 ГПК по съдебно решение № 62 от 15.06.2023 г., постановено от ОС-Монтана по гр.д.№ 191 по описа за 2019 г.

С обжалваното разпореждане ОС-Монтана е приел, че не се касае до парично вземане, което произтича от спор с потребител, нито от застрахователно правоотношение. Вземането било по предявен граждански иск с правно основание чл.203, ал.2 КТ вр. с чл.45 и чл.86 ЗЗД. Решението по делото било влязло в сила, но в производството ответницата била призовавана по реда на чл.47, ал.5 ГПК, както и й бил назначен особен представител след внесено възнаграждение от страна на ищеца. Решението било връчено на особения представител, който не осъществил контакт с ответника, както и не го бил обжалвал. Издаването на удостоверение било допустимо само по отношение на безспорни вземания по смисъла на чл.3 от Регламента /ЕО/ 805/2004 г, каквото вземане в случая не било налице. Съгласно тази разпоредба не било достатъчно, за да се приеме, че едно вземане е „безспорно“, ако е установено със сила на пресъдено нещо. Следвало: а/ длъжникът да е изразил съгласие, като го е признал чрез споразумение, което е било одобрено от съда или сключено пред съда в хода на съдебното производство; б/длъжникът никога не е възразил по отношение на това съгласно правилата на процедурата на държавата-членка по произход, в хода на съдебната процедура; в/длъжникът не се е явил или не е представен на съдебно заседание по отношение на това вземане, след като първоначално е оспорил вземането, в хода на съдебния процес, доколкото това поведение 2 представлява конклудентно признаване на вземането или от доказаните от кредитора факти по правото на държавата-членка по произход; г/длъжникът изрично го е признал в публичен документ. Видно било от разпоредбата, че безспорно било това вземане, което е признато или не е оспорено от длъжника, а не това, което е установено със сила на пресъдено нещо. В случая решение № 62 от 15.06.2023 г. било влязло в сила, но не представлявало решение за безспорно вземане по смисъла на чл.3 от Регламента, затова и не можело да се удостовери като европейско изпълнително основание за безспорно вземане съгласно Регламента. Затова и молбата като неоснователна е отхвърлена.

Апелативен съд-София като взе предвид данните по делото, доводите на жалбоподателя, приема следното:

По допустимостта на съдебния акт:

Съгласно чл. 619, ал. 1 ГПК удостоверението по Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания се издава по писмена молба на страната от първоинстанционния съд, разгледал делото или в чийто район е издаден публичният документ.

В случая е налице молба от Общината в гр.Лом, както и ОС-Монтана е компетентния да се произнесе по същата. Налага се извод, че обжалваното разпореждане е допустимо.

По правилността на съдебния акт:

Не се спори по делото, че решение № 62 от 15.06.2023 г. постановено по гр.д.№ 191 по описа за 2019 г. е влязло в сила. Същото е постановено по иск на Община Лом срещу Н. Д. П., с правно основание чл.203, ал.2 КТ вр. с чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Спорно за изхода по молбата по чл.619 ГПК е дали решението представлява годно европейско изпълнително основание за безспорно вземане съгласно Регламента/ЕО/ 805/2004 г.

Въззивният съд споделя изводите на ОС-Монтана, че чл.3 от Регламент № 805/2004 г. не е реализиран в конкретния случай, доколкото не става дума за безспорни вземания, съгласно легалното определение, дадено в Регламента.

Изложените в този смисъл мотиви на обжалваното разпореждане следва да се 3 считат мотиви и на настоящия съдебен акт на основание чл. 272, във вр.с чл.

278, ал. 4 от ГПК.

Производството по издаване на удостоверение за европейско изпълнително основание представлява завършваща фаза за развило се като безспорно /с оглед поведението на ответника-длъжник/ съдебно производство, на приключващия акт, по който е призната европейска изпълняемост. В преамбюла на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания изрично е разяснено случаите, в които следва да се издаде ЕИО.

Понятието "безспорни вземания" покрива всички положения, при които кредитор при установена липса на каквото и да е оспорване от страна на длъжника относно естеството и размера на парично вземане е получил или съдебно решение срещу длъжника, или документ, подлежащ на изпълнение, който изисква изричното съгласие на длъжника, което се дава или със съдебна спогодба, или публичен документ.

Съгласно чл. 3, т. 1 от Регламент (ЕО) № 805/2004 г., регламентът се прилага за решения, съдебни спогодби и публични документи по безспорни вземания, а според разпоредбата на чл. 4 от Регламент (ЕО) № 805/2004 г., "решение" за целите на този нормативен акт е всяко съдебно решение, произнесено от съд на държава-членка, независимо от названието на това решение, включително декрет, заповед, решение или призовка за изпълнение, както и определенията за разноските и разходите на длъжностно лице на съда.

От посочените разпоредби следва, че наименованието на акта не е от определящо значение, с оглед терминологичните различия на националните законодателства, за да бъдат удостоверени като европейско изпълнително основание за безспорни вземания. Решаващо значение за прилагане на Регламент (ЕО) № 805/2004 г. има безспорността на вземането.

Противно на доводите в жалбата, по смисъла на регламент (ЕО № 805/2004 г. едно вземане не е безспорно само, защото е установено със сила на пресъдено нещо. Понятието "безспорно вземане" има своето автономно определение в чл. 3 от посочения регламент, според което вземането се счита за "безспорно", когато: а) длъжникът е изразил съгласие, като го е признал чрез споразумение, което е било одобрено от съда или сключено пред съда в хода на съдебното производство; или б) длъжникът никога не е възразил по 4 отношение на това съгласно правилата на процедурата на държавата-членка по произход, в хода на съдебната процедура; или в) длъжникът не се явил или не е представен на съдебно заседание по отношение на това вземане, след като първоначално е оспорил вземането, в хода на съдебния процес, доколкото това поведение представлява конклудентно признаване на вземането или от доказаните от кредитора факти по правото на държавата-членка по произход; или г) длъжникът изрично го е признал в публичен документ. Видно от разпоредбата "безспорно" е това вземане, което е признато или не е оспорено от длъжника, а не това, което е установено със сила на пресъдено нещо.

В случая ответницата е била призовавана по реда на чл.47, ал.5 ГПК и съответно е представлявана от назначения особен представител след внасяне на дължимия за това депозит от страна на ищеца. Оспорването на исковата претенция е сторено чрез назначения особен представител по чл. 47, ал. 6 ГПК. Връчването на съдебното решение също е сторено чрез особения й представител. Последният не е подал жалба срещу така постановеното съдебно решение. В т. 16 на Регламента са посочени случаите на приложение по член 15 относно връчването - наличие на законно представителство и на представителство по пълномощно, като по становище на настоящия състав определеният от съда по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител не попада в тези хипотези.

В подкрепа на тази теза е и приетото в решение по дело C‑643/24 на СЕС, съгласно което предвидените в Регламента минимални изисквания са израз на волята на законодателя на Европейския съюз да следи производствата, водещи до постановяване на решения по безспорно вземане, да осигуряват достатъчно гаранции за спазването на правото на защита в държавата членка по произход, като се има предвид принципът на избягване на контрол в това отношение в държавата членка на изпълнение /решение от 28 февруари 2018 г., Collect Inkasso и др., C‑289/17, EU:C:2018:133, т. 36/ и визират, както се посочва в съображение 12 от посочения регламент, че длъжникът е информиран - своевременно и по такъв начин, че да може да организира защитата си - за съдебните действия срещу него и за изискванията да участва активно в съдебната процедура за оспорване на вземането, и за последствията от неучастието.

5

Налага се извод, че вземането не е "безспорно" по смисъла на чл. 3 от регламента. Това означава, че решението на ОС-Монтана, макар и влязло в сила, не представлява решение за безспорно вземане по смисъла посочения регламент.

Ето защо решението на ОС-Монтана не може да се удостовери като европейско изпълнително основание за безспорно вземане съгласно регламента.

От друга страна, смисълът на издаване на удостоверението по Регламент № 805/2004 г. е страната по делото да се снабди с изпълнително основание срещу длъжника, без да е необходимо да се минава през междинни съдебни процедури за признаване и изпълнение в държавата-членка на принудителното изпълнение (чл. 1 от Регламента). Това означава, че издаване на такова удостоверение може да се иска в случай, че длъжникът се намира в държава-членка на Европейския съюз. Ако същият е в друга държава, Регламент № 805/2004 г. не може да намери приложение. Ако пък е на територията на Република България, ищците по делото разполагат с изпълнителни листа за присъдените им вземания.

Видно от делото, по него няма никакви твърдения или данни, че ответницата по исковата молба Н. Д. П., се намира извън Република България, в държава-членка на Европейския съюз, което да обуславя правния интерес на Община Лом да сезират съда с молба по чл. 619 от ГПК.

Следва да отбележим и, че в полза на Общината е издаден изпълнителен лист въз основа изричното разпореждане на ОС-Монтана от 27.09.2023 г., л.297 от първоинстанционното производство, поправен относно ЕГН на длъжника на 28.09.2023 г.

Налага се извод, че разпореждането от 23.01.2026 г. по гр.д.№ 191 по описа за 2019 г. на ОС-Монтана, с което е отхвърлена като неоснователна молбата на Община Лом, с която се иска издаване на удостоверение за европейско изпълнително основание при безспорни вземания въз основа на влязло в сила съдебно решение по гр.д.№ 191 по описа за 2023 г. на ОСМонтана, е правилно и като такова ще следва да бъде потвърдено.